Все още пропускаме страшно много евросредства, които ни се полагат по право
В края на втория 7-годишен програмен интервал България е усвоила едвам 54% от средствата по европейските фондове, предоставени за превъзмогване на забележителното закъснение в икономическото ни развиване, неприятното положението на инфраструктурата и на виталния ни стандарт по отношение на другите страни в Европейски Съюз. От избраните за страната ни за 2014-2020 година общо 9.9 милиарда евро по 10 стратегии, към 31 декември 2020 година са разплатени 6.360 милиарда евро. От тях 5.371 милиарда са идват от фондовете на Евросъюза, а останалата част - от държавния бюджет, написа в. " ".
Данните са от разбор на финансовото министерство, изработен през март, в който се пресмята и резултатът на еврофондовете върху българската стопанска система.
![Транспортът и земеделието губят десетки милиони евросредства поради некадърни служители]( "Транспортът и земеделието губят десетки милиони евросредства поради некадърни служители")
Транспортът и земеделието губят десетки милиони евросредства поради некадърни служители
Важни публични браншове ще изгубят десетки милиони еврофинансиране поради неприятно осъществяване на оперативните стратегии. 6 от 10 оперативни...
Резултатът наподобява потискащ, тъй като поради коронакризата доста евросредства бяха пренасочени и все пак сме надалеч от това да вземем всичко, което ни се поставя като пари от Европейски Съюз.
Без усвоените 6.360 милиарда евро по линия на еврофондовете, цената на основания в страната БВП в интервала 2014-2020 година щеше да е с 8.3% по-ниска. Финансовото министерство не показва малко или доста е този индикатор, само че по разнообразни експертни оценки това е половината от нарастването на Брутният вътрешен продукт за последните седем години.
Най-съществено въздействие евросредствата са изиграли върху растежа на частните вложения. От 2014 година до края на 2020 година частните вложения надвишават равнището, което би било следено без средствата от Европейски Съюз с 23.7%.
Благодарение на еврофондовете по-видимо пораства и заетостта - общият резултат с струпване за 7 години е 13.7%, до момента в който безработицата е паднала с 6.1 процентни пункта. Средната работна заплата пък е повишена с 8.4% - главно вследствие на субсидираната претовареност по европрограмите, само че и поради последователното повдигане на минималната работна заплата през последните години.
Вливането в стопанската система на средствата от Европейски Съюз в интервала 2014-2020 година е покачило цените в страната ни относително едва - единствено с 2.6%.
![Държавен разбор сподели - всеобщо служителите оплескват публични поръчки]( "Държавен разбор сподели - всеобщо служителите оплескват публични поръчки")
Държавен разбор сподели - всеобщо служителите оплескват публични поръчки
Обществена загадка е, че в доста огромен % от случаите публичните поръчки в България са нагласени и предопределени за избран чове...
Евросредствата обаче не са оказали кой знае какво удобно въздействие върху българския експорт. Нетният резултат върху експорта на български артикули и услуги за последните 7 години е много непретенциозен - едвам 0.8% нарастване в съпоставяне със сюжета без еврофондове. За сметка на това вносът на артикули у нас се е нараснал сензитивно вследствие на вложените европари - с 9.3%. Това се изяснява с нарасналото вътрешно ползване в резултат на нараснали приходи, както и на растеж на производството вследствие на вложенията от Европейски Съюз по разнообразни планове.
От финансовото министерство вършат ангажимента, че оценката, осъществена по модела СИБИЛА, регистрира директните и краткосрочни резултати от вложените в стопанската система европари. В дълготраен проект упованията са за доста нарастване на позитивния принос на европейските фондове да вземем за пример към нарастването на износа на страната, по-голямото произвеждане и по-високата продуктивност на труда, а оттова и по-висок Брутният вътрешен продукт.
Къде се проваляме?
Няколко европрограми са много обратно и България още веднъж е изправена пред заплахата да загуби евросредства, защото след края на програмния интервал имаме единствено две години за привършване на сметките по контрактуваните планове.
Най-трагично е ситуацията с " Морско дело и риболовство " с усвоени към 31 декември 2020 година 33% от плануваните 113 млн. евро. Следва " Околна среда ", при която действително разплатени са 38% от плануваните 1.77 милиарда евро. Проверка в Информационната система за наблюдаване на еврофондовете ИСУН демонстрира, че по тази стратегия в действителност са контрактувани планове, надхвърлящи с 13% бюджетът ѝ. Това обаче никога не значи, че страната ни ще успее да осъществя контрактуваните екопроекти в идващите две години.
![Окончателно: Има корупция, няма самостоятелен съд - стопират се парите от еврофондовете]( "Окончателно: Има корупция, няма самостоятелен съд - стопират се парите от еврофондовете")
Окончателно: Има корупция, няма самостоятелен съд - стопират се парите от еврофондовете
Плащания по еврофондове могат да бъдат спирани за страни, в които са открити нарушавания на върховенството на правото и закона и тези...
Подобно е ситуацията и с Оперативна програма " Транспорт и транспортна инфраструктура ", където от 1.789 милиарда евро, досега са контрактувани съвсем 90%, само че в края на 7-та година са изплатени 51%.
Най-добро е осъществяването на " Развитие на човешките запаси " - за 7-годишния интервал са разплатени 72% от бюджета за 1.161 милиарда евро. Тази стратегия програма има и най-важен директен резултат върху растежа на Брутният вътрешен продукт от 2014 до 2020 година - без нея той би бил с 5.4% по-нисък, частните вложения щяха да бъдат с 12.1% по-малко, заетостта - 12.1% надули, а междинната заплата - с 6.7% по-ниска, демонстрира симулацията на МФ с модела СИБИЛА.
На второ място по усвояемост е програмата " Региони в напредък ", обвързвана главно с създаване на инфраструктура в общините. По нея са преведени 62% от избрания бюджет от 1.543 милиарда евро.
Оперативна програма " Иновации и конкурентоспособност ", директно ориентирана към възстановяване на конкурентните позиции на българските предприятия, към момента оказва леко въздействие върху износа и Брутният вътрешен продукт, само че се чака в дълготраен проект то да се ускорява. На този стадий най-осезаемо е отражението ѝ върху частните вложения поради нуждата от съфинансиране на плановете от частния бранш - те са нарастнали с 3% за последните седем години, посредством само на тази стратегия. ОПИК подтиква и вноса (с 1.2%) главно на първични материали, машини и съоръжение, обвързвано с финансираните капиталови планове на компаниите.
Най-мащабна, с бюджет от 2.896 милиарда евро, е Програмата за развиване на селските региони. Усвояването на средствата по нея е 53.8%. Положително ѝ отражение върху Брутният вътрешен продукт за последните седем години е растеж от 0.7%, и 3.7% на частните вложения. И тази стратегия на този стадий подтиква доста повече вноса, в сравнение с износа.
Данните са от разбор на финансовото министерство, изработен през март, в който се пресмята и резултатът на еврофондовете върху българската стопанска система.
Важни публични браншове ще изгубят десетки милиони еврофинансиране поради неприятно осъществяване на оперативните стратегии. 6 от 10 оперативни...
Резултатът наподобява потискащ, тъй като поради коронакризата доста евросредства бяха пренасочени и все пак сме надалеч от това да вземем всичко, което ни се поставя като пари от Европейски Съюз.
Без усвоените 6.360 милиарда евро по линия на еврофондовете, цената на основания в страната БВП в интервала 2014-2020 година щеше да е с 8.3% по-ниска. Финансовото министерство не показва малко или доста е този индикатор, само че по разнообразни експертни оценки това е половината от нарастването на Брутният вътрешен продукт за последните седем години.
Най-съществено въздействие евросредствата са изиграли върху растежа на частните вложения. От 2014 година до края на 2020 година частните вложения надвишават равнището, което би било следено без средствата от Европейски Съюз с 23.7%.
Благодарение на еврофондовете по-видимо пораства и заетостта - общият резултат с струпване за 7 години е 13.7%, до момента в който безработицата е паднала с 6.1 процентни пункта. Средната работна заплата пък е повишена с 8.4% - главно вследствие на субсидираната претовареност по европрограмите, само че и поради последователното повдигане на минималната работна заплата през последните години.
Вливането в стопанската система на средствата от Европейски Съюз в интервала 2014-2020 година е покачило цените в страната ни относително едва - единствено с 2.6%.
Обществена загадка е, че в доста огромен % от случаите публичните поръчки в България са нагласени и предопределени за избран чове...
Евросредствата обаче не са оказали кой знае какво удобно въздействие върху българския експорт. Нетният резултат върху експорта на български артикули и услуги за последните 7 години е много непретенциозен - едвам 0.8% нарастване в съпоставяне със сюжета без еврофондове. За сметка на това вносът на артикули у нас се е нараснал сензитивно вследствие на вложените европари - с 9.3%. Това се изяснява с нарасналото вътрешно ползване в резултат на нараснали приходи, както и на растеж на производството вследствие на вложенията от Европейски Съюз по разнообразни планове.
От финансовото министерство вършат ангажимента, че оценката, осъществена по модела СИБИЛА, регистрира директните и краткосрочни резултати от вложените в стопанската система европари. В дълготраен проект упованията са за доста нарастване на позитивния принос на европейските фондове да вземем за пример към нарастването на износа на страната, по-голямото произвеждане и по-високата продуктивност на труда, а оттова и по-висок Брутният вътрешен продукт.
Къде се проваляме?
Няколко европрограми са много обратно и България още веднъж е изправена пред заплахата да загуби евросредства, защото след края на програмния интервал имаме единствено две години за привършване на сметките по контрактуваните планове.
Най-трагично е ситуацията с " Морско дело и риболовство " с усвоени към 31 декември 2020 година 33% от плануваните 113 млн. евро. Следва " Околна среда ", при която действително разплатени са 38% от плануваните 1.77 милиарда евро. Проверка в Информационната система за наблюдаване на еврофондовете ИСУН демонстрира, че по тази стратегия в действителност са контрактувани планове, надхвърлящи с 13% бюджетът ѝ. Това обаче никога не значи, че страната ни ще успее да осъществя контрактуваните екопроекти в идващите две години.
Плащания по еврофондове могат да бъдат спирани за страни, в които са открити нарушавания на върховенството на правото и закона и тези...
Подобно е ситуацията и с Оперативна програма " Транспорт и транспортна инфраструктура ", където от 1.789 милиарда евро, досега са контрактувани съвсем 90%, само че в края на 7-та година са изплатени 51%.
Най-добро е осъществяването на " Развитие на човешките запаси " - за 7-годишния интервал са разплатени 72% от бюджета за 1.161 милиарда евро. Тази стратегия програма има и най-важен директен резултат върху растежа на Брутният вътрешен продукт от 2014 до 2020 година - без нея той би бил с 5.4% по-нисък, частните вложения щяха да бъдат с 12.1% по-малко, заетостта - 12.1% надули, а междинната заплата - с 6.7% по-ниска, демонстрира симулацията на МФ с модела СИБИЛА.
На второ място по усвояемост е програмата " Региони в напредък ", обвързвана главно с създаване на инфраструктура в общините. По нея са преведени 62% от избрания бюджет от 1.543 милиарда евро.
Оперативна програма " Иновации и конкурентоспособност ", директно ориентирана към възстановяване на конкурентните позиции на българските предприятия, към момента оказва леко въздействие върху износа и Брутният вътрешен продукт, само че се чака в дълготраен проект то да се ускорява. На този стадий най-осезаемо е отражението ѝ върху частните вложения поради нуждата от съфинансиране на плановете от частния бранш - те са нарастнали с 3% за последните седем години, посредством само на тази стратегия. ОПИК подтиква и вноса (с 1.2%) главно на първични материали, машини и съоръжение, обвързвано с финансираните капиталови планове на компаниите.
Най-мащабна, с бюджет от 2.896 милиарда евро, е Програмата за развиване на селските региони. Усвояването на средствата по нея е 53.8%. Положително ѝ отражение върху Брутният вътрешен продукт за последните седем години е растеж от 0.7%, и 3.7% на частните вложения. И тази стратегия на този стадий подтиква доста повече вноса, в сравнение с износа.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ