България на три морета? Не! „Триморие” на НАТО
„...В коридора не срещна никого, надникна в кухнята – там огънят беше към този момент изгасен, съдовете изчистени и подредени. „ Тюх, жалко, пропуснах келепира” – измъмра бай Ганьо, влезе в стаята си, приклекна над дисагите си, извади из пояса си мускалите, наблъска ги вътре, измъкна размасления кашкавал, отряза си изсъхнал хлебец и почна да задушава революцията, като мляскаше дотам апетитно, щото и най-ленивата швейцарска крава би му завидяла.”
„ Бай Ганьо”, Алеко Константинов, 1895 година
Казват, че в края на XIX и началото на XX в. кяр била най-трудно преводимата от бай Иречек българска дума. Затруднен да я сведе до съзнанието на която и да е европейска нация тогава, именитият славист и български душевед Константин Иречек, щеше да има тези главоболия и през днешния ден.
На 1 август 2017 година, до момента в който чете 14-те члена от контракта сред България и Македония, тъмният балкански индивид, нашият Бай Ганьо, все така ревниво се пита ще удари ли кьоравото. Ще върви ли алъш-веришът? Вместо: ще стане ли неговото обичано родно място страна на три морета, както по времето на двамата български царе Симеон Велики и Иван-Асен II?
Но по този начин е с Бай Ганя, националния воин, разкъсван сред идеала и интереса. И прав е индивидът. Казва си, в Македония морета няма, единствено две огромни езера, освен това и те отколе наши.
Много територии, една страна
Когато кажем Източния въпрос, разбираме и Македонския въпрос. Това е времето от края на XVII в. до Първата международна война. Тогава Османската империя се разпада, поробените нации на Балканите, Мала Азия и Близкия изток водят битка за самостоятелност, а Великите сили си съперничат за подялбата на територии и въздействие.
След Освобождението всички войни на Млада България имат за цел точно да освободят и причислят Македония и Тракия.
Единствено по време на Втората международна война в продължение на три години елементи от Македония се намират под егидата на Третото българско царство, което по това време е в съюз с Третия райх. Този интервал е прочут като българското ръководство във Вардарска и Егейска Македония, Поморавието и Западна Тракия.
С едностранно анексираните територии България придобива 39 756,6 кв. км. От Западни околности – 2968 кв. км., Македония – 23 807 кв. км., Беломорска Тракия – 12 363 кв. км, остров Тасос – 443 кв. км и остров Самотраки – 184 кв. км. Общата повърхност на страната става 150 668,1 кв. км.
В Скопие е открита българска администрация, възобновена е българската екзархия, образувана е обособена армейска част, а поради новоприсъединените територии бюджетът на Царство България непрекъснато нараства, като през 1943 година доближава до рекордните 27,58 милиарда лева
След капитулацията на Германия Македония става част от новата страна федерация на Балканите – Югославия. България като победена страна във Втората международна война губи тази територия, без значение че българската армия взе участие в едни от най-кървавите борби в последната фаза на войната, към този момент на страната на Червената войска.
При ръководството на комунистическия лидер Йосип Броз Тито физически и морално в Македония са унищожени хиляди българи – въдворени са в лагери и затвори, а фамилиите им са подложени на изолираност и унижения.
Българи влизат в Скопие едвам през 1963. При разрушителното земетресение, което взе над 100 жертви. За да окажат филантропична помощ и да се включат в постояването на Универсалната зала в столицата.
По историческа подигравка българското държавно управление утвърди контракта за добросъседство с Македония в деня, когато се навършват 54 години от тези събития.
Признание без условия, само че и без име
Договорът сред двете страни е първият рамков документ, откакто на 15 януари 1992 година президентът Желю Желев направи всичко допустимо, с цел да признаем Македония абсолютно и първи в света, освен това под конституционното ѝ име. Втората страна, признала близката балканска страна, става Турция.
Според спомените на починалия Желев той персонално е упорствал за това пред тогавашния турски министър председател Сюлейман Демирел. С аргумента – стабилизиране на района и неотложно възпрепятстване на вътрешни вълнения в Скопие или окупация.
Шест месеца по-късно Руската федерация също признава Македония. Според Желев още веднъж след негов диалог с съветския президент Борис Елцин.
Днес Република Македония се намира в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа. Тя разгласи своята самостоятелност от Югославия през 1991 година, а през 1993 година беше призната за членка на Организация на обединените нации, само че поради разногласието за нейното име с Гърция в интернационалните организации употребяват краткотрайната представка – Бивша югославска република Македония.
Република Македония е страна без морска граница. Съставлява северозападната част на историческата област Македония, елементи от която се намират в България и Гърция. Това е повода публична Атина да отхвърля да я легитимира, а от 2008 година до момента намерено да блокира приемането ѝ в Европейски Съюз и НАТО.
На изток Македония граничи с България, на юг – с Гърция, на север – със Сърбия и Косово, а на запад – с Албания. Площта, която заема, е 25 713 кв. км. В републиката има над 50 езера и 16 планини.
Един съюз, една цел
Никой не е сюрпризиран, че след три века кръвопролития Балканите имат потребност от мир, пари и сигурност.
Договорите сред две страни на процедура значат тъкмо това. България и Македония се подписаха точно за мир, пари и сигурност в рутинните 14 точки от рамковия Договор за другарство, добросъседство и съдействие.
На заглавната страница на документа обаче прозират четирите букви: НАТО.
Българският външен министър за първи път разяснява документа по време на визитата си в Албания – един от най-ревностните членове на Алианса.
Ден по-рано Екатерина Захариева беше в Белград, само че неслучайно избра да приказва по този въпрос в Тирана.
Откакто Албания кандидатства за участие в НАТО през 1992 година, финансовата поддръжка за участието ѝ непрекъснато се усилва, изключително откакто ръководената от Съединени американски щати интервенция на НАТО спря офанзивата на сръбската полиция и войска против албанците в Косово през 1999 година
По време на Косовската рецесия половин милион косовски албанци, избягали в Албания, имаха опцията да се върнат по родните си места под отбраната на НАТО. А бойците на пакта останаха в Косово години наред за поддържането на сигурността и администрацията на Организация на обединените нации в провинцията.
Пред 2003-та, единствено две години след спора в Македония тогавашният зам.-генерален секретар на Алианса Джейми Ший сподели в своя лекция, че в случай че остарялата НАТО беше рожба на Студената война, то новата НАТО е дете на Балканите.
Вече е обществена загадка, че след Черна гора всички страни на полуострова, които към момента не са част от Алианса, ще станат негови членки. При това по съкратената процедура.
За да бъде задвижена тази процедура, двустранните спорове и тихи съпротивителни войни сред съседите на полуострова би трябвало да бъдат отстранени.
Договорът сред България и Македония има обещаваща роля в тази посока.
Официално Скопие разгласи кандидатурата си за Алианса още през 2008 година От 1 август България освен на думи, само че и по документи стартира да работи за присъединението на Македония, както към НАТО, по този начин и към Европейски Съюз.
Тъкмо на Балканския полуостров ще се осъществя най-новият план на НАТО – „ Триморие”, без значение че включва една по-голяма територия на страни сред Адриатическо, Балтийско и Черно море.
Балканите, делтата на три морета
Турция и Полша са двете водещи сили в „ Триморие”. Но под управлението на Реджеп Ердоган в натовска Турция има доближаване с Русия, разговор с Техеран, заличаване на мрежите на Фетхуллах Гюлен. За Вашингтон турският президент се трансформира от ден на ден в една извънредно неуместна, и даже рискова, политическа фигура.
Затова непрогнозируемият към този момент боен и политически сътрудник евентуално ще бъде нападнат непрекъснато и по всички линии. А фронтът на страните от Западните Балкани, измежду които са Македония, България, Черна гора, Хърватия, ще придобива все по-голямо значение.
Но от кое място извира „ Триморие”?
В края на 2015 година, когато Хърватия предложи плана „ Адриатик – Балтика – Черно море” за газоразпределителните и газотранспортни мощности, концепцията на хърватския президент Колинда Китарович беше да отслаби зависимостта на Европа от съветското гориво.
Проектът получи и названието „ Инициатива на трите морета”, а най-голямата поддръжка пристигна от Полша, която още през 20 -те години на XX в. посредством Юзеф Пилсудски инициира геополитическа самодейност под името „ Междуморие”.
Но самодейността за „ трите морета” е по-скоро на Държавния департамент на Съединени американски щати, който продължава да преглежда природния газ като геополитическо оръжие, а самодейността за „ Триморието” – като част от алтернативата на „ Северен поток – 2”.
Преди по малко от три години Атлантическият съвет популяризира отчет, съгласно който Съединени американски щати би трябвало да убедят своите европейски съдружници в нуждата от прокарването на коридора „ Север – Юг”, с цел да бъде заграден пътят на съветския газ към Европа.
Страните от „ Триморие” ще си сътрудничат по военно-политическо консолидиране в структурите на НАТО, реализиране на енергийна самостоятелност и от съветския газ, а в тази ситуация с Полша и Украйна – превъзмогване на историческите обиди сред украинците и поляците.
Такъв текст има записан и в контракта сред България и Македония – основаване на смесена комисия, която да изследва исторически източници за общата история на двете страни. Друг е въпросът, че в случай че нещо в 14-те члена с подписите на Бойко Борисов и Зоран Заев се пропука, то това би бил тъкмо текстът за тази комисия.
Общата история сред „ Долната” и „ Горната земя” може и да не излезе нескрито, само че общото бъдеще от дълго време е тук. И бай Ганьо, и той е балкански херой, и той по Европата върви, че и в Русия чак.
А когато историята не може, влиза културата, когато и тя се провали, съумява стопанската система. В този случай политиката и войната губят.
„ Бай Ганьо”, Алеко Константинов, 1895 година
Казват, че в края на XIX и началото на XX в. кяр била най-трудно преводимата от бай Иречек българска дума. Затруднен да я сведе до съзнанието на която и да е европейска нация тогава, именитият славист и български душевед Константин Иречек, щеше да има тези главоболия и през днешния ден.
На 1 август 2017 година, до момента в който чете 14-те члена от контракта сред България и Македония, тъмният балкански индивид, нашият Бай Ганьо, все така ревниво се пита ще удари ли кьоравото. Ще върви ли алъш-веришът? Вместо: ще стане ли неговото обичано родно място страна на три морета, както по времето на двамата български царе Симеон Велики и Иван-Асен II?
Но по този начин е с Бай Ганя, националния воин, разкъсван сред идеала и интереса. И прав е индивидът. Казва си, в Македония морета няма, единствено две огромни езера, освен това и те отколе наши.
Много територии, една страна
Когато кажем Източния въпрос, разбираме и Македонския въпрос. Това е времето от края на XVII в. до Първата международна война. Тогава Османската империя се разпада, поробените нации на Балканите, Мала Азия и Близкия изток водят битка за самостоятелност, а Великите сили си съперничат за подялбата на територии и въздействие.
След Освобождението всички войни на Млада България имат за цел точно да освободят и причислят Македония и Тракия.
Единствено по време на Втората международна война в продължение на три години елементи от Македония се намират под егидата на Третото българско царство, което по това време е в съюз с Третия райх. Този интервал е прочут като българското ръководство във Вардарска и Егейска Македония, Поморавието и Западна Тракия.
С едностранно анексираните територии България придобива 39 756,6 кв. км. От Западни околности – 2968 кв. км., Македония – 23 807 кв. км., Беломорска Тракия – 12 363 кв. км, остров Тасос – 443 кв. км и остров Самотраки – 184 кв. км. Общата повърхност на страната става 150 668,1 кв. км.
В Скопие е открита българска администрация, възобновена е българската екзархия, образувана е обособена армейска част, а поради новоприсъединените територии бюджетът на Царство България непрекъснато нараства, като през 1943 година доближава до рекордните 27,58 милиарда лева
След капитулацията на Германия Македония става част от новата страна федерация на Балканите – Югославия. България като победена страна във Втората международна война губи тази територия, без значение че българската армия взе участие в едни от най-кървавите борби в последната фаза на войната, към този момент на страната на Червената войска.
При ръководството на комунистическия лидер Йосип Броз Тито физически и морално в Македония са унищожени хиляди българи – въдворени са в лагери и затвори, а фамилиите им са подложени на изолираност и унижения.
Българи влизат в Скопие едвам през 1963. При разрушителното земетресение, което взе над 100 жертви. За да окажат филантропична помощ и да се включат в постояването на Универсалната зала в столицата.
По историческа подигравка българското държавно управление утвърди контракта за добросъседство с Македония в деня, когато се навършват 54 години от тези събития.
Признание без условия, само че и без име
Договорът сред двете страни е първият рамков документ, откакто на 15 януари 1992 година президентът Желю Желев направи всичко допустимо, с цел да признаем Македония абсолютно и първи в света, освен това под конституционното ѝ име. Втората страна, признала близката балканска страна, става Турция.
Според спомените на починалия Желев той персонално е упорствал за това пред тогавашния турски министър председател Сюлейман Демирел. С аргумента – стабилизиране на района и неотложно възпрепятстване на вътрешни вълнения в Скопие или окупация.
Шест месеца по-късно Руската федерация също признава Македония. Според Желев още веднъж след негов диалог с съветския президент Борис Елцин.
Днес Република Македония се намира в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа. Тя разгласи своята самостоятелност от Югославия през 1991 година, а през 1993 година беше призната за членка на Организация на обединените нации, само че поради разногласието за нейното име с Гърция в интернационалните организации употребяват краткотрайната представка – Бивша югославска република Македония.
Република Македония е страна без морска граница. Съставлява северозападната част на историческата област Македония, елементи от която се намират в България и Гърция. Това е повода публична Атина да отхвърля да я легитимира, а от 2008 година до момента намерено да блокира приемането ѝ в Европейски Съюз и НАТО.
На изток Македония граничи с България, на юг – с Гърция, на север – със Сърбия и Косово, а на запад – с Албания. Площта, която заема, е 25 713 кв. км. В републиката има над 50 езера и 16 планини.
Един съюз, една цел
Никой не е сюрпризиран, че след три века кръвопролития Балканите имат потребност от мир, пари и сигурност.
Договорите сред две страни на процедура значат тъкмо това. България и Македония се подписаха точно за мир, пари и сигурност в рутинните 14 точки от рамковия Договор за другарство, добросъседство и съдействие.
На заглавната страница на документа обаче прозират четирите букви: НАТО.
Българският външен министър за първи път разяснява документа по време на визитата си в Албания – един от най-ревностните членове на Алианса.
Ден по-рано Екатерина Захариева беше в Белград, само че неслучайно избра да приказва по този въпрос в Тирана.
Откакто Албания кандидатства за участие в НАТО през 1992 година, финансовата поддръжка за участието ѝ непрекъснато се усилва, изключително откакто ръководената от Съединени американски щати интервенция на НАТО спря офанзивата на сръбската полиция и войска против албанците в Косово през 1999 година
По време на Косовската рецесия половин милион косовски албанци, избягали в Албания, имаха опцията да се върнат по родните си места под отбраната на НАТО. А бойците на пакта останаха в Косово години наред за поддържането на сигурността и администрацията на Организация на обединените нации в провинцията.
Пред 2003-та, единствено две години след спора в Македония тогавашният зам.-генерален секретар на Алианса Джейми Ший сподели в своя лекция, че в случай че остарялата НАТО беше рожба на Студената война, то новата НАТО е дете на Балканите.
Вече е обществена загадка, че след Черна гора всички страни на полуострова, които към момента не са част от Алианса, ще станат негови членки. При това по съкратената процедура.
За да бъде задвижена тази процедура, двустранните спорове и тихи съпротивителни войни сред съседите на полуострова би трябвало да бъдат отстранени.
Договорът сред България и Македония има обещаваща роля в тази посока.
Официално Скопие разгласи кандидатурата си за Алианса още през 2008 година От 1 август България освен на думи, само че и по документи стартира да работи за присъединението на Македония, както към НАТО, по този начин и към Европейски Съюз.
Тъкмо на Балканския полуостров ще се осъществя най-новият план на НАТО – „ Триморие”, без значение че включва една по-голяма територия на страни сред Адриатическо, Балтийско и Черно море.
Балканите, делтата на три морета
Турция и Полша са двете водещи сили в „ Триморие”. Но под управлението на Реджеп Ердоган в натовска Турция има доближаване с Русия, разговор с Техеран, заличаване на мрежите на Фетхуллах Гюлен. За Вашингтон турският президент се трансформира от ден на ден в една извънредно неуместна, и даже рискова, политическа фигура.
Затова непрогнозируемият към този момент боен и политически сътрудник евентуално ще бъде нападнат непрекъснато и по всички линии. А фронтът на страните от Западните Балкани, измежду които са Македония, България, Черна гора, Хърватия, ще придобива все по-голямо значение.
Но от кое място извира „ Триморие”?
В края на 2015 година, когато Хърватия предложи плана „ Адриатик – Балтика – Черно море” за газоразпределителните и газотранспортни мощности, концепцията на хърватския президент Колинда Китарович беше да отслаби зависимостта на Европа от съветското гориво.
Проектът получи и названието „ Инициатива на трите морета”, а най-голямата поддръжка пристигна от Полша, която още през 20 -те години на XX в. посредством Юзеф Пилсудски инициира геополитическа самодейност под името „ Междуморие”.
Но самодейността за „ трите морета” е по-скоро на Държавния департамент на Съединени американски щати, който продължава да преглежда природния газ като геополитическо оръжие, а самодейността за „ Триморието” – като част от алтернативата на „ Северен поток – 2”.
Преди по малко от три години Атлантическият съвет популяризира отчет, съгласно който Съединени американски щати би трябвало да убедят своите европейски съдружници в нуждата от прокарването на коридора „ Север – Юг”, с цел да бъде заграден пътят на съветския газ към Европа.
Страните от „ Триморие” ще си сътрудничат по военно-политическо консолидиране в структурите на НАТО, реализиране на енергийна самостоятелност и от съветския газ, а в тази ситуация с Полша и Украйна – превъзмогване на историческите обиди сред украинците и поляците.
Такъв текст има записан и в контракта сред България и Македония – основаване на смесена комисия, която да изследва исторически източници за общата история на двете страни. Друг е въпросът, че в случай че нещо в 14-те члена с подписите на Бойко Борисов и Зоран Заев се пропука, то това би бил тъкмо текстът за тази комисия.
Общата история сред „ Долната” и „ Горната земя” може и да не излезе нескрито, само че общото бъдеще от дълго време е тук. И бай Ганьо, и той е балкански херой, и той по Европата върви, че и в Русия чак.
А когато историята не може, влиза културата, когато и тя се провали, съумява стопанската система. В този случай политиката и войната губят.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ