В края на 2021 г. въпреки поредната вълна на пандемията

В края на 2021 година макар следващата вълна на пандемията погледите са ориентирани към възобновяване на стопанския напредък и смяната на районната карта. Технологичната и структурната промяна на промишлеността, в това число измененията във веригите на доставки, както и навлизането на цифровите услуги ще продължат да бъдат водещите фактори за развиване по места. Голямото предизвикателство пред растежа ще бъдат вложенията, които към момента остават потиснати от несигурната икономическа и политическа среда. Стратегическото обмисляне на общините за интервала 2021–2027 година, както и напъните на огромните стопански центрове за привличане на вложители и развиване на индустриалните терени могат да изиграят позитивна роля и да поддържат преобразяването на стопанската система. В тези си старания общините имат потребност от поддръжка и най-много от действителни стъпки за финансова децентрализация. Това означават специалистите от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) в обичайния си разбор за развиването на страната ни по райони „ Регионални профили: индикатори за развитие”. Данните от проучването демонстрират, че районната карта на икономическото развиване в България продължава да бъде доминирана от огромните стопански центрове, като още веднъж София-град се откроява над останалите огромни регионални центрове. През 2019 година брутният вътрешен артикул (БВП) на София (столица) доближава над 51 милиарда лева, което е близо 43% от стопанската система на страната. Извън столицата в Южна България се открояват областите Пловдив (9,7 милиарда лева.), Бургас (5,5 милиарда лева.) и Стара Загора (5,1 милиарда лева.). На север водещо място заема област Варна (7,7 милиарда лева.), следвана от Русе (2,8 милиарда лева.) и Велико Търново (2,6 милиарда лева.). По-малкият мащаб на икономическите центрове в Северна България – като се изключи Варна, както и по-слабата съгласуваност сред тях, предопределят значително и разликата сред Севера и Юга в България. Драстични разлики сред обособените обасти има и във връзка с продуктивността на труда. Брутната добавена стойност на човек от популацията в обособените места варира от над 33 хиляди лева в София (столица) до под 7 хиляди лева в Силистра. Икономиката на София е мощно доминирана от услугите, които носят близо 87% от добавената стойност. Столицата изпреварва над два пъти другите огромни стопански центрове – Варна, Стара Загора и Пловдив. На второ място в страната излиза Област София, защото в нея влиза промишлеността в непосредствената външна страна на огромния столичен град, само че също по този начин и огромна част от минното дело и металургията в Средногорието. Наред с Област София, индустрията играе по-значима роля в областите Стара Загора, Враца и Габрово. Селското стопанство пък носи над 10% от добавената стойност в областите Силистра, Враца, Монтана, Разград, Добрич, Търговище, Шумен, Ямбол и Кърджали. Видимо това са относително по-бедни области, ситуирани най-вече в северната част на страната, означават от ИПИ. Изследването демонстрира още, че пандемията от COVID-19 пречупва позитивната динамичност на пазара на труда в България. След като през 2019 година за пръв път в новата история на страната коефициентът на претовареност на популацията на 15–64 години надвиши границата от 70%, през спешната 2020 година се записва стесняване на заетостта до 68,5%, като отрицателните процеси обгръщат всички региони на страната. Въпреки пандемията обаче огромните разлики на пазара на труда се резервират. Докато огромни стопански центрове регистрират коефициент на претовареност към или над 70%, по-бедните остават надалеч обратно. Всичките пет области с коефициент на претовареност под 60% са ситуирани на север от Стара планина. Най-добре във връзка с заетостта в Северна България се показват областите Варна, Русе и Велико Търново. Трябва да се регистрира и доста мощното показване на Област София, която за втора поредна година задминава даже и столицата. Устойчивите индикатори на пазара на труда в Област София още веднъж са подкрепени от доста положителното развиване на промишлеността в необятната външна страна на столицата, както и от стабилността на огромните компании в Средногорието, които минават сполучливо през първичния потрес на пандемията и резервират работните си места. Въпреки отрицателния резултат на пандемията върху пазара на труда, следва да се регистрират някои позитивни развития през 2021 година Първият е продължаващият растеж на възнагражденията, който не е пресечен от рецесията. В рамките на 2021 година междинната брутна месечна заплата в страната надвиши 1500 лева, като темпът на повишаване е над 10% на годишна база. На районно равнище обаче още веднъж има фрапантни разлики. Така да вземем за пример междинната брутна заплата варира от над 2000 лева в София-град до към 1000 лева в области като Благоевград и Кюстендил. В същото време се следи и възобновяване на пазара на труда, като безработицата стартира последователно да се връща към равнищата отпреди рецесията. Продължаващите талази на ковид и провокираните от тях ограничаващи ограничения за обществения живот и стопанската интензивност обаче слагат под риск новите работни места. Човешкият капитал и профилът на работната мощ ще бъдат основни за процеса на възобновяване и продължаваща промяна на българската стопанска система, акцентират специалистите на ИПИ. Близо 30% от работната мощ (24–64 години) е с висше обучение, като през последните години този дял се повишава. Категоричен водач е София (столица), в която 56,8% от работната мощ е с висше обучение. На последващо място са Русе (31,2%) и Велико Търново (29,7%), които обичайно се показват мощно по този индикатор. В близо половината области в страната делът на хората с главно и по-ниско обучение в работната мощ е по-голям по отношение на каузи на висшистите. Твърде висок остава делът на хората с главно и по-ниско обучение в областите Търговище, Сливен, Кърджали, Силистра, Разград, Монтана и Шумен. В рамките на последното десетилетие популацията на 26 области в страната понижава. Единствено в София (столица) и в Кърджали се следи противоположната наклонност. През последните години представянето на Кърджали е доста мощно, като съвсем всички обитаеми места в региона означават приток на население. Морските области Варна и Бургас регистрират лек спад, само че поддържат стабилно позитивен машинален приръст и имат капацитет да извърнат демографските процеси. До настъпването на пандемията точно механичният приръст отличава мощните стопански центрове, които съумяват да притеглят млади и дейни хора, и там се вижда напредък. През 2020 година обаче настава смяна, подбудена от пандемията и наложените ограничаващи ограничения. От една страна, доста българи се завръщат от чужбина, а от друга, се следи миграция на популацията от огромните градове към по-малките обитаеми места. През 2020 година всички огромни градове отпред със София, Пловдив и Варна регистрират негативен машинален приръст, т.е. в тях има отлив на население. В същото време общо 205 общини означават позитивен машинален приръст, което е невиждано в новата история на страната. В годината на пандемията регионалните центрове губят население, до момента в който периферните общини записват приток на поданици. Въпреки тази промяна, настъпила в резултат на пандемията и ограничаващите ограничения, дългите демографски трендове по-скоро остават непроменени, като мощните стопански центрове са в най-хубава позиция да притеглят млади и дейни хора. Образованието също е съществено наранено от настъпването на пандемията, като в огромни интервали от време през последните две години учениците са в режим на отдалечено образование. Въпреки това общата картина на просветителните несъответствия в страната се резервира. Най-високи резултати на държавните зрелостни изпити по български език и литература през 2021 година се означават в столицата София (4,58), Смолян (4,44) и Варна (4,39). В областите София (столица) и Смолян за поредна година се следи и доста невисок дял на слабите оценки. В общо 10 области се записват междинни резултати на държавните зрелостни изпити по български език и литература под границата от 4,00. На места се следи и висок дял (над 10%) на слабите оценки, което приказва за съществени провокации пред качеството на учебното обучение по места. Пандемията извежда на напред във времето опазването на здравето и опцията на здравната система да отговори на изключителните условия. Показатели като брой на болничните кревати и достъп до лекари са измежду най-важните за качеството на живот по места. Регионалните разлики в областта на опазването на здравето са изключително забележими при достъпа на популацията до лекари. Докато в някои области – Плевен, София (столица), Пловдив и Варна, един доктор се грижи приблизително за под 200 души от популацията, то в половината области в страната на един доктор се падат по над 300 души. В сходни мащаби са и разликите във връзка с лекарите експерти. Броят на болничните кревати също варира от близо 10 кревати на 1000 души в област Плевен до под 3 кревати на 1000 души в областите Перник, Добрич и Шумен. През последните години се следи спад на записаните закононарушения против личността и собствеността в страната. Пандемията в допълнение се отразява върху намаляването на цената на този индикатор, като през 2020 година са регистрирани под 10 закононарушения против личността и собствеността на 1000 души от популацията. Кърджали и Смолян остават най-сигурните области с към 5 закононарушения против личността и собствеността на 1000 души. През 2020 година разкриваемостта е най-висока в област Габрово – над 76% от записаните закононарушения през годината са разкрити. Северозападните области – Монтана, Враца и Видин, както и морските – Варна и Бургас, се отличават с максимален брой на записаните закононарушения. Пандемията се отразява съществено както на икономическите, по този начин и на обществените индикатори на областите в страната. Отчетливо се вижда смяната в демографията както поради доста високата смъртност, по този начин и поради отлива на население от огромните градове към тяхната външна страна. Сфери като опазване на здравето, обучение и просвета са тежко наранени и действат в условия на изключителни условия. Въпреки това огромните районни разлики се резервират и не престават да се виждат ясно в данните. Настоящото издание на „ Регионални профили: индикатори за развиване “ демонстрира действителната картина по места след настъпването на пандемията и още веднъж насочва вниманието към огромните провокации пред развиването и доближаването на опциите в цялата страна. Промяната в обществената среда в районите зависи както от икономическия напредък, по този начин и от пълномощията и финансовата самостоятелност на локалните управляващи.