Проф. Палангурски: В исторически и съвременен план българското общество се ослушва какво става около нас
„ В исторически и актуален проект българското общество има традиция да се ослушва какво става към нас, заради неналичието на концепцията, че ние можем напълно сами да си покриваме нещата. И това, колкото повече върви времето след Освобождението, се усилва ", разяснява пред бТВ професор Милко Палангурски.
По думите му неслучайно сме сменяли главните си съдружници най-малко четири пъти.
„ Увеличават се тези фигури, които считат, че ние българите би трябвало да се съобразяваме напълно с главните си цели и задания към избран вид страни. Неслучайно сме сменяли най-малко четири пъти главните си съдружници и постоянно приключваме по един и същи метод. Надявам се този път да не е по този начин “, посочи той.
Според професорът България постоянно търси някакви настойници извън.
„ Липсата на религия в личните сили е нещо, което поражда още в учредителното заседание. Защото ние сме основани след една война сред велики сили и част от българския хайлайф се опасява, че няма силата да поведе страната самичък и търси поддръжка извън. Първоначално това е Руската империя. Винаги започваме нов цикъл – търсим някакви настойници “, добави проф. Палангурски.
Той счита, че никоя страна не съществува в цялостна липса на контакти с външния свят, само че не трябва да се прекалява.
„ Никоя страна, никой народ не съществува в някаква цялостна липса на контакти. Но не трябва да прекаляваме, тъй като в последна сметка резултатите стават идентични. Оттук народът стопира да има вяра на политиците. Защото, когато обясняваш, че нещо зависи от някакъв външен фактор, хората считат, че няма за какво да влагат своята сила. Отказът от гласоподаване е нещо такова “, сподели още Милко Палангурски.
„ Обществото би трябвало да реши дали ще управлява своите политически организации. Ако не ги управлява – те ще оферират подкупи. В средата на 19-и век формираме поколението на възрожденците, които за по-малко от 20 години вършат просветителна система, гражданска война и Конституция и 30 години по-късно най-възрастните побеждават с Независимостта. След като тези хора могат да се изправят против всички велики сили, това значи, че може “, добави той.
По думите му неслучайно сме сменяли главните си съдружници най-малко четири пъти.
„ Увеличават се тези фигури, които считат, че ние българите би трябвало да се съобразяваме напълно с главните си цели и задания към избран вид страни. Неслучайно сме сменяли най-малко четири пъти главните си съдружници и постоянно приключваме по един и същи метод. Надявам се този път да не е по този начин “, посочи той.
Според професорът България постоянно търси някакви настойници извън.
„ Липсата на религия в личните сили е нещо, което поражда още в учредителното заседание. Защото ние сме основани след една война сред велики сили и част от българския хайлайф се опасява, че няма силата да поведе страната самичък и търси поддръжка извън. Първоначално това е Руската империя. Винаги започваме нов цикъл – търсим някакви настойници “, добави проф. Палангурски.
Той счита, че никоя страна не съществува в цялостна липса на контакти с външния свят, само че не трябва да се прекалява.
„ Никоя страна, никой народ не съществува в някаква цялостна липса на контакти. Но не трябва да прекаляваме, тъй като в последна сметка резултатите стават идентични. Оттук народът стопира да има вяра на политиците. Защото, когато обясняваш, че нещо зависи от някакъв външен фактор, хората считат, че няма за какво да влагат своята сила. Отказът от гласоподаване е нещо такова “, сподели още Милко Палангурски.
„ Обществото би трябвало да реши дали ще управлява своите политически организации. Ако не ги управлява – те ще оферират подкупи. В средата на 19-и век формираме поколението на възрожденците, които за по-малко от 20 години вършат просветителна система, гражданска война и Конституция и 30 години по-късно най-възрастните побеждават с Независимостта. След като тези хора могат да се изправят против всички велики сили, това значи, че може “, добави той.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ