Бойко или Слави се обърка с дълга?
В коментираното обстойно и нашироко изявление, което Слави Трифонов направи с премиера Бойко Борисов през предходната седмица, някак убягна един главен детайл – а точно за кой тъкмо дълг говореха шоуменът и министър председателят тогава, когато пристигна прословутият зрителски въпрос по отношение на външния ни дълг и по какъв начин когато Борисов пристигнал на власт този дълг бил 10 милиарда, а в този момент бил 26 милиарда
В целия този откъслек от диалога по безусловно кръчмарски метод бяха смесени две тотално разнообразни понятия – брутен държавен дълг и брутен външен дълг. Борисов разгласи, четейки от листчето си, че дългът ни бил 20%, като употребява и думичката " външен ", само че това въобще не кореспондира с данните на Българска народна банка към август 2018 година. Според информацията на Българска народна банка брутният ни външен дълг е 33,8 милиарда евро, което се равнява на 64% от Брутният вътрешен продукт, само че Брутният вътрешен продукт е планиран – 51-52 милиарда евро. Само че и според обновената бюджетна рамка за тази година бюджетът ще е 105,6 милиарда лв. т.е. прогнозите на Българска народна банка и Национален статистически институт са напълно близки и процентът на брутния държавен дълг ще е напълно малко по-нисък от 64%.
Вече въпросът с брутния държавен дълг е напълно друг. Той фактически се движи към 20% и безспорната му стойност е 25-26 милиарда лв., като за следващата година прогнозата е като безспорна стойност да е 22,2 милиарда лв., откакто преди две години беше 29% - по данни на Национален статистически институт. Като % от Брутният вътрешен продукт понижението ще е по-голямо, тъй като Брутният вътрешен продукт ще се усилва – да вземем за пример следващата година се чака да е над 112 милиарда лв.. А държавният дълг е един от Маастрихтските критерии за непоклатимост, не външният. И разликата сред двата дълга е, че външният съставлява всички отговорности, които са натрупали локални лица към непознати кредитори, до момента в който държавният дълг обгръща всички отговорности единствено на страната, не и на частния бранш.
Оттук-нататък към този момент всеки може да си реши кой какво е приказвал всред Борисов и Трифонов, кой какъв брой знае и кой заслужава да е министър председател или интервюиращ по стопански въпроси. Може и да реши дали държавният дълг в действителност е индикатор, който би трябвало да се почисти тотално. Защото и в Европа, и по света има преуспяващи стопански системи с доста по-голям държавен дълг от нашия - и повода е, че тези взети на заем пари се употребяват за стимулиране на стопанската система, а не просто да се пишат едни цифрички за пред приятелите по ишиас в Брюксел!
Автор: Ивайло Ачев
В целия този откъслек от диалога по безусловно кръчмарски метод бяха смесени две тотално разнообразни понятия – брутен държавен дълг и брутен външен дълг. Борисов разгласи, четейки от листчето си, че дългът ни бил 20%, като употребява и думичката " външен ", само че това въобще не кореспондира с данните на Българска народна банка към август 2018 година. Според информацията на Българска народна банка брутният ни външен дълг е 33,8 милиарда евро, което се равнява на 64% от Брутният вътрешен продукт, само че Брутният вътрешен продукт е планиран – 51-52 милиарда евро. Само че и според обновената бюджетна рамка за тази година бюджетът ще е 105,6 милиарда лв. т.е. прогнозите на Българска народна банка и Национален статистически институт са напълно близки и процентът на брутния държавен дълг ще е напълно малко по-нисък от 64%.
Вече въпросът с брутния държавен дълг е напълно друг. Той фактически се движи към 20% и безспорната му стойност е 25-26 милиарда лв., като за следващата година прогнозата е като безспорна стойност да е 22,2 милиарда лв., откакто преди две години беше 29% - по данни на Национален статистически институт. Като % от Брутният вътрешен продукт понижението ще е по-голямо, тъй като Брутният вътрешен продукт ще се усилва – да вземем за пример следващата година се чака да е над 112 милиарда лв.. А държавният дълг е един от Маастрихтските критерии за непоклатимост, не външният. И разликата сред двата дълга е, че външният съставлява всички отговорности, които са натрупали локални лица към непознати кредитори, до момента в който държавният дълг обгръща всички отговорности единствено на страната, не и на частния бранш.
Оттук-нататък към този момент всеки може да си реши кой какво е приказвал всред Борисов и Трифонов, кой какъв брой знае и кой заслужава да е министър председател или интервюиращ по стопански въпроси. Може и да реши дали държавният дълг в действителност е индикатор, който би трябвало да се почисти тотално. Защото и в Европа, и по света има преуспяващи стопански системи с доста по-голям държавен дълг от нашия - и повода е, че тези взети на заем пари се употребяват за стимулиране на стопанската система, а не просто да се пишат едни цифрички за пред приятелите по ишиас в Брюксел!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ