В края на август, 1988-а година, родителите на Мари Конно

В края на август, 1988-а година, родителите на Мари Конно получават чудноват колет в пощенската кутия. Вътре, родителите откриват фотография на облеклата на детето, няколко дребни зъбчета и пощенска картичка с текст „ Мари. Кремирана. Кости. Разследвайте. Докажете “. В идващите дни ще се появят още няколко колета при разнообразни фамилии в Токио. Всички пратки са изпратени от по този начин наречения палач Отаку (японското значение на думата е нърд). Преди той да се трансформира в чудовището, което Япония ще помни, се ражда Цутому Миядзаки.

Поради прибързано раждане, дребният Тсутоми има лека дисторция в китките и не може да огъва ръцете си напълно. В разследване на това, детството му е много самотно и тежко – малтретирането се случва съвсем всеки ден. Детето се затваря в себе си, стартира да се губи в стотиците направени рисунки, комиксите и самотата.

Когато идва време за учебно заведение, Цутому изпъква над своите съученици. Въпреки образователните триумфи, той продължава да е спокоен и непретенциозен. Пубертетът основава нови земетресения, триумфът пада фрапантно и един от любимците в учебно заведение още веднъж изпада в недружелюбност. Мечтите за специалността на преподавател се заменят с евентуална кариера на фототехник в градския лицей. Социалното изключване и с роднините е реалност – по-късно, килърът ще показа, че в никакъв случай не е намирал общ език. Единственият непосредствен човек е дядото. С него, бъдещият убиец може да разисква всичко, без да бъде съден.

Хобито му в колежа е да снима бельото на дамите от тенис корта. Тази пристрастеност се заменя бързо благодарение на детско порно – още не е неразрешено в Япония през далечната 1984-а година.

По-късно в пандиза, килърът ще признае, че в миналото си е мислил за самоубийство, само че единственият непосредствен човек в цялата фамилия обърнал уместно внимание и като че ли облечкавал тези импулси. За къса част от времето си, Миядзаки се е чувствал добре, имал е другар, имал е занятие и всичко е било съвършено. За страдание, старецът умрял през 1988-а година, оставяйки внука самичък против света.

Това бил и повратният миг – все по-често родителите на Цутому виждат, че той шпионира сестрите си, когато са в банята. Някъде в този интервал се демонстрира и първият канибалски опит. След кремацията на дядо си, 26-годишният мъж ял част от наличието на урната, с цел да може да бъде по-близо до своя другар. Същата година става и първото похищение. 4-годишната Мари Коно била поканена на разходка, само че не подозирала, че всеки изминат метър в тази кола редуцира живота ѝ с години.

След това взима облеклата и чака няколко седмици и последната улика да бъде разложена. Когато костите стават по-слаби, Миядзаки прибира ръцете и краката в килера си. След осъществяването на това действие, килърът звъни на родителите, не споделя нищо, просто диша тежко в слушалката. Ако никой не отговори от другата страна, до момента в който той диша заплашително, следва второ позвъняване и по този начин, до момента в който не чуе гласът на родителите.

През октомври, Миядзаки прави втори удар. Неговата жертва е 7-годишната Масами Йошизава. Детето се разхождало единствено по улицата, в близост нямало други хора и надлежно се досещате какво се случва. Второто ликвидиране към този момент кара всички родители в Токио да бъдат нащрек. Една усмивка или привет към преминаващите деца кара полицията да стопира непознатите и да изисква документ за легитимация.

Убийството на 5-годишната Айако Номото може да бъде сюжет на хорър филм. Психопатът води жертвата в дома си, където дава обещание да направи професионални фотоси. След убийството още веднъж се демонстрира желаната некрофилия, само че новото в този случай е консумирането на кръвта от изстиващото детско тяло. След като разлагането разрешило по-лесно разчленяване, килърът изхвърлил частите в разнообразни точки от Токио.

При последният опит за похищение, Цутому се пробва да раздели две сестри на детска площадка. Целта била по-малката сестра, която нямало да се съпротивлява толкоз. Докато дърпа дребното дете към колата си, другата сестричка тича до у дома и вика татко си.

Детето било добре, само че причинителят съумял да избяга. Полицията го залавя доста по-късно, до момента в който се пробва да прибере автомобила си. Следователите били щастливи от постигнатия резултат, само че когато почнали да вършат обиск на персоналния автомобил и дома му, лед сковал сърцата им. В жилището са открити повече от 5000 видео касети на аниме и сниф филми. Домашната видеотека също била добре заредена – домашното некрофилско порно било неупровержимо докозателство, само че като бонус, в дрешника на спалнята се криело още едно изстиващо и разлагащо се тяло.

През цялото време, психолозите се пробват да схванат претекстовете за всички тези убийства. Някои считат, че неналичието на обществен детайл и подигравките от детството са предизвикали всичко това, други подозират, че злоупотребата с аниме е съумяла да повреди нежното детско схващане. През 2008-а година, серейният палач е обесен, а японската история трансформира същинското му име на килърът Отаку!