Човечеството е на повече от 3 милиона години
В края на предишния век британският геолог Дж. В. Грегъри е описал присъщите форми на релефа на Източна Африка – дълбоки долини с плоско дъно и стръмни страни, които съставляват големи, тесни пукнатини в земната кора, напомнящи каньони.
Грегъри ги наричал рифтове. От река Замбези стартира източноафриканската рифтова система и се протяга на повече от 4000 км северно, чак до Аденския залив, в региона на езерото Виктория, лежащо под екватора, като се разделя на два клона – западен и източен, които безусловно като щипки обгръщат това сладководно езеро-море.
Източният клон на собствен ред се дели на Етиопски и Кенийски рифт. Последният, в чест на неговия изобретател, се назовава още рифтът Грегъри. Ето тук, на територията на рифта Грегъри и в близките региони, са били направени откритията на най-древния човек, след което „ в действителност всички съществуващи учебници остарели безнадеждно “. Тези думи принадлежат на основния основател на проучванията в региона на Кенийския рифт – Луис Лики, който по право числят към най-големите антрополози.
В продължение на четири десетилетия неуморният откривател издирвал най-древните човекомаймуни и хора, а след гибелта на учения щафетата поел неговият наследник – Ричард Лики. След Лики в региона на Кенийския рифт и прилежащия Етиопски, на територията на Кения, Танзания, Етиопия се организират експедиции на американски и френски откриватели. И сензационните открития следват едно след друго…
1931 година Луис Лики за първи път посещава каньона Олдувай, ситуиран сред езерото Виктория и Килиманджаро. Тук той намира примитивни оръдия, по този начин наречените олдувайски оръдия на труда, и то в долните пластове. Както написа Кьонигсвалд, „ откритите пластове на Олдувай са двойно забавни – от една страна, поредните остатъци от фауна, които се намират в тях, дават визия за нейната обща история в Африка, от друга – тези пластове в цялост пресъздават картината на еволюцията на човешката цивилизация и сходни неща е невероятно да открият прилика в други места “.
1933 година На остров Русинга (езерото Виктория) са открити парчета от череп и зъби на маймуна, живяла тук преди 20-30 милиона години. Нарекли я „ проконсул “.
1948 година Луис Лики намира на остров Русинга съвсем цялостен череп на проконсул, което дава опция да се реконструираа външният образ на тази антична маймуна.
1959 година В каньона Олдувай Луис Лики намира зъби и парчета от череп на създание, наречено от него зинджантроп (зиндж – по този начин са наричали средновековните арабски географи на Източна Африка). Възрастта на находката е 1,75 млн. години. Учените признават зинджантроп за представител на фамилията на австралопитеците. Сега този тип се назовава Paranthropus boisei.
1961 година В по-дълбок пласт от този, където лежал зинджантроп, в същия каньон Олдувай Лики намира фрагменти от череп и парчета от долната челюст на създание, получило наименованието Homo habilis (Сръчния човек), което съгласно Лики и редица други антрополози се явява най-древният човек – възрастта на Homo habilis е 2 милиона години. Други учени избират да считат това създание за най-напредналия в развиването австралопитек, който към този момент е умеел да употребява примитивни оръдия и даже да ги създава (олдувайските оръдия на труда).
1962 година В региона на езерото Виктория, недалече от кенийския град Кисима, Лики и американският антрополог Джордж Симпсън откриват фрагменти от череп на човекоподобна маймуна, наречена от тях кенияпитек (кенийската маймуна). Според Лики кенияпитек е „ значима глава в родословието на индивида “, защото има огромно подобие с рамапитек. В днешно време рамапитеците не се считат за директни предшественици на индивида.
1965 година Група учени от Харвардския университет (САЩ) откриват в местността Канапое, южно от езерото Мобуту Сесе Секо, кост на австралопитек. Съвременните способи за датировка демонстрират, че този австралопитек е живял преди 4-4,5 млн. години.
1967 година Американски антрополози откриват в наноси на хълма Лотагам, в Северна Кения, още по-древен австралопитек – неговата възраст е 5,5 млн. години (преди откритията в Източна Африка се считало, че възрастта на най-древните австралопитеци не надвишава един милион години).
1972 година Източно от езерото Рудолф (Туркана) Лики намира череп на Homo habilis, чиято възраст е 2,8 млн. години. Най-невероятно е събитието, че бидейки съвсем с един милион години по-древен от Homo habilis, открит през 1961 година, сръчният човек от 1972 година имал по-голям размер на мозъка (около 800 куб. см), при него липсвал надочен вал и това по-скоро е бил античен човек, а не австралопитек.
По-нататъшни проучвания открили, че възрастта на този череп по-скоро не надвишава 2 млн. години.
1973 година В басейна на река Аваш, в Източна Етиопия, експедиция под управлението на етиопски академик намира три фрагмента от бедрена кост, откъс от берцова кост и част от слепоочна кост, принадлежали евентуално на един и същи субект. Възрастта на находката е към 4 милиона години. Вероятно това са остатъци на австралопитек, само че не е изключено да са и на първия открит най-древен човек.
1974 година Разкопки в Танзания, в региона на Лаетоли, откриват остатъци на най-древния човек (или може би австралопитек?), чиято възраст е 3 милиона години.
По подобен метод включените в Кения в зоната на проучване човешки предшественици са нараснали възрастта на най-древните хора с 500–700 хиляди години (от това време датират азиатските питекантропи и синантропи) до 2,8 милиона години. А когато в зоната на разкопките влезнали прилежащите Танзания и Етиопия, тази възраст се усилва до три или даже до четири милиона години.
Източник
