Гроб на свещеник показа алчността на конкистадорите
В историческия център на мексиканската столица е открит гроб на един от първите католически свещеници, пристигнали дружно с испанските завоеватели в първата половина на XVI век.
На надгробната плоча на свещеника инцидентно се натъкнали служащи, монтиращи нови осветителни стълбове, оповестяват The Local и The Guardian.
Гробът се намира на място, където в миналото се е възвисявала първата католическа катедрала на града. Освен това храмът е бил издигнат върху по-древно оборудване на ацтеките, считат в Националния институт по антропология и история. По-късно на мястото на първия храм е бил издигнат различен, който се е съхранил и до през днешния ден.
Надгробният камък с дължина 1,9 метра покрива гроба на духовник на име Мигел де Паломарес, влизащ в първия църковен съвет на катедралата. Както оповестяват в института, отецът е умрял през 1542 година
Първата катедрала в бъдещата столица на Мексико е била издигната през 1524 година по заповед на Ернан Кортес, унищожил ацтекската държавност.
„ Ернан Кортес и другите завоеватели са се възползвали от локалните здания – храмовете, техните основи и стени. Те не са могли незабавно да разрушат всичко “, изяснява археологът Раул Барера (Raúl Barrera).
Надгробната плоча се намирала с един метър под равнището на актуалния тротоар. На камъка са изсечени името на свещеника, както и знаци на доминиканския медал. Освен това върху нея има текстове на испански и гръцки език.
Служителите на института се надяват, че гробницата е съхранила останките на свещеника. Находката може да хвърли светлина върху живота в първите десетилетия след испанската колонизация на Америка. По-конкретно става дума за погребалните обреди, а също и за храненето на испанските завоеватели.
На археолозите и по-рано е било известно за склонността на испанците да построяват паметни сгради върху ацтекски основи, само че се смяташе, че това е правено със алегорична цел – с цел да се отбелязя успеха на християнството над езическите богове.
Последното изобретение обаче сочи практическия интерес на завоевателите – античните храмове са се отличавали с качествена структура, което е разрешавало на завоевателите да икономисват труд и време, без да строят храмове от нулата.
