Столичната общинска икономика - между оцеляването и фалита
В края на мандата си ръководещите в София оставят доста въпроси без отговор във връзка с сегашното и бъдещето на общинската стопанска система. Столичната община е притежател на 18 търговски сдружения и двойно повече лечебни заведения и тяхното финансово положение варира от " устойчиво " до " предфалитно ". А колкото и да е подценявана ролята на общинските сдружения от властта, от тях също зависи качеството на публични услуги, предоставяни на софиянци.
Въпреки че комерсиалните сдружения са общински, те са самостоятелни участници в пазара и им се постанова да се конкурират с всички останали компании. През последните години ръководещите обаче демонстрираха, че постоянно нехаят за положението им, не упражняват задоволителен надзор и поддръжка за развиването им. Кмеството е дебитор на столичани, защото вместо да обезпечи мощна общинска стопанска система, с цел да вдигне качеството на живота на жителите на най-големия град, то я неглижира.
Управляващите обичат да се измъкват с оправданието, че личните им търговски компании имат по-скоро обществена функционалност и не трябва да гонят облага непременно. Доколко обаче обществени цели могат да имат сдружения като " Топлофикация ", някогашната " Чистота-Искър " - в този момент " Софекострой ", или пък сдруженията, стопанисващи пазарите, както и " Център за градска подвижност ", който слага скоби и подвига коли?
Отношението на властта към общинската стопанска система се облича в съответни числа по едно й също време на годината, когато се одобряват годишните финансови доклади на всяко сдружение. Тогава излиза наяве коя компания с какъв брой е на минус или плюс и по какъв начин се е справяла през миналите 12 месеца. През юли Столичният общински съвет одобри последните за мандата доклади положението на комерсиалните сдружения през предходната година. Те обаче към момента не са оповестени на формалния уебсайт на Столичната община, само че по тази причина пък финансовото състояние на всички сдружения за предходните няколко години и за първото тримесечие на тази, не може да остане прикрито.
Данните демонстрират, че с общите загуби на общинската стопанска система през последния управнически мандат варират от 30 до 100 милиона лв. годишно. По време на КОВИД-кризата най-сериозно пострада секторът на превоза, който още не може да се възвърне и оцелява от заем до заем, провиснал от самата община.
Градският превоз на София е мъчителна тематика освен от ковидното време насам, само че и от по-ранни интервали. Епидемията и повишаването на горивата обаче го пратиха непосредствено в предфалитно положение. Три сдружения дават отговор за напредването на столичани из града - " Столичен автотранспорт ", " Столичен електротранспорт " и " Метрополитен ".
В най-лошо финансово положение по традиция е автотранспортът. Той вози столичани с 600 рейса, за които непрестанно се търсят водачи поради незаети към 200 щатни бройки.
Между 2015 и 2020 година сдружението излезе единствено два пъти на облага - един път със скромните 150 000 лв. и още веднъж с 500 000 лв.. През 2017 година и 2018 година загубите му бяха надлежно 2,2 милиона и 5 милиона лв., а през 2020 година стигнаха до 10 милиона лв.. Следващата 2021 година неприятните индикатори набъбнаха на 20 млн. лв.. Само за първите три месеца тази година се регистрира негативен финансов резултат от над 6 млн. лв..
Дружеството, което стопанисва електротранспорта финансово наподобява малко по-добре, само че също стабилно губи сред 2016 година и 2020 година - сред 3,2 и 6 милиона лв. на година. Последният прочут доклад за първото тримесечие на годината демонстрира загуба от 4,4 млн. лв..
При " Метрополитен " финансовата картина варира в по-широки граници и не е толкоз трагична през последните години. През 2016-а то даже е на облага от 2 млн. лв., само че през идващите три прави поредни загуби, да са изплува отново през 2020 година Веднага по-късно метрото отново се потопява със загуба от 5 млн. лв., а в първите три месеца на тази година минусът е от 1,5 млн. лв..
Има и още едно сдружение на общината, което е тясно обвързвано с превоза, само че вирее в комфорт и регистрира облаги. Наричат го черната дупка, защото в него влизат доста средства, само че не се знае къде отиват. Центърът за градска подвижност години наред излизаше с позитивни финансови индикатори, до момента в който през 2020 година внезапно в него потънаха толкоз доста пари, че излезе на загуба от 32 млн. лв.. В началото на актуалната година облагата още веднъж е налице - 7 млн. лв. за първото тримесечие.
Освен че разплаща общинските пари към трите транспортни оператора, с цел да могат те да работят, ЦГМ събира парите от продажба на транспортни документи, както и от санкциите за нередовните пасажери в транспортните средства. За три месеца да вземем за пример в хазната му са постъпили санкции от 7000 гратисчии, които са платили по 40 лв. на контрольорите. Други 6000 нередовни пасажери са получили акт, само че единствено 1300 са платили глобата в седемдневен период.
Най-апетитната част от активността на ЦГМ обаче остава събирането на такси от паркиране. Над 33 000 са местата в сините и зелени зони, като през интервала за тях посредством СМС водачите са платили 4,4 млн. лв. на ЦГМ. На над 400 извършители пък са вдигнати колите с паяк поради приключване на времето на паркиране. Други 14 800 са осъдени със " скоби ". Общо приходите от зони и паяци за първото тримесечие на годината са 6 милиона лв.. Ако всички тези пари отиваха за нови и модерни паркинги, тогава ръководещите щяха да имат право да приказват за обществената функционалност на общинските сдружения.
Интересен е казусът с общинската компания " Чистота-Искър ", която преди две години получи ново име в опит да се не помни скандалното й минало. От сдружение, което се изгуби през годините от пазара на сметосъбирането, то се пробва да се наложи във всевъзможни други действия отвън чистотата, постоянно възлагани от самата община. Оцеляването му към този момент зависи главно от инхаус договорите, уредени от кметството.
Докато да вземем за пример през 2019 година сдружението бе на загуба от 1,5 млн. лв., през 2020 година то излезе на плюс със 160 000 лв., само че за сметка подписани контракти за действия, предоставени точно от Столичната община без социална поръчка. Затова и 94 на 100 от приходите му през въпросната година пристигнаха точно по тези контракти. Така на компанията й излезе името на " обичана " и " фаворизирана " от управлението на ул. " Московска " 33, а поръчките не стопираха. Въпреки това за предходната година сдружението излезе на рекордна загуба от 3,8 млн. лв. и още веднъж с 90 на 100 доходи от контракти, възлагани от кметството. " Софекострой " продължава да носи славата (както и по времето на " Чистота-Искър " ), че превъзлага главната част от активността си на външни компании. Така за 2021 година да вземем за пример се оказа, че тя е източила от общината 6 млн. лв. за външни подизпълнители, като е получила от кметството непосредствено 14 млн. лв. от общо 15 млн. лв. доходи за годината. За първите три месеца на тази година загубата на " Софекострой " към този момент е 650 000 лв.. Преди десетина месеца общината разгласи, че отдел " Вътрешен одит " ще ревизира сдружението, само че оповестени резултати към момента няма. Странно за какво...
Така че положението на столичната общинска стопанска система въобще не може да се назова задоволително, защото в нея има доста по-големи запаси и благоприятни условия. Някой единствено би трябвало да ги употребява дейно.
Въпреки че комерсиалните сдружения са общински, те са самостоятелни участници в пазара и им се постанова да се конкурират с всички останали компании. През последните години ръководещите обаче демонстрираха, че постоянно нехаят за положението им, не упражняват задоволителен надзор и поддръжка за развиването им. Кмеството е дебитор на столичани, защото вместо да обезпечи мощна общинска стопанска система, с цел да вдигне качеството на живота на жителите на най-големия град, то я неглижира.
Управляващите обичат да се измъкват с оправданието, че личните им търговски компании имат по-скоро обществена функционалност и не трябва да гонят облага непременно. Доколко обаче обществени цели могат да имат сдружения като " Топлофикация ", някогашната " Чистота-Искър " - в този момент " Софекострой ", или пък сдруженията, стопанисващи пазарите, както и " Център за градска подвижност ", който слага скоби и подвига коли?
Отношението на властта към общинската стопанска система се облича в съответни числа по едно й също време на годината, когато се одобряват годишните финансови доклади на всяко сдружение. Тогава излиза наяве коя компания с какъв брой е на минус или плюс и по какъв начин се е справяла през миналите 12 месеца. През юли Столичният общински съвет одобри последните за мандата доклади положението на комерсиалните сдружения през предходната година. Те обаче към момента не са оповестени на формалния уебсайт на Столичната община, само че по тази причина пък финансовото състояние на всички сдружения за предходните няколко години и за първото тримесечие на тази, не може да остане прикрито.
Данните демонстрират, че с общите загуби на общинската стопанска система през последния управнически мандат варират от 30 до 100 милиона лв. годишно. По време на КОВИД-кризата най-сериозно пострада секторът на превоза, който още не може да се възвърне и оцелява от заем до заем, провиснал от самата община.
Градският превоз на София е мъчителна тематика освен от ковидното време насам, само че и от по-ранни интервали. Епидемията и повишаването на горивата обаче го пратиха непосредствено в предфалитно положение. Три сдружения дават отговор за напредването на столичани из града - " Столичен автотранспорт ", " Столичен електротранспорт " и " Метрополитен ".
В най-лошо финансово положение по традиция е автотранспортът. Той вози столичани с 600 рейса, за които непрестанно се търсят водачи поради незаети към 200 щатни бройки.
Между 2015 и 2020 година сдружението излезе единствено два пъти на облага - един път със скромните 150 000 лв. и още веднъж с 500 000 лв.. През 2017 година и 2018 година загубите му бяха надлежно 2,2 милиона и 5 милиона лв., а през 2020 година стигнаха до 10 милиона лв.. Следващата 2021 година неприятните индикатори набъбнаха на 20 млн. лв.. Само за първите три месеца тази година се регистрира негативен финансов резултат от над 6 млн. лв..
Дружеството, което стопанисва електротранспорта финансово наподобява малко по-добре, само че също стабилно губи сред 2016 година и 2020 година - сред 3,2 и 6 милиона лв. на година. Последният прочут доклад за първото тримесечие на годината демонстрира загуба от 4,4 млн. лв..
При " Метрополитен " финансовата картина варира в по-широки граници и не е толкоз трагична през последните години. През 2016-а то даже е на облага от 2 млн. лв., само че през идващите три прави поредни загуби, да са изплува отново през 2020 година Веднага по-късно метрото отново се потопява със загуба от 5 млн. лв., а в първите три месеца на тази година минусът е от 1,5 млн. лв..
Има и още едно сдружение на общината, което е тясно обвързвано с превоза, само че вирее в комфорт и регистрира облаги. Наричат го черната дупка, защото в него влизат доста средства, само че не се знае къде отиват. Центърът за градска подвижност години наред излизаше с позитивни финансови индикатори, до момента в който през 2020 година внезапно в него потънаха толкоз доста пари, че излезе на загуба от 32 млн. лв.. В началото на актуалната година облагата още веднъж е налице - 7 млн. лв. за първото тримесечие.
Освен че разплаща общинските пари към трите транспортни оператора, с цел да могат те да работят, ЦГМ събира парите от продажба на транспортни документи, както и от санкциите за нередовните пасажери в транспортните средства. За три месеца да вземем за пример в хазната му са постъпили санкции от 7000 гратисчии, които са платили по 40 лв. на контрольорите. Други 6000 нередовни пасажери са получили акт, само че единствено 1300 са платили глобата в седемдневен период.
Най-апетитната част от активността на ЦГМ обаче остава събирането на такси от паркиране. Над 33 000 са местата в сините и зелени зони, като през интервала за тях посредством СМС водачите са платили 4,4 млн. лв. на ЦГМ. На над 400 извършители пък са вдигнати колите с паяк поради приключване на времето на паркиране. Други 14 800 са осъдени със " скоби ". Общо приходите от зони и паяци за първото тримесечие на годината са 6 милиона лв.. Ако всички тези пари отиваха за нови и модерни паркинги, тогава ръководещите щяха да имат право да приказват за обществената функционалност на общинските сдружения.
Интересен е казусът с общинската компания " Чистота-Искър ", която преди две години получи ново име в опит да се не помни скандалното й минало. От сдружение, което се изгуби през годините от пазара на сметосъбирането, то се пробва да се наложи във всевъзможни други действия отвън чистотата, постоянно възлагани от самата община. Оцеляването му към този момент зависи главно от инхаус договорите, уредени от кметството.
Докато да вземем за пример през 2019 година сдружението бе на загуба от 1,5 млн. лв., през 2020 година то излезе на плюс със 160 000 лв., само че за сметка подписани контракти за действия, предоставени точно от Столичната община без социална поръчка. Затова и 94 на 100 от приходите му през въпросната година пристигнаха точно по тези контракти. Така на компанията й излезе името на " обичана " и " фаворизирана " от управлението на ул. " Московска " 33, а поръчките не стопираха. Въпреки това за предходната година сдружението излезе на рекордна загуба от 3,8 млн. лв. и още веднъж с 90 на 100 доходи от контракти, възлагани от кметството. " Софекострой " продължава да носи славата (както и по времето на " Чистота-Искър " ), че превъзлага главната част от активността си на външни компании. Така за 2021 година да вземем за пример се оказа, че тя е източила от общината 6 млн. лв. за външни подизпълнители, като е получила от кметството непосредствено 14 млн. лв. от общо 15 млн. лв. доходи за годината. За първите три месеца на тази година загубата на " Софекострой " към този момент е 650 000 лв.. Преди десетина месеца общината разгласи, че отдел " Вътрешен одит " ще ревизира сдружението, само че оповестени резултати към момента няма. Странно за какво...
Така че положението на столичната общинска стопанска система въобще не може да се назова задоволително, защото в нея има доста по-големи запаси и благоприятни условия. Някой единствено би трябвало да ги употребява дейно.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ