Галъп: Президентът, омбудсманът и кметът на София са най-харесваните политици
В края на годината най-харесваните от българите политически персони са Румен Радев, Мая Манолова и Йорданка Фандъкова, те са и тези, които са имали позитивен рейтинг в годината, т.е. доверието надвишава недоверието, демонстрират данни на " Галъп ". Сравнително високо доверие има и Бойко Борисов, както и Илияна Йотова, Лиляна Павлова, Мария Габриел, Красимир Каракачанов, Томислав Дончев, Корнелия Нинова, Екатерина Захариева и други
Различните членове на кабинета последователно утвърждават своята известност, означават социолозите.
Данните са от последната вълна на проучване " лице в лице " сред 30 ноември и 7 декември с добавка от миналата вълна - през ноември, както и с ретроспекция от осем години. " Галъп интернешънъл " продължава да разгласява данни в резюме на отиващата си 2017 година Те са основани на ежемесечния " Политически и стопански показател на организацията - самостоятелното от външно финансиране проучване.
В последната една година се вижда растеж на доверието при Мая Манолова - поради интензивността и поради опциите, които позицията на омбудсмана дава. От двайсетина % при встъпването в служба, в този момент доверието е 51 на 100.
Укрепване на доверието има и при Корнелия Нинова - трайно под 20 на 100 преди година, до трайно над 20 % в този момент. От " Галъп интернешънъл " отбелязат известно подсилване на доверието в границите на последните две години при Красимир Каракачанов - от 10 - 15 на 100 през 2016 година до 20 - 25 % в този момент.
Класирането на персони съгласно доверието в тях демонстрира повече за всеобщия усет, а не толкоз за това кой по какъв начин си прави работата. Различните фигури са в разнообразни по компликация на дилемите ресори и по тази причина директните съпоставения постоянно би трябвало да са деликатни, прецизират социолозите.
Според тях закономерни трендове се открояват в доверието към главните институции и политически персони
През декември доверието в президентската институция е предстоящо високо, доверието в държавното управление е по-високо от това в Народното събрание, а най-харесвани са личностите, които са по-далеч от векидневния политически развой.
Институцията на президента приключва годината с равнища на доверие от 56 % против 29 на 100 съмнение. Така президентската институция затвърждава нормалния си висок публичен престиж, който беше мощно обезверен в предходния мандат, означават социолозите. Личното доверие на Румен Радев е на закономерно сходни равнища с доверието в институцията.
Вицепрезидентът Илияна Йотова пък се употребява с персонално доверие от 25 на 100 - това също е относително висока оценка на фона на доверието за останалите политически фигури у нас.
През декември държавното управление има 31 на 100 доверие и съмнение от 58 %. Това са нива, които се повтарят относително стабилно през годината. Така първите няколко месеца на кабинета " Борисов 3 " се оказват с нива на доверие малко по-добри спрямо началните месеци на предходния му мандат, по-благоприятни от началните месеци на мандата " Орешарски " и доста по-неблагоприятни спрямо началните равнища на първия кабинет " Борисов " през 2009 година Налице е нормалното за всяка власт " изхабяване " на поддръжката, само че и задоволително знаци, че ГЕРБ има продължително въздействие, разясняват от " Галъп ".
Около изгубените от ГЕРБ избори за президент Бойко Борисов ненапълно загуби и персонален рейтинг и слезе на равнища под 30 % доверие. Пролича и общоприетата за такива случаи наклонност изгубилият избори да продължава с ниски равнища на доверие. Следващите месеци обаче демонстрираха, че Борисов е в положение относително бързо да " наваксва " утвърждение и то се върна на равнища над 30 %, показват социолозите.
Парламентът, по традиция, е с по-ниско доверие от държавното управление в края на годината - 70 на 100 отрицателни и 22 % положителни оценки. През 2017 година се долови известно подсилване на доверието в Народното събрание. Вероятно повлия присъщото за цялата година активизиране на електората на ръководещите партии, които имат по-сериозна външна страна, считат анализаторите.
Отношението към институцията на Народното събрание стана по-благосклонно още след идването на служебното държавно управление в края на януари 2017 година Парадоксално, по-благоприятни стойности на утвърждение в Народното събрание пристигнаха в интервал, когато той на процедура отсъстваше. Това се дължеше на общото утешение, което всекидневно идваше след решение на политически рецесии, като тази с подадената от Борисов оставка през есента на 2017 година, разясняват от " Галъп ".
„ АФИС “: ГЕРБ – 27%, Българска социалистическа партия – 23%
Ако избори се организираха в този момент, ГЕРБ би получил 27%, Българска социалистическа партия 23%, Движение за права и свободи 8%, Обединени патриоти (ОП) 6%. Партия „ Воля “ би се озовала още веднъж на прага на Народното събрание с малко под 3% от всички гласоподаватели. И още веднъж двете полярни партии биха били изправени пред неловкия избор на съдружен сътрудник. Това демонстрират резултатите от декемврийското проучване на „ АФИС “.
Основната политическа конспирация ще се резервира за относително дълъг интервал от време. Електоралният капацитет на основните политически сили на практика резервира статуквото от изборите, разясняват от организацията.
Промените в електоралната картина след извършените напролет парламентарни избори са незначителни. Партиите, участващи в изпълнителната власт – ГЕРБ и Обединените патриоти, са понесли леки вреди от неизбежната ерозия на властта, до момента в който Българска социалистическа партия съумява да запази капацитета си и даже отбелязва най-високата точка на поддръжка за последните няколко години. Консолидацията на ДПС-електората може да се изяснява по доста способи, само че е ясно, че главният фактор за нарасналата поддръжка е присъединяване на националистите във властта, което е източник на напрежение и безпокойствие на гласоподавателите на Движението.
Сред останалите по-малки обединения се открояват имената на няколко политически субекта, най-вече от десния бранш – Реформаторски блок, „ Да, България “ и ДСБ. Проблематизираното в последно време хипотетично обединяване сред тях е предмет на бъдещето, само че е ясно, че в случай че останат разграничени, не разполагат с действителни шансове да се намесят в по-нататъшното систематизиране на основните функции във властта, означават от „ АФИС “.
И Нинова, и Борисов стоят устойчиво отпред на своите партии. Въпреки усещането за вътрешно напрежение Нинова се употребява с доверието на 87% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия. Борисов е още по-стабилен: 95% от гласоподавателите на ГЕРБ му имат вяра. Едва 3% и 1% от гласоподавателите надлежно на Българска социалистическа партия и ГЕРБ са на мнение, че при избор на нов водач, друг от досегашния, партията ще стане по-силна.
Сумарната оценка за сегашната ръководеща коалиция сред ГЕРБ и Обединените патриоти остава без основни промени, само че агрегатните суми крият композиция сред растящо съмнение измежду негласувалите за тези две сили и растящо доверие измежду гласувалите за тях. При това се следи асиметрия. Сред почитателите на Патриотите се усъвършенства отношението към водача на ГЕРБ, до момента в който измежду тези на ГЕРБ отношението към Валери Симеонов се утежнява.
Предпочитанието за промени във властта последователно нараства, отбелязва организацията. Ако след март желанието за нови избори беше спаднало с 14%, достигайки 13%, то през идващите месеци то последователно пораства и към този момент доближава 21%. Аналогично пораства и настройката за основаване на нов кабинет в границите на настоящето Народно заседание.
Осем месеца след изборите чувството на популацията за политическо напрежение по върховете още веднъж се пробужда и доближава 41%. Това се изяснява не толкоз с визията за съществуване на различна политика и неин притежател, колкото със заразителния резултат на нервността и неувереността, която бе демонстрирана по върховете – по съответно от ГЕРБ във връзка на корупционните разкрития и тематиката за приватизацията по време на прехода.
След краткотрайно следизборно ободряване, рейтингът на главните институции още веднъж ерозира гладко. Доверяващите на Народното събрание спадат от 25% на 22%, на държавното управление от 33 на 32%, на армията от 49 на 42%, на медиите от от 43% на 41%, на синдикатите от 25% на 21% и така нататък Доверието в президента е достигнало избран таван от към 57%.
Изключение е Европейският съюз, който бележи напредък от 48% на 52%.
Най-голямо е недоверието в правосъдната власт – 80.7%, на второ място по съмнение са синдикатите, а на трето Народното събрание с 77.7% неодоверие.
Общественото мнение изпитва по-малко скептицизъм, в сравнение с при започване на годината, по отношение на персоналното богатство и вероятностите на страната. В оценките за положението на България се следи сдържан спад на непрекъснатите източници на безпокойствие (безработица, приходи и пенсии). Това на собствен ред води до повишаване на относителната тежест на проблемите на корупцията, финансовата непоклатимост, опазването на здравето. В персонален проект обаче, пораства и делът на хората, за които бедността и неразбираемите вероятности са най-съществен проблем. Това демонстрира, че плодовете на растежа не се разпределят отмерено, установи организацията.
Проучването е осъществено в интервала 5-11 декември по метода на директното изявление „ лице в лице “ в дома на респондента. Интервюирани са 1010 пълнолетни български жители. Изводите са представителни за мнението на популацията с изборни права на територията на страната. Проучването е направено със лични средства в рамките натрадиционната изследователска стратегия на АФИС.
Различните членове на кабинета последователно утвърждават своята известност, означават социолозите.
Данните са от последната вълна на проучване " лице в лице " сред 30 ноември и 7 декември с добавка от миналата вълна - през ноември, както и с ретроспекция от осем години. " Галъп интернешънъл " продължава да разгласява данни в резюме на отиващата си 2017 година Те са основани на ежемесечния " Политически и стопански показател на организацията - самостоятелното от външно финансиране проучване.
В последната една година се вижда растеж на доверието при Мая Манолова - поради интензивността и поради опциите, които позицията на омбудсмана дава. От двайсетина % при встъпването в служба, в този момент доверието е 51 на 100.
Укрепване на доверието има и при Корнелия Нинова - трайно под 20 на 100 преди година, до трайно над 20 % в този момент. От " Галъп интернешънъл " отбелязат известно подсилване на доверието в границите на последните две години при Красимир Каракачанов - от 10 - 15 на 100 през 2016 година до 20 - 25 % в този момент.
Класирането на персони съгласно доверието в тях демонстрира повече за всеобщия усет, а не толкоз за това кой по какъв начин си прави работата. Различните фигури са в разнообразни по компликация на дилемите ресори и по тази причина директните съпоставения постоянно би трябвало да са деликатни, прецизират социолозите.
Според тях закономерни трендове се открояват в доверието към главните институции и политически персони
През декември доверието в президентската институция е предстоящо високо, доверието в държавното управление е по-високо от това в Народното събрание, а най-харесвани са личностите, които са по-далеч от векидневния политически развой.
Институцията на президента приключва годината с равнища на доверие от 56 % против 29 на 100 съмнение. Така президентската институция затвърждава нормалния си висок публичен престиж, който беше мощно обезверен в предходния мандат, означават социолозите. Личното доверие на Румен Радев е на закономерно сходни равнища с доверието в институцията.
Вицепрезидентът Илияна Йотова пък се употребява с персонално доверие от 25 на 100 - това също е относително висока оценка на фона на доверието за останалите политически фигури у нас.
През декември държавното управление има 31 на 100 доверие и съмнение от 58 %. Това са нива, които се повтарят относително стабилно през годината. Така първите няколко месеца на кабинета " Борисов 3 " се оказват с нива на доверие малко по-добри спрямо началните месеци на предходния му мандат, по-благоприятни от началните месеци на мандата " Орешарски " и доста по-неблагоприятни спрямо началните равнища на първия кабинет " Борисов " през 2009 година Налице е нормалното за всяка власт " изхабяване " на поддръжката, само че и задоволително знаци, че ГЕРБ има продължително въздействие, разясняват от " Галъп ".
Около изгубените от ГЕРБ избори за президент Бойко Борисов ненапълно загуби и персонален рейтинг и слезе на равнища под 30 % доверие. Пролича и общоприетата за такива случаи наклонност изгубилият избори да продължава с ниски равнища на доверие. Следващите месеци обаче демонстрираха, че Борисов е в положение относително бързо да " наваксва " утвърждение и то се върна на равнища над 30 %, показват социолозите.
Парламентът, по традиция, е с по-ниско доверие от държавното управление в края на годината - 70 на 100 отрицателни и 22 % положителни оценки. През 2017 година се долови известно подсилване на доверието в Народното събрание. Вероятно повлия присъщото за цялата година активизиране на електората на ръководещите партии, които имат по-сериозна външна страна, считат анализаторите.
Отношението към институцията на Народното събрание стана по-благосклонно още след идването на служебното държавно управление в края на януари 2017 година Парадоксално, по-благоприятни стойности на утвърждение в Народното събрание пристигнаха в интервал, когато той на процедура отсъстваше. Това се дължеше на общото утешение, което всекидневно идваше след решение на политически рецесии, като тази с подадената от Борисов оставка през есента на 2017 година, разясняват от " Галъп ".
„ АФИС “: ГЕРБ – 27%, Българска социалистическа партия – 23%
Ако избори се организираха в този момент, ГЕРБ би получил 27%, Българска социалистическа партия 23%, Движение за права и свободи 8%, Обединени патриоти (ОП) 6%. Партия „ Воля “ би се озовала още веднъж на прага на Народното събрание с малко под 3% от всички гласоподаватели. И още веднъж двете полярни партии биха били изправени пред неловкия избор на съдружен сътрудник. Това демонстрират резултатите от декемврийското проучване на „ АФИС “.
Основната политическа конспирация ще се резервира за относително дълъг интервал от време. Електоралният капацитет на основните политически сили на практика резервира статуквото от изборите, разясняват от организацията.
Промените в електоралната картина след извършените напролет парламентарни избори са незначителни. Партиите, участващи в изпълнителната власт – ГЕРБ и Обединените патриоти, са понесли леки вреди от неизбежната ерозия на властта, до момента в който Българска социалистическа партия съумява да запази капацитета си и даже отбелязва най-високата точка на поддръжка за последните няколко години. Консолидацията на ДПС-електората може да се изяснява по доста способи, само че е ясно, че главният фактор за нарасналата поддръжка е присъединяване на националистите във властта, което е източник на напрежение и безпокойствие на гласоподавателите на Движението.
Сред останалите по-малки обединения се открояват имената на няколко политически субекта, най-вече от десния бранш – Реформаторски блок, „ Да, България “ и ДСБ. Проблематизираното в последно време хипотетично обединяване сред тях е предмет на бъдещето, само че е ясно, че в случай че останат разграничени, не разполагат с действителни шансове да се намесят в по-нататъшното систематизиране на основните функции във властта, означават от „ АФИС “.
И Нинова, и Борисов стоят устойчиво отпред на своите партии. Въпреки усещането за вътрешно напрежение Нинова се употребява с доверието на 87% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия. Борисов е още по-стабилен: 95% от гласоподавателите на ГЕРБ му имат вяра. Едва 3% и 1% от гласоподавателите надлежно на Българска социалистическа партия и ГЕРБ са на мнение, че при избор на нов водач, друг от досегашния, партията ще стане по-силна.
Сумарната оценка за сегашната ръководеща коалиция сред ГЕРБ и Обединените патриоти остава без основни промени, само че агрегатните суми крият композиция сред растящо съмнение измежду негласувалите за тези две сили и растящо доверие измежду гласувалите за тях. При това се следи асиметрия. Сред почитателите на Патриотите се усъвършенства отношението към водача на ГЕРБ, до момента в който измежду тези на ГЕРБ отношението към Валери Симеонов се утежнява.
Предпочитанието за промени във властта последователно нараства, отбелязва организацията. Ако след март желанието за нови избори беше спаднало с 14%, достигайки 13%, то през идващите месеци то последователно пораства и към този момент доближава 21%. Аналогично пораства и настройката за основаване на нов кабинет в границите на настоящето Народно заседание.
Осем месеца след изборите чувството на популацията за политическо напрежение по върховете още веднъж се пробужда и доближава 41%. Това се изяснява не толкоз с визията за съществуване на различна политика и неин притежател, колкото със заразителния резултат на нервността и неувереността, която бе демонстрирана по върховете – по съответно от ГЕРБ във връзка на корупционните разкрития и тематиката за приватизацията по време на прехода.
След краткотрайно следизборно ободряване, рейтингът на главните институции още веднъж ерозира гладко. Доверяващите на Народното събрание спадат от 25% на 22%, на държавното управление от 33 на 32%, на армията от 49 на 42%, на медиите от от 43% на 41%, на синдикатите от 25% на 21% и така нататък Доверието в президента е достигнало избран таван от към 57%.
Изключение е Европейският съюз, който бележи напредък от 48% на 52%.
Най-голямо е недоверието в правосъдната власт – 80.7%, на второ място по съмнение са синдикатите, а на трето Народното събрание с 77.7% неодоверие.
Общественото мнение изпитва по-малко скептицизъм, в сравнение с при започване на годината, по отношение на персоналното богатство и вероятностите на страната. В оценките за положението на България се следи сдържан спад на непрекъснатите източници на безпокойствие (безработица, приходи и пенсии). Това на собствен ред води до повишаване на относителната тежест на проблемите на корупцията, финансовата непоклатимост, опазването на здравето. В персонален проект обаче, пораства и делът на хората, за които бедността и неразбираемите вероятности са най-съществен проблем. Това демонстрира, че плодовете на растежа не се разпределят отмерено, установи организацията.
Проучването е осъществено в интервала 5-11 декември по метода на директното изявление „ лице в лице “ в дома на респондента. Интервюирани са 1010 пълнолетни български жители. Изводите са представителни за мнението на популацията с изборни права на територията на страната. Проучването е направено със лични средства в рамките натрадиционната изследователска стратегия на АФИС.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ