Дали Исус не е бил халюциногенна гъба
В края на 60-те години на предишния век един прочут английски академик скапва цялата си кариера, като поддържа едно много безрасъдно изказване: съгласно Джон Марко Алегро, авторитетен лингвист и археолог, Исус не е бил жив човек, а гъба…
Нека разбираем.
За някои Библията съставлява дословната истина за всичко, до момента в който други я възприемат като цялост от метафори и алегории, които може и да не наподобяват като историческата действителност, само че съдържат божествени послания за индивида и живота му, които би трябвало да бъдат разгадани. В тази антична сбирка от разкази най-често се спори дали личността на Исус е била действителна. Съществувал ли е фактически човек с това име? И в случай че да – дали в действителност е бил роден във Витлеем, като се имат поради несъгласията в Евангелията? И в случай че да – за какво в неговия роман им толкоз доста общи черти с по-старите религиозни обичаи?
Тук и в този момент не са място и времето да навлизаме в този спор, само че сигурно можем да кажем, че Джон Алегро е бил измежду хората, които са търсили метафората – и той несъмнено я е намерил.
Част от Юдейската пустиня
През 1947 година бедуински пастири се натъкват на сбирка от буркани с антични документи, скрити в сурова и отдалечена част на Юдейската пустиня. Тези текстове, известни през днешния ден като Свитъците от Мъртво море, ще окажат голямо въздействие върху разбирането ни за историята на юдаизма и християнството, защото съдържат най-старите оживели версии на книги, които по-късно ще бъдат включени в библейския канон. Но по време на откриването им те явно не са били преведени и заради това смисъла им е било незнайно. Именно тук се появява Алегро.
Той е измежду първите учени, на които е разрешено да разшифроват тези скъпи антични текстове и през 1955 година предлага Медният свитък, най-големият от свитъците, да бъде изпратен в Манчестърския университет в Обединеното кралство, където да бъде разрязан и разчетен.
След това Алегро и сътрудниците му се заемат с осмислянето на документите. След години труд и упорита работа, както и след доста разногласия, текстовете най-сетне са оповестени. През 1958 година той написва още и две книги по тематиката: „ Свитъците от Мъртво море “ и „ Хората от свитъците от Мъртво море “, които остават извънредно авторитетни.
Но тогава нещата стартират да получават чудноват характер…
Червена мухоморка
През 1970 година Алегро разгласява нова книга, озаглавена „ Свещената гъба и кръстът “, а по-късно, през 1979 година, „ Свитъците от Мъртво море и християнският мит “. И двете книги развиват концепцията му, че християнството в действителност е прикритие за скришен мистериозен полов фетиш, основан от хора под въздействието на Amanita muscaria, по-известна като алена мухоморка.
В рамките на този мироглед Исус е де факто ходеща метафора на гъбата и нейните въздействия.
Използвайки етимология, Алегро твърди, че ранното християнство е основано от есейски фетиш, който записва своите шамански практики в текстовете на Новия завет, появили се в свитъците от Мъртво море. Когато евангелистите почнали да преписват тези истории, с цел да образуват евангелията, твърди той, те в действителност решили неправилно да схванат същинското значение на текста. В този роман в никакъв случай не е имало човек, наименуван Исус, а единствено фракция, която е употребила гъби, с цел да провокира халюцинации.
Излишно е да споделяме, че възгледите на Алегро не са добре признати отвън по-широките контракултурни придвижвания през 70-те години на ХХ век. Някои считат, че той е основал този мотив единствено с цел да отмъсти на християнските критици, които отхвърлят по-ранните му преводи на свитъците от Мъртво море, до момента в който други считат, че надареният езиковед просто е направил неточност.
Всеки случай обаче, интерпретациите на Алегро са не по-малко необикновени от огромна част от наличието на историческите източници, които той учи.
