В края на 2001 година икономистът Едуард Кастронова прави цунами

В края на 2001 година икономистът Едуард Кастронова прави цунами в света на стопанската система, откакто разгласява проучване, в което твърди, че място, наречено Норат, разполага с валута, която е по-скъпа от японската йена. Това е удивително смело изказване като се има поради, че Норат има население по-малко от 1 милион и съществува от едвам 2 години. И не е действително физическо място. Норат е част от играта EverQuest.

Карта на Норат

EverQuest излиза през 1999 и става извънредно известна за игра, в която участниците могат да играят онлайн с хора от цялата планета. Действието в нея се развива в магическия свят Норат, който в пика си събира впечатляващите за това време половин милион играчи. EverQuest попада в полезрението на Кастронова, значително както попада в полезрението на всеки – той просто счита, че играта е занимателна.

Докато играе, прави му усещане методът, по който стопанската система в играта се развива. Това довежда до обявата на по темперамент хумористично, само че извънредно добре премислено и направено проучване под името „ Virtual Worlds: A First-Hand Account of Market and Society on the Cyberian Frontier “ в уеб страницата на Social Science Research Network, което в последна сметка се оказва и извънредно новаторско.

То бързо набира 16 000 сваляния, а през днешния ден те са към 50 000. Може би не наподобяват като доста, само че би трябвало да имаме поради подтекста на обстановката – това е теоретичен труд, оповестен в научно издание. Този брой сваляния е задоволителен да го направи най-сваляния труда в историята на Social Science Research Network, който тогава има към 50 000 проучвания, някои от които написани от нобелови лауреати.

Това, което Кастронова има пред себе си, е точно фантазията на икономиста – виртуален свят, който учените могат да употребяват за разбор на разнообразни стопански концепции, с присъединяване на същински и доста хора. Или както журналистът от „ Washington Post “ Брад Плъмър написа: „ Данните са богати. И е по-лесно да развиваш опити в компютърна игра – опити, които по явни аргументи не могат да се осъществят на държавно равнище. “

Как е допустимо това за един виртуален свят с виртуални пари? В EverQuest се търгува със артикули (айтеми), които се употребяват в самата играта – колкото по-редки, толкоз по-скъпи. Sony, които пускат играта, няколко пъти се пробват да спрат тази процедура по разнообразни способи като веднъж настоявам, че предметите са тяхна интелектуална благосъстоятелност, а различен – напряко банват избрани играчи. Това обаче единствено реалокира продажбата отвън играта, в уеб сайтове като eBay.

Малкият Брок Пиърс в „ Mighty Ducks “

Всъщност артистът Брок Пиърс (известен с присъединяване си в „ Mighty Ducks “ и „ First Kid “) основава много сполучлива компания, Internet Gaming Entertainment, която се занимава точно с търговия на виртуални артикули като айтеми за разнообразни игри.

Кастронова проучва над 600 такива противозаконни продажби и съпоставя цената със смисъла на айтема в играта, както и какъв брой коства във валутата на самата игра – платинени парчета. Така той открива, че цената на един платинен пай е $0.01072. Това не наподобява доста, само че както самият Едуард акцентира: „ цената му надвишава тази на японската йена и на италианската лира “.

След като към този момент има единична мярка, той може да преведе в действителни параметри и други забавни неща от EverQuest. Например, средностатистическият жител на Норат изкарва по към $3.42 на час (или към $5 днешни пари) като се има поради цената на айтемите и късовете, които действително един състезател може да придобие за 1 час естествена игра.

Това в композиция с количеството време което един състезател прекарва приблизително в играта (което Кастронова добива откакто прави допитване до над 3000 играчи) води икономиста до заключението: „ Много от потребителите прекарват по 80 часа на седмица в Норат, което не е нечувано време и за същинските специалности. За 80 часа при междинната цена един състезател генерира към $273,60. Това прави над $1000 на месец и надлежно над $12 000 на година. Прагът на бедността в Съединени американски щати е $8 794. “

Въпреки че играта е относително нова, средностатистическият състезател към този момент има разполагаем към над $3000 в стока. Кастронова съумява да пресметне ибрутен народен артикул на Норат на база стоките и валутата. През 2001 той е към $135 милиона. Оново – това може би не звучи доста, само че като се раздели на общия брой „ население “ на Норат това прави по към $2 266 на човек. Това, както към този момент споменахме, проставя тази виртуална стопанска система на 77-о място в действителния свят.

И по този начин, изцяло разбираемо, проучването хваща окото на икономическото съсловие. Но освен с есенцията си, а и с няколко любопитни обстоятелството. Например, съгласно него, макар изчерпателните старания на Sony да спре търговията и да даде еднакъв старт на всички играчи, тя по никакъв начин не стопира и тези с повече пари напредват по-бързо. Също по този начин, значително сходно на действителния живот, най-богатите играчи натрупват благосъстоянието си като заплащат на по-малко заможните да правят времеемката и черна работа. Така те стават нещо като работодатели.

С развиването на играта „ първичната равнопоставеност “ (равният старт) сред играчите замира, защото тези с повече пари в действителния свят просто си купуват, каквото желаят, и по този начин стартират играта доста по-силни от останалите.

Едуард Кастронова

От публикуването на проучването и отчасти поради него, Кастронова, в началото считан за „ научен неуспех “, съумява да си обезпечи работа в Университета в Блумингтън, Индиана, като професор по телекомуникации и когнитивни науки. Той също по този начин става прочут като „ откривателя на дисциплината виртуална стопанска система “.

Впоследствие се появяват и други игри с сходни разменни системи и учените не престават да ги изследват, с цел да дефинират по какъв начин разнообразни стопански условия и промени въздействат на държанието на хората.

Виждайки, че търговийката не може да се спре, компании като Valve наемат икономисти, които да оказват помощ с построяването на по-истински виртуален свят. Както икономистът Робърт Блумфийлд отбелязва: „ Ако създадеш игра със 100 000 консуматори и с неща, които те могат да купуват и продават, ти би трябвало икономист, който да направи фина конфигурация на тази система, тъй че да не излезе отвън надзор. “

Що не се отнася до Кастронова, той приключва паметното си проучване с известна поетичност за бъдещето на виртуалния свят и капацитета, който има: „ Трудно е да надценим приложението виртуалния към действителния свят на Земята. С развиването на технологиите за гласова връзка, виртуалният свят ще премине към диалози като по телефона, което от своя страна ще направи виртуалния свят още по-социално примамващ. Хора, които живят на хиляди благи един от различен, ще могат да се събират вечер като семейство на виртуална маса във виртуална кухня и да разискват деня си. Ходенето до магазина може да изчезне изцяло. Улиците ще бъдат празни, тъй като вместо по тях, хората ще пътуват по лазурния парадайс на техните виолетови коне към виртуалния супермаркет в небето. “