В историята никога не е имало официален сблъсък между САЩ

В историята в никакъв случай не е имало формален конфликт сред Съединени американски щати и Русия, най-малко не подобен, в който двете армии се срещат. Съществуват неофициални такива и последният случил се е през предишното десетилетие. По време на интервенцията Inherent Resolve са изпратени американски сили, които да оказват помощ на сирийските партизани, които се изправят против държавното управление на Сирия и са подкрепяни от съветски частни военни компании – една от всички изброени е точно тази в Сирия.

Партизаните дават името Сирийски Демократични сили и се нареждат покрай Кхашам. Подкрепени от американските сили, сирийците, които не харесват ръководството на страната си, бързо се трансформират в апетина цел за съперника. Сражението скоро носи и името „ Битката за Кхашам “ и бързо отрезвява всички, които са не запомнили черните дни на Студената война.

През есента на 2014 година излиза наяве, че Съединени американски щати изпраща сили в Сирия. Една от главните аргументи е и стартът на борбата против Ислямска страна на Ирак, както и силите на Левант. През 2017 година Сирийските Демократични сили съумяват да завладяват Рака благодарение на американците. По целия път не срещат особена опозиция и не престават да натискат към Ефрат. Съединени американски щати и Русия съумяват да разпилян своите единици точно по тази линия.

През 2015 година Русия стартира да прави въздушни удари в Сирия и да поддържа формалното държавно управление. Наземните цели и набези се правят най-вече от вагнеровци, които също отпътуват за Сирия. Необходими са много години, преди да се разкрият доказателствата и да стане ясно, че Вагнер са били участници в тази война, въпреки и Русия в никакъв случай да не признава формалното изпращане.

Един от постовете – Коноко, намиращ се покрай Кхашам, служи за съществена щаб квартира на демократите, там са изпратени и към 30 американски бойци, както и отряд от специфичните сили Делта Форс. Тяхната задача е да обезпечат всякаква помощ на кюрдските сили в района. Само на към 30 километра от тях се намират и американски пехотинци, подкрепяни от зелени барети. От тази част се изпраща и разузнаването.

На 7 февруари 2018 година силите са обградени от 500 боеца на про-правителствените сили, поддържани от танкове Т-72 и Т-55. Преди въобще да нанесат неочакван удар, американските дронове към този момент са съобщили позициите и предизвестяват, че врага напредва.

Около 10 часа вечерта стартира обстрел на позицията, като руснаци и сирийци употребяват своята артилерия и минохвъргачки. Американците в позицията назовават цялото осъществяване „ некоординирана офанзива “. Отговорът им е пукотевица с анти-танкови ракети от Javelin. Стрелбата е злокобна и множеството американци се прибират своите окопи за защита. Появяват се понякога, с цел да стрелят по колоните от танкове и още веднъж се скриват.

Това е началото на 4-часова атака. Американските Военновъздушни сили следят цялата борба от базата в Ал Удейд в Катар. Базата е минала в бойна подготвеност няколко часа по-рано и водачите са инструктирани за помощ, в случай че такава е нужна. Зелените барети и пехотинци са подготвили 4 бронирани автомобила, които да изпратят на позицията, в случай че се наложи.

Позицията Коноко е ударена с танков огън, тежка артилерия и минохвъргачки. Въздухът се уплътнява с пра и шрапнели от снарядите. Американските командоси се крият в руините и дават отговор с анти-танкови ракети и пукотевица от лека картечница по напредващите колони. Ефектът е най-малък, затова се вика въздушно подкрепление.

Американските изтребители идват на талази, следвани от бойни дронове, F-22 стелт изтребители, F-15E ударни сили, B-52 бомбардировачи и AC-130 аероплан, прочут още като въздушната артилерия. За цвят са извикани и 4 AH-64 Apache хеликоптери. С сходни сили е ясно, че опитът на сирийците и вагнеровците ще завърши трагично. През идващите 3 часа ще следва хирургично точна бомбардировка и демонстриране на сили. За похлупак и пехотинците не престават да обстрелват с ракети от земята.

След сериозната контра-офанзива, силите на Делта Форс потеглят на лов, употребявайки бронираните джипове, те си проправят път през големите яни от снаряди, употребявайки единствено термалните очила, без да включват светлините на джиповете. При опити да се приближат, сирийските про-правителствени сили откриват огън от засада, до момента в който небето не се възпламени още веднъж от по-силна порция ракети и подкрепящ огън.

Около 1 часа сутринта, сирийската артилерия стреля от разстояние. Повечето самолети са се върнали назад в базата за презареждане. В Коноко има към 40 души, като съперника изоставя своята тежка техника и се приготвя за завладяване на позицията, употребявайки единствено пехота.

Окопната война се води още час, като множеството американци употребяват окопите, с цел да стрелят, както и картечен огън от джиповете си. Към 2 часа идва втората вълна от изтребители, която взема решение проблемите вечно. Нито един американец не е погубен или ранен, до момента в който един сирийски боец от демократичните сили е ранен. До през днешния ден има недоразумение по отношение на жертвите на 7 февруари.

Руските сили настояват, че единствено 4-ма души са починали, сирийските офицери настояват за 100 души от своите елементи. Документите показват, че става въпрос за 200-300 души. Американците считат, че съперникът ги е подценил и оперира на данни от 2003 година и даже не подозира, че логистиката е фрапантно изменена. Американското разузнаване продължава да твърди, че руснаците в тази борба са били сили на Вагнер, до момента в който Руската федерация не се отхвърля от концепцията да подчертае, че в никакъв случай не е имало руснаци в Сирия.