Безработицата в България: Регионални крайности от 2% до 15 процента
В края на тази динамична за страната ни година, NOVA прави инспекция в „ Числата на седмицата ” по какъв начин се оправяме в стопански и обществен проект, на фона на всички политически събития. Различните области на страната се прегледат поотделно, защото у нас от огромно значение е къде тъкмо живеем.
Силно изразените районни разлики се резервират, само че тук-там има изненади. Това демонстрира разбор направен от Института за пазарна стопанска система, който изследва държанието на другите области у нас в годините след пандемията. Започваме с разпределението на Брутния вътрешен артикул. Ще обърнем внимание на три от тях – София-град, Видин и Стара Загора. И трите се отличават измежду останалите по нещо. София е тази с максимален дял.
За последната изследвана в разбора година – 2022-а, той възлиза на 68,7 милиарда лв., което съставлява 41% от националната стопанска система. Макар да наподобява доста, столичната стопанска система бележи спад от 2% за година. Видин пък е единствената българска област, чиято стопанска система не е съумяла да доближи и 1 милиард лв., а Стара Загора е региона с най-бързо разрастваща се стопанска система. Това я извежда на трета позиция, след столицата и Пловдив – със 6,2% дял от брутния вътрешен артикул. Експертите отдават това на бранш „ Енергетика ”.
И при безработицата огромните разлики се резервират. При междинен коефициент за страната през предходната година от 5,3%, единствено в София-град и Варна, той е под 4, като в столицата е даже под два. На фона на тази две области обаче, мощно се открояват други 7, в които равнището надвишава 10%. Във Видин, където равнищата на безработица са най-сериозни, процентите даже приближават 15.
Образованието е един от главните фактори за икономическо развиване. Очаквано, максимален остава каузи на висшистите в София - град, където те работят най-вече в бранша на услугите. Най-голяма част от популацията на София област пък, е със приблизително обучение – над 70%. Именно то е най-разпространеното у нас и обхващаща половината от популацията. Основното обучение или пък още по-ниска степен, са най-разпространени в Сливен и засягат всеки трети гражданин.
Най-малко висшисти има в Пазарджик, минимум хора със приблизително обучение – в столицата, а минимум ниско образовани има в Кюстендил – едвам 4%.
Що се отнася до застаряването на популацията, в другите райони това се случва с друго движение. Докато в области като Габрово и Видин близо една трета от популацията е над 65-годишна възраст, в столицата дяла на възрастните хора е под 20%. При най-малките – децата до 4-годишна възраст, най-голям е техният % в Сливен, а минимум дребни деца има в Смолян.
Успешна за родния туризъм е била предходната година съвсем на всички места. Нощувките в местата за настаняване надвишават като брой даже тези от интервала преди пандемията. Това е по този начин във всички области на страната с дребни изключения като Добрич, Варна и София.
Силно изразените районни разлики се резервират, само че тук-там има изненади. Това демонстрира разбор направен от Института за пазарна стопанска система, който изследва държанието на другите области у нас в годините след пандемията. Започваме с разпределението на Брутния вътрешен артикул. Ще обърнем внимание на три от тях – София-град, Видин и Стара Загора. И трите се отличават измежду останалите по нещо. София е тази с максимален дял.
За последната изследвана в разбора година – 2022-а, той възлиза на 68,7 милиарда лв., което съставлява 41% от националната стопанска система. Макар да наподобява доста, столичната стопанска система бележи спад от 2% за година. Видин пък е единствената българска област, чиято стопанска система не е съумяла да доближи и 1 милиард лв., а Стара Загора е региона с най-бързо разрастваща се стопанска система. Това я извежда на трета позиция, след столицата и Пловдив – със 6,2% дял от брутния вътрешен артикул. Експертите отдават това на бранш „ Енергетика ”.
И при безработицата огромните разлики се резервират. При междинен коефициент за страната през предходната година от 5,3%, единствено в София-град и Варна, той е под 4, като в столицата е даже под два. На фона на тази две области обаче, мощно се открояват други 7, в които равнището надвишава 10%. Във Видин, където равнищата на безработица са най-сериозни, процентите даже приближават 15.
Образованието е един от главните фактори за икономическо развиване. Очаквано, максимален остава каузи на висшистите в София - град, където те работят най-вече в бранша на услугите. Най-голяма част от популацията на София област пък, е със приблизително обучение – над 70%. Именно то е най-разпространеното у нас и обхващаща половината от популацията. Основното обучение или пък още по-ниска степен, са най-разпространени в Сливен и засягат всеки трети гражданин.
Най-малко висшисти има в Пазарджик, минимум хора със приблизително обучение – в столицата, а минимум ниско образовани има в Кюстендил – едвам 4%.
Що се отнася до застаряването на популацията, в другите райони това се случва с друго движение. Докато в области като Габрово и Видин близо една трета от популацията е над 65-годишна възраст, в столицата дяла на възрастните хора е под 20%. При най-малките – децата до 4-годишна възраст, най-голям е техният % в Сливен, а минимум дребни деца има в Смолян.
Успешна за родния туризъм е била предходната година съвсем на всички места. Нощувките в местата за настаняване надвишават като брой даже тези от интервала преди пандемията. Това е по този начин във всички области на страната с дребни изключения като Добрич, Варна и София.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ