Как Мохамед Али отказа да отиде на война във Виетнам
В кариерата на Мохамед Али има доста акценти, само че един от най-легендарните не е обвързван напълно със спорта. Гражданската позиция на Али опонира на външната политика на Съединени американски щати: боксьорът се опълчи на войната във Виетнам и отхвърли да служи в армията.
Ето какво се е случило с Али по това време и по какъв начин е живяла страната по време на военните дейности.
Съединени американски щати се включват във войната във Виетнам през 1964 година, само че всеобщо антивоенно придвижване се появява едвам няколко години по-късно. Конфликтът във Виетнам е разследване от разпадането на колониалния режим в Азия.
Веднага след Втората международна война Франция се пробва със мощ да резервира контрола над Индокитай, който с изключение на Виетнам включва Лаос и Камбоджа. Но не съумява. През 1954 година страните подписват Женевските съглашения: Париж изтегля войските от района и Виетнам, въпреки и разграничен на две елементи, получава самостоятелност.
В бъдеще, след изборите, страната би трябвало да се сплоти, само че от двете страни на границата има репресивни режими, които не желаят да изгубят властта. Освен това на юг се появяват бойни кафези на последователите на Севера, Националния освободителен фронт на Южен Виетнам. Движението постоянно е наричано виетнамските комунисти - в резюме Виет Конг.
Партизанските отряди не срещат сериозна опозиция. Избухва същинска революция, в която Северен Виетнам (и по-късно Съюз на съветските социалистически републики и Китай) помага на бунтовниците, а Съединените щати помагат на своите съперници. Но американците изцяло влизат в спора едвам през 1964 година - след по този начин наречените произшествия в Тонкинския залив. В рамките на три дни северновиетнамците два пъти атакуват разрушителя Maddox - това е повода за нахлуването на Съединени американски щати в Индокитай.
През първата половина на 1965 година в най-хубавия случай няколкостотин души протестират в огромните градове на Съединени американски щати, а до края на годината антивоенните акции събират 10-12 хиляди.
Студентите, деятелите на Националния комитет за постоянна нуклеарна политика и обществото " Жени за мир " стават ядрото на пацифисткото придвижване. Освен това анкетите демонстрират поддръжка за войната: съгласно изследване на Gallup от 1965 година 61% от американците считат, че изпращането на войски във Виетнам не е неточност. Само 24% са споделили друго. Но това са пикови стойности - през идващите години настройките се променят и антивоенното придвижване нараства.
Още преди случая в Тонкин Мохамед Али получава първата призовка.
На 25 февруари 1964 година той побеждава Сони Листън и става международен първенец, само че борбата можело да не се състои: няколко седмици преди този момент Мохамед бил упорито викан в станцията за набиране. Въпреки че публично американски бойци не са взели участие в спора във Виетнам, там е основан стеснен контингент - повече от 20 хиляди бойци и офицери. Али би могъл да попълни техните редици.
Смята се, че тогава Мохамед бил избавен от тест за просветеност. В пункта за набор той минава медицински обзор, само че се проваля на теста за просветеност, който изисква най-малко 92 точки. Али отбелязва единствено 78.
Комисията заподозряла, че спортистът симулира, и го кани още веднъж два месеца по-късно. Настоящият международен първенец демонстрира същия резултат и в това време си дава тъкмо изложение:
" Аз съм най-великият, не най-умният “.
Али е застрашен със затвор за отвод от клетвата. За да не отиде на фронта, той се назовава " духовник на ислямската вяра ".
Две години по-късно обстановката по фронтовете се усложнява. През 1966 година към половин милион американски военни към този момент служат в горещата точка. Критериите за наборници спадат доста и Али към този момент е приет за кадърен.
Вярно, боксьорът от ден на ден приказва с антивоенни апели. Той не скрива, че понятие няма къде се намира Виетнам, най-известните изявления: " Нямам нищо срещу Виенконг ", " Венконговците не ми направиха нищо неприятно " и " Виенконговците никога не са ме наричали чернокож ".
1966 година не е лесна за Али: той излиза на кръга в Канада, Англия и Германия, само че заради антивоенната му позиция му е неразрешено да се бие в Съединени американски щати. Едва през февруари 1967 година на Али е разрешено да се бие в Тексас. В същото време, даже в армията, той несъмнено би могъл да се боксира: да вземем за пример Джо Луис, който служи по време на Втората международна война, взе участие в демонстрационни борби за повишение на морала на бойците.
Но Али отхвърля даже такава роля. Когато на 21 октомври 1967 година се пробват да го извикат още веднъж, той не поставя клетва. Първо, боксьорът присмехулно попълня въпросник, в който показва Уилям Шекспир като президент на Съединените щати, а по-късно не се обажда, когато офицерът извиква името му. Той не дава отговор нито на Касиус Клей, нито на Мохамед Али. Заради демарша са му отнети трофеи и боксовият лиценз, само че има и по-сериозни закани - да попадне в пандиза.
По време на процеса Али изяснява отхвърли си да служи с обстоятелството, че е " духовник от ислямската вяра ", като в това време още веднъж се издава по точките за какво Виет Конг не са му врагове. Мохамед споделя, че е по-добре да е зад решетките, в сравнение с да стреля по виетнамците.
Съдът осъжда боксьора на пет години затвор, само че той получава позволение да остане на независимост по време на обжалването. Освен това Али би трябвало да заплати санкция от 5000 $ и получава възбрана да се бие за три години. В проправителствената преса Мохамед е унизително наименуван лъжец и изменник.
Как приключва войната във Виетнам
Мохамед Али не влиза в пандиза заради същата причина, заради която американците изтеглят войските си от Виетнам. Войната става непопулярна. Докато проточилият се апел продължава, думите на Касиус Клей и просто концепциите на пацифизма отекват от ден на ден и повече измежду американците. През февруари 1968 година към този момент 46% от жителите споделят, че нахлуването в Индокитай е неточност. 42% не са съгласни с тях, само че разликата се усилва бързо.
Точно през тези месеци се организират най-шумните антивоенни акции. Първо, през октомври 1967 година навалица от 100 000 души марширува против Пентагона. Властите не могат да скрият големите загуби: през 1967 година умират минимум 11 хиляди бойци.
Скоро обаче страната последвала процеса на самите стачкуващи. През август 1968 година в Чикаго се организира Конгресът на Демократическата партия на Съединени американски щати - единствено тя е показана от настоящия президент Линдън Джонсън. Конгресът е съпроводен от протестни дейности, траяли няколко дни. Основното условие е изтеглянето на войските от Виетнам. Събитията кулминират в Линкълн Парк, където късно на 25 август избухват сблъсъци с полицията. Стотици са потърпевшите, а няколко месеца по-късно стартира процесът против уредниците на демонстрацията, така наречен " Чикагската седморка ".
Чикагската седморка получава присъдата при новия президент. Изборите са извоювани от Ричард Никсън, който дава обещание да приключи военните дейности с " заслужен мир ". Като компромис той се застъпва за „ виетнамизирането на войната “, т.е. възлага отговорността за хода на интервенцията на държавното управление в Сайгон. В резултат на това американските бойци в действителност напущат Индокитай, само че „ почетният мир “ не се получава. Северът печели и войната публично завършва едвам през 1975 г.
Ето какво се е случило с Али по това време и по какъв начин е живяла страната по време на военните дейности.
Съединени американски щати се включват във войната във Виетнам през 1964 година, само че всеобщо антивоенно придвижване се появява едвам няколко години по-късно. Конфликтът във Виетнам е разследване от разпадането на колониалния режим в Азия.
Веднага след Втората международна война Франция се пробва със мощ да резервира контрола над Индокитай, който с изключение на Виетнам включва Лаос и Камбоджа. Но не съумява. През 1954 година страните подписват Женевските съглашения: Париж изтегля войските от района и Виетнам, въпреки и разграничен на две елементи, получава самостоятелност.
В бъдеще, след изборите, страната би трябвало да се сплоти, само че от двете страни на границата има репресивни режими, които не желаят да изгубят властта. Освен това на юг се появяват бойни кафези на последователите на Севера, Националния освободителен фронт на Южен Виетнам. Движението постоянно е наричано виетнамските комунисти - в резюме Виет Конг.
Партизанските отряди не срещат сериозна опозиция. Избухва същинска революция, в която Северен Виетнам (и по-късно Съюз на съветските социалистически републики и Китай) помага на бунтовниците, а Съединените щати помагат на своите съперници. Но американците изцяло влизат в спора едвам през 1964 година - след по този начин наречените произшествия в Тонкинския залив. В рамките на три дни северновиетнамците два пъти атакуват разрушителя Maddox - това е повода за нахлуването на Съединени американски щати в Индокитай.
През първата половина на 1965 година в най-хубавия случай няколкостотин души протестират в огромните градове на Съединени американски щати, а до края на годината антивоенните акции събират 10-12 хиляди.
Студентите, деятелите на Националния комитет за постоянна нуклеарна политика и обществото " Жени за мир " стават ядрото на пацифисткото придвижване. Освен това анкетите демонстрират поддръжка за войната: съгласно изследване на Gallup от 1965 година 61% от американците считат, че изпращането на войски във Виетнам не е неточност. Само 24% са споделили друго. Но това са пикови стойности - през идващите години настройките се променят и антивоенното придвижване нараства.
Още преди случая в Тонкин Мохамед Али получава първата призовка.
На 25 февруари 1964 година той побеждава Сони Листън и става международен първенец, само че борбата можело да не се състои: няколко седмици преди този момент Мохамед бил упорито викан в станцията за набиране. Въпреки че публично американски бойци не са взели участие в спора във Виетнам, там е основан стеснен контингент - повече от 20 хиляди бойци и офицери. Али би могъл да попълни техните редици.
Смята се, че тогава Мохамед бил избавен от тест за просветеност. В пункта за набор той минава медицински обзор, само че се проваля на теста за просветеност, който изисква най-малко 92 точки. Али отбелязва единствено 78.
Комисията заподозряла, че спортистът симулира, и го кани още веднъж два месеца по-късно. Настоящият международен първенец демонстрира същия резултат и в това време си дава тъкмо изложение:
" Аз съм най-великият, не най-умният “.
Али е застрашен със затвор за отвод от клетвата. За да не отиде на фронта, той се назовава " духовник на ислямската вяра ".
Две години по-късно обстановката по фронтовете се усложнява. През 1966 година към половин милион американски военни към този момент служат в горещата точка. Критериите за наборници спадат доста и Али към този момент е приет за кадърен.
Вярно, боксьорът от ден на ден приказва с антивоенни апели. Той не скрива, че понятие няма къде се намира Виетнам, най-известните изявления: " Нямам нищо срещу Виенконг ", " Венконговците не ми направиха нищо неприятно " и " Виенконговците никога не са ме наричали чернокож ".
1966 година не е лесна за Али: той излиза на кръга в Канада, Англия и Германия, само че заради антивоенната му позиция му е неразрешено да се бие в Съединени американски щати. Едва през февруари 1967 година на Али е разрешено да се бие в Тексас. В същото време, даже в армията, той несъмнено би могъл да се боксира: да вземем за пример Джо Луис, който служи по време на Втората международна война, взе участие в демонстрационни борби за повишение на морала на бойците.
Но Али отхвърля даже такава роля. Когато на 21 октомври 1967 година се пробват да го извикат още веднъж, той не поставя клетва. Първо, боксьорът присмехулно попълня въпросник, в който показва Уилям Шекспир като президент на Съединените щати, а по-късно не се обажда, когато офицерът извиква името му. Той не дава отговор нито на Касиус Клей, нито на Мохамед Али. Заради демарша са му отнети трофеи и боксовият лиценз, само че има и по-сериозни закани - да попадне в пандиза.
По време на процеса Али изяснява отхвърли си да служи с обстоятелството, че е " духовник от ислямската вяра ", като в това време още веднъж се издава по точките за какво Виет Конг не са му врагове. Мохамед споделя, че е по-добре да е зад решетките, в сравнение с да стреля по виетнамците.
Съдът осъжда боксьора на пет години затвор, само че той получава позволение да остане на независимост по време на обжалването. Освен това Али би трябвало да заплати санкция от 5000 $ и получава възбрана да се бие за три години. В проправителствената преса Мохамед е унизително наименуван лъжец и изменник.
Как приключва войната във Виетнам
Мохамед Али не влиза в пандиза заради същата причина, заради която американците изтеглят войските си от Виетнам. Войната става непопулярна. Докато проточилият се апел продължава, думите на Касиус Клей и просто концепциите на пацифизма отекват от ден на ден и повече измежду американците. През февруари 1968 година към този момент 46% от жителите споделят, че нахлуването в Индокитай е неточност. 42% не са съгласни с тях, само че разликата се усилва бързо.
Точно през тези месеци се организират най-шумните антивоенни акции. Първо, през октомври 1967 година навалица от 100 000 души марширува против Пентагона. Властите не могат да скрият големите загуби: през 1967 година умират минимум 11 хиляди бойци.
Скоро обаче страната последвала процеса на самите стачкуващи. През август 1968 година в Чикаго се организира Конгресът на Демократическата партия на Съединени американски щати - единствено тя е показана от настоящия президент Линдън Джонсън. Конгресът е съпроводен от протестни дейности, траяли няколко дни. Основното условие е изтеглянето на войските от Виетнам. Събитията кулминират в Линкълн Парк, където късно на 25 август избухват сблъсъци с полицията. Стотици са потърпевшите, а няколко месеца по-късно стартира процесът против уредниците на демонстрацията, така наречен " Чикагската седморка ".
Чикагската седморка получава присъдата при новия президент. Изборите са извоювани от Ричард Никсън, който дава обещание да приключи военните дейности с " заслужен мир ". Като компромис той се застъпва за „ виетнамизирането на войната “, т.е. възлага отговорността за хода на интервенцията на държавното управление в Сайгон. В резултат на това американските бойци в действителност напущат Индокитай, само че „ почетният мир “ не се получава. Северът печели и войната публично завършва едвам през 1975 г.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ