В късната вечер на 18 май 1934 година в дома

В късната вечер на 18 май 1934 година в дома на улица " Иван Вазов “ в София са се събрали десетина мъже. Работят безшумно, най-вече писмена работа. От време на време се съветват един с различен шепнешком. Около среднощ всички дружно се реалокират в централния полицейски сектор на столицата. Към 4 часа на 19 май всичко е завършило. Извършен е държавен прелом. Двама - военачалник Пенчо Златев и Кимон Георгиев отиват при цар Борис III. В 9 сутринта на 19 май царят подписва всички готови от предната вечер укази: ново държавно управление с водач Кимон Георгиев, обединение не  министерства, уволнения на политици и офицери…

Това е един от няколкото сполучливи държавни преврата в българската история. Може би най-коментирания и най-посочвания за образец. В това отношение мъчно можем да се мерим с нашите съседи Турция и Гърция. Само за последните 60 години в Турция има 4 опита за държавен прелом, а за  Гърция е задоволително да споменем за хунтата на " черните полковници “.  Къде сме ние? Колко опити за държавни преврати е имало в историята ни?

Какво тъкмо е държавен прелом?

Това, което отличава революцията от преврата е природата на участниците в двете събития. Революцията се прави от по-широки пластове, нормално отвън предходното ръководство. Превратът, назад на това се прави от по-тесен кръг участници, свързани със свалената власт, само че недоволни от нея. Както революцията, по този начин и превратът всъщност постоянно са в прорез с настоящите закони. Цели техническо, а в много случаи и физическо премахване на представителите на предната власт. Много учени считат преврата за сполучлив, когато узурпаторите завземат и държат власт най-малко седем дни. Понякога границите сред гражданска война и прелом се размиват или трансформират идеологически. Такъв е казусът със промяната на властта на 9.IX 1944 година в България. Доскоро формалната теза беше, че това е " народнодемократична гражданска война “, а в същината си това е държавен прелом комбиниран с задгранична окупация. Ще се спра и това събитие. Ще загатна единствено по сериозните опити за държавен прелом. Опитите в България стартират още в Първата българска страна.

Бунтът на боилите от 52-на болярски рода. Чист опит за прелом.

Неуспешен. След приемането на християнството аристокрацията потегля да смъква властта на Борис I  и да връща остарялата вяра. Номерът не минава. Борис ги санкционира със гибел. Християнството взима първите се жертви и е живо и до през днешния ден.

Преврат на княз Александър I Батенберг (1881)

Успешен. В дъното на преврата стои княза, подкрепян от Руската империя. Причината е дребните права, които му дава Търновската конституция. Следствие на преврата тя е краткотрайно анулирана до 1883 година, когато са възобновени и изборите.

Преврат и контрапреврат (1886)

1.Превратът: Успешен. Насочен против Батенберг. Организатори са висши военни от министерството на войната. В заговора взе участие и съветският боен аташе в България. Батенберг е заставен да подпише  абдикация. Изведен е от България.

2. Контрапревратът. Успешен. Извършен единствено два дни по-късно, на 10 август, с помощта на волята на Стефан Стамболов. Батенберг се завръща, само че ръководи още единствено 9 дни. Русия не го ще. Отново абдикира, този път дефинитивно. Съдбата  и Русия дават шанса на Фердинанд да влезе в българската и международната история…

Деветоюнски прелом (1923)

Успешен. Свалена е властта на Български земеделски народен съюз и министър-председателя Александър Стамболийски. Премиер става професор Александър Цанков. Стамболийски е погубен.

Превратът на 19 май 1934

Успешен. Може би най-популярният прелом в българската история. Забранени са всички политически партии. Народното събрание е необуздано. Не се организират избори. Царят ръководи с декрети. Това състояние продължава до 1939 година.

Превратът на 9 септември 1944

Успешен. Най-спорния в историята. Наричан по разнообразни способи, в това число и " народно-демократична гражданска война “. Фактите демонстрират, обаче, че в същността си това е принудително завладяване властта в България от коалиция Отечествен фронт. Извършен е малко след навлизането на руската войска в случай на частична окупация. Организиран е небрежно и включва завземането на няколко здания в самия център на София. Скоро по-късно България е оповестена за република. Започва периода  на ръководство на Българска комунистическа партия.

Общото сред трите преврата – 1923,1934 и 1944 е името на Кимон Георгиев. Вездесъщият състезател във властта постоянно е забъркан и постоянно оцелява. Като през 1934 и 1944 е и министър-председател след превратите!

Опитът за прелом през 1965 година.

Неуспешен. Всъщност това безусловно е война сред някогашни партизани-комунисти. Отряд " Гаврил Генов “ против отряда " Чавдар. Групата за прелом е основана от  командирът на гаврилгеновци Иван Тодоров-Горуня. Към тях  се причислява ген. Цвятко Анев. Има отзиви, че участникът в групата армейския военачалник Петър Панчевски – някогашен министър на националната защита е провел опита за  нападение над Тодор Живков във Враца. Заговорът е оголен. Според формалната версия Горуня са самоубива с персоналния си револвер. Останалите превратаджии са наказани на огромни периоди затвор. Любопитното е, че макар тежките присъди множеството от основните участници доживяват до дълбоки старини. 80 и 90+…

С редки изключения, ситуацията на страната ни след осъществен прелом е ставало по-зле. Истинско общото за всички преврати, обаче – без значение дали сполучливи или не е, че директно след тях страната е била заливана от принуждение и гнет. Или от страна на съумелите превратаджии, или от страна на изгубилите преврата.