В името на цветята – нека техният танц ни дарява

В името на цветята – дано техният танц ни подарява с хубост и ентусиазъм.

„ Сега там танцуват несъмнено всички цветя! – помисли си тя. – Ах, по какъв начин ми се желае да ги видя! “ Но тя не посмя да стане, с цел да не разсъни татко си и майка си.

„ Да можеха единствено да дойдат тук! “ – мислеше Ида.

Но цветята не идваха, а музиката продължаваше да свири. Най-сетне тя не можа да се сдържи: оттатък беше така радостно! Тя се смъкна безшумно от креватчето, приближи се на пръсти до вратата и надникна в стаята. Господи, какви чудеса видя там Ида!

В отвъдната стая не гореше нощна лампа, а пък беше напълно ярко. Месецът блестеше през прозореца тъкмо в средата на пода и в стаята беше ярко като ден. Всички зюмбюли и лалета стояха на пода в две дълги редици, по прозорците не бе останало нито едно цвете, там се виждаха единствено празни саксии. Цветята танцуваха чудно хубаво по земята и се държаха едно друго за дългите си зелени стъбла. На пианото седеше един огромен жълт нарцис, който Ида беше видяла през лятото. Тя помнеше и до момента още по какъв начин студентът сподели тогава: „ Ах, какъв брой доста наподобява на девойка Лина! “. Тогава всички му се смяха, само че в този момент и на самата Ида се стори, че дългото жълто цвете наподобява в действителност на госпожицата. Нарцисът правеше същите придвижвания при свиренето: ту навеждаше усмихнатото си жълто лице на една страна, ту на друга и освен това поклащаше главата си в такта на чудната музика. Никой не забелязваше дребната Ида.

По-късно тя видя по какъв начин един огромен наследник минзухар скочи от масата, дето стояха играчките, приближи се до креватчето на куклата и разпростра завеските: там лежаха болните цветя, само че те се подвигнаха незабавно и кимнаха на другите в символ, че са съгласни да танцуват с тях. Старият господин върху пепелницата със счупената долна джука стана и стартира да се кланя на хубавите цветя. Те към този момент не изглеждаха по никакъв начин заболели. Те скачаха и се веселяха не по-лошо от другите. В тоя момент нещо падна от масата и Ида погледна нататък: върбовото стръкче беше скочило на земята. Изглежда, че и то се бе помислило за цвете. Всъщност то беше доста благо и на върха му бе седнала една мъничка восъчна кукла, която имаше на главата си също такава необятна шапка, както и съветникът. Клончето подскачаше измежду цветята и тропаше мощно с дървените си крачета. То танцуваше мазурка, само че другите цветя не вземаха присъединяване в тоя танц, тъй като бяха прекомерно леки и не можеха да тропат така мощно.

В тоя момент вратата се отвори и в стаята нахлу цялостен рой цветя. Ида по никакъв начин не можа да разбере от кое място пристигнаха – може би от кралския дворец? Начело вървяха две прелестни рози, зад тях пристъпяха, като се кланяха на всички страни, чудно хубави шибои и карамфили, а най-отзад крачеха музикантите: огромни макове и божури надуваха грахови шушулки и лицата им бяха почервенели от изпитание, а мъничките сини звънчета и бели кокичета, които вървяха след тях, звъняха радостно и игриво. Каква чудна музика! Зад музикантите пък се виждаха доста други цветя и те всички започнаха да танцуват: и сините теменужки, и жълтите невенчета, и маргаритките, и момините сълзи. Цветята танцуваха и се целуваха така благо, че драго беше на човек да ги гледа!

Илюстрации: mariyaolshevskaexpressions.blogspot.bg