В историята на военното дело можем да открием, че нито

В историята на военното дело можем да открием, че нито една войска не е предходна без използването на доброволци. През последните няколко седмици следим, че разнообразни хора с боен опит афишират своето предпочитание, с цел да пътуват непосредствено към дадена страна и да изберат да оказват помощ непринудено със своите познания. Историята на доброволците в армията ще датира от най-ранно време и не инцидентно се употребява като един от сигурните източници за доставката на човешки капитал, като също така той е и безвъзмезден. Какво обаче съставлява доброволеца и допустимо ли е чужденец да се зачисли към съответна войска, освен това без да наруши възможните конвенции и политиката.

Това е забавният въпрос, изключително откакто се досетим, че няма нито една войска, която да не е употребила в миналото доброволците. Замислете се, в случай че би трябвало да се употребява наемна армия, то възможностите на едно държавно управление и един военачалник да успее да завоюва стълкновение, са безусловно минимални. Следователно в случай че не можем да набавим средствата за една войска, най-хубавото решение е да открием претекст. Той може да бъде идеологически, родолюбив и даже лъжовен, само че е от изключително значение да се изясни на всеки един боец, че преди всичко извършва дълга към родината си. В минималистичен проект ще се бори за фамилията си и роднините, както и за земята си.

Като цяло идва само и единствено в името на злото. Какво обаче би трябвало да се знае за доброволците? Те са съвършеното морално решение за всеки един главнокомандващ и има доста рационална причина. На първо място се приказва за свободни хора, които имат правото да избират дали да протягат ръка към оръжието или не – това автоматизирано взема решение и философската позиция, която от много време се стреми да вземе колкото се може повече внимание. Доброволци можем да открием във всяка една войска, която си изберете. Родното опълчение е доброволческо формирование, което има за цел да отхвърли актуалната османска власт, Ирландската революционна войска още веднъж е построена напълно от доброволци и извършва същата активност. Да не забравяме, че през Балканската война точно в България потеглят редица доброволци, които от дълго време чакат своя миг за изковаване на бойната популярност.

Някога самият Ричърд Никсън е имал предпочитание да сътвори войска единствено от доброволци, само че дълго време даже Пентагонът се съмнявал, че ще проработи тази концепция. Единственият проблем е, че доброволците не са качеството бойци, които един главнокомандващ може да изиска. В случая при Съединени американски щати ще открием, че доброволците изостават освен с знания за борба, само че и с разсъдък, а до момента в който се отзовават повече от 300 000 доброволци за война, един от генералите пресмята, че военният съд стартира да работи доста по-усилено, в сравнение с в миналото, като процентът се покачва с друга скорост. За да може картината да бъде още по-грозна, доброволците се оказват доста изостанали по отношение на комунистическите бойци, като срещата е открита в Чехословакия през 1948 година

Още тогава конгресът получава свободата да притегли човешки капитал, с който да спре експанзията на съперника, само че за жал универсалното военно образование се оказва изключително едва и даже несъответстващо на фона на страничните стремежи. Въпросът в такива отношение е привързан с приемането на каквото и да било качество. През Първата Световна война идват към 2.8 милиона души, през идната ще се отзоват към 10 милиона, а съгласно разнообразни калкулации, през 70-те години се поддържа войска от 3.5 милиона, като в запас остават още към 2.7 милиона души. Когато Виетнамския спор стартира, Съединени американски щати към този момент няма толкоз нужен запас и макар всички опити, оптималният брой доброволци се оказва от едвам 2 милиона души – към 700 хиляди не доближават за потребностите на Пентагона.

По това време се подвигат и средствата за привличане – доброволец или не, същият би трябвало да бъде гарантиран по някакъв метод за своите дейности. И до момента в който това е разумно, мнозина стартират да виждат един необикновен пропуск – основаването на войска от наемници. Фактът, че приказваме за бойци, които могат да предложат гения си на най-високо плащащата страна. Съмненията, че да вземем за пример американските бойци могат да сменят своята принадлежност в името на повече пари, още веднъж е отхвърлена от хора като Никсън, въпреки и доста други страни да поддържат тъкмо тази концепция и умерено да покачват заплатите, с цел да са сигурни, че при потребност, въпросните наемници ще останат до тях.

Разбира се, до момента в който същият американски президент приказва за национализъм, прозирането на страха и опцията за боен прелом ще го стимулира да резервира няколко хода в своя изгода, преди да се стигне до неговото събаряне от власт. Има и причина да покаже тъкмо това, откакто в Гърция армията е изтъкана от доброволци и наемници, които апропо съумяват да развиват много сериозна и даже свирепа гражданска война през последната година. Следователно идва и по-интересният въпрос: в случай че една войска може да призове доброволци за своята съществена цел – отбрана на нацията и територията – може ли да го направи и друга страна? Това е от изключително значение по няколко аргументи:

1. Ако дадена страна е решила да резервира своя неутралитет, то жители нямат право да заемат някаква страна и да се борят в различен спор.

2. Изключение може да се направи при положение на наемниците – при тях няма безусловно никакви ограничавания по какъв начин тъкмо ще действат, изключително откакто не са се врекли във честност на нито една страна.

3. При отвод от поданство, както и всевъзможни други връзки с дадена страна, един доброволец може да одобри да се бори за друга страна.

Какво се случва към този миг? Оказва се, че имаме някои налични малки врати, в които един боец или доброволец може да премине границата на сражаваща се страна и по-късно да се занимава с охранителна активност на територия. В някои клаузи, те могат да се назовават уикенд бойци – изпълняващи дълга си през уикенда, а през останалото време да работят своята съществена работа. Освен това съществува и изключително необятен набор за включване в дадена война – сред 18 и 60 години. Нещо още по-важно е, че нормално за доброволство и влизане в пердах, една страна би трябвало да избира най-вече хората с боен опит. Това обаче не е обвързване, а рекомендация, изключително откакто се следи военна рецесия и неналичието на фрагменти. Единствените хора, които не могат да бъдат доброволци, са тези, притежаващи присъди за тежки закононарушения като убийства и други сходни.

Много значимо е, че войната въпреки всичко резервира своята нравственос и изисква от един боец да се бори единствено против съперник със същите данни – нападението на цивилни или други институции, които се занимават с филантропична помощ, на практика влизат в нарушаване и се съдят благодарение на редица конвенции. При съществуването на боен спор, можем да открием, че всяка една страна ще посъветва своите жители да не се намесват в сраженията и да не бъдат доброволци, само че това е единствено рекомендация, безусловно всеки има цялостната независимост да избере по какъв начин тъкмо да влага своя живот и къде да се бори.

A masked soldier armed with a Kalashnikov assault rifle with a silencer looks through binoculars. The special police unit is preparing for battle.

Въвеждането на цивилен бойни обединения, сходни на по този начин наречените партизански придвижвания, изисква избрани промени в закона. Точно затова се трансформират и закони на дадена страна, употребяваща доброволци, като се показва, че те въпреки всичко имат военна нравственос и получават отбраната на разнообразни конвенции. Обикновено по този метод се подсигуряват правата им като военнопленници и няма да бъдат третирани по-различно от посочения кодекс. Доброволци не могат да бъдат професионални бойци, в редиците на избрана страна. Изискването към всеки един доброволец е да бъде освободен от юридическа тежест на страната.