В подкрепа на донорството: Каузата на 23-годишния Данчо продължава
В края на октомври едно сърце спря да бие вечно. 23-годишният Данчо, който имаше потребност от сърдечна трансплантация, не дочака донорско сърце. Но до последно се бореше и се надяваше. Това слага доста въпроси пред нас като общество и пред страната като институция.
Чакащите към този миг за ново сърце са 40 души. И не е ясно каква ще бъде ориста им на фона на броя осъществени сърдечни трансплантации на годишна база.
Снимка: btvnovinite.bg
През 2020 година е осъществена единствено една сърдечна трансплантация у нас, а през тази - единствено две. 40 души чакат, а Йордан не дочака.
Йордан беше първият българин, на който бе сложено американско изкуствено сърце в лявата камера през февруари 2019 година Това беше единственият късмет за него, до момента в който чака донор.
През тази година обаче положението му се утежнява, а сърцето му дефинитивно се поврежда.
Налага се ново изкуствено сърце – този път в дясната камера. За да го поддържа жив. Отново, до момента в който чака донор.
Йордан не съумя да се върне към плуването. Не дочака и донорско сърце. Но идеята - битка за повече трансплантации и избавени животи у нас, му остава жива.
Много е тъжно да гледаш едни младежи, облечени в черни облекла, и носят ковчега на Данчо, плачейки. Приятелите му ме питаха: „ Защо не се откри сърце за Данчо за година и осем месеца? “, показа София Пенчева, майката на Данчо.
„ Оказа се, че е доста мъчно. Не съумях да му оказа помощ макар молбите към здравния министър, обществото, изпълнителната организация “, показа София.
Снимка: btvnovinite.bg
Майката на Данчо описа, че е звъняла непрекъснато на „ Медицински контрол “, с цел да пита за донорски обстановки, помолила е министърът да провежда среща с шефовете на огромните лечебни заведения, само че отговор не е имало. Самата тя е звъняла в реанимациите, с цел да пита за съществуването на донори, само че резултат не е имало.
Според София главният проблем е, че хората нямат задоволително информация за донорството и се опасяват, точно тъй като не знаят доста по тематиката.
„ Кога последно чухме нещо за донорството? На Международния ден на донорството. Едни хора садиха рози, а би трябвало да посадят мозък и сърце “, съобщи майката на Данчо.
В информирането за донорството би трябвало да се включат и родителите, и учителите, счита София.
„ Донорството не желае молитва, желае каузи “, споделя майката на Данчо, която е безапелационна, че ще продължи битката, с цел да може тези хора, които чакат трансплантации, да бъдат оперирани и да продължат да живеят.
Чакащите към този миг за ново сърце са 40 души. И не е ясно каква ще бъде ориста им на фона на броя осъществени сърдечни трансплантации на годишна база.
Снимка: btvnovinite.bg
През 2020 година е осъществена единствено една сърдечна трансплантация у нас, а през тази - единствено две. 40 души чакат, а Йордан не дочака.
Йордан беше първият българин, на който бе сложено американско изкуствено сърце в лявата камера през февруари 2019 година Това беше единственият късмет за него, до момента в който чака донор.
През тази година обаче положението му се утежнява, а сърцето му дефинитивно се поврежда.
Налага се ново изкуствено сърце – този път в дясната камера. За да го поддържа жив. Отново, до момента в който чака донор.
Йордан не съумя да се върне към плуването. Не дочака и донорско сърце. Но идеята - битка за повече трансплантации и избавени животи у нас, му остава жива.
Много е тъжно да гледаш едни младежи, облечени в черни облекла, и носят ковчега на Данчо, плачейки. Приятелите му ме питаха: „ Защо не се откри сърце за Данчо за година и осем месеца? “, показа София Пенчева, майката на Данчо.
„ Оказа се, че е доста мъчно. Не съумях да му оказа помощ макар молбите към здравния министър, обществото, изпълнителната организация “, показа София.
Снимка: btvnovinite.bg
Майката на Данчо описа, че е звъняла непрекъснато на „ Медицински контрол “, с цел да пита за донорски обстановки, помолила е министърът да провежда среща с шефовете на огромните лечебни заведения, само че отговор не е имало. Самата тя е звъняла в реанимациите, с цел да пита за съществуването на донори, само че резултат не е имало.
Според София главният проблем е, че хората нямат задоволително информация за донорството и се опасяват, точно тъй като не знаят доста по тематиката.
„ Кога последно чухме нещо за донорството? На Международния ден на донорството. Едни хора садиха рози, а би трябвало да посадят мозък и сърце “, съобщи майката на Данчо.
В информирането за донорството би трябвало да се включат и родителите, и учителите, счита София.
„ Донорството не желае молитва, желае каузи “, споделя майката на Данчо, която е безапелационна, че ще продължи битката, с цел да може тези хора, които чакат трансплантации, да бъдат оперирани и да продължат да живеят.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ