В историята ще открием, че често една империя се издига

В историята ще открием, че постоянно една империя се издига в геометрична градация, съумява да прегази всеки един съперник и тъкмо толкоз бързо изчезва. Монголската империя е тъкмо подобен образец, а мнозина настояват, че в случай че тази империя беше живяла още малко, то възможностите да се промени напълно историята на Европа.

За интервала от 1236 до 1240 година Монголската империя съумява да се разрасне с изключителна скорост и опустошава всяко едно номадско племе в Евразия, преминавайки през съветските територии, доста скоро осиновяват и нов прякор „ Златната орда “. Кампанията през 1241 година слага Бату Кхан в едно от най-големите им провокации – кралството на Унгария.

Разположено пред огромните съвсем безкрайни полета, единствената голяма отбрана са Карпатите, които през годините са съумели да пазят кралството от запад, север и юг. Крал Бела IV е осъзнавал, че скоро монголските талази ще тръгнат напред и ще се опитат да го покорят, само че вярата остава в планинските вериги.

Именно те са се оказали съвършена локация за печенегите, които са бягали от монголците и в този момент могат да играят ролята на отбранителна линия. Унгарците вършат единствено една неточност – не опознават придвижванията на нападателите и не знаят на какви дълги талази се движат, когато атакуват. Монголската империя в никакъв случай не се движи независимо, те постоянно се изсипват вкупом в точката на интерес и прегазват съперника с числено предимство.

Един от хората, които разказват най-точно акцията на съперника през 1241 година е Роджър от Торе Магиоре. Той се намира в град Варад и вижда от първо лице по какъв начин монголците прегазват всяка опозиция по пътя си. В неговите мемоари се споделя, че откакто армията удари, бързо се изтегля на разстояние от 4-5 дни, само че не допира безусловно нищо и оставя съперника по новите си граници. Не допират нищо, с цел да може при завръщането си да открият задоволително храна и хранителни запаси за конете. По този метод никаква информация не може да стигне до унгарците нито за числено предимство, нито за положение на армията.

Тайната зад този триумф е, че монголската логистика върви ръка за ръка с армията. Ако в миналото армиите на Салахадин се местят от водоем на водоем, монголците се движат от поле с трева на поле с трева. Планът е талантлив, тъй като конете могат да се хранят богато, а след няколко дни кобилите са добре нахранени, с цел да дават мляко за бойците. Веднъж откакто са нахранени и готови за война, те могат да устоят съвсем цяла седмица и малко повече. Тяхната невиждана скорост откъсва съперника от всевъзможни опити за връзка, затова когато ударят, цели полкове могат да изчезнат като пушек и никой да не разбере какво ще се случи.

Основната монголска войска минава през Руската врата – най-вероятно прохода Веречке в Карпатите и непосредствено атакува основните защитни линии на унгарците. Междувременно втора монголска войска отстранява всички евентуални съдружници на Унгария по пътя си. Нападат Полша и прегазват съпротивата там, с цел да срещнат другарски сили чак в Легница – югозападната част на страната. На 9 април 1241 година съумяват да прегазят поляците и тевтонските рицари.

Монголската войска се обръща на юг и влиза в Унгария, като минава планините през два от главните прохода, а по-късно поема на север, с цел да премине през полетата и да се срещне с останалите монголци. Впечатляващото в този случай е, че двете подразделения се намират единствено на няколко дни едни от други и връзката им е повече от съвършена. Що се отнася до унгарския държател, той е изтласкан на остров в Адриатическо море. По това време господарят Роджър, както се назовава от унгарците, споделя, че монголците са на всички места.

Модерният взор над Монголската империя като мощ

Една войска и военна интензивност се преглежда на три елементи:

тактическа – какво е държанието на бойците по време на борба

оперативна – по какъв начин силите се движат през дадена територия, защо време и по какъв начин подсигуряват преимуществото от нея

стратегическа – по какъв начин водачите разпределят ресурсите, с цел да посочат задачата или задачите, които би трябвало да ударят и да доведат съперника до капитулация

Откакто има военно изкуство ще открием, че всяка една войска следва едни и същи стъпки, от мобилизацията до вражеските територии и упражнява своя напън посредством унищожаването на посеви и села или посредством цялостна блокада на територии и градски центрове. Концентрацията на благосъстояния, популация или политическа власт в градовете – от време на време действителна, а различен път алегорична – ги прави цел, само че градовете постоянно са сложни за завладяването, изключително откакто популацията там е подготвена да се пази.

При блокада се чака от нападателите да отрежат всички канали на снабдяването, като в същото време оставят съперника да изчерпа самичък своите запаси. Дори и да не се влиза в директно стълкновение, времето постоянно излиза победител. Ролята на противниковата войска е да се опита да спре цялостната блокада, преди да е станало прекомерно късно.

В началото на всяка една тактика би трябвало да се избере и каква ще е точката на интерес: вражеска територия, противников градове или централизация на сили против защитната войска. В момента на контакт, ролята на генералите е да изберат тъкмо по какъв начин да постъпят.

Между тактиката и тактиката постоянно има единствено един значим детайл -логистика и скорост на придвижване. Пътуването като една неразделна част е в действителност по-безопасно, а и множеството армии избират да не се разделят на части. По тази причина и интервенцията изисква да се минава от точка до точка. Защитниците нормално са принудени да се разделят, откакто нямат никаква информация къде тъкмо ще бъдат ударени. Домакините не са толкоз глупави, откакто са опознали своята територия и елементарно могат да се досетят коя е най-важната им точка за обход.

Достатъчно е да се върнем в историята обратно и да открием, че римските легионери също съблюдават този принцип. Поради обстоятелството, че легионерите са дисциплинирани и постоянно се бият в съюз, постоянно са изпращани на части против галите през 50 година прочие Хр. Редица китайски армии също подхождат по тази нападателна линия. Дори и по време на огромни войни, те употребяват армията си като едно цяло, само че в доста случаи се пускат по-малки сили, които да минават през градовете.

След като една войска не би трябвало да се дели и постоянно не може да се раздели, в Европа участват задоволително сили, които умерено могат да се конкурират с китайците – Наполеон е тъкмо подобен образец, би трябвало да се промени и самата тактика.

Именно френският държател съумява да откри вярното решение за  придвижване на самостоятелни сили от огромната войска, като съумява да наложи верни координати, точни решения в основни моменти и да предскаже евентуалните логистически ограничавания, взимайки преимуществото за себе си.

Неговата задача е да унищожи защитната войска и да принуди последните сили да се предадат, с цел да не бъдат избити. Дипломацията работи доста по-добре, когато едната страна към този момент няма защитна войска. Наполеон среща единствено един проблем в своята акция – липсва му логистиката. Няма по какъв начин да се изпрати войска от няколко хиляди души, които би трябвало да се борят и в същото време да бъдат добре изхранвани на фронта.

Проблемът продължава напред и в модерното време. За мнозина Първата Световна война се счита за безспорен неуспех, само че пък там се раждат танковете, които могат да редуцират времето за придвижване, да обезпечават задоволително прикритие и да разрешат на британци, руснаци и германци ще експлоатират системата до абсолютния най-много и то в последните месеци на войната.

Ако желаете идеален образец за неналичието на тактика и логистика, тогава насочете погледите си към Виетнам, където американската войска няма безусловно никаква система и постоянно губи контакт с една част от своята войска, постоянно в най-критичните точки. Колонизаторите на Америка имат същия проблем, те постоянно се концентрират върху сражението, само че нямат тактика и логистика, нещо което индианците употребяват по време на всяко едно стълкновение. При тях единствената причина за загубата е и неналичието на съвременно оръжие.

Някои от евразийските номадски племена ще основат своите териториални империи и даже ще се радват на някаква администрация. Веднъж откакто стават имперска мощ, те ще слагат основите на своята тактичност и ще я обвържат със тактиката, логистиката и главните цели за нахлуване. Историците потвърждават, че при тях няма серия от събития, които да се извършват, а единствено груба мощ, употребяваща стрелци и конница, която да прегази и последния пълководец. Единствената тактика на монголците е да употребяват голямо числено предимство и да се движат от поле на поле.

Има доста теории за какво тъкмо те се насочват към разширението на територията, като единственият отговор е тревата за животните. Огромното количество от овце, кози, якове и коне би трябвало да се изхранва, а откакто ресурсите в една територия приключат, те се насочват към идната. Тревата пораства постепенно и постоянно на избрани температури. Животните би трябвало да се местят на интервали и в естествени условия не е доста рационално големи количества да се срещат точно с тях. По това време един човек може да има голямо стадо и в границите на седмици храната да изчезне.

След като едно стадо може да даде месо, млечни артикули и кожи. Посочените артикули могат да се употребяват за търговия и да укрепват редиците със средства. По това време монголците живеят на дребни фамилни лагери сред 8 и 50 индивида, като всичко останало е стадо. Поради високата централизация на животни и лимитираната територия, единственият сигурен източник остава точно войната. Под натиска на военните дейности, мощните водачи могат да призоват клановете, с цел да ги употребяват за нахлуване на идната територия.

Някои се насочват към по-далечните площи и не престават самоуверено напред точно в тази посока. При успеха на един водач, би трябвало да се изплати и премия на бойците. Успехът изисква по-късно това  придвижване да продължи. Точно затова и доста от клановете и фракциите скоро ще се трансфорат в имперски владетели. След като Чингис Кхан се появява на сцената, събитията ескалират бързо и водят до една безкрайна акция за колонизиране. Именно той показва пътя на войната до своята гибел през 1227 година

Той постоянно се движи към месото, млякото и тревата. Огромните племена не могат и няма по какъв начин да се задържат дълго време на едно място със стадата си. Добитъкът е нужен за изхранване, до момента в който голямото количество коне е належащо за бързо придвижване и поддържане на войска – това са двата фактора и без тях няма смисъл  да се приказва за движеща се цивилизация. За разлика от обичайна войска, номадът няма никаква визия за дневна дажба, той би трябвало да се нахрани добре и да употребява месо. Без него можем да забравим за каквито и да било военни дейности.

Според някои съвременни калкулации, един монголец приема към 2000 калории дневно. От млечните артикули можели да вършат сирене и кисело мляко, тези знания са били налични, само че все пак ден без месо е печален ден за монголецът. Една кобила може да създаде задоволително мляко дневно за трима души, само че даже тя би трябвало да бъде нахранена. Диетата на монголците изисква повече мляко по време на есента и повече месо през зимата, до момента в който още веднъж не пристигна пролетта. Според някои мемоари, калориите дневно са към 3300 за един боец, освен това в случай че приказваме за добър сезон.

Йоан от Плано Карпини споделя, че монголците най-често консумирали и напитката кумис – ферментирало прясно мляко от кобила. Друг странник на име Уилям от Рубрук ще показа същото, че по време на късната пролет, лятото и вероятно есента, единствено кумис ще бъде тяхната съществена храна. По това време той  счита, че една овца умерено може да изхрани към 100 индивида, в случай че се яде като чисто месо.

Историкът Дейвид Морган ще съобщи, че нормално за една цялостна военна акция са нужни към 30 овце на боец. Изчисленията на месото демонстрират, че нормално са били нужни по три овце за 10 души по време на акцията в Афганистан, Иран, Туркменистан и Узбекистан – от 1219 до 1221 година По-важното е, че всички следели месото, само че никой не обръщал внимание на млякото.

Според записките и историята, един монголец би трябвало да води сред 2 и 18 коня със себе си на бойното поле. Историците считат, че междинната численост е сред 5 и 6, като изборът постоянно е кобили. Броят на овцете не е доказан, само че следите демонстрират, че бойците са носили и храна, от своята лична и не са очаквали някой да ги храни – те са имали премного в това отношение.

Овцата е била правилен сателит на монголския боец, без значение какъв брой дълго би трябвало да се върви и с каква скорост. Армията на монголците се разделя на кавалерия, която да прави бързи и дръзки набези, следвана от главната войска, която се поддържа от главната войска, както и от овчари с повече храна и нужните запаси. Това е била тактиката и по време на акцията в Унгария.

По груби сметки се счита, че откакто един боец има 5 коня и една овца, то най-вероятно разполага с повече от 120 дни храна от месото. Обикновено бойците колят една овца и поделят месото, а по-късно идната. Кобилите обезпечават мляко за още 280 дни. Войникът би трябвало да сменя своите коне, с цел да разрешава на измореният да почива и да носи единствено себе си. Следователно Монголската империя идва директно  с ресурса за нахлуване и може да издържи към 2/3 от годината в нахлуване.

Дори и да приказваме за задоволително пасища и храна за всички, не би трябвало да забравяме, че монголските коне са специфична порода и не се приспособяват толкоз елементарно. За зла неволя, овцете също избират този придирчив метод на живот и не постоянно ще одобрят обезпечените пасища.

Поради смяната на акцията им, даже днешните монголци не могат да потвърдят какъв брой тъкмо храна е нужна на животните им. Постоянната смяна на климата и надморската височина, множеството животни трансформират своя цикъл и не постоянно са съгласни да се хранят по команда.

Това също е необикновен проблем, откакто внезапно логистиката се трансформира фрапантно. Тактиката работи, само че въпреки всичко не би трябвало да забравяме, че в случай че армията не е задоволително огромна, множеството племена се връщат назад в степите и чакат съперника си там.

Персийската акция се проваля тъкмо по този смисъл. Скитите пазят своите домове и демонстрират по какъв начин бързо могат да се счупят на разнообразни по-малки фракции и по-късно още веднъж да се сплотяват, оставяйки съперника да търси решение коя тъкмо част да преследва.

Персийците по това време атакуват в нормалния си режим – като една цяла войска. В една такава борба, персийците преследват скитите във вътрешността в степта, само че когато се губят и отдалечават задоволително от главната мощ, осъзнават, че са си навлекли гнева и на неутралните племена. Освен това, преследваните сменят местоположението, избират нова посока и още веднъж могат да атакуван бързо, унищожавайки всевъзможен морал на съперника.

До през днешния ден откриваме, че някои историци виждат прилики в модерните армии на същата система. Руските военни са почнали да употребяват тази система още по време на Първата Световна война, а по-късно Съюз на съветските социалистически републики се концентрира напълно върху нея след Първата Световна война. Когато Руската империя стартира да се уголемява през XIX век, номадските степни хора ги посрещат със същата добра тактика.

По това време съветската войска няма никакви други шансове, с изключение на да се приспособява и да се приготви за същата война. Стратегията на племената да оцелява в един по-суров климат, да се движи бързо и да атакува по-бавните съветски единици,  скоро ще се трансформира в съществена система на съветската имперска система и бързо ще се осинови в стратегиите за обучаване.

Руските проучвания върху номадите ще се разгласяват първо през 1846 година и по-късно още веднъж за генералния щаб през 1875 година Точно тази система употребява и маршал Михаил Тукхачески. Дълбокият удар и непрекъснатата подвижност са запазена марка на съветската военна система и до през днешния ден. По това време съветският маршал и неговите подчинени ще работят върху теорията на дълбоката борба.

Идеята им да оперират на дълги дестинация към източния фронт ще разреши тестване на системата. Монголският способ ще работи чудесно за тях, изключително откакто могат да пробият вражеските колони, да объркат бранителите, да обезвреждат опита им за отговор и по-късно да преминат към обграждане, до момента в който логистиката продължава да поддържа цялото нахлуване и остава дейна даже по време на самото нахлуване.

Идеята продължава и през 30-те години на предишния век, когато Версайският контракт не разрешава на Германия да употребява танкове. Немската войска, която се тренира в Съюз на съветските социалистически републики в този интервал ще изучи точно тази технология, като в техните книги ще се записва като „ bewegungskrieg “ – военните дейности на маневрата.

По-късно същата система ще носи името светкавична война или blitzkrieg. Най-забавното е, че през 80-те години тъкмо тази тактика ще стигне и до американските военни книги, като ще потвърди, че монголците са били прави, просто са залагали повече на животинския фактор.