В книгата си Кой си ти?“ (Изд. Ентусиаст“) Лиз Бурбо

В книгата си „ Кой си ти? “ (Изд. „ Ентусиаст “) Лиз Бурбо повежда читателите на вълнуващо пътешестване към себепознанието, по този начин нужно, с цел да се превърнем в по-обичащи и раздаващи обич хора. Бурбо разказва детайлно смисъла на формата на тялото ни, а повече от 250 неразположения и заболявания са обяснени от позиция на тяхната метафизична същина, като по този метод се дава опция да бъдат открити първопричините им. В резултат получаваме излекуване и доближаваме до една по-добра форма на нашия Аз. Книгата „ Кой си ти? “ е в помощ на всеки, търсещ блокажите на физическо, прочувствено, ментално и духовно равнище, които утежняват неговото положение.

♥ Ти си душа, която еволюира

Прави ми усещане, че в този момент на тази земя има доста хора, които населяват физическо тяло, само че не живеят в действителност. Може да се каже, че те по-скоро съществуват. На процедура са съвсем мъртви. Причината е, че тези хора са се затворили изцяло за силата на любовта. Тяхното схващане се пробужда доста постепенно и те сами си пречат да изпитат чувство за вътрешно благополучие.

Страхуваш ли се от смяната? Не се тревожи!

Така е при множеството хора, защото до момента се е вярвало, че да се промениш значи да се провалиш. В ерата на Рибите, която е била ера на огромен материализъм, хората са решили, че да правиш постоянно едно и също нещо е симптом на непоклатимост, на мъдрост. Виж единствено по какъв начин са живели предците ти: твоите родители или баба и дядо евентуално са живели на едно и също място, работили са на едно и също място, упражнявали са една и съща специалност и са изповядвали едни и същи полезности през целия си живот. На процедура не са имали късмет за каквато и да било смяна. На трийсет години са имали същите разбирания за положително и зло като на деветнайсет. Еволюцията се е случвала доста по-бавно тогава.

С идването на ерата на Водолея, която е и епоха на духовността, ние към този момент не можем да живеем по този метод. Все по-рядко се срещат хора, които упражняват една и съща специалност в продължение на четирийсет години. Колко хора напущат работа, с цел да станат фермери да вземем за пример или с цел да се отдадат на изцяло друга активност от всичко, което са правили преди?

Подобни промени са естествена част от еволюцията на земята, която се реализира сега.

Колко хора имат възприятието, че са се провалили единствено тъй като се развеждат? Защо мислиш, че в днешно време има толкоз доста разводи? Дали тъй като хората са по-лоши от преди? Не! Случва се, тъй като потребността от смяна и развиване е доста по-силна у хората и когато двама съпрузи не могат да еволюират дружно, няма по какъв начин да не се стигне до разлъка. Нуждата от смяна и развиване е толкоз мощна мощ, че никой на света не може да й попречи. Когато единият от двамата сътрудници непрекъснато се съпротивлява на житейските избори на другия, се стига до такава степен, че двамата не могат повече да живеят дружно.

Ако всеки един от сътрудниците успее да одобри другия и да разбере, че за момента не могат да съжителстват заради прекомерно огромни разлики в житейския си избор, раздялата се случва доста по-леко. С други думи, когато смяната става в среда на естетика и при взаимно единодушие, и двамата схващат, че раздялата е нужна и ги учи на нещо. Тези двама души биха могли да заживеят още веднъж дружно един ден, кой знае. Те биха могли да продължат да поддържат връзка и даже да бъдат другари. Ако обаче раздялата протече с злоба, ненавист или завист, то това е доста тъжно за душата, която желае да изпитва единствено обич.

Важното е, че всеки от нас постоянно върви към все по-голяма обич както към себе си, по този начин и към другите. Реалността ти се дефинира от прекарванията на твоята душа, а не от събитията, на които си очевидец или в които участваш. Това, което ни заобикаля, е една голяма заблуда. Бихме могли елементарно да го установим, когато вземем да вземем за пример 10 души, участващи в някакво събиране. Ако ги помолим да опишат мястото, където се намират, да кажат кой ги е посрещнал и какво се е случило по време на вечерта, нито една история няма да се припокрие с останалите. Всеки ще е видял мястото, хората и вечерта по друг метод. Защо? Защото ние непрекъснато построяваме живота си въз основата на нашите усещания. Създаваме го по този начин, че да претърпяваме някакъв опит и да опознаваме себе си, с цел да открием какво би трябвало да променим. При всеки човек този развой е друг.

Друг образец: Да вземем едно семейство с три деца и да помолим децата да опишат родителите си. Ще установим, че те все едно имат разнообразни татко и майка. Едното ще намира майка си за прекомерно строга, другото татко си за доста благ и така нататък Мненията в този случай се разграничават съгласно усещанията на децата, а въпросното усещане се дефинира от това, което всеки има да учи от фамилната среда.

Защо на хората, които имат по-материалистична настройка към живота и не обръщат внимание на духовното, им е толкоз мъчно да изпитат благополучие? Защото надълбоко в себе си те знаят, че душата има потребност да се храни, да обича и да живее на равнището на „ съм “, а освен на равнището на „ имам “! Колкото повече неща имат материалистите, толкоз повече желаят. Те постоянно търсят освен това и по-добро. Не си дават сметка, че това „ повече “ е контактът с тяхното вътрешно слънце, техния вътрешен Бог, който просто желае да се прояви посредством душата чрез любовта.

Какъв е смисълът от благосъстоянието, в случай че сърцето е нещастно? Когато то е тъжно, страстите ръководят живота ни и здравето ни се разклаща. Тогава защо са материалните богатства – парите, хубавата къща, яхтата и пътуванията? Това, което душата ти желае, е да използваш всичко към теб, с цел да си окажеш помощ по пътя, с цел да влезеш в контакт с вътрешния Бог, който участва у всеки един от нас, в природата и във всичко съществуващо. Душата ти копнее да откриеш величието й, вместо да се оплакваш от нежеланите аспекти на виталния си опит.

Много добър ориентир в процеса на себепознание е да видиш дали оценяваш себе си по това, което даваш на другите, или по това, което получаваш. Вместо да даваме обилно и без упования, ние се пазарим. Ако забележиш, че го правиш, значи ти се оценяваш въз основа на това, което получаваш от другите. Някой ти е направил комплимент? „ Ах, боже мой! Сигурно съм добра, щом ми го споделят! “ Друг ти дава подарък? „ Този човек вероятно ме обича, с цел да прави подобен жест! “ Виждаш ли? Това значи да оценяваме себе си съгласно полученото и тъкмо тогава душата страда. Когато имаш доста упования, ти изпитваш и доста страсти. А когато изпитваме страсти, душата ни вика: „ Помощ! “ Вместо да се обичаме, да приемем себе си и да обичаме другите, ние имаме упования и това опонира на Закона за любовта.

Всеки ден гледай на себе си съгласно това, което си дал, и по този начин ще схванеш какъв брой струваш! Можеш да дадеш единствено това, което притежаваш! Така ще схванеш, че към този момент не е нужно да полагаш толкоз старания, с цел да се подреди животът ти. Нещата ще се наредят от единствено себе си, в случай че се концентрираш единствено върху твоята огромна стойност и раздаваш обич, без да искаш нещо в подмяна.

Друг метод да даваш е да простиш. Веднага щом простиш на някого, каквато и засегнатост да ти е нанесъл, ти прощаваш и на себе си за същата неточност, за същото нездравословно държание. Прошката идва по-лесно, когато човек си даде сметка, че другият е постъпил по най-хубавия метод, на който е кадърен, и че го е обидил по-скоро поради личното си страдалчество, в сравнение с заради липса на обич. Всичко, което ти се случва, си има причина и това схващане ти оказва помощ да премахнеш от живота си следствията от кармата. Дори да не си спомняш да си наранила някого по този метод, обидата, на която си жертва, продължава да бъде плод на твоите дейности, който ти береш, тъй като това си посяла. Ако ти причинят болежка в даден миг от живота, това значи, че и ти си предизвикала болежка на различен – въображаемо, с думи или с деяние, в това прераждане или в някое друго.

Няма потребност да си блъскаш главата, с цел да схванеш къде, по кое време и на кого си сторила нещо неприятно. Трябва единствено да приемеш, че Големият галактически закон за повода и следствието в никакъв случай не бърка и не може да допусне неправда. Прощавайки на някой различен, ти прощаваш на себе си и разрешаваш на душата си да израсне.

Сега към нашата планета витаят толкоз доста ненавист, нарцисизъм, завист и засегнатост, защото голям брой хора изпитват тъкмо такива страсти с ниски вибрации. Всеки път, когато извършваш някакъв акт на обич, ти изпращаш малко повече светлина към земята и лекуваш парченце от нейната кафяво-сивкава аура, която демонстрира какъв брой болна е нашата планета.

Като следим хората към нас, откриваме тъжната истина, че множеството от тях, вместо да се обичат и да изпитват обич, си служат с болката, с цел да се защитят от самата болежка. Искаш образец? Онези, които най-вече се опасяват от отменяне, първи отхвърлят някого, тъй като си мислят, че по този начин ще се предпазят от вероятно занемаряване в бъдеще. Така те губят нещо скъпо единствено и единствено да се застраховат против загуба. Хората съдят, с цел да се предпазят от непознатото наказание. По същия метод и упрекват, с цел да се предпазят от обвиняването на другите. Това е един циничен кръг, който продължава до безспир, защото това, което ние вършим, се връща непрекъснато към нас поради Закона за повода и следствието.

Вгледай се деликатно в живота си и в това, което не ти харесва в него. Не ти е приятна рецензията, която ти насочат? Провери дали ти самият не критикуваш другите. Промени последователно силата си и твоето обграждане ще се трансформира в среда на обич, благополучие и мир.

В края на всеки човешки живот душата няма по какъв начин да вземе материалните богатства, насъбрани по време на земния й път. Тя взема със себе си единствено резултатите от изборите, които е направила, до момента в който е била във физическо тяло. Тези избори са разследване от страсти и събития, които душата е претърпяла и провокирала. Винаги има изгода от всяка победа на любовта, извоювана в сложни обстановки. Душата съхранява тези победи и в никакъв случай повече няма да се наложи да премине през сходни сложни обстановки.

Както към този момент споделих, нашата душа претърпява разнообразни опитности на всеки стадий от своето развиване. В началото на живота няколко фактора към този момент са предопределени. Например преди раждането душата към този момент е решила от какви родители има потребност в бъдещия си живот, страната и града, където ще се роди, дали тялото й ще е дребно или едро и така нататък Това, което никой не може да предопредели обаче, е методът, по който личността ще реагира на тези избори. Именно реакциите ни и решенията, които вземаме във връзка с към този момент предопределените прекарвания, разрешават на нашата душа да еволюира по-бавно или по-бързо. Така ние сами дефинираме степента си на благополучие във всяко настрана прераждане.

От: „ Кой си ти? “, Лиз Бурбо, изд. „ Ентусиаст “, 2022 година
Снимка: listentoyourbody.de