Наративът за независимостта“ на Европа в областта на газа се

Наративът за „ независимостта “ на Европа в региона на газа се разпада, защото зависимостта от втечнения природен газ - съвсем 60 % от Европейския съюз сега идва от Съединените щати

В момента Европа към момента си споделя една доста утешителна история. Основната тематика е, че съветският газов потрес е преодолян, хранилищата са цялостни и цените са под надзор. В същото време политиците не престават да настояват, че диверсификацията е донесла „ енергийна самостоятелност “. Въпреки това, повтарянето на това с убеденост не го прави правилно. Зад всички тези политически лозунги тактиката на Европа за газа от ден на ден демонстрира, че е построена върху илюзия. Последната е ясна и последователно се разкрива. В момента се появи нов, явен сигнал, който към момента не е упоменат в интернационалните или даже националните медии, и не идва от Путин или Тръмп, а от Хага, държавния център на Нидерландия. Все повече холандски политици и специалисти сега се концентрират върху газовото находище в Грьонинген, което значи, че в миналото табуизираната полемика още веднъж е на дневен ред. Настоящата, към момента значително тиха полемика се концентрира върху това дали Холандия би трябвало да резервира инфраструктурата на газовото находище в Грьонинген като стратегически запас при положение на рецесия, което би могло да даде на Европа сериозна алтернатива за резистентност в изискванията на геополитическа неустановеност.

Още по тематиката

Европейски Съюз към този момент ще ревизира произхода на импортирания природен газ Природен газ Енергетика / Природен газ и горива, Свят 19:22 ч. След рекордната 2025 година, LNG пазарът навлиза в година, изпълнена с политически риск Природен газ Енергетика / Анализи / Интервюта 20 яну 2026 Kpler за 5-те най-важни фактора за пазара на природен газ и LNG през 2026 година Природен газ Енергетика / Анализи / Интервюта, Природен газ и горива 15 яну 2026

Позицията на газовото находище в Грьонинген е била погрешно разбрана, защото то в никакъв случай не е било просто газово находище. По някаква причина забравено от мнозина, то е било най-голямото сухоземно газово находище на континента. То е играло основна роля като стабилизиращ фактор за доставките в Северозападна Европа, а въпреки и да не е било харесвано от някои, е било възприемано като знак на суверенна независимост на избор. Политическото решение за закриването на находището е било подбудено от основателни сеизмични опасения и публичен напън, който го е трансформирал в политическа нужда. Въпреки това, от ден на ден хора и така наречен специалисти започнаха да имат вяра, че остатъкът е станал непотребен в глобализирана, основана на правила енергийна система. Това обаче, както демонстрира дългият лист от спорове, разтърсвания и нов геополитически ред, се е провалило. Все още не приет или подсилен от болшинството, дебатът за Грьонинген би трябвало да се преглежда като знак за първото безшумно самопризнание от страна на Европа, че енергийната сигурност не може да бъде напълно изнесена на открито. Енергийната сигурност не би трябвало да се оставя единствено на пазара, на съдружниците или на идеологията.

Възвращането на дебата в Грьонинген и неговата роля, изключително в стратегическия диалог, разкрива главното несъгласие в европейската газова политика след 2022 година Европейски Съюз, или Брюксел, от години претендира за самостоятелност и самостоятелност, само че действителността на място демонстрира, че той единствено е заменил една взаимозависимост с друга. След десетилетия на взаимозависимост от газопроводи, които свързват Европа с Русия, в този момент втечненият природен газ свързва Европа със Съединените щати. Според европейски данни 59 % от вноса на полутечен природен газ в Европейски Съюз в този момент произлиза от Съединени американски щати. При всяка оценка, изключително когато доставчикът не е от Съединени американски щати, това явно не би се разглеждало като диверсификация, а като централизация. А тази централизация на Съединени американски щати е мощ.

От геополитическа позиция актуалната обстановка дава на Вашингтон мощно въздействие върху енергийната система на Европа. Трябва да се осъзнае, че тази обстановка сред Съединени американски щати и Европейски Съюз наподобява толкоз неуместна, колкото и тази, която Москва в миналото упражняваше. Досега действителната разлика към момента не е структурна, а политическа. Досега Брюксел и всички европейски страни са смятали въздействието на Съединени американски щати за удобно, защото Съединени американски щати се смятат за съдружник. Однако, както историята е посочила и преди, енергийната сигурност не зависи единствено от другарството. Истинската енергийна сигурност се основава на надзор и предвидимост. Същевременно тя включва и способността да се работи без значение в моменти на напрежение. Като се вземат поради тези три критерия, обезпокоително е да се види, че Европа е по-уязвима, в сравнение с признава.

Възобновяването на полемиката за Грьонинген в този момент разрушава тази заблуда. Холандците (все още) не обмислят да отворят още веднъж находището в Грьонинген като стандартен източник на доставки. В момента дебатът обаче се концентрира върху това дали демонтирането на физическата инфраструктура, кладенците, компресорите, тръбопроводите и мрежовите връзки би трябвало да се смята за сериозна стратегическа неточност, имайки поради актуалните световни разтърсвания и непредсказуемостта на всичко това. Без подозрение, в случай че всичко бъде отстранено, инфраструктурата не може да бъде възобновена в границите на месеци или даже години. Да се резервира всичко на мястото си, до момента в който се приключи цялото произвеждане, и да се употребява стратегически като форма на авариен потенциал, несъмнено, ще бъде политически неловко, само че е допустимо в крайни случаи.

Това не би трябвало да се преглежда като доктрина за блян по предишното или носталгия по изкопаемите горива. Основният спор би трябвало да се концентрира върху това по какъв начин да се резервира опционалността в ера на систематична неустойчивост.

Европейските медии, подкрепени от политици, показват енергийната тактика на Европа от 2022 година насам като успех на диверсификацията. Появата на огромни терминали за полутечен природен газ в Германия, Нидерландия и други страни поддържа тази теза. В същото време, втечненият природен газ се доставяше от Съединени американски щати, Катар и други места. Това, което обаче въобще не беше разбрано, е, че диверсификацията без остатък въпреки всичко е взаимозависимост. С разширението на кръга от участници (доставчици) остатъкът не беше засилен. Пазарите на полутечен природен газ са световни, а не евроцентрични, конкурентни и все по-нестабилни. Пратките полутечен природен газ и даже договорите постоянно ще се дефинират от ценовите сигнали, наличността на превоз, разноските за застраховка и договорните отговорности, а не от европейските политически цели или фантазии.

Защо това се разисква в този момент? През последните дни американската „ базука за полутечен природен газ “ се трансформира в централна тематика в енергийния дискурс на Европа, само че не по верния метод. Вашингтон гордо показва износа на полутечен природен газ като геополитическа услуга, представяйки неговите размери като щит против съветския напън. В това има истина, защото до момента за Европа американският LNG е бил незаместим. Терминът „ базука “ обаче подсказва нещо, което LNG не е. Той не е под върховен надзор, защото до момента LNG пратките не могат да бъдат пренасочвани по избор. Американският LNG е благосъстоятелност на частни компании, които са обвързани с дълготрайни контракти. Но в това време те са все по-изложени на вътрешната политика на Съединени американски щати и уязвими към световни рецесии, от време на време даже породени от едностранни дейности на Съединени американски щати, което излага Европа на обилни опасности, свързани с доставките и геополитиката.

В един същински стрес сюжет, който би трябвало да включва освен скока в търсенето в Азия, спирания в доставките и отдръпване на застраховки, само че и въздействието на вътрешната реакция в Съединени американски щати против износа. Тази констелация постоянно ще демонстрира ясно, че достъпът на Европа до полутечен природен газ не е обезпечен. Европа би трябвало да премисли своето виждане, че Съединени американски щати постоянно ще дават преимущество на Европа пред вътрешната си политика или по-добре платените азиатски купувачи. Последното е съмнение, а не закон на природата. Брюксел или страните членки би трябвало да схванат, че енергийната сигурност, учредена на догатки, въобще не е сигурност.

Именно в това се крие заплахата от нарратива на Европейски Съюз за независимостта в региона на газа. Европейски Съюз от ден на ден показва американския полутечен природен газ като доказателство за стратегическа самостоятелност. Реалността обаче е противоположната. Когато 60 % от втечнения природен газ идва от една страна, тази страна има въздействие. Това значи, че тя може да избере дали да го употребява или не. Европейците би трябвало да схванат, че стратегическата самостоятелност не се отнася до това кой е техният снабдител. Тя се отнася до това дали можете да функционирате, в случай че този снабдител се колебае, трансформира цените или преоценява целите си.

Дискусията в холандския град Грьонинген по отношение на наличността на инфраструктурата му не е просто холандска любопитност. Това е континентален сигнален сигнал, който се чува в цяла Европа. В момента Брюксел преоткрива принцип, който в миналото е разбирал инстинктивно: енергийните системи се нуждаят от буфери. В защитата остатъкът се приема като нужда. В енергетиката той постоянно е бил третиран като неефективност, като фактор за разноските. Тази настройка към този момент не подхожда на света, в който живее Европа.

Международни рецесии, като тази в Червено море, демонстрираха какъв брой нежни могат да бъдат веригите за доставки на полутечен природен газ. Втечненият природен газ не е ваксиниран против геополитиката; той е един от най-чувствителните й принадлежности. В същото време втечненият природен газ не е ваксиниран против вътрешната политика на Съединени американски щати или страстите във Вашингтон. Опозицията против износа нараства в елементи от американския политически набор, изключително в средите на MAGA, подтикната от опасения за цените и причини, свързани с околната среда. Действията, които оказват въздействие върху издаването на позволения, както и инфраструктурните ограничавания и изборните цикли, ще повлияят на бъдещия изхабен потенциал на Съединени американски щати. Брюксел и другите нямат никакво въздействие върху тази динамичност. Въпреки това, Европейски Съюз е обвързал своята енергийна система с тях.

За Европа Грьонинген ще има значение. Дори стеснен, единствено за незабавни случаи, вътрешен авариен вид трансформира позицията на Европа, защото непосредствено понижава съществуващата безспорна взаимозависимост от полутечен природен газ. Възможността за избор, която предлага Грьонинген, също ще смекчи ценовите шокове и ще възвърне до известна степен вътрешната резистентност. Холандското газово находище Грьонинген не замества американския полутечен природен газ, само че отчасти подкопава неговия монопол.

Вашингтон няма да преглежда Грьонинген като опасност, а по-скоро като поддръжка за енергийната непоклатимост на Европа. С Грьонинген ще има повече буфери, което ще докара до по-малко суматоха и ценови скокове на международните пазари. Брюксел обаче се намира в доста неуместна обстановка. Неговата изразителност за енергийна самостоятелност стартира да наподобява по-скоро като благопожелание, в сравнение с като тактика.

Повечето европейски страни, в това число Европейски Съюз, са объркали диверсификацията със суверенитета. Суверенитетът значи опазване на способността да се работи, а не да се разполага с доста снабдители. С разграждането на вътрешния потенциал в името на прехода, Европа едностранно се е отказала от способността си да работи. Поддържането на инфраструктурата в Грьонинген обаче е необичаен излишък от една друга философия, която дава преимущество на устойчивостта пред оптимизацията.

Енергийният преход на Европа е показан като линейно пътешестване. Все отново, към този момент е ясно, че всички системи имат спънки, като енергийни мрежи, графици за водород и обстоятелството, че съхранението не може да замести молекулите по време на продължителни стресови събития. Въпреки че търсенето на газ в Европа е намаляло, това не е премахнало уязвимостта. Разграждането на всички остарели активи, като Грьонинген, не е прогрес, а стратегическа амнезия.

Ясно е също, че " американската базука " за полутечен природен газ ще остане мощна, само че тя не може да замести европейското самоосигуряване. Втечненият природен газ е световен, оспорван и политически, до момента в който Грьонинген е локален, спорен и контролируем. Това е главната разлика, която ще има значение за Нидерландия и Европейски Съюз при положение на рецесия. Брюксел е изправен пред избор не сред преход и сигурност, а сред доверчив или резистентен преход. Грьонинген принадлежи към втория.

Газовата илюзия на Европейски Съюз – „ самостоятелност посредством диверсификация на втечнения природен газ “ – не устоя на сериозен разбор. Тя е станала структурно подвластна от втечнения природен газ от Съединени американски щати. Това в този момент постанова неуместни преизчисления. Газовата заблуда се разруши. Грьонинген е първата забележима цепнатина.

Комента на доктор Сирил Уидерсховен за Oilprice.com. Той е дълготраен наблюдаващ на международния енергиен пазар. В момента той работи като шеф по енергийна сигурност и вериги за доставки в Strategy International Cyprus. Освен това заема няколко консултантски позиции в интернационалните мозъчни тръстове в Близкия изток и енергийния бранш в Нидерландия, Обединеното кралство и Съединените щати.