В кои професии се използва най-нецензурен език? Може би трябва

...
В кои професии се използва най-нецензурен език? Може би трябва
Коментари Харесай

Морякът използва най-много псувни в своята кариера – това е престиж

В кои специалности се употребява най-нецензурен език? Може би би трябвало да гледаме към строителите, тираджиите и вероятно може да сложим спортисти, само че да използваме изострен език е класика, без която не може. А в случай че приказваме за балканския синдром, всеки един силов служащ знае, че в случай че не тръгне с великата мантра напред за работа, животът става по-лек. От позиция на културата, това не е най-хубавата процедура, само че ще открием, че и специалността с най-вече нецензурни думи може да бъде преписана на моряците. Поне това ни показват архивите, откакто открием, че преподобния Котън Матър написа през 1699 година, че по негови наблюдения още от дните на Платон, че съществуват най-различни избрания за морето, което се дефинира като учебното заведение на пороците.

В това отношение греховете са насочени към клетвите и псуването. Като постоянно те се назовават „ солени “ от посоката на установяване и показване. Първите записи на циничен език стартират да се появяват още при започване на XIX век и културата на моряците освен се развива в геометрична градация, само че даже става нарицателно за човек с ниски знания на етиката. Какво кара мореплавателите да трансформират своя взор и от положителни християни, както показва самия свещеник, да станат първото нарицателно „ псуващи като моряци “. От зората на XVII век до XIX век ще открием, че няма друга по-опасна специалност от тази на моряците. Плаването на големи кораби, които нямат нищо общо с днешните софтуерни зверове, трансформира даже и най-спокойния човек в много внезапна персона.

 Das Segelschulschiff der Bundesmarine „ Gorch Fock “ verl‰sst zur 48/49 Auslandsausbildung den Kieler Hafen

Според някои историци, корабоплаването в този миг се преглежда като един необикновен миг за развиване и изисква от всеки моряк да работи в тим и един екипаж е тъкмо толкоз мощен, колкото и най-слабото звено. Това е началото на една особена субкултура, която няма по какъв начин да бъде пренебрегната. Рисковете на тази специалност не са малко и условието и подготовката на фрагменти е изключително скромна. Опитът на всеки един човек е гаранция, че може да оцелее през идващия ден, пропускайки травми и други главоболия. Тук определението за моряк в този интервал е, че или един човек е роден или не е за тази специалност. Това най-вероятно ни припомня и за идеологията на нинджите – или човек се ражда като такава или просто не става. Езикът се трансформира, с цел да основава нужното благоговение и да бъде ясно още първоначално, че човек би трябвало да извършва заповеди, освен това през цялото време.

Дори и човек да е по-възпитан и да не изпитва потребност да употребява тези думи, той би трябвало да го прави, с цел да бъде част от групата, в противоположен случай няма да се радва на същата успеваемост измежду групата. Облеклото на моряка е друго, неговите привички се трансформират, както и историите. Всички моряшки и пиратски песни са цялостни с най-различни псувни, само че това не им пречи, а даже ги сплотява. Най-вероятно проклятията са били необикновен грях за хората на сушата, както и за жителите на Америка през XVIII и XIX век, само че моряците въобще не се тормозили.

Историкът Пол Жилже даже открива книга, която дава тъкмо и ясно изложение на главния проблем, нейното заглавие е „ Как да псуваме като моряк: Морска просвета на Америка 1750 – 1850 “ и точно в този списък се крият пояснения на всички думи. Там даже Бог няма въздействие, тъй като потреблението на името му за всевъзможни проблеми, е повече от разрешени. Повечето моряци идват от религиозни фамилии и разбирали използването на множеството думи, само че в този неверен бизнес, те също би трябвало да заслужат реномето си. А псувните за неприятно време, пийнал капитан или неприятен курс, са нещо изцяло обикновено. На кораба всички правила се не помнят и се постанова новото условие.

И културата продължава с това, че колкото по-цветен речник има капитана, толкоз по-добри ще са маршрутите и толкоз по-високи са възможностите за оцеляване. А в случай че желаете да откриете златното място за поздрави на майката, тогава не забравяйте, че този тип приветствени обръщения са правени повече от свободно и даже не са се класифицирали като обиди. В книгата „ Класически речник на вулгарния език “ оповестен през 1785 година ще открием, че дефиницията е композиция сред думите „ мастия “ и „ разгонено животно “, като се счита за една от най-лошите, които може да съществуват за една жена. Звучи неприятно, даже грубо, само че в миналото в Англия даже проститутките се обиждали на сходни обръщения. Все отново те имали някакъв доста по-висок статус, в сравнение с днешния.

Следователно „ son of a bitch “ се счита за също толкоз тежка засегнатост, само че моряците нямат такива ограничавания и откакто са прекарали много време точно в религиозната среда, в този момент за първи път имат цялостната независимост да се насладят на живот без санкции. Майката е свещена, само че екипажите не го одобряват толкоз във вътрешността. Младите моряци са тези, които били подготвени да водят войни за нанасяне на обиди върху фамилната чест, до момента в който не открием, че по-старшите постоянно ще притискат и резервират мира.

Според откривателя, колкото повече години минават, толкоз повече наслаждение се добивало в изобретяването на нови обиди, значимото е просто да ги има и да забавляват безусловно всеки. Псуването за наслаждение става народен спорт в средата на XIX век, само че откакто всеки град е подвластен от морския превоз, зеленият документ за най-оригинални поздрави се дава точно на тези хора. Свободата била толкоз сантиментална, че статусът на тази специалност почнал да се издига стремително нагоре. Впрочем даже и природата се повлиява, тъй като псуващият моряк е доста по-съблазнителен от всеки различен. В началото на XX век към този момент специалността наподобява надалеч по-цивилизована и едно от първите нареждания е точно възбраната на псувни.

Бойните кораби се инспектират постоянно и екипажът би трябвало да е с не по-нисък обществен статус от този на благородник. Въпреки това няма по какъв начин да избягаме от обстоятелството, че в миналото най-хубавите в изобретяването на цветни поздрави, са точно плаващите хора.

   
Източник: chr.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР