Стамен Янев, човекът спрял Фолксваген
В кадровата еклектика, сътворена от служебното държавно управление се откроява връщането на Стамен Янев като началник на Агенцията за задгранични вложения. Въпреки че държавното управление на Борисов направи редица смени на основни министри поради дефекти в работата им, един закрепостен човек - новият (стар) изпълнителен шеф на Българска организация за вложения (БАИ) Стамен Янев остана на завет и дори получи покачване, написа Труд.
Той е началник на организацията от януари 2015 година до юли 2020 година, когато е нараснал в зам.-министър на стопанската система, още веднъж с сектор непознатите вложения. Преди десетина дни служебният министър на стопанската система Кирил Петков върна Стамен Янев като изпълнителен шеф на БАИ, а назначението провокира скандал.
Кирил Петков стимулира назначението с думите: „ В момента е доста значимо оптимално огромен опит да се влее назад в организацията, тъй че да се опитаме да притеглим пресен капитал колкото можем, по най-ефективния метод. Опитваме се да имаме същински триумфи “.
С какво обаче Стамен Янев фактически е заслужил този пост и какво е постигнал през годините, когато оглавява организацията за вложения? Със сигурност триумфите на Стамен Янев не могат да бъдат изразени, посредством привлечените в страната непознати вложения. И това ясно се вижда от данните на Българска народна банка. Реално директните непознати вложения към този момент са близо 10 пъти по-малко по отношение на годините директно след влизането ни в Европейски Съюз, когато задграничните компании виждаха огромен капацитет в България.
Чуждите вложения и през последните години останаха на ниските равнища от времето на рецесията. През 2016 година ПЧИ са единствено 0,682 милиарда евро, при 1,575 милиарда евро за 2015 година През 2019 година (годината преди пандемията) ПЧИ са 0,623 милиарда евро, а през спешната 2020 година те понижават до 0,562 милиарда евро. Това е 10 пъти по-малко, по отношение на задграничните инвестиции през 2007 година По този метод всички очаквания, че участието ни в Европейски Съюз ще докара до привличане на свежи капитали, до растеж на стопанската система и приходите на хората бяха попарени.
Интересно дали министърът на стопанската система Кирил Петков е гледал в тавана или по чекмеджетата, при взимане на решението да назначи още веднъж Стамен Янев за началник на организацията за вложения. А изборът на човек за този основен пост е доста значим и за министъра, който носи отговорност за привлечените непознати вложения.
Цитираните нагоре данни на Българска народна банка са неревизирани данни за непознатите вложения, които настоящо през годините са били регистрирани. Централната банка има право да ревизира данните за привлечените капитали на база спомагателна информация, която получава от годишните доклади на сдруженията. Така ПЧИ за 2018 година понижават от 1,533 милиарда евро преди проверката, на 0,967 милиарда евро след корекциите. За 2019 година и 2020 година ПЧИ нарастват надлежно на 1,533 милиарда евро и 2,123 милиарда евро. След проверка на данните привлечените вложения през положителните за страната години също стават по-високи. През 2007 година след проверка ПЧИ са 6,517 милиарда евро, а през 2008 година са 6,549 милиарда евро. Оказва се, че и след проверка на данните ПЧИ през 2019 година са четири пъти, а през 2020 година - три пъти по-ниски по отношение на положителните за привличане на капитали години.
На какво се дължат тези проверки на данните през всяка една от годините няма точни данни. „ Ревизиите са в следствие главно на разширения обсег на изследването измежду локалните юридически лица с задгранично присъединяване в капитала през 2020 година и на получена информация от тримесечните доклади на финансовите и нефинансовите предприятия “, показват от Българска народна банка.
Преди проверката общият размер на непознатите вложения за 2020 година са 562 млн. евро. От тях реинвестираната облага е 622 млн. евро, привлечените средства под формата на заеми от чужбина за български предприятия са 925 млн. евро, а привлеченият дялов капитал е негативен - минус 986 млн. евро. Това значи, че задгранични компании продават бизнеса си в България на български компании и изтеглят капитали. След проверката на Българска народна банка общата сума на ПЧИ за 2020 година е 2,12 милиарда евро, негативният притеглен дялов капитал става позитивен - 267 млн. евро, а предоставените заеми са ревизирани нагоре с към 100 млн. евро.
От Българска народна банка не прецизират на какво се дължи проверката на привлечения дялов капитал. Всяка страна се радва, когато в нея бъде открит цех за произвеждане на коли. Това постоянно води до разкриване на работни места, заплащане на повече налози в хазната, растеж на стопанската система и приходите на хората. Въпреки изказванията, че редица компании оглеждат България, страната ни по този начин и не можа да притегли огромна западна автомобилна компания. В България има фабрики за произвеждане на части за коли, само че нито една западна компания не избра България, с цел да сглобява тук колите си. И то при ниските налози и работни заплати в страната. Явно огромните компании избират да заплащат повече, вместо да дойдат в България.
Последното крушение бе с откриването на цех на „ Фолксваген “. Германският тръст искаше да построи нов цех на стойност 1 милиарда евро, като на финалната права в надпреварата сред страните, които желаят да привлекат инвестицията, останаха България и Турция. В тази обстановка България наподобява разумният избор. Тя е член на Европейски Съюз, налозите са ниски, имаме фрагменти, предлагахме на „ Фолксваген “ няколко разнообразни местоположения за завода, като една от тях е теренът на някогашния цех „ Кремиковци “ - покрай София с опция за създаване даже на метро до там.
Цялото държавно управление се стреми да предложи положителни условия на евентуалния вложител. Стамен Янев обаче има свои визии по реализацията и изискванията за тази апетитна договорка. И резултатът е жалък - „ Фолксваген “ избира Турция, с което даже си навлича рецензии от представители на Европейски Съюз. Докато президентът на Турция Ердоган търпи рецензии от Брюксел за провежданата от него политика, една от най-големите европейски компании взема решение да влага 1 милиарда евро в Турция. От „ Фолксваген “ изясняват, че Турция е страна с развита пазарна стопанска система и по тази причина е предпочетена. Но поради оформилият се скандал в Европейски Съюз „ Фолксваген “ в началото отсрочва инвестицията си в Турция.
Компанията е подготвена да забави построяването на планувания нов цех, само че не и да го направи в България, където за привличането на вложения дава отговор Стамен Янев. След това идва пандемията и планът на „ Фолксваген “ за създаване на завода е напълно зачеркнат.
Той е началник на организацията от януари 2015 година до юли 2020 година, когато е нараснал в зам.-министър на стопанската система, още веднъж с сектор непознатите вложения. Преди десетина дни служебният министър на стопанската система Кирил Петков върна Стамен Янев като изпълнителен шеф на БАИ, а назначението провокира скандал.
Кирил Петков стимулира назначението с думите: „ В момента е доста значимо оптимално огромен опит да се влее назад в организацията, тъй че да се опитаме да притеглим пресен капитал колкото можем, по най-ефективния метод. Опитваме се да имаме същински триумфи “.
С какво обаче Стамен Янев фактически е заслужил този пост и какво е постигнал през годините, когато оглавява организацията за вложения? Със сигурност триумфите на Стамен Янев не могат да бъдат изразени, посредством привлечените в страната непознати вложения. И това ясно се вижда от данните на Българска народна банка. Реално директните непознати вложения към този момент са близо 10 пъти по-малко по отношение на годините директно след влизането ни в Европейски Съюз, когато задграничните компании виждаха огромен капацитет в България.
Чуждите вложения и през последните години останаха на ниските равнища от времето на рецесията. През 2016 година ПЧИ са единствено 0,682 милиарда евро, при 1,575 милиарда евро за 2015 година През 2019 година (годината преди пандемията) ПЧИ са 0,623 милиарда евро, а през спешната 2020 година те понижават до 0,562 милиарда евро. Това е 10 пъти по-малко, по отношение на задграничните инвестиции през 2007 година По този метод всички очаквания, че участието ни в Европейски Съюз ще докара до привличане на свежи капитали, до растеж на стопанската система и приходите на хората бяха попарени.
Интересно дали министърът на стопанската система Кирил Петков е гледал в тавана или по чекмеджетата, при взимане на решението да назначи още веднъж Стамен Янев за началник на организацията за вложения. А изборът на човек за този основен пост е доста значим и за министъра, който носи отговорност за привлечените непознати вложения.
Цитираните нагоре данни на Българска народна банка са неревизирани данни за непознатите вложения, които настоящо през годините са били регистрирани. Централната банка има право да ревизира данните за привлечените капитали на база спомагателна информация, която получава от годишните доклади на сдруженията. Така ПЧИ за 2018 година понижават от 1,533 милиарда евро преди проверката, на 0,967 милиарда евро след корекциите. За 2019 година и 2020 година ПЧИ нарастват надлежно на 1,533 милиарда евро и 2,123 милиарда евро. След проверка на данните привлечените вложения през положителните за страната години също стават по-високи. През 2007 година след проверка ПЧИ са 6,517 милиарда евро, а през 2008 година са 6,549 милиарда евро. Оказва се, че и след проверка на данните ПЧИ през 2019 година са четири пъти, а през 2020 година - три пъти по-ниски по отношение на положителните за привличане на капитали години.
На какво се дължат тези проверки на данните през всяка една от годините няма точни данни. „ Ревизиите са в следствие главно на разширения обсег на изследването измежду локалните юридически лица с задгранично присъединяване в капитала през 2020 година и на получена информация от тримесечните доклади на финансовите и нефинансовите предприятия “, показват от Българска народна банка.
Преди проверката общият размер на непознатите вложения за 2020 година са 562 млн. евро. От тях реинвестираната облага е 622 млн. евро, привлечените средства под формата на заеми от чужбина за български предприятия са 925 млн. евро, а привлеченият дялов капитал е негативен - минус 986 млн. евро. Това значи, че задгранични компании продават бизнеса си в България на български компании и изтеглят капитали. След проверката на Българска народна банка общата сума на ПЧИ за 2020 година е 2,12 милиарда евро, негативният притеглен дялов капитал става позитивен - 267 млн. евро, а предоставените заеми са ревизирани нагоре с към 100 млн. евро.
От Българска народна банка не прецизират на какво се дължи проверката на привлечения дялов капитал. Всяка страна се радва, когато в нея бъде открит цех за произвеждане на коли. Това постоянно води до разкриване на работни места, заплащане на повече налози в хазната, растеж на стопанската система и приходите на хората. Въпреки изказванията, че редица компании оглеждат България, страната ни по този начин и не можа да притегли огромна западна автомобилна компания. В България има фабрики за произвеждане на части за коли, само че нито една западна компания не избра България, с цел да сглобява тук колите си. И то при ниските налози и работни заплати в страната. Явно огромните компании избират да заплащат повече, вместо да дойдат в България.
Последното крушение бе с откриването на цех на „ Фолксваген “. Германският тръст искаше да построи нов цех на стойност 1 милиарда евро, като на финалната права в надпреварата сред страните, които желаят да привлекат инвестицията, останаха България и Турция. В тази обстановка България наподобява разумният избор. Тя е член на Европейски Съюз, налозите са ниски, имаме фрагменти, предлагахме на „ Фолксваген “ няколко разнообразни местоположения за завода, като една от тях е теренът на някогашния цех „ Кремиковци “ - покрай София с опция за създаване даже на метро до там.
Цялото държавно управление се стреми да предложи положителни условия на евентуалния вложител. Стамен Янев обаче има свои визии по реализацията и изискванията за тази апетитна договорка. И резултатът е жалък - „ Фолксваген “ избира Турция, с което даже си навлича рецензии от представители на Европейски Съюз. Докато президентът на Турция Ердоган търпи рецензии от Брюксел за провежданата от него политика, една от най-големите европейски компании взема решение да влага 1 милиарда евро в Турция. От „ Фолксваген “ изясняват, че Турция е страна с развита пазарна стопанска система и по тази причина е предпочетена. Но поради оформилият се скандал в Европейски Съюз „ Фолксваген “ в началото отсрочва инвестицията си в Турция.
Компанията е подготвена да забави построяването на планувания нов цех, само че не и да го направи в България, където за привличането на вложения дава отговор Стамен Янев. След това идва пандемията и планът на „ Фолксваген “ за създаване на завода е напълно зачеркнат.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ