Парадокс: Българите с оптимистични очаквания за бъдещето, но с песимистични за икономиката
В края на 2018 година персоналната равносметка на българите за отминаващата година, както и упованията за идната се резервират на рекордно високи равнища. Това сочи изследване на " Алфа Рисърч ", което организацията организира в края на всяка година.
Спрямо декември 2017, с съвсем 10 на 100 нарастват позитивните оценки за годината, достигайки 35 на 100. За последните 20 години само в далечната 1998-а е имало сходно чувство за задоволеност. Отрицателните оценки нарастват с 2% по отношение на предходната година, само че остават вторите най-ниски за целия този интервал. Най-голям дял от хората (46%) още веднъж заемат неутрална позиция – „ годината беше същата като предходната “, само че за първи път позитивните оценки надвишават съвсем два пъти отрицателните (35:19). Това е най-благоприятното съответствие за интервала 1998- 2018.
Очакванията за идващата година са по предписание постоянно по-оптимистични, в сравнение с оценките за към този момент отминалата. Независимо от това, през по-голямата част от този 20 годишен интервал оптимизмът е бил прекомерно нежен. Това, което прави усещане, е продължаващият към този момент пета година растеж в позитивния взор към близкото бъдеще. 57% от пълнолетните българи чакат 2019-та да бъде по-добра от 2018-та против едвам 12%, които плануват по-лоша година. От друга страна, впечатлява необятно разтворената ножица сред оптимисти и песимисти (5:1), което даже и да се окаже краткотраен, е необикновен за България феномен.
Парадоксално, този блестящо изразен самостоятелен оптимизъм контрастира мощно със запазващата се обществена тревога за икономическото развиване на страната. В съответствие 37:14 на 100 българите считат, че икономическото положение на страната н е се усъвършенства, а се утежнява. Разбира се, би трябвало да се означи, че и тук отрицателните оценки бележат спад (с 12 на 100 по отношение на предходната година), само че позитивните не вървят нагоре.
Подобна е картината и при упованията за бъдещото положение на стопанската система. Оптимизмът доминира над скептицизма, (40%:22%), само че е надалеч от свръхсилните персонални упования, които не престават да порастват, до момента в който тези за обществената среда стартират да се утежняват.
В отговор на въпроса „ каква е равносметката ви за тази година, от какво се чувствате задоволен? “, българите дефинират по следния метод най-важния си обществен капитал:
- фамилията, околните, приятелите – 81% усещат тяхната подкрепа;
- насъбраният обществен опит и престиж – 59% се усещат потребни, тъй като хората ги търсят за съвет;
- персоналните достижения – 58% са задоволени от неща, които са постигнали през миналата година.
Освен това, всеки втори твърди, че му е забавно това, което работи или учи; всеки трети – че е получил самопризнание за професионална или извънпрофесионална дейност; всеки четвърти – че има занимание, взе участие в клуб по ползи и прочие
Като цяло вътрешно-политическите измерения се претърпяват като доста по-пряко и мощно засягащи елементарния българин, в сравнение с огромните интернационалните събития, без обаче да образуват един явен фокус. 37% показват митингите в страната от последните месеци като събитията с най-голямо значение за идната година, а 32% отдават приоритет на локалните избори. 23% означават нарастването на бюджетните заплати, 12% - акциите на прокуратурата против предприемачи и политици.
Редактор: Деница Райкова
Спрямо декември 2017, с съвсем 10 на 100 нарастват позитивните оценки за годината, достигайки 35 на 100. За последните 20 години само в далечната 1998-а е имало сходно чувство за задоволеност. Отрицателните оценки нарастват с 2% по отношение на предходната година, само че остават вторите най-ниски за целия този интервал. Най-голям дял от хората (46%) още веднъж заемат неутрална позиция – „ годината беше същата като предходната “, само че за първи път позитивните оценки надвишават съвсем два пъти отрицателните (35:19). Това е най-благоприятното съответствие за интервала 1998- 2018.
Очакванията за идващата година са по предписание постоянно по-оптимистични, в сравнение с оценките за към този момент отминалата. Независимо от това, през по-голямата част от този 20 годишен интервал оптимизмът е бил прекомерно нежен. Това, което прави усещане, е продължаващият към този момент пета година растеж в позитивния взор към близкото бъдеще. 57% от пълнолетните българи чакат 2019-та да бъде по-добра от 2018-та против едвам 12%, които плануват по-лоша година. От друга страна, впечатлява необятно разтворената ножица сред оптимисти и песимисти (5:1), което даже и да се окаже краткотраен, е необикновен за България феномен.
Парадоксално, този блестящо изразен самостоятелен оптимизъм контрастира мощно със запазващата се обществена тревога за икономическото развиване на страната. В съответствие 37:14 на 100 българите считат, че икономическото положение на страната н е се усъвършенства, а се утежнява. Разбира се, би трябвало да се означи, че и тук отрицателните оценки бележат спад (с 12 на 100 по отношение на предходната година), само че позитивните не вървят нагоре.
Подобна е картината и при упованията за бъдещото положение на стопанската система. Оптимизмът доминира над скептицизма, (40%:22%), само че е надалеч от свръхсилните персонални упования, които не престават да порастват, до момента в който тези за обществената среда стартират да се утежняват.
В отговор на въпроса „ каква е равносметката ви за тази година, от какво се чувствате задоволен? “, българите дефинират по следния метод най-важния си обществен капитал:
- фамилията, околните, приятелите – 81% усещат тяхната подкрепа;
- насъбраният обществен опит и престиж – 59% се усещат потребни, тъй като хората ги търсят за съвет;
- персоналните достижения – 58% са задоволени от неща, които са постигнали през миналата година.
Освен това, всеки втори твърди, че му е забавно това, което работи или учи; всеки трети – че е получил самопризнание за професионална или извънпрофесионална дейност; всеки четвърти – че има занимание, взе участие в клуб по ползи и прочие
Като цяло вътрешно-политическите измерения се претърпяват като доста по-пряко и мощно засягащи елементарния българин, в сравнение с огромните интернационалните събития, без обаче да образуват един явен фокус. 37% показват митингите в страната от последните месеци като събитията с най-голямо значение за идната година, а 32% отдават приоритет на локалните избори. 23% означават нарастването на бюджетните заплати, 12% - акциите на прокуратурата против предприемачи и политици.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ