Псохологът Румен Колев: Активността на българските футболисти е доста окуражителна
В края на април Асоциацията на българските футболисти (АБФ) разгласи, че българските играчи ще получават безвъзмездни психически препоръки поради спирането на шампионатите в резултат на ограниченията против ковид. Три седмици по-късно Румен Колев, психолог и изпълнителен шеф фондация " Булгари ", който води диалозите с футболистите даде доста забавно изявление пред " Дневник ", в което показа, че интензивността от страна на играчите като " много окуражителна ".
Асоциацията на българските футболисти обезпечава психолог за играчите поради пандемията от COVID-19
" Надяваме се поддръжката ни да помогне на повече футболисти да преодолеят напрежението и да се оправят по-лесно с отрицателните страсти в тези сложни за всички времена "
Г-н Колев, по какъв начин оценявате интереса на футболистите към опцията да беседват с психолог?
- Това начинание беше напълно ново и непознато както за обществеността ни, по този начин и за играчите. Предвид обстоятелството, че тази алтернатива за телефонна консултация не се е утвърдила като част от футболния пейзаж, интензивността на линията е много окуражителна. Това да се случи, несъмнено помогнаха и футболистите Светослав Дяков (Лудогорец), Петър Занев (ЦСКА), Димитър Илиев (Локомотив Пловдив), Лъчезар Балтанов (Ботев Пловдив) и Христо Иванов (Етър), които са капитани на своите тимове. Чрез видеообръщение във фейсбук страницата на Асоциацията на българските футболисти те насърчиха сътрудниците си да нямат предубеждения и да се усещат спокойни да употребяват линията.
Какво е общото ви усещане?
- В България постоянно сме скептични към новаторски хрумвания, а когато те са свързани с душeвността - нещо, което не може " да се види и да се пипне ", това е още по-изразено. Нека не забравяме обаче, че и коронавирусът не може да се види и пипне, само че всички знаем вредите, които нанася със забавяне.
С нервната ни система също е по този начин и тя може да " тиктака " като бомба със закъснител, когато сме сложени в положение на изолираност, трупайки тревога и напрежение, без да си даваме сметка за това. Абсолютно публично в целия свят има висок растеж на паническите офанзиви, тревожните разстройства и депресиите по време на пандемията. При футболистите, а и спортистите въобще, такива положения са още по-рискови, тъй като изолацията е срещу тяхната природа да са непрестанно дейни.
В този ред на мисли, на тази линия би трябвало да се гледа като на нещо превантивно, което има избрана цел - да даде опция на играчите да вентилират всевъзможни отрицателни страсти и да ги изговорят с някой неутрален. Като боязън от неразбираемото бъдеще, яд на рестриктивните мерки, горест от това, че някой е лишил най-голямата им пристрастеност и така нататък, и по какъв начин да опитомят тези положения. Ако щете даже, да разсеят скуката и да научат нещо ново и друго от чужд за тях човек. Без да всяваме суматоха, в случай че сме по-задълбочени, можем да забележим, че опитите за самоубийства в света на футбола, изобщо не са необичайност.
Футболистите осъзнават ли нужда от работа с психолог и получават ли такава опция в клубовете си?
- По последна публична информация, с която разполагам, едвам един клуб от Първа лига има щатен психолог в екипа си. Не е изключено при избрани условия клубовете да прибягват до такава услуга " на повикване ". В съвсем всички случаи обаче, това се отнася за някакви спешни обстановки, свързани с тима или даден състезател. И в това се корени заблудата на цялостното схващане за функционалностите на психолога в спорта. Че безусловно следва да има проблем, с цел да се осмисли неговата роля.
Бих цитирал дългогодишния психолог на Арсенал, работещ с доста млади футболисти там: " Не е належащо нещо да е зле, с цел да може да стане по-добре... ". За да решиш да се възползваш от услугите на психолог, ти би трябвало да си узрял за концепцията, че това ще те направи по-пълноценен и по-завършен футболист. Макар и с не доста бързи темпове, считам, че футболистите в България от ден на ден узряват за тази концепция. И няма по какъв начин да бъде другояче, при изискване, че те непрестанно виждат и четат, че това се случва в топ тимовете на цяла Европа.
Това, което прави и ще направи играчите да са още по-отворени да употребяват психолог, е построяването на доверие към него - като естествен човек, който не им крои нищо подмолно и действително видяно е на тяхна страна. Всички знаем, че спечелването на доверие лишава време и не става елементарно. За да се подкрепи построяването на доверие, отговорност носят треньорите и ръководителите на клубове. Те могат да се отнасят с неуважение или с почитание към този тип консултиране. Съответно да подхранват стандартите, че психолозите нямат място във футбола или да ги унищожават.
Асоциацията на българските футболисти обезпечава психолог за играчите поради пандемията от COVID-19
" Надяваме се поддръжката ни да помогне на повече футболисти да преодолеят напрежението и да се оправят по-лесно с отрицателните страсти в тези сложни за всички времена "
Г-н Колев, по какъв начин оценявате интереса на футболистите към опцията да беседват с психолог?
- Това начинание беше напълно ново и непознато както за обществеността ни, по този начин и за играчите. Предвид обстоятелството, че тази алтернатива за телефонна консултация не се е утвърдила като част от футболния пейзаж, интензивността на линията е много окуражителна. Това да се случи, несъмнено помогнаха и футболистите Светослав Дяков (Лудогорец), Петър Занев (ЦСКА), Димитър Илиев (Локомотив Пловдив), Лъчезар Балтанов (Ботев Пловдив) и Христо Иванов (Етър), които са капитани на своите тимове. Чрез видеообръщение във фейсбук страницата на Асоциацията на българските футболисти те насърчиха сътрудниците си да нямат предубеждения и да се усещат спокойни да употребяват линията.
Какво е общото ви усещане?
- В България постоянно сме скептични към новаторски хрумвания, а когато те са свързани с душeвността - нещо, което не може " да се види и да се пипне ", това е още по-изразено. Нека не забравяме обаче, че и коронавирусът не може да се види и пипне, само че всички знаем вредите, които нанася със забавяне.
С нервната ни система също е по този начин и тя може да " тиктака " като бомба със закъснител, когато сме сложени в положение на изолираност, трупайки тревога и напрежение, без да си даваме сметка за това. Абсолютно публично в целия свят има висок растеж на паническите офанзиви, тревожните разстройства и депресиите по време на пандемията. При футболистите, а и спортистите въобще, такива положения са още по-рискови, тъй като изолацията е срещу тяхната природа да са непрестанно дейни.
В този ред на мисли, на тази линия би трябвало да се гледа като на нещо превантивно, което има избрана цел - да даде опция на играчите да вентилират всевъзможни отрицателни страсти и да ги изговорят с някой неутрален. Като боязън от неразбираемото бъдеще, яд на рестриктивните мерки, горест от това, че някой е лишил най-голямата им пристрастеност и така нататък, и по какъв начин да опитомят тези положения. Ако щете даже, да разсеят скуката и да научат нещо ново и друго от чужд за тях човек. Без да всяваме суматоха, в случай че сме по-задълбочени, можем да забележим, че опитите за самоубийства в света на футбола, изобщо не са необичайност.
Футболистите осъзнават ли нужда от работа с психолог и получават ли такава опция в клубовете си?
- По последна публична информация, с която разполагам, едвам един клуб от Първа лига има щатен психолог в екипа си. Не е изключено при избрани условия клубовете да прибягват до такава услуга " на повикване ". В съвсем всички случаи обаче, това се отнася за някакви спешни обстановки, свързани с тима или даден състезател. И в това се корени заблудата на цялостното схващане за функционалностите на психолога в спорта. Че безусловно следва да има проблем, с цел да се осмисли неговата роля.
Бих цитирал дългогодишния психолог на Арсенал, работещ с доста млади футболисти там: " Не е належащо нещо да е зле, с цел да може да стане по-добре... ". За да решиш да се възползваш от услугите на психолог, ти би трябвало да си узрял за концепцията, че това ще те направи по-пълноценен и по-завършен футболист. Макар и с не доста бързи темпове, считам, че футболистите в България от ден на ден узряват за тази концепция. И няма по какъв начин да бъде другояче, при изискване, че те непрестанно виждат и четат, че това се случва в топ тимовете на цяла Европа.
Това, което прави и ще направи играчите да са още по-отворени да употребяват психолог, е построяването на доверие към него - като естествен човек, който не им крои нищо подмолно и действително видяно е на тяхна страна. Всички знаем, че спечелването на доверие лишава време и не става елементарно. За да се подкрепи построяването на доверие, отговорност носят треньорите и ръководителите на клубове. Те могат да се отнасят с неуважение или с почитание към този тип консултиране. Съответно да подхранват стандартите, че психолозите нямат място във футбола или да ги унищожават.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ