В края на първото десетилетие на XX век България вече

В края на първото десетилетие на XX век България към този момент е самостоятелна страна, с добре въоръжена войска и със постоянна стопанска система. Но не е в положение да се изправи сама против Османската империя. Затова се ориентира към основаването на Балканския съюз. България пробва всичко, с цел да помогне на събратята си в Македония и Тракия - с поддръжката на учебното и църковното дело, подкрепя потърпевшите от въстанията, пробва дипломатически напън пред великите сили и Турция. Това не оказва помощ. Единственият излаз остава войната. Тя е неизбежна. Тя е мечтана от всички българи.

Българският народ мощно съчувства на пъшкащите под турско робство поробени народности и изключително на тези в Одринска Тракия и Македония. Кланетата над българското население в Щип (1911 г.) и Кочани (1911 г.) и отводът на Османската империя да вкара в европейските си владения промени предопределят започването на Балканската война.

През лятото на 1912 година Балканският съюз към този момент е реалност. България, Гърция, Сърбия и Черна гора - четирите балкански страни, се сплотяват против общия си зложелател - Османската империя. Не след дълго стартира подготвянето на военните проекти и интервенции. Съставят се войсковите елементи и подразделения, образуват се отбранителните линии и театрите на военните дейности. Последвалият отвод на Османската империя да организира промени открива пътя към въоръжения спор.

На 17 и 18 септември 1912 година е оповестена готовност, a на 26 септември Черна гора стартира военни дейности в Северна Албания. На 3 октомври турското държавно управление скъсва дипломатическите си връзки с България и на 4 октомври афишира война на съдружниците. България, Гърция и Сърбия афишират война на Османската империя в интервала 5-7 октомври 1912 година

Съюзническите войски превъзхождат турската войска по организация, бойна подготовка и морално положение. Те разполагат и с по-добър команден състав. Основните сили на България са съсредоточени на Тракийския спектакъл. Първа българска войска (1-ва, 3-та и 10-а пехотна дивизия и 9-и боен полк) с командващ ген. В. Кутинчев се разпростира в региона на Къзългач (дн. Елхово) от двете страни на р. Тунджа, на един преход от границата, със задача да настъпи към Хавса и взаимно с ІІІ войска да разгроми турската Източна войска.

ІІ Българска войска (8-а и 9-а пехотна дивизия и сборна конна бригада) с командващ ген. Н. Иванов се разпростира в региона на Харманли, Търново Сеймен и Хасково за деяние против Одрин.

ІІІ Българска войска (4-та, 5-а и 6-а пехотна дивизия и 8-и конен полк ) с командващ ген. Р. Димитриев се разпростира в региона източно от гр. Ямбол, на два прехода от границата, вляво и в отстъп на І войска със задача да настъпи към Лозенград, да нанесе неочакван удар на Източната турска войска и да я разгроми във взаимоотношение с І войска. Общият фронт, на който са разгърнати трите български армии, доближава 120 км.

Групировката обезпечава на българските войски стратегическа изненада. За защита на южната граница и за деяние против турските войски в Западна Тракия са съсредоточени Родопският отряд - в региона на Ракитово и Лъджене, и Хасковският отряд - в региона на Харманли, за нахлуване към Кърджали.

Военните дейности на Тракийския спектакъл стартират още на 5 октомври. Първата значима интервенция е разбиването на противниковите войски на турските погранични съединения. Втора войска настава към Одрин и до 25 октомври изцяло го блокира. І и ІІІ войска излизат на подстъпите към Лозенград и по този начин на процедура ІІІ войска остава неразкрита от турското командване.
тагове Балканската война начало Лозенец