Промяната заложи бомба с удължения бюджет
Приетият от Народното събрание Закон за събирането на доходи и осъществяването на разноски през 2026 година (или така наречен „ удължителен бюджет “) основава рисков казус в бюджетната политика на страната.
По своята правна и икономическа същина този вид законодателен акт следва да бъде краткотрайна мярка с стеснен обсег, гарантираща само непрекъсваемостта на държавните заплащания до приемането на постоянен закон.
Това споделя в свое мнение Съветът за фискален запас.
Ето претекстовете.
За разлика от предходни удължителни бюджети, които прецизно съблюдаваха структурата на миналата година, актуалният закон излиза отвън тези рамки.
Чрез него се прокарват основни промени в разходната част, които не са съобразени с дълготрайната фискална резистентност и заобикалят естествения спор по бюджетната политика.
Използването на удължителен механизъм за въвеждане на нови обществени политики компрометира правилата на Закона за обществените финанси (ЗПФ) и трансформира краткотрайния инструмент в опция на постоянния бюджет.
Рискове при разходната част
Разходи за личен състав и приходи
Законът планува фиксиране на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2026 година на 1213 лева (увеличение с над 12%) и индексация на възнагражденията в обществения бранш. Фискалният съвет обръща внимание на следните сериозни точки:
Прекомпенсация на приходите: Разходите за личен състав за 2025 година към този момент бяха индексирани, като растежът им доближи към 20%, което на процедура води до прекомпенсация по отношение на действителната ценова динамичност.Методологически неточности при индексацията: Използването на инфлацията в края на интервала (моментна стойност) е неточно. Правилният метод изисква работа със средногодишна инфлация.Референтна база: Макар логиката да сочи към потребление на локалната потребителска кошница (CPI), в подтекста на участието в еврозоната е по-правилно индексациите да стъпват върху хармонизирания показател на потребителските цени (HICP).Прогнозен метод: Тъй като инфлацията за 2025 година към този момент е регистрирана в базата, при нови планове е редно да се употребява прогнозната инфлация за 2026 година, а не наново използване на минали индикатори.
Фискален резултат
Увеличението на заплатите с 10% в обществения бранш генерира спомагателен систематичен разход от 840 млн. евро.
При потребление на по-умерена индексация (около 5%), спомагателният напън върху бюджета възлиза на 420 млн. евро годишно или приблизително 35 млн. евро на месец.
Рискове при приходната част
Съществува сериозен риск от надценяване на приходите с отклоняване сред 3,5 и 4,7 милиарда евро. Предизвикателствата произтичат от:
Зависимост от свръхоптимистични прогнози за стопански напредък.Несигурност при постъпленията от европейски фондове заради административни и политически дефицити.
Препоръки
Законът за събирането на доходи и осъществяването на разноски през 2026 година извършва краткосрочната си функционалност по обезпечаване на финансовата непрекъсваемост на страната.
В същото време той основава структурно напрежение във фискалната рамка, като вкарва непрекъснати разноски посредством инструмент с краткотраен темперамент.
Практиката досега демонстрира, че наредбите на член 87 от ЗПФ действат дейно и извършват своята роля за ограничение на популистки решения, застрашаващи устойчивостта на обществените финанси.
Прилагането на политики посредством така наречен „ удължителен бюджет “ основава предпоставки за промени в разходната част, които не са съобразени с дълготрайните фискални вероятности и не регистрират в задоволителна степен главните опасности пред икономическото развиване.
Процедурите, практиката, вероятните позитивни и негативни резултати при използването на краткотрайната процедура за удължителен бюджет са прегледани от Фискалния съвет в този материал.
Заключение
Включването на обществени политики (като индексации) в удължителния механизъм компрометира правилата на бюджетното законодателство. Неговата роля съгласно ЗПФ е краткотрайна мярка за гарантиране непрекъсваемостта на държавните заплащания, а не опция на бюджетната политика.
Създава се казус – посредством бюджета да се компенсират икономическите несъответствия, които следва да се позволяват посредством структурни промени.
По своята правна и икономическа същина този вид законодателен акт следва да бъде краткотрайна мярка с стеснен обсег, гарантираща само непрекъсваемостта на държавните заплащания до приемането на постоянен закон.
Това споделя в свое мнение Съветът за фискален запас.
Ето претекстовете.
За разлика от предходни удължителни бюджети, които прецизно съблюдаваха структурата на миналата година, актуалният закон излиза отвън тези рамки.
Чрез него се прокарват основни промени в разходната част, които не са съобразени с дълготрайната фискална резистентност и заобикалят естествения спор по бюджетната политика.
Използването на удължителен механизъм за въвеждане на нови обществени политики компрометира правилата на Закона за обществените финанси (ЗПФ) и трансформира краткотрайния инструмент в опция на постоянния бюджет.
Рискове при разходната част
Разходи за личен състав и приходи
Законът планува фиксиране на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2026 година на 1213 лева (увеличение с над 12%) и индексация на възнагражденията в обществения бранш. Фискалният съвет обръща внимание на следните сериозни точки:
Прекомпенсация на приходите: Разходите за личен състав за 2025 година към този момент бяха индексирани, като растежът им доближи към 20%, което на процедура води до прекомпенсация по отношение на действителната ценова динамичност.Методологически неточности при индексацията: Използването на инфлацията в края на интервала (моментна стойност) е неточно. Правилният метод изисква работа със средногодишна инфлация.Референтна база: Макар логиката да сочи към потребление на локалната потребителска кошница (CPI), в подтекста на участието в еврозоната е по-правилно индексациите да стъпват върху хармонизирания показател на потребителските цени (HICP).Прогнозен метод: Тъй като инфлацията за 2025 година към този момент е регистрирана в базата, при нови планове е редно да се употребява прогнозната инфлация за 2026 година, а не наново използване на минали индикатори.
Фискален резултат
Увеличението на заплатите с 10% в обществения бранш генерира спомагателен систематичен разход от 840 млн. евро.
При потребление на по-умерена индексация (около 5%), спомагателният напън върху бюджета възлиза на 420 млн. евро годишно или приблизително 35 млн. евро на месец.
Рискове при приходната част
Съществува сериозен риск от надценяване на приходите с отклоняване сред 3,5 и 4,7 милиарда евро. Предизвикателствата произтичат от:
Зависимост от свръхоптимистични прогнози за стопански напредък.Несигурност при постъпленията от европейски фондове заради административни и политически дефицити.
Препоръки
Законът за събирането на доходи и осъществяването на разноски през 2026 година извършва краткосрочната си функционалност по обезпечаване на финансовата непрекъсваемост на страната.
В същото време той основава структурно напрежение във фискалната рамка, като вкарва непрекъснати разноски посредством инструмент с краткотраен темперамент.
Практиката досега демонстрира, че наредбите на член 87 от ЗПФ действат дейно и извършват своята роля за ограничение на популистки решения, застрашаващи устойчивостта на обществените финанси.
Прилагането на политики посредством така наречен „ удължителен бюджет “ основава предпоставки за промени в разходната част, които не са съобразени с дълготрайните фискални вероятности и не регистрират в задоволителна степен главните опасности пред икономическото развиване.
Процедурите, практиката, вероятните позитивни и негативни резултати при използването на краткотрайната процедура за удължителен бюджет са прегледани от Фискалния съвет в този материал.
Заключение
Включването на обществени политики (като индексации) в удължителния механизъм компрометира правилата на бюджетното законодателство. Неговата роля съгласно ЗПФ е краткотрайна мярка за гарантиране непрекъсваемостта на държавните заплащания, а не опция на бюджетната политика.
Създава се казус – посредством бюджета да се компенсират икономическите несъответствия, които следва да се позволяват посредством структурни промени.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ