Мирът в Южен Кавказ може да бъде проигран само със силна външна помощ“
В края на 2023 година, стана ясно, че енергийната политика на Азербайджан продължава да е сполучлива, с всички изгледи да продължи възходи си и по-нататък.
В изгода на това приказват и данните за размера на доставките по Южния газов кулоар за Грузия, Турция, Гърция, Италия и България и постигнатите договорености, че азербайджанската държавна нефтена компания SOCAR ще прави газификацията на Албания и напредващата работа по подготовка на преноса на " зелен " водород по азербайджанските тръбопроводи включително и по Трансадриатическия газопровод.
Дали доста положително е на положително?
Ако Европа е образец за диверсифициране на енергийните източници, Азербайджан пък е образец за диверсифициране на износа на енергоносители.
" Походът " на Азербайджан в тази област стартира със старославния експорт на петрол - нефтопроводът Баку - Батуми е бил приключен още през 1901 година, когато водещи в нефтодобива на Абшеронския полуостров са били Братя Нобел и Ротшилд.
След това идва " договорката на века ", подписана от Хайдар Алиев през 1994 година със международните нефтени компании за употребата на находището " Азери - Чираг - Гюнешли ". С тази стъпка цивилизационната и геоикономическата ориентировка на страната внезапно се обърнаха на запад, към този момент в синхрон и с географските, и геополитическите дадености - за Азербайджан, европейският пазар на енергоносители е доста по-достъпен от китайския или от индийския.
Последва реализирането на дръзкия мегапроект с построяването на Южния газов кулоар, в чието изграждане в началото никой не вярваше, само че той към този момент е реалност. Амбициите на Баку в Югоизточна и в Южна Европа ненадейно върнаха актуалността на българската фантазия да станем " газов хъб ", само че този път без колониални задължения към Москва и властващата там политическа камарила. Работата над Вертикалния кулоар и по този начин наречения " Пръстен на солидарността ", които би трябвало да обезпечат азербайджански газ за Румъния, Унгария, Словакия и Австрия, внезапно увеличи цената на географското местонахождение на България и ролята й в районния енергиен пъзел. Впрочем, Сърбия към този момент получава азербайджански газ през България по интерконектора " София - Ниш ".
Към края на първата четвърт на XXI-вия век азербайджанците изпреварват доста други страни с огромни " зелени " искания, с работата си по създаване на офшорни вятърни централи в Каспийско море. Поради спецификата на локалния климат там има зони, където вятърът духа 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата - напълно както това става в Северно море.
Възможността посредством вятърни централи да се основава по този начин наречения " базов товар " докара до отхвърли на Швеция и Германия от атомната сила. В Азербайджан (където въобще не са и започвали с атомната енергия), зелената електрическа енергия от вятъра основава опция Баку да излезе на енергийния пазар с още един артикул. Вече има контракт сред азербайджанската страна и Румъния и Унгария за доставка на зелена сила по далекопровод по дъното на Черно море. Наскоро и България влезе въпреки и половинчато в тази другарска компания.
Добрите съседи и геополитическите опасности пред Азербайджан
Всичко това разказва една съвсем идилична картина на разцвет и съдействие, единственият минус на която е, че като всичко хубаво може елементарно да бъде компрометирана. Външната политика на Баку, (която колкото и необикновено да звучи за българските уши е една от най-независимите по света) се базира на извънредно точно балансиране сред другите геополитически центрове на тежестта и доста деликатно ръководене на зараждащите опасности, които напълно не са нулеви. Всевишният по този начин да се каже е " надарил " Азербайджан със съседи, за които никой не би упорствал да си ги има.
Северният комшия, по този начин нареченият от руско време " Старший брат ", е легендарен с убеждението си, че всичко му е разрешено там, където пророците му (от Дугин до Путин) провидят нежните филизи на " русский мир ". Азербайджанската държавна нефтена компания SOCAR сътвори големи грижи на " основното геополитическо оръжие " на Владимир Путин - корпорацията " Газпром ". Азербайджанците майсторски се възползваха от събитието, че страните в Югоизточна Европа са релативно по-малки потребители на природен газ и даже ресурсите единствено на находището " Шах Дениз 2 " стигат с цел да се намеси SOCAR на пазара.
Междувременно азербайджанците отчасти компенсираха неприятно " ужилените " руснаци, само че не на газовия, а на нефтения пазар. Съвършено новата нефтена рафинерия на " SOCAR - Turkiye " заводът в Измир с името STAR, работи както с петрол " Брент ", по този начин и с петрол " Уралс ". Дотолкова, доколкото нефтът " Урулс " в Русия се добива от компанията " Роснефт ", която е обичана на Путин, а шефът й е другар на президента на РФ от първи глас (!), бащата на " съветския свят " беше податлив да размени толерирането на " неговата " компания против поредицата удари по " Газпром ". Салдото от тези удари несъмнено не беше в интерес на Русия, само че явно това не тревожеше чак толкоз Путин. (Дечев, Т.,, 2020 година, стр. 233).
Проблемът е там, че от известно време има информация, че Азербайджан съблюдава глобите наложени на Русия и пазаруването на петрол от там, включително и от " Роснефт ", е прекратено. Естествено рискът от борба с Москва нараства, дотолкоз доколкото към този момент няма " нефтен мас " за " газовите рани " на руснаците.
Отношенията с южния комшия - Иран и властващата там теократична върхушка, също са натоварени с опасности. В Техеран има среди, които гледат на Азербайджан като на някогашна територия на Персийската империя, още повече, че територията на днешната азербайджанска страна е изгубена от Иран чак при започване на деветнадесетия век.
В очите на други ирански политици, които несъмнено се припокриват с първата група, Азербайджан е обсъждан като зложелател на Иран, тъй като е съдружник и другар на " дребния Сатана " - Израел. Действително, Азербайджан е главният снабдител на петрол за Израел. Едновременно с това над 70 на 100 от въоръжението на азербайджанската войска е доставено от Израел.
Има и трети претекст на враждебността на политическите елити в Техеран - съмненията, подбудени от събитието, че преобладаващата част от популацията в Северозападен Иран е азербайджанско. Образно казано, в Иран живеят към два пъти повече азербайджанци в сравнение с в Азербайджанската република. Политическата параноя си взима своето и на избрани сили в Техеран им се привиждат сепаратистки настроения в Ирански Азербайджан.
Исторически видяно това е извънредно незаслужено - азербайджанците в Северозападен Иран са дали задоволително свидетелства за своята преданост към иранската страна. През Втората международна война Сталин съумява да " струпа " на бърза ръка една азербайджанска и една кюрдска република в частта от Иран, намираща се под контрола на Съюз на съветските социалистически републики, само че след края на войната нито азербайджанците, нито кюрдите се съгласяват да играят по руска свирка. В последна сметка на Съветската войска й се постанова да си замине вкъщи, а териториалната целокупност на Иран е непокътната под скиптъра на последния ирански шахиншах, който след това ще бъде свален от Ислямската гражданска война, управлявана от аятолах Хомейни.
В последна сметка би трябвало да се подчертае, че политиката на Иран във връзка с Азербайджан е извънредно спорна, като безусловно едновременно Техеран пледира за съдействие и по едно и също време с това насочва нападки и прояви на вербална експанзия. По принцип Иран има доста съществени ползи от съдействие с Азербайджан в региона на взаимното прилагане на водите в пограничните региони, изключително на река Араз, само че също по този начин е реалност, че иранските управляващи минаха без тези води близо тридесет години, до момента в който траеше арменската окупация на седемте азербайджански региона към някогашната Нагорно Карабахска самостоятелна област на някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
С други думи, Иран има претекст в региона на съдействието с водите в пограничните региони, само че за Техеран това не е въпрос от съдбовно значение. Може би още веднъж тъй като от сходно позитивно взаимоотношение би се възползвало преди всичко азербайджанското население в Северозападен Иран.
Вече имахме опция в други разбори да покажем и и откровената дискриминация по етнически принцип във.
Не по-малък проблем съставляват дейностите на Иран, довели езерото Урмия до ръба на пресушаването и " съдействали " значително за замърсяването на река Араз. Напрежението към тези екологични проблеми е толкоз съществено, че иранската страна към този момент си разрешава даже да нападна своя обичаен съдружник - Армения, по същите въпроси, по-специално поради от арменска молибдено-медодобивна флотационна фабрика и мина за рандеман на злато.
Прогресивно влошаващото се отношение на ръководещите в Техеран по отношение на етническото азербайджанско население в Северозападен Иран е доста обезпокоителен знак и за иранско-азербайджанските връзки. Поведението на Ислямската република по отношение на нейния всемирски насочен комшия - Азербайджан е извънредно мъчно за прогнозиране, тъй като непрекъснато се подават напълно спорни сигнали. Във вески случай в Баку сигурно непрестанно правят оценка рисковете, свързани с връзките със " Старший брат " на север и с " моллокрацията " на юг.
Има ли непочтеност в връзките Европейски Съюз - Азербайджан и кой мъти водата?
При това положение на нещата европейската позиция постоянно би трябвало да има пред тип, че Азербайджан е стратегически сътрудник, а де факто и доста предан съдружник на страните от Европейския съюз със значима роля за енергийната сигурност в Югоизточна и Южна Европа, най-малко по пет аргументи:
- доставките на естествен газ;
- големият капацитет на Азербайджан да създава зелена сила, която да се внася в Европа, освен това най-вероятно с опцията да основава по този начин наречения " базов товар " ;
- фактът, че Азербайджан се трансформира в главното трасе, по което идва казахстанският нефт;
- капацитетът на страната за произвеждане на зелен водород, като основаната газова инфраструктура може да бъде употребена за транспорт на зелен водород;
- в коридора Изток-Запад, по-точно по по този начин наречения " Среден маршрут ".
При това състояние Азербайджанската република би трябвало да може да разчита на доста сериозна политическа поддръжка от Европейски Съюз на огромната геополитическа " шахматна дъска ", нещо което надалеч не е по този начин. Несъмнено връзките сред Европейската комисия и азербайджанското държавно управление са доста положителни и това донесе обилни плодове, от които в доста огромна степен се възползваха Гърция, Италия и България. Към тях се причислиха и Румъния, и Унгария. В близка вероятност се чака и Словакия да стане пълностоен участник в по този начин наречения " Пръстен на солидарността " за доставка на природен газ като преходно гориво в Европейски Съюз, както и на зелена сила.
От друга страна обаче, в Европейския парламент враждебните на Азербайджан сили сполучливо вършат точки, освен това при формулирането на резолюции, които не би трябвало да бъдат обсъждани като официални и протоколни. И тук стигаме до въпроса за това кой е съперник на Азербайджан в европейските институции?
Противниците на Азербайджан в европейските институции и в европейската политика като цяло могат най-общо да бъдат разграничени на " користно стимулирани " и на " безкористни вредители ". Последните, Владимир Илич Ленин на времето е наричал " потребни идиоти ". " Полезни " - за користно стимулираните. Самите " користно стимулирани " враждебни сили се движат от разнородни ползи.
Най-ясни са ползите на двете лобита на вносителите на полутечен природен газ от Северна Африка - от Алжир и от Либия. Докато пазарът на природния газ, добиван в Северно море, не е застрашен от някакви нови съперници, минимум пък от Южния газов кулоар, вносителите от Либия към този момент са директно наранени от вноса на азербайджански газ по Трансадриатическия газопровод (TAP) в Италия. Вносителите на природен газ от Алжир са уязвени в доста по-малка степен, само че те пък работят " с вероятност ".
Следващият мощно стимулиран и движен от доста мощна неприязън антиазербайджански лобист е комплицираната и многоизмерна мрежа от " инфлуенсъри ", наречена най-общо " арменско лоби ". Историческата омраза сред арменци и азербайджанци, " катализирана " и " детонирана " от царската " Охранка " през 1906 година, респективно от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) през 1988 година, напълно не е успокоена и потушена.
В момента сме очевидци на мощно разделяне в обществото и сред политическите сили в Република Армения. Арменската диаспора по света в преобладаващата си част поддържа непримиримите в Ереван, които саботират подписването на кротичък контракт, представлявани политически най-много от по този начин наречения " Карабахски клан ", излъчил поредно президентите Роберт Кочарян и Серж Саргосян.
Това ядро е обвързвано с разнородни мрежи от симпатизанти, които не са от арменски генезис, само че са съпричастни на арменската идея, по този начин както те я схващат. " Арменското лоби " е доста мощно. То има мощно разклонена официална и неофициална конструкция. " Арменското лоби " разполага със обилни финансови средства, а мнозина от европейските политици, къде полуприкрито, къде напълно искрено признават, че безусловно се опасяват от него.
Друга могъща мощ, която искрено се опълчва на развиването на връзките сред Европейски Съюз и Азербайджан са разнородни крила и пера на Зеленото придвижване. Част от тези хора работят напълно по идейни подбуди, водени от положителни подбуди и от личното си виждане за енергийното бъдеще на Европа и климатичната политика на Европейски Съюз. Друга част обаче ни връщат 40-50 години обратно, към едни други времена, когато " зелените " едвам прохождаха, само че на европейската политическа сцена " Движението за мир " беше първокачествен фактор.
" Движението за мир " също имаше своите идейни борци, водени от допустимо най-хубави намерения, само че като всяко всеобщо политическо придвижване, можеше да бъде инфилтрирано и фактически беше инфилтрирано сполучливо от всевъзможни агентури, преди всичко от руските разследващи служби, както и от аналогичните ведомства на спътниците на Съюз на съветските социалистически републики - преди всичко от тези на Германска демократична република.
Когато с рухването на Берлинската стена падна и завесата, зад която се прикриваха разузнавачите и сътрудниците за въздействие на Варшавския контракт, последва трагична поредност от персонални нещастия на разнообразни дейци на " Движението за мир ", една от кулминационните точки, в която беше самоубийството на основателката на партията на " Зелените " в тогавашната Федерална република Германия - Петра Кели и на военачалник Герт Бастиан, един от най-авторитетните дейци на " Движението за мир " в Германия. Те не бяха съумели да понесат всичко, което бяха разбрали за това по какъв начин безскрупулно е било употребявано " Движението за мир " от тоталитарните режими, на които те самите не бяха никакви симпатизанти.
Подобна обстановка царува през днешния ден със " Зеленото придвижване " (не българското, а общоевропейското), където проникването на съветските разследващи служби и агентури за въздействие е очевидно сполучливо. Достатъчно е да си напомним дирижираното от Москва проведено противопоставяне на построяването на Трансадриатическия газопровод в Южна Италия. Специалните служби на Путин се оправят напряко надарено със задачата за потребление на разнообразни фракции и дейци на " Зеленото придвижване ", като в едни случаи става дума за елементарна политическа корупция, а в други за образци за типичен " потребни идиоти ", напълно по В. И. Ленин.
Към цялото разказано нагоре (всъщност - единствено незадълбочено скицирано) разнообразие от врагове и съперници на азербайджанската политика по отношение на страните от Европейски Съюз, би трябвало да причислим и могъщата фаланга на разсъждаващите нереално и официално над въпросите на демокрацията. Тези политици и журналисти, несъмнено най-често идват от страни, които нямат нужда от положителни връзки с Азербайджан. Техният девиз може да бъде систематизиран с думите, че до момента сме зависили от едни деспот като Путин и към този момент не трябва да позволяваме грешката Европейски Съюз да зависи от недемократични режими - разбирай от Азербайджанската република.
Кривото огледало на нереалните демократични разсъждения
Тук въобще няма да се впускам в разбор на триумфите и неуспехите на азербайджанската народна власт. Ще се задоволя с отговора, че Азербайджан няма претенцията да управлява света; не построява " Азербайджанский мир " за сметка на експанзия против други държави; не изнудва комерсиалните си сътрудници с геополитическа цел като им стопира доставките на стратегически първични материали. Напротив, Азербайджан е извънредно правилен сътрудник, който безусловно препъна Путин сега, когато искаше да метне на Югоизточна Европа и преди всичко на България неговата " газова примка ".
Впрочем Азербайджан е един от редките случаи, когато " меката мощ " на Европейския съюз е имала действително позитивно отражение върху публичните връзки в страна, която не е негова членка, нито пък има искания да бъде част от него.
Тук няма да разясня позицията на Азербайджан по войната в Украйна, където единствено данните за доставените от Азербайджан уреди за енергийните обекти на Украйна, би трябвало да накарат спекулиращите по тематиката за това кой е демократ и кой е зложелател на свободата, да се изчервят неколкократно, просто ще припомня, че още с прословутата " договорка на века ", починалият към този момент президент на Азербайджан - Хайдар Алиев, насочи ориентацията на Баку трайно на Запад. За тази ориентировка способстват и някои чисто географски и надлежно - геополитически фактори.
Тук абстрактно-формалните демократи още веднъж ще зинат и ще занареждат обвиняването на сезона - " Азербайджан е нападателна страна, видяхте ли по какъв начин нападнаха арменците и през 2020 и през 2023 година ". Какво да се прави, когато човек си е наумил нещо и не желае да отстъпи от позицията си, той рано или късно ще стигне и до плоската Земя... Трябва ли да обясняваме, че в интервала 1988 - 1994 година, Армения дружно със сепаратистите от Нагорни Карабах, извърши експанзия по отношение на Азербайджан и окупира към 20 на 100 от територията на страната? Очевидно би трябвало. Трябва ли да обясняваме, че има четири резолюции на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, които показват арменските дейности като експанзия и пледират за териториалната целокупност на Азербайджан? Очевидно би трябвало, тъй като уважаемите съперници не са и чували за това. Ако са чували, ще го отминат с едно " кой ти бръсне в този момент Организация на обединените нации. Сега е значимо у кого е силата... ".
Е, когато се оказа, че след 30 годишни договаряния, при които посредничиха Русия, Съединени американски щати и Франция с мандат от Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ), наследничка на фамозното Съвещание в Хелзинки, нещата не са помръднали и на сантиметър, Великите сили продължиха да повтарят, че казусът " няма военно решение ". Излезе, че за окупацията е имало военно решение - хем много дейно, само че за противоположния развой няма.
Само че, когато Никол Пашинян отхвърли през февруари 2020 година по този начин наречените " Мадридски правила ", другояче казано - черновата на мирния контракт сред Азербайджан и Армения, направена с цялостната ангажираност на Русия, Съединени американски щати и Франция, тогава като че ли " военното решение " остана единственото допустимо. (По въпроса съм написал много - " От Мадридските правила до Мюнхенските диспути ", оповестена през 2022 година, която мога незабавно да дава на интересуващите се в електронен тип.)
И както съгласно известната театрална формула, " в случай че в първо деяние има пушка на стената, в трето деяние тя би трябвало да гръмне ", по този начин, в случай че през 1994 година всички са се надявали, че след Бишкекския протокол ще се стигне до мир посредством договаряния, по този начин през 2020 година, след близо 30 годишно дипломатическо танго, нагнетяваното посредством " преговорно разтакаване " напрежение скъса клапана, на който пишеше " няма военно решение ", и азербайджанската войска на бърза ръка върна под контрола на държавното управление в Баку седемте окупирани азербайджански окръга и южната част на някогашната " Нагорно Карабахска самостоятелна област ", дружно със свещения за азербайджанците град Шуша.
Безкрайно озадачаващо е, когато за агресор бива обявяван някой, който просто е възстановил контрола си над своя суверенна и интернационално приета територия. Но най-интересното е, че воплите за агресивността на Азербайджан в днешно време се издигат към небесата тъкмо сега, когато мирният контракт сред Баку и Ереван наподобява по-близо от когато и да било.
Шансът за мир, който може да бъде проигран само " външна помощ "
И в действителност през последните седмици се редуват събития, които единствено преди година биха били изцяло немислими.
На 04 декември 2023 година Комисията по държавно строителство и по правните въпроси на арменския парламент отхвърли законопроект, който криминализира изоставянето на Карабах от Армения. Както оповестиха арменските медии, препоръчаният от опозицията законопроект е предвиждал промени в Наказателния кодекс по отношение на отхвърли да се признае " правото на Карабах на самоопределяне ".
Според информацията трима членове на комисията са дали своят вот за законопроекта, а осем са дали своят вот срещу. Неподкрепилите решението са членове на ръководещата партия " Граждански контракт ". Проправителствените депутати са декларирали, че самодейността на " Аякве " ще се трансформира в сериозна спънка за мирните договаряния с Азербайджан.
Това събитие пристигна тъкмо в навечерието на договарянията сред администрацията на президента на Република Азербайджан и кабинета на министър-председателя на Република Армения, на които беше реализирано съглашение за предприемане на осезаеми стъпки за подсилване на доверието сред двете страни и последвалото тяхно взаимно изказване от 07 декември 2023 година.
Ръководейки се от правилата на хуманизма и като жест на благосклонност, Република Азербайджан освободи 32-ма арменски военнослужещи. На собствен ред Република Армения, водена от правилата на хуманизма и като жест на благосклонност, освободи двама азербайджански военнослужещи.
Освен това, като доброжелателен жест, Република Армения отдръпна кандидатурата си за хазаин на 29-та сесия на Конференцията на страните по Рамковата спогодба на Организация на обединените нации по изменение на климата (COP-29) в поддръжка на кандидатурата на Република Азербайджан. Република Азербайджан и Република Армения показаха вяра, че другите страни от Източноевропейската група също ще поддържат кандидатурата на Азербайджан, което в последна сметка стана тъкмо по този начин.
От своя страна, като доброжелателен жест Република Азербайджан поддържа кандидатурата на Република Армения от Източноевропейската група за участие в Бюрото на COP.
Беше оповестено обществено и публично, че Република Азербайджан и Република Армения ще продължат договарянията по отношение на използването на спомагателни ограничения за създаване на доверие в близко бъдеще, което да способства за установяването на взаимно доверие сред двете страни и да повлияе позитивно на целия район на Южен Кавказ.
Двете страни приканиха интернационалната общност да поддържа напъните им. Това провокира доста вдъхновение измежду експертите по района и измежду редица виновни фактори. На 08 декември 2023 година някогашният дипломат на Съединени американски щати в Азербайджан Матю Брайза съобщи, че " към този момент няма потребност от каквото и да е ходатайство сред Азербайджан и Армения ". Говорейки за постигнатото сред двете страни съглашение за взаимно освобождение на арестувани военнослужещи, той акцентира, че това е знаково съглашение с историческо значение.
Пак на същия ден, заместник-помощникът на генералният секретар на НАТО по политическите въпроси и политиката на сигурност, специфичен представител за Кавказ и Централна Азия - Хавиер Коломина оповести на страницата си в обществената мрежа " X " (бившата " Twitter " ), че НАТО мощно поддържа напъните за нормализиране на връзките сред Азербайджан и Армения.
Отново на 08 декември 2023 година, представителят на немското държавно управление Щефен Хебещрайт написа на страницата си в обществената мрежа X, че Германия поздравява Армения и Азербайджан за предприемането на смели стъпки и за построяването на доверие.
" Готови сме да подкрепим по-нататъшния развой на нормализация, учреден на взаимното признание на суверенитета, неприкосновеността на границите и териториалната целокупност ", акцентира той.
Генералният секретар на Организацията на тюркските страни (ОТД) - Кубанъчбек Омуралиев, също приветства взаимното изказване на администрацията на президента на Република Азербайджан и кабинета на министър-председателя на Република Армения от 7 декември 2023 година Това беше посочено в известие на ОТД.
На 28 декември 2023 година представителят на президента на Азербайджан със специфични поръчения - дипломат Елчин Амирбеков съобщи в изявление за The Guardian, че сега Азербайджан чака отговора на Армения на мненията на Баку по отношение на последното проектопредложение за мир.
" Очевидно не сме толкоз надалеч от дефинитивно съглашение. Нуждаем се от ефикасна, насочена към резултати работа. Знам, че след три десетилетия на договаряния без важен резултат, има известна отмалялост и отчаяние и от двете страни. Докога ще продължаваме просто да организираме срещи без никакъв рационален резултат? Бихме предпочели да имаме кротичък контракт, който да приказва за някаква двустранна комисия, която би трябвало да бъде основана, с цел да отстрани всички тези недоразумения или разлики сред нас ", е споделил дипломат Амирбеков пред авторитетното издание.
Той е отбелязал също по този начин, че връзката сред главната част на Азербайджан с Нахичеван, която минава през Армения, е от решаващо значение за Баку от позиция на националната сигурност, както и от позиция на обезпечаването на различен маршрут в границите на Средния кулоар.
" Не можем да губим повече време. След три години Армения даже не е почнала да изготвя технико-икономическа аргументация за 42-километровия сектор. Разбира се, не можем да заставим Армения да извърши това, за което са се заели, и е безсмислено да са допуска, че ще нахлуем, с цел да наложим този кулоар със мощ или нещо сходно. Затова се обърнахме към Иран като проект Б за основаване на пътна и железопътна връзка през Иран ", добавил е той.
Говорителят на президента е подчертал, че съществуването на различен маршрут може да накара Армения да осъзнае какъв брой доста може да загуби, в случай че продължи да се съпротивлява на построяването на транспортна връзка през нейната територия.
Събитията получиха развиване през идващия месец. На 23 януари 2024 година, на конференция арменският външен министър Арарат Мирзоян съобщи, че Армения може да съобщи нови карти на минни полета в Карабах на Азербайджан, " ". " Сега арменската страна се пробва да сътвори нови карти посредством разпитване на очевидци и в случай че има атмосфера на доверие, арменската страна може да разиска предаването им на Азербайджан, само че този път с присъединяване на интернационалната общественост ", споделя той буквално.
Трябва да се означи, че изказването на Мирзоян е от значително значение, тъй като противопехотните мини, сложени безсистемно от Армения на азербайджанска територия, не престават да съставляват опасност за почтени цивилни жители. Днес броят на жертвите на мини от 2020 година насам е 342 души.
Пак на същата конференция арменският външен министър Арарат Мирзоян заяви, че има директен канал за връзка сред Азербайджан и Армения.
" Споменахме, че има пряк канал за връзка сред администрациите на водачите на Армения и Азербайджан. Трябва да кажа, че подобен канал съществува сред министерствата на външните работи на Армения и Азербайджан, както и сред други ведомства ", сподели той.
По-рано в изявление за немския вестник Berliner Zeitung Хикмет Хаджиев - асистент на президента на Република Азербайджан, началник на отдела за външна политика на президентската администрация, заяви, че по текста на мирния контракт към този момент се работи директно сред Баку и Ереван. В изявлението си той означи, че всеки формат има своите преимущества и би било неточно да се съпоставя тяхната успеваемост.
" На разнообразни стадии другите формати ни разрешиха да продължим напред и сме признателни на всички медиатори, ангажирани в процеса. Мястото на договарянията няма значение за нас. Най-важен е резултатът. Ние поддържаме договаряния, насочени към резултати. По принцип не сме срещу честното подпомагане, само че избираме директните договаряния. Днес работата по текста на мирния контракт се прави директно сред Баку и Ереван ", беше обяснил Хаджиев.
На 27 януари 2024 година беше огласено изказване на Междуведомствената комисия на Армения по въпросите на пленниците, заложниците и безследно изчезналите лица, в което се споделя, че Ереван е подготвен да сътрудничи с Азербайджан за изясняване на ориста на лица, считани за безследно изчезнали.
" Армения неведнъж, в това число на високо и най-високо равнище, е заявявала, че е подготвена да сътрудничи с Азербайджан за изясняване на ориста на лицата, които се водят като изчезнали ", беше казано в изказването.
Трябва да се означи, че в Държавната комисия на Азербайджан за военнопленниците, заложниците и безследно изчезналите жители, 3890 души са регистрирани като безследно изчезнали по време на Първата карабахска война. От тях 3171 души са военни, 719 са цивилни (71 са малолетни, 267 са жени). В освободените територии на Азербайджан са открити 10 всеобщи гроба. Идентифицирани са 15 остатъци, открити в всеобщи гробове.
По-рано Азербайджан също беше оповестил готовността си да сътвори взаимно с арменската страна механизъм за търсене на изчезнали лица.
На 02 февруари 2024 година беше оповестена прогнозата на компанията Fitch Solutions (част от групата на Fitch), че Азербайджан и Армения може да подпишат кротичък контракт през първата половина на 2024 година.
Анализаторите на Fitch Solutions считат, че Азербайджан доста ще ускори вниманието си върху отварянето на Зангезурския кулоар и това ще бъде отразено в мирния контракт. От компанията са отбелязали, че след подхванатите сполучливи локални антитерористични ограничения в Карабах през септември 2023 година, Азербайджан е укрепил районната си сигурност в кратковременен и средносрочен проект.
Трябва да се означи, че тази прогноза в някаква степен е резултат от обстоятелството, че договарянията за кротичък контракт сред Азербайджан и Армения се водят посредством директни диалози. В началото на януари Азербайджан получи следващия пакет от оферти за кротичък контракт с Армения. В момента азербайджанската страна прави вътрешна работа по този пакет в сходство с процедурата. Както заяви по-рано външният министър на Азербайджан Джейхун Байрамов, Азербайджан ще показа отговор на Армения през.
Епилог. Да не изпускаме птичето на мира, кацнало на рамото на Южен Кавказ
На крачка сме от подписване на кротичък контракт сред Азербайджан и Армения, с който договарящите се страни няма да си избиват националните комплекси, нито пък едни ще унижават други, а ще се търси решение, което да подсигурява мира в района и просперитета и на двете страни. Последното би било обезпечено от отварянето на границите на Армения с Азербайджан и Турция (в момента единствената напълно отворена граница на страната е тази с...Иран), което е над 70 % от общата дължина на държавните граници на арменската страна. Към излизането от цялостна транспортна изолираност ще се добави включването на Армения в районните транспортни и инфраструктурни планове. Развитието на търговията на Армения със съседите й от нулево ниво до естественото за прилежащи страни, би се отразило само позитивно на икономическото развиване на страната и на растежа на брутния й вътрешен артикул.
Цената на това е само отводът от националистическите химери в Карабах, които по този начин или другояче към този момент са с изминал период на валидност. В по този начин зародилата обстановка, Азербайджан заслужава на първо място поддръжка и поощрение, а не лекции по народна власт от хора, които не са могли да създадат нищо по въпроса повече от 30 години.
В изгода на това приказват и данните за размера на доставките по Южния газов кулоар за Грузия, Турция, Гърция, Италия и България и постигнатите договорености, че азербайджанската държавна нефтена компания SOCAR ще прави газификацията на Албания и напредващата работа по подготовка на преноса на " зелен " водород по азербайджанските тръбопроводи включително и по Трансадриатическия газопровод.
Дали доста положително е на положително?
Ако Европа е образец за диверсифициране на енергийните източници, Азербайджан пък е образец за диверсифициране на износа на енергоносители.
" Походът " на Азербайджан в тази област стартира със старославния експорт на петрол - нефтопроводът Баку - Батуми е бил приключен още през 1901 година, когато водещи в нефтодобива на Абшеронския полуостров са били Братя Нобел и Ротшилд.
След това идва " договорката на века ", подписана от Хайдар Алиев през 1994 година със международните нефтени компании за употребата на находището " Азери - Чираг - Гюнешли ". С тази стъпка цивилизационната и геоикономическата ориентировка на страната внезапно се обърнаха на запад, към този момент в синхрон и с географските, и геополитическите дадености - за Азербайджан, европейският пазар на енергоносители е доста по-достъпен от китайския или от индийския.
Последва реализирането на дръзкия мегапроект с построяването на Южния газов кулоар, в чието изграждане в началото никой не вярваше, само че той към този момент е реалност. Амбициите на Баку в Югоизточна и в Южна Европа ненадейно върнаха актуалността на българската фантазия да станем " газов хъб ", само че този път без колониални задължения към Москва и властващата там политическа камарила. Работата над Вертикалния кулоар и по този начин наречения " Пръстен на солидарността ", които би трябвало да обезпечат азербайджански газ за Румъния, Унгария, Словакия и Австрия, внезапно увеличи цената на географското местонахождение на България и ролята й в районния енергиен пъзел. Впрочем, Сърбия към този момент получава азербайджански газ през България по интерконектора " София - Ниш ".
Към края на първата четвърт на XXI-вия век азербайджанците изпреварват доста други страни с огромни " зелени " искания, с работата си по създаване на офшорни вятърни централи в Каспийско море. Поради спецификата на локалния климат там има зони, където вятърът духа 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата - напълно както това става в Северно море.
Възможността посредством вятърни централи да се основава по този начин наречения " базов товар " докара до отхвърли на Швеция и Германия от атомната сила. В Азербайджан (където въобще не са и започвали с атомната енергия), зелената електрическа енергия от вятъра основава опция Баку да излезе на енергийния пазар с още един артикул. Вече има контракт сред азербайджанската страна и Румъния и Унгария за доставка на зелена сила по далекопровод по дъното на Черно море. Наскоро и България влезе въпреки и половинчато в тази другарска компания.
Добрите съседи и геополитическите опасности пред Азербайджан
Всичко това разказва една съвсем идилична картина на разцвет и съдействие, единственият минус на която е, че като всичко хубаво може елементарно да бъде компрометирана. Външната политика на Баку, (която колкото и необикновено да звучи за българските уши е една от най-независимите по света) се базира на извънредно точно балансиране сред другите геополитически центрове на тежестта и доста деликатно ръководене на зараждащите опасности, които напълно не са нулеви. Всевишният по този начин да се каже е " надарил " Азербайджан със съседи, за които никой не би упорствал да си ги има.
Северният комшия, по този начин нареченият от руско време " Старший брат ", е легендарен с убеждението си, че всичко му е разрешено там, където пророците му (от Дугин до Путин) провидят нежните филизи на " русский мир ". Азербайджанската държавна нефтена компания SOCAR сътвори големи грижи на " основното геополитическо оръжие " на Владимир Путин - корпорацията " Газпром ". Азербайджанците майсторски се възползваха от събитието, че страните в Югоизточна Европа са релативно по-малки потребители на природен газ и даже ресурсите единствено на находището " Шах Дениз 2 " стигат с цел да се намеси SOCAR на пазара.
Междувременно азербайджанците отчасти компенсираха неприятно " ужилените " руснаци, само че не на газовия, а на нефтения пазар. Съвършено новата нефтена рафинерия на " SOCAR - Turkiye " заводът в Измир с името STAR, работи както с петрол " Брент ", по този начин и с петрол " Уралс ". Дотолкова, доколкото нефтът " Урулс " в Русия се добива от компанията " Роснефт ", която е обичана на Путин, а шефът й е другар на президента на РФ от първи глас (!), бащата на " съветския свят " беше податлив да размени толерирането на " неговата " компания против поредицата удари по " Газпром ". Салдото от тези удари несъмнено не беше в интерес на Русия, само че явно това не тревожеше чак толкоз Путин. (Дечев, Т.,, 2020 година, стр. 233).
Проблемът е там, че от известно време има информация, че Азербайджан съблюдава глобите наложени на Русия и пазаруването на петрол от там, включително и от " Роснефт ", е прекратено. Естествено рискът от борба с Москва нараства, дотолкоз доколкото към този момент няма " нефтен мас " за " газовите рани " на руснаците.
Отношенията с южния комшия - Иран и властващата там теократична върхушка, също са натоварени с опасности. В Техеран има среди, които гледат на Азербайджан като на някогашна територия на Персийската империя, още повече, че територията на днешната азербайджанска страна е изгубена от Иран чак при започване на деветнадесетия век.
В очите на други ирански политици, които несъмнено се припокриват с първата група, Азербайджан е обсъждан като зложелател на Иран, тъй като е съдружник и другар на " дребния Сатана " - Израел. Действително, Азербайджан е главният снабдител на петрол за Израел. Едновременно с това над 70 на 100 от въоръжението на азербайджанската войска е доставено от Израел.
Има и трети претекст на враждебността на политическите елити в Техеран - съмненията, подбудени от събитието, че преобладаващата част от популацията в Северозападен Иран е азербайджанско. Образно казано, в Иран живеят към два пъти повече азербайджанци в сравнение с в Азербайджанската република. Политическата параноя си взима своето и на избрани сили в Техеран им се привиждат сепаратистки настроения в Ирански Азербайджан.
Исторически видяно това е извънредно незаслужено - азербайджанците в Северозападен Иран са дали задоволително свидетелства за своята преданост към иранската страна. През Втората международна война Сталин съумява да " струпа " на бърза ръка една азербайджанска и една кюрдска република в частта от Иран, намираща се под контрола на Съюз на съветските социалистически републики, само че след края на войната нито азербайджанците, нито кюрдите се съгласяват да играят по руска свирка. В последна сметка на Съветската войска й се постанова да си замине вкъщи, а териториалната целокупност на Иран е непокътната под скиптъра на последния ирански шахиншах, който след това ще бъде свален от Ислямската гражданска война, управлявана от аятолах Хомейни.
В последна сметка би трябвало да се подчертае, че политиката на Иран във връзка с Азербайджан е извънредно спорна, като безусловно едновременно Техеран пледира за съдействие и по едно и също време с това насочва нападки и прояви на вербална експанзия. По принцип Иран има доста съществени ползи от съдействие с Азербайджан в региона на взаимното прилагане на водите в пограничните региони, изключително на река Араз, само че също по този начин е реалност, че иранските управляващи минаха без тези води близо тридесет години, до момента в който траеше арменската окупация на седемте азербайджански региона към някогашната Нагорно Карабахска самостоятелна област на някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
С други думи, Иран има претекст в региона на съдействието с водите в пограничните региони, само че за Техеран това не е въпрос от съдбовно значение. Може би още веднъж тъй като от сходно позитивно взаимоотношение би се възползвало преди всичко азербайджанското население в Северозападен Иран.
Вече имахме опция в други разбори да покажем и и откровената дискриминация по етнически принцип във.
Не по-малък проблем съставляват дейностите на Иран, довели езерото Урмия до ръба на пресушаването и " съдействали " значително за замърсяването на река Араз. Напрежението към тези екологични проблеми е толкоз съществено, че иранската страна към този момент си разрешава даже да нападна своя обичаен съдружник - Армения, по същите въпроси, по-специално поради от арменска молибдено-медодобивна флотационна фабрика и мина за рандеман на злато.
Прогресивно влошаващото се отношение на ръководещите в Техеран по отношение на етническото азербайджанско население в Северозападен Иран е доста обезпокоителен знак и за иранско-азербайджанските връзки. Поведението на Ислямската република по отношение на нейния всемирски насочен комшия - Азербайджан е извънредно мъчно за прогнозиране, тъй като непрекъснато се подават напълно спорни сигнали. Във вески случай в Баку сигурно непрестанно правят оценка рисковете, свързани с връзките със " Старший брат " на север и с " моллокрацията " на юг.
Има ли непочтеност в връзките Европейски Съюз - Азербайджан и кой мъти водата?
При това положение на нещата европейската позиция постоянно би трябвало да има пред тип, че Азербайджан е стратегически сътрудник, а де факто и доста предан съдружник на страните от Европейския съюз със значима роля за енергийната сигурност в Югоизточна и Южна Европа, най-малко по пет аргументи:
- доставките на естествен газ;
- големият капацитет на Азербайджан да създава зелена сила, която да се внася в Европа, освен това най-вероятно с опцията да основава по този начин наречения " базов товар " ;
- фактът, че Азербайджан се трансформира в главното трасе, по което идва казахстанският нефт;
- капацитетът на страната за произвеждане на зелен водород, като основаната газова инфраструктура може да бъде употребена за транспорт на зелен водород;
- в коридора Изток-Запад, по-точно по по този начин наречения " Среден маршрут ".
При това състояние Азербайджанската република би трябвало да може да разчита на доста сериозна политическа поддръжка от Европейски Съюз на огромната геополитическа " шахматна дъска ", нещо което надалеч не е по този начин. Несъмнено връзките сред Европейската комисия и азербайджанското държавно управление са доста положителни и това донесе обилни плодове, от които в доста огромна степен се възползваха Гърция, Италия и България. Към тях се причислиха и Румъния, и Унгария. В близка вероятност се чака и Словакия да стане пълностоен участник в по този начин наречения " Пръстен на солидарността " за доставка на природен газ като преходно гориво в Европейски Съюз, както и на зелена сила.
От друга страна обаче, в Европейския парламент враждебните на Азербайджан сили сполучливо вършат точки, освен това при формулирането на резолюции, които не би трябвало да бъдат обсъждани като официални и протоколни. И тук стигаме до въпроса за това кой е съперник на Азербайджан в европейските институции?
Противниците на Азербайджан в европейските институции и в европейската политика като цяло могат най-общо да бъдат разграничени на " користно стимулирани " и на " безкористни вредители ". Последните, Владимир Илич Ленин на времето е наричал " потребни идиоти ". " Полезни " - за користно стимулираните. Самите " користно стимулирани " враждебни сили се движат от разнородни ползи.
Най-ясни са ползите на двете лобита на вносителите на полутечен природен газ от Северна Африка - от Алжир и от Либия. Докато пазарът на природния газ, добиван в Северно море, не е застрашен от някакви нови съперници, минимум пък от Южния газов кулоар, вносителите от Либия към този момент са директно наранени от вноса на азербайджански газ по Трансадриатическия газопровод (TAP) в Италия. Вносителите на природен газ от Алжир са уязвени в доста по-малка степен, само че те пък работят " с вероятност ".
Следващият мощно стимулиран и движен от доста мощна неприязън антиазербайджански лобист е комплицираната и многоизмерна мрежа от " инфлуенсъри ", наречена най-общо " арменско лоби ". Историческата омраза сред арменци и азербайджанци, " катализирана " и " детонирана " от царската " Охранка " през 1906 година, респективно от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) през 1988 година, напълно не е успокоена и потушена.
В момента сме очевидци на мощно разделяне в обществото и сред политическите сили в Република Армения. Арменската диаспора по света в преобладаващата си част поддържа непримиримите в Ереван, които саботират подписването на кротичък контракт, представлявани политически най-много от по този начин наречения " Карабахски клан ", излъчил поредно президентите Роберт Кочарян и Серж Саргосян.
Това ядро е обвързвано с разнородни мрежи от симпатизанти, които не са от арменски генезис, само че са съпричастни на арменската идея, по този начин както те я схващат. " Арменското лоби " е доста мощно. То има мощно разклонена официална и неофициална конструкция. " Арменското лоби " разполага със обилни финансови средства, а мнозина от европейските политици, къде полуприкрито, къде напълно искрено признават, че безусловно се опасяват от него.
Друга могъща мощ, която искрено се опълчва на развиването на връзките сред Европейски Съюз и Азербайджан са разнородни крила и пера на Зеленото придвижване. Част от тези хора работят напълно по идейни подбуди, водени от положителни подбуди и от личното си виждане за енергийното бъдеще на Европа и климатичната политика на Европейски Съюз. Друга част обаче ни връщат 40-50 години обратно, към едни други времена, когато " зелените " едвам прохождаха, само че на европейската политическа сцена " Движението за мир " беше първокачествен фактор.
" Движението за мир " също имаше своите идейни борци, водени от допустимо най-хубави намерения, само че като всяко всеобщо политическо придвижване, можеше да бъде инфилтрирано и фактически беше инфилтрирано сполучливо от всевъзможни агентури, преди всичко от руските разследващи служби, както и от аналогичните ведомства на спътниците на Съюз на съветските социалистически републики - преди всичко от тези на Германска демократична република.
Когато с рухването на Берлинската стена падна и завесата, зад която се прикриваха разузнавачите и сътрудниците за въздействие на Варшавския контракт, последва трагична поредност от персонални нещастия на разнообразни дейци на " Движението за мир ", една от кулминационните точки, в която беше самоубийството на основателката на партията на " Зелените " в тогавашната Федерална република Германия - Петра Кели и на военачалник Герт Бастиан, един от най-авторитетните дейци на " Движението за мир " в Германия. Те не бяха съумели да понесат всичко, което бяха разбрали за това по какъв начин безскрупулно е било употребявано " Движението за мир " от тоталитарните режими, на които те самите не бяха никакви симпатизанти.
Подобна обстановка царува през днешния ден със " Зеленото придвижване " (не българското, а общоевропейското), където проникването на съветските разследващи служби и агентури за въздействие е очевидно сполучливо. Достатъчно е да си напомним дирижираното от Москва проведено противопоставяне на построяването на Трансадриатическия газопровод в Южна Италия. Специалните служби на Путин се оправят напряко надарено със задачата за потребление на разнообразни фракции и дейци на " Зеленото придвижване ", като в едни случаи става дума за елементарна политическа корупция, а в други за образци за типичен " потребни идиоти ", напълно по В. И. Ленин.
Към цялото разказано нагоре (всъщност - единствено незадълбочено скицирано) разнообразие от врагове и съперници на азербайджанската политика по отношение на страните от Европейски Съюз, би трябвало да причислим и могъщата фаланга на разсъждаващите нереално и официално над въпросите на демокрацията. Тези политици и журналисти, несъмнено най-често идват от страни, които нямат нужда от положителни връзки с Азербайджан. Техният девиз може да бъде систематизиран с думите, че до момента сме зависили от едни деспот като Путин и към този момент не трябва да позволяваме грешката Европейски Съюз да зависи от недемократични режими - разбирай от Азербайджанската република.
Кривото огледало на нереалните демократични разсъждения
Тук въобще няма да се впускам в разбор на триумфите и неуспехите на азербайджанската народна власт. Ще се задоволя с отговора, че Азербайджан няма претенцията да управлява света; не построява " Азербайджанский мир " за сметка на експанзия против други държави; не изнудва комерсиалните си сътрудници с геополитическа цел като им стопира доставките на стратегически първични материали. Напротив, Азербайджан е извънредно правилен сътрудник, който безусловно препъна Путин сега, когато искаше да метне на Югоизточна Европа и преди всичко на България неговата " газова примка ".
Впрочем Азербайджан е един от редките случаи, когато " меката мощ " на Европейския съюз е имала действително позитивно отражение върху публичните връзки в страна, която не е негова членка, нито пък има искания да бъде част от него.
Тук няма да разясня позицията на Азербайджан по войната в Украйна, където единствено данните за доставените от Азербайджан уреди за енергийните обекти на Украйна, би трябвало да накарат спекулиращите по тематиката за това кой е демократ и кой е зложелател на свободата, да се изчервят неколкократно, просто ще припомня, че още с прословутата " договорка на века ", починалият към този момент президент на Азербайджан - Хайдар Алиев, насочи ориентацията на Баку трайно на Запад. За тази ориентировка способстват и някои чисто географски и надлежно - геополитически фактори.
Тук абстрактно-формалните демократи още веднъж ще зинат и ще занареждат обвиняването на сезона - " Азербайджан е нападателна страна, видяхте ли по какъв начин нападнаха арменците и през 2020 и през 2023 година ". Какво да се прави, когато човек си е наумил нещо и не желае да отстъпи от позицията си, той рано или късно ще стигне и до плоската Земя... Трябва ли да обясняваме, че в интервала 1988 - 1994 година, Армения дружно със сепаратистите от Нагорни Карабах, извърши експанзия по отношение на Азербайджан и окупира към 20 на 100 от територията на страната? Очевидно би трябвало. Трябва ли да обясняваме, че има четири резолюции на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, които показват арменските дейности като експанзия и пледират за териториалната целокупност на Азербайджан? Очевидно би трябвало, тъй като уважаемите съперници не са и чували за това. Ако са чували, ще го отминат с едно " кой ти бръсне в този момент Организация на обединените нации. Сега е значимо у кого е силата... ".
Е, когато се оказа, че след 30 годишни договаряния, при които посредничиха Русия, Съединени американски щати и Франция с мандат от Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ), наследничка на фамозното Съвещание в Хелзинки, нещата не са помръднали и на сантиметър, Великите сили продължиха да повтарят, че казусът " няма военно решение ". Излезе, че за окупацията е имало военно решение - хем много дейно, само че за противоположния развой няма.
Само че, когато Никол Пашинян отхвърли през февруари 2020 година по този начин наречените " Мадридски правила ", другояче казано - черновата на мирния контракт сред Азербайджан и Армения, направена с цялостната ангажираност на Русия, Съединени американски щати и Франция, тогава като че ли " военното решение " остана единственото допустимо. (По въпроса съм написал много - " От Мадридските правила до Мюнхенските диспути ", оповестена през 2022 година, която мога незабавно да дава на интересуващите се в електронен тип.)
И както съгласно известната театрална формула, " в случай че в първо деяние има пушка на стената, в трето деяние тя би трябвало да гръмне ", по този начин, в случай че през 1994 година всички са се надявали, че след Бишкекския протокол ще се стигне до мир посредством договаряния, по този начин през 2020 година, след близо 30 годишно дипломатическо танго, нагнетяваното посредством " преговорно разтакаване " напрежение скъса клапана, на който пишеше " няма военно решение ", и азербайджанската войска на бърза ръка върна под контрола на държавното управление в Баку седемте окупирани азербайджански окръга и южната част на някогашната " Нагорно Карабахска самостоятелна област ", дружно със свещения за азербайджанците град Шуша.
Безкрайно озадачаващо е, когато за агресор бива обявяван някой, който просто е възстановил контрола си над своя суверенна и интернационално приета територия. Но най-интересното е, че воплите за агресивността на Азербайджан в днешно време се издигат към небесата тъкмо сега, когато мирният контракт сред Баку и Ереван наподобява по-близо от когато и да било.
Шансът за мир, който може да бъде проигран само " външна помощ "
И в действителност през последните седмици се редуват събития, които единствено преди година биха били изцяло немислими.
На 04 декември 2023 година Комисията по държавно строителство и по правните въпроси на арменския парламент отхвърли законопроект, който криминализира изоставянето на Карабах от Армения. Както оповестиха арменските медии, препоръчаният от опозицията законопроект е предвиждал промени в Наказателния кодекс по отношение на отхвърли да се признае " правото на Карабах на самоопределяне ".
Според информацията трима членове на комисията са дали своят вот за законопроекта, а осем са дали своят вот срещу. Неподкрепилите решението са членове на ръководещата партия " Граждански контракт ". Проправителствените депутати са декларирали, че самодейността на " Аякве " ще се трансформира в сериозна спънка за мирните договаряния с Азербайджан.
Това събитие пристигна тъкмо в навечерието на договарянията сред администрацията на президента на Република Азербайджан и кабинета на министър-председателя на Република Армения, на които беше реализирано съглашение за предприемане на осезаеми стъпки за подсилване на доверието сред двете страни и последвалото тяхно взаимно изказване от 07 декември 2023 година.
Ръководейки се от правилата на хуманизма и като жест на благосклонност, Република Азербайджан освободи 32-ма арменски военнослужещи. На собствен ред Република Армения, водена от правилата на хуманизма и като жест на благосклонност, освободи двама азербайджански военнослужещи.
Освен това, като доброжелателен жест, Република Армения отдръпна кандидатурата си за хазаин на 29-та сесия на Конференцията на страните по Рамковата спогодба на Организация на обединените нации по изменение на климата (COP-29) в поддръжка на кандидатурата на Република Азербайджан. Република Азербайджан и Република Армения показаха вяра, че другите страни от Източноевропейската група също ще поддържат кандидатурата на Азербайджан, което в последна сметка стана тъкмо по този начин.
От своя страна, като доброжелателен жест Република Азербайджан поддържа кандидатурата на Република Армения от Източноевропейската група за участие в Бюрото на COP.
Беше оповестено обществено и публично, че Република Азербайджан и Република Армения ще продължат договарянията по отношение на използването на спомагателни ограничения за създаване на доверие в близко бъдеще, което да способства за установяването на взаимно доверие сред двете страни и да повлияе позитивно на целия район на Южен Кавказ.
Двете страни приканиха интернационалната общност да поддържа напъните им. Това провокира доста вдъхновение измежду експертите по района и измежду редица виновни фактори. На 08 декември 2023 година някогашният дипломат на Съединени американски щати в Азербайджан Матю Брайза съобщи, че " към този момент няма потребност от каквото и да е ходатайство сред Азербайджан и Армения ". Говорейки за постигнатото сред двете страни съглашение за взаимно освобождение на арестувани военнослужещи, той акцентира, че това е знаково съглашение с историческо значение.
Пак на същия ден, заместник-помощникът на генералният секретар на НАТО по политическите въпроси и политиката на сигурност, специфичен представител за Кавказ и Централна Азия - Хавиер Коломина оповести на страницата си в обществената мрежа " X " (бившата " Twitter " ), че НАТО мощно поддържа напъните за нормализиране на връзките сред Азербайджан и Армения.
Отново на 08 декември 2023 година, представителят на немското държавно управление Щефен Хебещрайт написа на страницата си в обществената мрежа X, че Германия поздравява Армения и Азербайджан за предприемането на смели стъпки и за построяването на доверие.
" Готови сме да подкрепим по-нататъшния развой на нормализация, учреден на взаимното признание на суверенитета, неприкосновеността на границите и териториалната целокупност ", акцентира той.
Генералният секретар на Организацията на тюркските страни (ОТД) - Кубанъчбек Омуралиев, също приветства взаимното изказване на администрацията на президента на Република Азербайджан и кабинета на министър-председателя на Република Армения от 7 декември 2023 година Това беше посочено в известие на ОТД.
На 28 декември 2023 година представителят на президента на Азербайджан със специфични поръчения - дипломат Елчин Амирбеков съобщи в изявление за The Guardian, че сега Азербайджан чака отговора на Армения на мненията на Баку по отношение на последното проектопредложение за мир.
" Очевидно не сме толкоз надалеч от дефинитивно съглашение. Нуждаем се от ефикасна, насочена към резултати работа. Знам, че след три десетилетия на договаряния без важен резултат, има известна отмалялост и отчаяние и от двете страни. Докога ще продължаваме просто да организираме срещи без никакъв рационален резултат? Бихме предпочели да имаме кротичък контракт, който да приказва за някаква двустранна комисия, която би трябвало да бъде основана, с цел да отстрани всички тези недоразумения или разлики сред нас ", е споделил дипломат Амирбеков пред авторитетното издание.
Той е отбелязал също по този начин, че връзката сред главната част на Азербайджан с Нахичеван, която минава през Армения, е от решаващо значение за Баку от позиция на националната сигурност, както и от позиция на обезпечаването на различен маршрут в границите на Средния кулоар.
" Не можем да губим повече време. След три години Армения даже не е почнала да изготвя технико-икономическа аргументация за 42-километровия сектор. Разбира се, не можем да заставим Армения да извърши това, за което са се заели, и е безсмислено да са допуска, че ще нахлуем, с цел да наложим този кулоар със мощ или нещо сходно. Затова се обърнахме към Иран като проект Б за основаване на пътна и железопътна връзка през Иран ", добавил е той.
Говорителят на президента е подчертал, че съществуването на различен маршрут може да накара Армения да осъзнае какъв брой доста може да загуби, в случай че продължи да се съпротивлява на построяването на транспортна връзка през нейната територия.
Събитията получиха развиване през идващия месец. На 23 януари 2024 година, на конференция арменският външен министър Арарат Мирзоян съобщи, че Армения може да съобщи нови карти на минни полета в Карабах на Азербайджан, " ". " Сега арменската страна се пробва да сътвори нови карти посредством разпитване на очевидци и в случай че има атмосфера на доверие, арменската страна може да разиска предаването им на Азербайджан, само че този път с присъединяване на интернационалната общественост ", споделя той буквално.
Трябва да се означи, че изказването на Мирзоян е от значително значение, тъй като противопехотните мини, сложени безсистемно от Армения на азербайджанска територия, не престават да съставляват опасност за почтени цивилни жители. Днес броят на жертвите на мини от 2020 година насам е 342 души.
Пак на същата конференция арменският външен министър Арарат Мирзоян заяви, че има директен канал за връзка сред Азербайджан и Армения.
" Споменахме, че има пряк канал за връзка сред администрациите на водачите на Армения и Азербайджан. Трябва да кажа, че подобен канал съществува сред министерствата на външните работи на Армения и Азербайджан, както и сред други ведомства ", сподели той.
По-рано в изявление за немския вестник Berliner Zeitung Хикмет Хаджиев - асистент на президента на Република Азербайджан, началник на отдела за външна политика на президентската администрация, заяви, че по текста на мирния контракт към този момент се работи директно сред Баку и Ереван. В изявлението си той означи, че всеки формат има своите преимущества и би било неточно да се съпоставя тяхната успеваемост.
" На разнообразни стадии другите формати ни разрешиха да продължим напред и сме признателни на всички медиатори, ангажирани в процеса. Мястото на договарянията няма значение за нас. Най-важен е резултатът. Ние поддържаме договаряния, насочени към резултати. По принцип не сме срещу честното подпомагане, само че избираме директните договаряния. Днес работата по текста на мирния контракт се прави директно сред Баку и Ереван ", беше обяснил Хаджиев.
На 27 януари 2024 година беше огласено изказване на Междуведомствената комисия на Армения по въпросите на пленниците, заложниците и безследно изчезналите лица, в което се споделя, че Ереван е подготвен да сътрудничи с Азербайджан за изясняване на ориста на лица, считани за безследно изчезнали.
" Армения неведнъж, в това число на високо и най-високо равнище, е заявявала, че е подготвена да сътрудничи с Азербайджан за изясняване на ориста на лицата, които се водят като изчезнали ", беше казано в изказването.
Трябва да се означи, че в Държавната комисия на Азербайджан за военнопленниците, заложниците и безследно изчезналите жители, 3890 души са регистрирани като безследно изчезнали по време на Първата карабахска война. От тях 3171 души са военни, 719 са цивилни (71 са малолетни, 267 са жени). В освободените територии на Азербайджан са открити 10 всеобщи гроба. Идентифицирани са 15 остатъци, открити в всеобщи гробове.
По-рано Азербайджан също беше оповестил готовността си да сътвори взаимно с арменската страна механизъм за търсене на изчезнали лица.
На 02 февруари 2024 година беше оповестена прогнозата на компанията Fitch Solutions (част от групата на Fitch), че Азербайджан и Армения може да подпишат кротичък контракт през първата половина на 2024 година.
Анализаторите на Fitch Solutions считат, че Азербайджан доста ще ускори вниманието си върху отварянето на Зангезурския кулоар и това ще бъде отразено в мирния контракт. От компанията са отбелязали, че след подхванатите сполучливи локални антитерористични ограничения в Карабах през септември 2023 година, Азербайджан е укрепил районната си сигурност в кратковременен и средносрочен проект.
Трябва да се означи, че тази прогноза в някаква степен е резултат от обстоятелството, че договарянията за кротичък контракт сред Азербайджан и Армения се водят посредством директни диалози. В началото на януари Азербайджан получи следващия пакет от оферти за кротичък контракт с Армения. В момента азербайджанската страна прави вътрешна работа по този пакет в сходство с процедурата. Както заяви по-рано външният министър на Азербайджан Джейхун Байрамов, Азербайджан ще показа отговор на Армения през.
Епилог. Да не изпускаме птичето на мира, кацнало на рамото на Южен Кавказ
На крачка сме от подписване на кротичък контракт сред Азербайджан и Армения, с който договарящите се страни няма да си избиват националните комплекси, нито пък едни ще унижават други, а ще се търси решение, което да подсигурява мира в района и просперитета и на двете страни. Последното би било обезпечено от отварянето на границите на Армения с Азербайджан и Турция (в момента единствената напълно отворена граница на страната е тази с...Иран), което е над 70 % от общата дължина на държавните граници на арменската страна. Към излизането от цялостна транспортна изолираност ще се добави включването на Армения в районните транспортни и инфраструктурни планове. Развитието на търговията на Армения със съседите й от нулево ниво до естественото за прилежащи страни, би се отразило само позитивно на икономическото развиване на страната и на растежа на брутния й вътрешен артикул.
Цената на това е само отводът от националистическите химери в Карабах, които по този начин или другояче към този момент са с изминал период на валидност. В по този начин зародилата обстановка, Азербайджан заслужава на първо място поддръжка и поощрение, а не лекции по народна власт от хора, които не са могли да създадат нищо по въпроса повече от 30 години.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ