Мисленето на победителя не се изчерпва само с умението да

Мисленето на спечелилия не се изчерпва единствено с умеенето да взема бързи и точни решения. „ Мозъкът се нуждае от непрекъсната грижа и поддръжка “, акцентира психологът Джеф Браун – доцент в Харвардското здравно учебно заведение и съавтор на книгата „ Мозъкът на спечелилия: осем тактики за триумф, употребявани от изключителните мозъци “, в разбор за CNN.

Според Браун вярното „ гориво “ за мозъка включва потребни мазнини като омега-3.

Той припомня, че човешкият мозък тежи към кг и половина – маса, която не трябва да губим. Физическата интензивност също е от основно значение, тъй като придвижването усъвършенства мозъчната активност и е измежду най-ефективните способи за поддържане на когнитивното здраве. Към това се прибавя и сънят, който е фундаментален за паметта и ученето. Браун, който работи и като състезателен психолог на Бостънския маратон, обобщава: хранене, придвижване и първокласен сън са основата за мощен разум.

Психическата устойчивост, концентрацията и способността да устояваш на напрежение не се появяват сами, даже при елитните спортисти. Дългогодишни проучвания на олимпийци демонстрират, че най-успешните измежду тях споделят сходни привички и настройки – качества, които могат да бъдат развивани и отвън спорта.

Стресът като съдружник, а не зложелател

Много от най-резултатните олимпийци възприемат напрежението като тласък, а не като опасност, изяснява спортният психолог Дан Гулд – някогашен шеф на Института за проучване на младежкия спорт и почетен професор в Мичиганския държавен университет. Той назовава това „ настройка към напрежението “ – методът, по който човек интерпретира напрежението.

Проучвания измежду елитни плувци във Англия демонстрират, че тези, които одобряват напрежението като фактор, който оказва помощ, а не вреди, реализират по-добри резултати. Всички върхови спортисти знаят, че напрежението е неизбежно, само че най-хубавите се научават да го употребяват като мотор – посредством процедура, осъзнатост и концентриране върху сегашния миг, вместо върху нереалистични упования.

Класическо проучване от 1998 година стига до неочакван извод: хората, които възприемат напрежението като нещо напълно нездравословно, имат доста по-висок риск от преждевременна гибел. Обратно – тези, които го одобряват като естествена част от живота, демонстрират най-ниски равнища на риск. Психологът Кели Макгонигал изяснява, че не самият стрес е рисков, а комбинацията от напрежение и убеждението, че то безусловно би трябвало да бъде избягвано.

Умението да се възстановяваш

По думите на Гулд, най-устойчивите душевен спортисти постоянно имат зад тила си сложни прекарвания – болести, персонални загуби или съществени трудности. Именно тези тествания построяват способността да се справяш с бъдещи рецесии. Ако човек в никакъв случай не е бил оставян самичък да преодолява компликации, конфликтът с първото съществено предизвикателство може да се окаже парализиращ.

Гимнастката Симон Байлс е образец за това по какъв начин даже най-големите първенци могат да стигнат до прегаряне. По време на Олимпийските игри в Токио тя се отдръпна от част от надпреварите поради психическо безсилие. По-късно обаче съумя да се възвърне и да се върне по-силна. Според Браун устойчивостта не значи липса на сривове, а дарба да се изправяш след тях.

Именно по тази причина актуалните треньори ползват така наречен „ подготовка под напън “ – следено основаване на стресови обстановки по време на подготовката. Съгласно този метод спортистите последователно се изправят пред все по-трудни сюжети, с цел да изградят психическа „ имунна система “, която да се задейства в решаващите моменти.

Целта е да се проиграят всички вероятни неточности и провали, с цел да се построи вътрешен механизъм за бърза промяна. Както отбелязва Браун, при елитните състезатели умеенето да се възвръщат е също толкоз значимо, колкото и самото осъществяване.

Без място за подозрение

В мозъка на олимпийците няма пространство за съмнение, споделя Гулд. Вярата в личните качества е наложителна, тъй като неналичието ѝ автоматизирано дава преимущество на противниците. Тази убеденост не е инцидентна – тя се построява посредством хиляди часове целенасочени тренировки и разбор на неуспехите.

Така в мозъка се образуват устойчиви невронни връзки, които разрешават прецизни дейности – самобитна „ мускулна памет “ на мозъка. За построяването ѝ спортистите употребяват техники като положителен вътрешен разговор, визуализация и практики за осъзнатост.

Много олимпийци упражняват да остават в сегашното, без да правят оценка или да се тревожат ненужно. Те употребяват къси изречения като „ довери се на подготовката “ или „ следвай проекта “, с цел да поддържат централизация. Визуализацията също играе основна роля – от детайлното обмисляне на придвижванията до умственото проиграване на съвършеното осъществяване директно преди старта.

Контрол над страстите

Управлението на страстите е също толкоз значимо, колкото физическата форма. Всеки състезател има собствен „ прочувствен диапазон “, в който се показва най-добре – убеден, леко под напрежение, само че не и неподвижен от боязън. За да поддържат този баланс, те употребяват разнообразни техники за саморегулация.

Дълбокото дишане е една от най-често прилаганите тактики, само че не е единствената. Някои състезатели употребяват физически сигнали, като леко дръпване на гривна, с цел да се върнат в сегашния миг. В отборните спортове постоянно се употребяват кодови думи – да вземем за пример „ огън “ за повече сила и „ лед “ за усмиряване в напрегнати обстановки.

Силата на рутината

Най-добрите спортисти разчитат освен на тренировки, само че и на ясно построени ритуали преди съревнование. Повтарящите се дейности – методът на загряване, мисловната подготовка или даже разказването на смешка – основават чувство за надзор и непоклатимост.

Според специалистите точно придържането към рутината оказва помощ на спортистите да се оправят с напрежението. Отклонението от нея постоянно води до спад в представянето. Затова треньорите приготвят състезателите и за непредвидени обстановки – закъснения, промени в програмата или неподходящи условия.

Фокус върху процеса, не върху резултата

В решаващите моменти елитните спортисти се концентрират не върху крайния резултат, а върху стъпките, които водят до него. По време на тренировките те съзнателно се излагат на разсейващи фактори – звук, безпорядък, непредвидени обстановки – с цел да се научат да резервират централизация без значение от събитията.

Това положение постоянно се разказва като „ влизане в зоната “, когато всичко отвън задачата изчезва. Именно тогава се раждат върховите достижения – не посредством мисли за успеха, а посредством цялостно потапяне в самия развой.