В живота е много важно кое е истинско, кое не

В живота е доста значимо кое е същинско, кое не е и каква е разликата, както споделя известният британски публицист Тери Пратчет.
Ако имате възприятието, че живеете в недействителен свят, прави сте. Това възприятие не е поради пандемията от ковид и самоизолирането. Внушението е на най-високо равнище. Напоследък всичко, най-много ръководството на страната, се случва във Facebook. Правителството заседава във Facebook. Не че не сме му привикнали да си излъчва съвещанията в обществените мрежи, само че чак пък...
Мандати се одобряват и връщат отново във Facebook, тъкмо по този начин, за Слави Трифонов е думата, който, тъкмо по какъв начин няма да извърши уговорките си втората по националната воля политическа мощ. Пак оттова, дни по-късно и с две фрази,. А какви ги свърши Народното събрание? Провали личното си съвещание, както се видя отново по Интернет. Парламентът първо не знаеше какво прави, след това – по какъв начин да го направи. Ефектите са следващият изгубен депутатски ден и сдържан подбив от проследилите във виртуална среда събитието.
И още нещо. Медиите много по-стръвно се нахвърлят да разгласяват статуси, постове и туитове, взети от обществените мрежи, в сравнение с действителни събития. Не че не го правеха и преди, само че в този момент максимата „ постваното е значимо “ измести действителното случване на нещата. Ако не е минало през обществените мрежи, събитието не се е случило, а политикът не е политик. Всички са по този начин, само че най-очевадният образец е с водачите на двете първи по волята на суверена политически сили – Бойко Борисов и Слави Трифонов. Очевадна и плашеща е приликата сред тях. И двамата са навъсени и гневни на политическото статукво. И на още някого може би. И двамата ръсят слова и видеа от личното си обиталище, без никакво чувство, че имат отговорността за въплъщават институции. Единият – изпълнителната власт, другият – законодателната. И двете емблематични места – Министерският съвет и Парламента, бяха сменени с две мачистки бърлоги. И виртуалното чувство е, че светът се върти към тях. Всеки с малко разум в главата би се запитал в огледалото ли е алтернативата? Защото Слави Трифонов се обрисува като огледален облик на Бойко Борисов. В някои връзки даже по-виртуален от оригинала. Нищо чудно, в случай че се докараме отново до предизборна акция, Слави да яхне своята си джипка и да слезе при народа да му попее. Всеки може да си отговори по този начин ли се ръководи страна. Виртуална може би, само че същинска?
От бай Тошово време се знае, че българите сме нация техническа. По време на прехода май се превърнахме и в нация виртуална. Огромна част от популацията се изнесе по света и населява паралелната Интернет действителност. Или най-малко в нея се случва патриотизмът, фалшифициран с песничките на Слави Трифонов и „ Ку-ку бенд “.
България се обрисува като единствената в света страна, ръководена през Facebook. Останалото са бюрократично-технически детайлности.
Нека в този момент въпреки всичко да си напомним смисъла на тази натрапчива думичка „ виртуално “. Това безусловно значи „ като същинско “. Но не напълно.
Да се обърнем към вездесъщия Интернет и вездесъщата Уикипедия.
„ Виртуална реалност (на английски: virtual reality) е термин, обозначаващ недействителен свят, създаван чрез компютърни системи и аудио-видео инсталация. Тя е среда, която физически не съществува, само че е основана от осведомителните технологии, по тази причина най-краткото определение за нея е „ нефизическа действителност “. Проектирането на облиците може да се реализира освен върху екран, само че и посредством стереоскопични очила. Допълнителна информация на сетивата на индивида се дава и чрез звука, който може да е част от симулацията... “
Само че във физическата действителност би трябвало да се яде, в случай че има какво...
Автор: Спасиана Кирилова