В контекста на застаряващото население както в България, така и

В подтекста на застаряващото население както в България, по този начин и в Европа като цяло в последното десетилетие тематиката за дейното остаряване и присъединяване на възрастните хора на пазара на труда придобива все по-голямо значение.  Затова не е инцидентно, че има доста работещи пенсионери.

Докато в доста западноевропейски страни изборът да работиш след пенсиониране се възприема като блян за персонална интензивност и предпочитание за принос към обществото, в България явлението постоянно има икономическа мотивация, демонстрира разбор на Института за пазарна стопанска система.

За преобладаващата част от българските пенсионери продължаването на трудовата активност не е въпрос на избор или самореализация, а нужда, подбудена от ниските пенсии и несигурното материално състояние.

През 2025 година дамите в България се пенсионират при навършени 62 години и 4 месеца и 36 години и 8 месеца застрахователен стаж, а мъжете – при навършени 64 години и 8 месеца и 39 години и 8 месеца застрахователен стаж.

Според данните на Националния застрахователен институт през първото тримесечие на 2025 година общият брой на пенсионерите, които получават персонална пенсия за добит застрахователен стаж и възраст е малко над 1,4 млн. души, а междинният размер на пенсията, която получават е 991,14 лева

Наблюдението на работната мощ на Национален статистически институт демонстрира,

че през 2023 година лицата във възрастовата група сред 50 и 74 години, получаващи пенсия и продължаващи присъединяване си в трудовия живот е малко над 150 хиляди души, от които съвсем 95 хиляди не престават да работят по финансови аргументи.

Малко над 47 хиляди от тях показват, че остават на пазара на труда поради желанието си за работа и обществено ангажиране. Над 120 хиляди от работещите пенсионери попадат във възрастовата група сред 55 и 64 година – най-вече хора, които са се възползвали от ранно пенсиониране (например чиновници в Министерство на вътрешните работи и МО, учители и др.)

От тази възрастова група съвсем 80 хиляди са траяли да работят по финансови аргументи.

Най-голям брой – 59 хиляди – от общия брой на работещите по финансови аргументи са хората със приблизително обучение, до момента в който по-голямата част от работещите пенсионери, които желаят да бъдат обществено ангажирани са висшисти.

ИПИ

Картината в Европа е друга. България е на едно от най-ниските места по междинен разход за пенсии за възраст на един пенсионер, като за 2022 година той е едвам 3611 евро. Заедно с това, през 2024 година 26,4% от пенсионерите са изложени на риск от беднотия, на фона на 15, 6% за Европейски Съюз.

Независимо от доста повишения брой на работещите пенсионери в България, делът им не е изключително висок, в случай че създадем съпоставяне на европейските страни.

Данните обрисуват картина, съгласно която в  страните, в които се получават високи пенсии и няма риск от беднотия за пенсионерите, в действителност по-голямата част от пенсионерите работят. Тази взаимозависимост също може да се одобри като поддръжка на извода, че пенсионерите на в претовареност в България не престават трудовия си живот по-скоро по финансови аргументи, в сравнение с поради персонална мотивация да останат дейни или включени в публичния живот.

Източник: ИПИ, Национален статистически институт