В Института за изследване на изкуствата и в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН бе отбелязана 150-годишнината от рождението на Добри Христов
В Института за проучване на изкуствата (ИИИзк) и в зала „ Проф. Марин Дринов “ на Българската академия на науките (БАН) означиха 150-годишнината от рождението на композитора Добри Христов. Честването беше проведено от бранш „ Музика “ на ИИИзк и от патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски " с благословението на българския патриарх и Софийски митрополит Даниил. То включваше научна конференция и концерт на Смесения хор към катедралния храм, заяви пресцентърът на Българска академия на науките.
Научната конференция „ Добри Христов и неговото време “ сътвори деен разговор сред откривателите от ИИИзк, Националната музикална академия (НМА) „ Проф. Панчо Владигеров “, Софийския университет (СУ) „ Св. Климент Охридски “, Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “ и от други научни институции за делото и наличието на тази забележителна персона в българската музикална просвета. Докладите показаха нови проучвания върху работата и въздействието на Добри Христов в композиторското творчество (светско и църковно), изследванията на музикалния фолклор и църковната музика, музикалното образование и хоровото дело.
Концертът на Смесения хор при патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “ с диригент Георги Еленков беше отдаден на годишнините на Добри Христов и на Ангел Попконстантинов (120 години) - и двамата, свързали орисите си с този хор. Църковните творби в програмата, отдадени на значими моменти от историята на музикалната групировка, бяха обединени в три блока. В първия прозвучаха елементи от „ Литургия на св. Йоан Златоуст “ от Добри Христов, вторият показа произведения от „ Сборник с литургийни песнопения “ на Ангел Попконстантинов. Концертът приключи с композиции от късното творчество на Добри Христов, предопределени за богослужебното последование на Всенощното бдение, означават от Българска академия на науките.
Приветствие към уредниците и участниците сервира заместник-председателят на Българска академия на науките проф. д.н. Емануел Мутафов в наличието на свещеник Герасим - ръководител на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “. „ Значима е и ролята на Добри Христов като публичен деятел, поддиректор на Народния спектакъл, съосновател и диригент на всемирски и църковни хорове. Паралелно с това той е изчерпателен откривател на българската национална музика, водещ създател на учебници, професор в Музикалната академия и дописен член на Българската академия на науките от 1930 година “, сподели заместник-председателят на Българска академия на науките. „ Неговото музикално и теоретично мислене е ново, мощно, блестящо и оказва мощно въздействие върху процесите на модернизиране и професионализиране на българската музикална просвета “, добави в приветствието си проф. Мутафов.
Научната конференция „ Добри Христов и неговото време “ сътвори деен разговор сред откривателите от ИИИзк, Националната музикална академия (НМА) „ Проф. Панчо Владигеров “, Софийския университет (СУ) „ Св. Климент Охридски “, Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “ и от други научни институции за делото и наличието на тази забележителна персона в българската музикална просвета. Докладите показаха нови проучвания върху работата и въздействието на Добри Христов в композиторското творчество (светско и църковно), изследванията на музикалния фолклор и църковната музика, музикалното образование и хоровото дело.
Концертът на Смесения хор при патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “ с диригент Георги Еленков беше отдаден на годишнините на Добри Христов и на Ангел Попконстантинов (120 години) - и двамата, свързали орисите си с този хор. Църковните творби в програмата, отдадени на значими моменти от историята на музикалната групировка, бяха обединени в три блока. В първия прозвучаха елементи от „ Литургия на св. Йоан Златоуст “ от Добри Христов, вторият показа произведения от „ Сборник с литургийни песнопения “ на Ангел Попконстантинов. Концертът приключи с композиции от късното творчество на Добри Христов, предопределени за богослужебното последование на Всенощното бдение, означават от Българска академия на науките.
Приветствие към уредниците и участниците сервира заместник-председателят на Българска академия на науките проф. д.н. Емануел Мутафов в наличието на свещеник Герасим - ръководител на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “. „ Значима е и ролята на Добри Христов като публичен деятел, поддиректор на Народния спектакъл, съосновател и диригент на всемирски и църковни хорове. Паралелно с това той е изчерпателен откривател на българската национална музика, водещ създател на учебници, професор в Музикалната академия и дописен член на Българската академия на науките от 1930 година “, сподели заместник-председателят на Българска академия на науките. „ Неговото музикално и теоретично мислене е ново, мощно, блестящо и оказва мощно въздействие върху процесите на модернизиране и професионализиране на българската музикална просвета “, добави в приветствието си проф. Мутафов.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ