Палачът на Пригожин – Николай Патрушев е вторият най-силен в Кремъл
В края на август, съвсем цялостен месец след осъществяванията на Евгени Пригожин и похода му към Москва, един от най-известните притежатели на ЧВК се намира на летището в Москва. Придружаван от още 10 души, някои бодигардове, а други сътрудници, той чака последната инспекция на частния си аероплан. Полетът би трябвало да бъде за Санкт Петербург, само че никой не обръща внимание на дребният пакет, който се слага под едно от крилата.
Когато самолетът излетява и набира височина, Пригожин се намира на към 30 минути от летището. Експлозия разтриса самолета и откъсва едното крило, всички 10 индивида на борда умират, в това число и Пригожин.
Убийството се случва тъкмо два месеца, откакто Пригожин потегли на освободителен поход и обещаваше, че ще отстрани вечно Владимир Путин – неговият финален и много остарял съдружник. По информация на западното разузнаване и някои проверяващи медии, един от хората, които оркестрират покушението на Пригожин, е Николай Патрушев. Той е някогашен офицер от съветското разузнаване и един от сенчестите убийци на Путин. Официалната версия на Кремъл и Путин е, че 10-мата на борда са си играели с ръчна граната, която се е детонирала. Тъй като никой не има вяра в летящи свине и други фантастични животни, погледите незабавно се насочват към съветския президент, само че малко по-късно изплува и господин Патрушев, който явно е съумял да си свърши работата брилянтно.
Малко след влизането на Вагнер на територията на Украйна, множеството съветски специалисти показват, че Путин има сериозна опасност да се изправи против един необикновен конкурент. Не бяха малко анализите, посочващи евентуалното включване на Пригожин в президентските избори. Самият съветски милионер стартира да се появява все по-често в новините и да печели популярност, която конкурираше Путин, но с похвалите се родиха и рецензиите. Пригожин не се притесняваше да приказва истината и да излезе от разказа на про-кремълските малките екрани и излъчвания, съветската войска боксува към този момент втора година, а Киев за три дни се оказа далечна и изгубена идея.
ЧВК Вагнер не съумя да реализира безусловно нищо в Украйна, макар големите напъни и предпочитание да блеснат като герои, множеството наемници се оказаха забравени от постоянната съветска войска, не получиха никакви боеприпаси и плащаха с животи за всеки метър земя. След многократни опити на Пригожин да получи нужното съоръжение, готвачът най-сетне изгуби всевъзможен надзор и обърна своите сили непосредствено към Москва, водейки със себе си към 25 хиляди души и танкове, които да употребява за свалянето на открития режим.
В този сериозен миг се появява Патрушев и за първи път от две десетилетия ще би трябвало да се оправи с опазването на поста на Путин. Горе-долу е толкоз времето, в което сражения са се водили на съветска територия от стъпването на власт на Путин. По мнението на западни разузнавачи, някогашни съветски сътрудници и хора от Кремъл, съветският готвач е бил един от най-опасните хора за властта и тъкмо Патрушев е лавирал за неговото постоянно унищожаване. Николай Патрушев се счита и за индивидът, който продължава да крепи съветския президент на власт, въпреки и ръководството му все по-често да се клати като остарял прогнил зъб.
Патрушев разполага с цялата агитация на Кремъл и постоянно се счита за палачът на всеки съперник. До през днешния ден този човек се счита за наказателят, издействал всички покушения на съветски олигарси и политически врагове на режима. Наградата за тези триумфи също не е дребна, синът на Патрушев – Дмитри е назначен за министър на земеделието и по думите на мнозина, прави някакви секрети опити за завладяване на президентския стол. След елиминирането на Пригожин е ясно, че Путин няма да има съперници за идващите избори, а самият Патрушев е бил позлатен за въпросната услуга.
Двамата имат доста общи черти. Патрушев също влиза в шпионските игри през 70-те години и след колапса на Съюз на съветските социалистически републики е разкрил призванието си в сенчестия бизнес.
Николай Патрушев е един от хората, които измислят прословутия разказ, че западът и Съединени американски щати се пробват да откраднат минералите и петрола на страната. Неговите тайни теории се преглеждат в съвсем всяка допустима телевизия, финансирана от Кремъл. Особен анекдот е, че Съединени американски щати се опитвали да завладяват Русия, тъй като скоро щял да избухне вулкан и ще принуди американците да си търсят нова територия за населяване. И до момента в който мнозина виждат това като някаква неуместна небивалица, този човек печели милиони за пропагандата си.
Само фотосите на падналия аероплан са изцяло задоволителни, с цел да се отхвърли формалната съветска версия. Николай Патрушев е един от скъпите фрагменти, пътува с брониран конвой, офисът му се намира на няколко стъпки от Кремъл, всеки негов телефонен диалог е криптиран, а той самият в никакъв случай не излиза очевидно в светлината на прожекторите. Рекрутиран е от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), когато взима тапия за инженер, учи в школата в Минск, а първото му предопределение е във Финландия, където се пробва да пробие отбраните на страната.
Николай претърпява крахът на Съюз на съветските социалистически републики дружно с Путин, а топлото другарство сред двамата ще разреши и безболезненото унищожаване на Елцин, а премията идва под формата на управителен стол на новата разследваща организация – към този момент ФСБ, вместо Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Наградата е връчена още през 1999 година
Още в самото начало излиза наяве, че Путин има връзка с компания за недвижими парцели, оперираща в цяла Европа и е разследвана за пране на пари. Николай пътува до Украйна, с цел да прибере всички уличаващи доказателства, в това число и аудио записи, само че някои от тях доближават до Съединени американски щати и са обсъждани като доказателство. Логичната стъпка е, че съветският президент ще отхвърля всичко и по-късно абсурдът умира.
Около 2006 година се приема закон за изгонване на руснаци в чужбина, изключително в случай че става въпрос за тероризъм или екстремизъм – присъдата постоянно е смъртна. Няколко месеца по-късно и Александър Литвиненко умира, откакто е токсичен с полоний. По мнението на английското разузнаване, Патрушев най-вероятно е одобрил осъщественото ликвидиране. През 2001 година Патрушев прави всевъзможни опити да се сближи със западното разузнаване, изключително след атентатите в Ню Йорк, само че с отравянето на Литвиненко е затвори множеството порти.
През 2007 година ФСБ прави конференция за контра-тероризъм, само че Централно разузнавателно управление на САЩ не изпраща нито един от своите офицери, вместо това избира Ролф Моват-Ларсен, на въпросната конференция Патрушев декларира на Ролф, че Централно разузнавателно управление на САЩ не ги приема съществено и това ще бъде записано в архивите. През идната година Николай става основен секретар по сигурността, като в следствие се трансформира във втория най-влиятелен човек в Русия. Ролята му е малко объркваща, той е посланик и шпионин.
Когато през 2016 година Русия стартира да среща съществени усложнения в политическата картина на Черна гора, той е изпратен, с цел да прикрие всички следи. Руското военно разузнаване прави всичко допустимо в оня интервал, с цел да спре влизането на Черна гора в НАТО. Операцията се проваля, защото множеството съветски сътрудници оперират от територията на Сърбия, черногорското разузнаване не просто разобличава непознатите сътрудници, само че и ги демонстрира на необятната аудитория. Една година по-късно Черна гора влиза в НАТО. През 2020 година Патрушев се намира в Оман, а различен забавен посетител е Зеленски, двамата имат загадка среща, само че публично отхвърлят въобще да се е състояла такава. По време на визитата на Антъни Блинкин в Джакарта, Патрушев също е на линия, твърди се, че двамата са се срещали, въпреки и формалната версия на страните да е негативна.
Същите стъпки са направени и към Китай, само че по мнението на някои специалисти като Матю Потингър, Пекин се пробва да понижи размерите на опасността към Москва. Въпреки диалозите с Китай, Патрушев бил безапелационен, че знае доста добре кои са враговете на родината му. Неофициално изказване е, че в случай че Пригожин е бил сполучлив в своя поход, Пекин щял да направи всичко допустимо, с цел да сложи Патрушев на президентския стол, елиминирайки всички шансове на готвача за политика.
Следвайки актуалните събития, Николай е един от първите покровители, когато се приказва за нашествието в Украйна. Именно тогава за първи път излиза наяве, че феодалите на Путин не могат да работят вярно във военно време. Пригожин освен се трансформира в мощен конкурент, само че действително разполага с ресурсите за водене на война, както и за въздействие на медийното пространство. Неговата класическа трол плантация действително може да въздейства на публичното мнение.
Въпреки предизвестията на Патрушев, никой в Кремъл не обръща внимание на ресторантьорът от Санкт Петербург. Проблемите идват, когато Пригожин стартира да приказва персонално против Путин и с това подписва своята смъртна присъда.
Когато танковете и наемниците потеглят към Москва, Патрушев води серия телефонни диалози с вярата, че този поход ще спре. Търсени са посредници от Казахстан и Беларус, които да се опитат да завоюват време. Обажданията от Казахстан са били гаранция, че няма да се случи безусловно нищо на царя на наемниците и ще има гаранция, че всички ще се приберат живи и здрави.
Лукашенко дава едно от най-важните обещания, в случай че Пригожин спре колоната, бойците му могат да отидат в Беларус и да виреят там, без да се постанова да излизат на фронта. Пригожин осъзнава, че крайният резултат не е изключително добър, до момента в който ФСБ нахълтва в офисите му и в дома му. Той в никакъв случай не е подозирал, че постоянно ще е от губещата страна и най-после се съгласява. След това решение, всички обществени канали на наемника изчезват. До края на лятото стартират някои тежки главоболия. Патрушев е на мнение, че сходни действия би трябвало да бъдат осъдени, само че казусът е, че никой още не знае по какъв начин да се случи това.
След несполучливия поход, Пригожин се прибира в Африка, с цел да ревизира своите активи и доходи там. Позволено му е да работи в Санкт Петербург и други точки в Русия. Евгени не е бил малоумен, той е осъзнавал, че към този момент има врагове, само че пък скрито се надявал, че неговата част от договорката е изпълнена. Моват-Ларсън е на мнение, че Пригожин единствено си е мислил, че е свободен, а истината е, че ФСБ са го следили доста прецизно. Неговите произволи откриват една безмилостна пробойна в защитата на Путин и мнозина виждат какъв брой слаба може да бъде Русия.
През август, когато множеството руснаци са на отмора и не се вълнуват толкоз от класическите вести, Патрушев дава последна повеля – Пригожин би трябвало да почине. След няколко седмици в обиколки на Африка, Пригожин най-сетне се прибира в Москва и чака самолетът му да бъде зареден, с цел да замине за Санкт Петербург. В 5 часа следобяд излетява от Москва и се разрушава над село Куженкино. ДНК експертизата демонстрира, че въпросните господа са починали по време на полета.
