Изследване на Галъп: БНТ е най-обективната телевизия за войната в Украйна
В подтекста на съветската инвазия въздействието на подправените вести у нас пораства, а българите са осезаемо скептични към медийната информация за войната, която доближава до тях. Сред източниците на информация като цяло първо място заема малкия екран, а от малките екрани в България като най-обективна се възприема Българска национална телевизия.
Българските публични медии като цяло очевидно съумяват да компенсират по-голямата публика на комерсиалните оператори с по-осезаемо доверие от страна на потребителите. Това са част от изводите от самостоятелен сондаж за осведомителната среда у нас, възложен от " Галъп интернешънъл ".
Войната
58,8% у нас настояват, че по-скоро не утвърждават дейностите на Владимир Путин в Украйна. 23,3% обаче не крият, че по-скоро утвърждават тези дейности. Сред втората група най-много личат по-възрастни хора, респ. последователи на политически сили, които са обичайно в по-голяма степен проруски. Близка конструкция на мненията беше регистрирана и при подобен въпрос в предходно проучване на „ Галъп интернешънъл болкан “. Възможно е в тези отговори да е залегнала и известна обществена желателност, както и „ скрита поддръжка “ за войната в Украйна. Нарочно проучване по тези тематики обаче би следвало да откри евентуални размери.
В същото време, 50,7% намират, че информацията, която медиите в България оповестяват за войната в Украйна, е като цяло по-скоро недостоверна. По-скоро достоверна, споделят 25,9%. Останалите се двоумят. Данните будят паника във връзка с цялостното доверие в медийната среда, въпреки в отговорите на въпроса може би да се отразява и обичайният в такива случаи песимизъм по инерция.
Тук пък най-възрастните хора реагират и с по-сериозно очакване в медийната информация – което очевидно кореспондира с по-традиционни схващания. Това обаче на собствен ред разсънва и известна паника за евентуалните равнища на зоркост измежду по-възрастните във връзка с евентуална дезинформация.
Фалшивите вести
На този декор 35% свидетелстват, че срещат вести, които могат да дефинират като подправени, всеки ден или съвсем всеки ден. 24,1% споделят за подправени вести няколко пъти в месеца, а 11,3% – най-малко един път месечно. По-рядко са ги засичали 8%, а към една пета от отговорите демонстрират съмнение в определянето на честотата.
Преди четири години международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ направи сходно относително проучване, в това число и в България. Сравнението с времето преди години ясно демонстрира, че в случай че в този момент делът на свидетелствата за всекидневни подправени вести е 35%, той в действителност е повишен с 12 пункта спрямо предходната регистрация. Спадат дяловете на по-рядка среща с фейкове. Спада и „ сивата зона “ на тези, които не могат да дефинират. Явно, с времето съзнанието за този проблем нараства, а публичното усещане за честотата на неговата поява пораства.
Разбира се, две точки във времето не са задоволителни за отбелязване на наклонност. Но осезаемото чувство за зачестяване на появяването на подправени вести е задоволително обезпокоителен признак.
Източниците на информация
Основен заявен източник на информация като цяло остава гледането на телевизия – 53,1% от запитаните показват малкия екран като източник номер едно. Веднага по-късно идват обществените мрежи в интернет – 22,3%. 16,6% показват като главен източник други уеб сайтове в интернет. Далеч обратно като главен източник на информация остават радиото и четенето на вестници. При младите групи обаче обществените медии към този момент са безспорен номер едно, а на второ място идват останалите страници в интернет.
От българските малките екрани като най-обективна във връзка с информацията закономерно се възприема публичната телевизия (32,5%), следвана от огромните частни малките екрани (28,1%) и по-малките частни малките екрани (15,9%).
Като цяло, българските медии са желани пред задграничните – 39% споделят, че българските медии са правилен източник, до момента в който 28,3% биха предпочели задгранични. Не е дребен обаче и делът на колебаещите се – 32,7%. Последното значи, че или сходен въпрос пред респондентите на процедура не стои, или пък фактически доверието в медийната среда е като цяло разтърсено.
Когато става въпрос за доверие измежду публиката, публичните медии у нас като цяло очевидно съумяват да „ изравнят резултата “ на комерсиалните медии, и на практика равни дялове от надлежно по 33,8% и 35% избират единия от двата вида медия. Това е сериозна вест на фона на обстоятелството, че огромните търговски медии имат осезаемо по-голям обсег и благоприятни условия. Националната телевизия и радио очевидно съумяват да разсънят чувство за меродавност на фона на пазарната логичност.
Допълнителен знак в тази посока е и евентуалното желание по вид благосъстоятелност на медиите – българската благосъстоятелност се избира (35,5%) против непознатата (27,9%), като тук делът на съмнение е най-осезаем (36,6%).
Българските публични медии като цяло очевидно съумяват да компенсират по-голямата публика на комерсиалните оператори с по-осезаемо доверие от страна на потребителите. Това са част от изводите от самостоятелен сондаж за осведомителната среда у нас, възложен от " Галъп интернешънъл ".
Войната
58,8% у нас настояват, че по-скоро не утвърждават дейностите на Владимир Путин в Украйна. 23,3% обаче не крият, че по-скоро утвърждават тези дейности. Сред втората група най-много личат по-възрастни хора, респ. последователи на политически сили, които са обичайно в по-голяма степен проруски. Близка конструкция на мненията беше регистрирана и при подобен въпрос в предходно проучване на „ Галъп интернешънъл болкан “. Възможно е в тези отговори да е залегнала и известна обществена желателност, както и „ скрита поддръжка “ за войната в Украйна. Нарочно проучване по тези тематики обаче би следвало да откри евентуални размери.
В същото време, 50,7% намират, че информацията, която медиите в България оповестяват за войната в Украйна, е като цяло по-скоро недостоверна. По-скоро достоверна, споделят 25,9%. Останалите се двоумят. Данните будят паника във връзка с цялостното доверие в медийната среда, въпреки в отговорите на въпроса може би да се отразява и обичайният в такива случаи песимизъм по инерция.
Тук пък най-възрастните хора реагират и с по-сериозно очакване в медийната информация – което очевидно кореспондира с по-традиционни схващания. Това обаче на собствен ред разсънва и известна паника за евентуалните равнища на зоркост измежду по-възрастните във връзка с евентуална дезинформация.
Фалшивите вести
На този декор 35% свидетелстват, че срещат вести, които могат да дефинират като подправени, всеки ден или съвсем всеки ден. 24,1% споделят за подправени вести няколко пъти в месеца, а 11,3% – най-малко един път месечно. По-рядко са ги засичали 8%, а към една пета от отговорите демонстрират съмнение в определянето на честотата.
Преди четири години международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ направи сходно относително проучване, в това число и в България. Сравнението с времето преди години ясно демонстрира, че в случай че в този момент делът на свидетелствата за всекидневни подправени вести е 35%, той в действителност е повишен с 12 пункта спрямо предходната регистрация. Спадат дяловете на по-рядка среща с фейкове. Спада и „ сивата зона “ на тези, които не могат да дефинират. Явно, с времето съзнанието за този проблем нараства, а публичното усещане за честотата на неговата поява пораства.
Разбира се, две точки във времето не са задоволителни за отбелязване на наклонност. Но осезаемото чувство за зачестяване на появяването на подправени вести е задоволително обезпокоителен признак.
Източниците на информация
Основен заявен източник на информация като цяло остава гледането на телевизия – 53,1% от запитаните показват малкия екран като източник номер едно. Веднага по-късно идват обществените мрежи в интернет – 22,3%. 16,6% показват като главен източник други уеб сайтове в интернет. Далеч обратно като главен източник на информация остават радиото и четенето на вестници. При младите групи обаче обществените медии към този момент са безспорен номер едно, а на второ място идват останалите страници в интернет.
От българските малките екрани като най-обективна във връзка с информацията закономерно се възприема публичната телевизия (32,5%), следвана от огромните частни малките екрани (28,1%) и по-малките частни малките екрани (15,9%).
Като цяло, българските медии са желани пред задграничните – 39% споделят, че българските медии са правилен източник, до момента в който 28,3% биха предпочели задгранични. Не е дребен обаче и делът на колебаещите се – 32,7%. Последното значи, че или сходен въпрос пред респондентите на процедура не стои, или пък фактически доверието в медийната среда е като цяло разтърсено.
Когато става въпрос за доверие измежду публиката, публичните медии у нас като цяло очевидно съумяват да „ изравнят резултата “ на комерсиалните медии, и на практика равни дялове от надлежно по 33,8% и 35% избират единия от двата вида медия. Това е сериозна вест на фона на обстоятелството, че огромните търговски медии имат осезаемо по-голям обсег и благоприятни условия. Националната телевизия и радио очевидно съумяват да разсънят чувство за меродавност на фона на пазарната логичност.
Допълнителен знак в тази посока е и евентуалното желание по вид благосъстоятелност на медиите – българската благосъстоятелност се избира (35,5%) против непознатата (27,9%), като тук делът на съмнение е най-осезаем (36,6%).
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ