В края на октомври 79 г. от н. е. в

В края на октомври 79 година от н. е. в Помпей настъпва Апокалипсис. Везувий – огромен деен вулкан, ситуиран единствено на 8 километра от процъфтяващия курортен град – най-сетне извършва заканите, които насочва през последните 15 години, и изригва, заливайки всичко наоколо със гибелен облак от нагорещен газ, разтопена канара и гореща пепел.

Днес нещата са малко по-различни – в този момент Помпей е голяма туристическа дестинация, която притегля към 2,5 милиона гости всяка година. А главната му атракция са фамозните „ каменни “ тела на клетите хорица, които са били хванати прекомерно неподготвени, с цел да избегнат ужасната си орис на вулкана.

Само че има една детайлност: тези каменни хора не са тъкмо това, което наподобяват. Въпреки че е елементарно да си представим картинката по какъв начин гореща разтопена канара гълтам античните поданици на града, след това се охлажда и разкрива жертвите си като каменни скулптури, тази картинка в действителност е неточна. И освен това – в случай че бяхте посетили мястото преди 1800 година, тези тела въобще нямаше да са там.

„ Истината е, че те въобще не са тела “, изяснява Мери Биърд, професор по класическа лингвистика в университета в Кеймбридж, в публикация за списание BBC от 2012 година „ Те са плод на хитроумна археологическа досетливост от 60-те години на 19 век. “

Спорадични разкопки на Помпей се организират още от края на 16 в., само че едвам в този по-късен интервал, под управлението на археолога Джузепе Фиорели, стартира да се оформя градът-забележителност, който познаваме през днешния ден. Когато през 19 в. археолозите си проправят път през пластовете парчета и пепел, които покриват обекта, те виждат нещо необичайно: поредност от ясно изразени дупки и кухини, от време на време с човешки остатъци в тях.

Какво може да съставляват тези дупки? Ами в действителност това са същинските „ тела “ на жителите на Помпей – не вкаменените скулптури, които сме привикнали да виждаме през днешния ден, а кухините в лавата, където в миналото трупът на някоя бедна жертва е задържал лавата отворена задоволително дълго, с цел да се охлади към него.

„ Материалът от вулкана е покривал телата на мъртвите, след което е изстивал към тях “ – написа Беърд. „ С последователното разложение на плътта, вътрешните органи и облеклата е оставала празнина – която е била прецизен отрицателен отпечатък на формата на тялото сега на гибелта. “

„ Не след дълго на някого му светва лампата, че в случай че се излее гипс в тези празноти, ще се получи гипсова отливка, която е тъкмо копие на тялото. Но това е единствено копие – по-скоро „ антитяло “, в сравнение с същинско. “

При актуалните разкопки към този момент се употребяват осъвременени способи: „ В днешно време можем по-добре да използваме рентгенови техники като 3D-CT сканиране, с цел да изследваме човешкото наличие на гипсовите отливки “, споделя през 2017 година антропологът от Неаполския университет Пиер Паоло Петроне пред History and Archaeology Online.

Но в по-голямата си част новите гипсови отливки се създават по метод, който е съвсем еднакъв с първите от далечната 1860 година, изяснява той. Макар че от време на време вместо гипс може да се употребява транспарантна епоксидна смола, обичайна примес „ остава най-хубавата за приемане на съвършени копия на телата на жертвите “.

В резюме: антични вкаменени тела от Помпей въобще не са такива – нито са антични, нито вкаменени. Всъщност са модерни гипсови отливки на местата, където в миналото са се намирали телата. И още повече – в днешно време те даже не са толкоз изключителни: техниката, употребена за изработването им, може да се употребява наново, тъй че всяко тяло може да бъде на процедура „ клонирано “, колкото си желаеме.

Което, апропо, е добре – в противоположен случай можеше да нямаме толкоз доста от тези „ каменни “ хора, колкото имаме. По време на Втората международна война на мястото са хвърлени повече от 160 бомби, които унищожават огромна част от реконструкцията на античния град, осъществена през 20 век. „ Честно казано, той става една руина [отново] “, написа Биърд. „ Части от това, което виждаме през днешния ден, е възстановявано отначало. “

„ Не упреквам никого, че „ симулира “ – прибавя тя. „ Искам да кажа, че нашият Помпей – както в действителност множеството типичен обекти – е резултат от съдействието сред актуалните възстановители и консерватори и самите истински римски строители, като огромната част от работата е от наша страна. “

„ И поради това той е не по-малко впечатляващ или трогателен – както отливките на тела оказват помощ да се покаже. “