Д-р Борислав Цеков: С нашия закон Магнитски същинско Гестапо ще следи за възгледите на хората
В ход е пълзящо, само че редовно нахлуване против съществени права и свободи в сякаш европейска България.
Това декларира конституционалистът доктор Борислав Цеков в разбор, оповестен в " Труд ".
Под маската на антикорупционна политика се вършат опити за прокарването на несъразмерни пълномощия на изпълнителната власт, включително и на специфичните служби, безапелационен е доктор Цеков.
Ето целия разбор:
Д-Р БОРИСЛАВ ЦЕКОВ, Център за нова европа
В историята на нацистка Германия превръщането на законодателството и страната в уред за тотална принуда не е еднократен акт, а развой. В меродавната историческа просвета се назовава развой на нацификация на немската правна система. Започва последователно, даже неуловимо за мнозина освен в Германия, само че и в Европа.
Първоначално някои даже гледат на затягащата се примка като на прогресивни дейности против проядената от корупция, неефективност и фрустрация държавна система на Ваймарска Германия. Разпоредба след наредба, разпореждане след разпореждане – по този начин последователно свободата е ликвидирана, плурализмът е погубен, а обществото е анестезирано под тоталитарната власт.
Създават, да вземем за пример, като част от пълномощията на злокобното Гестапо – институтът на “шуцхафт”-а (Schutzhaft).
Тази псевдоюридическа форма в превод значи “заповед за защитен арест “. По силата на такава заповед без правосъдна глоба жертвите са изпращани в специфични институции (концентрационни лагери).
А жертвите са хора, които мислят “неправилно “, имат “неправилна “ расова принадлежност, или пък реализират икономическа активност, която не се “отчита” на нацистите. Перфидното название “предпазен арест” е обвързвано с това, че по закон задачата на подобен арест била “да опази от справедливия национален яд “ тези лица, които не се преценяват с нацисткия ред.
Версия на тази “правна” форма въвели и в престъпната полиция “Крипо”. Там я наричали “превантивен арест” - “Крипо” следяло всяка оповестена от режима за “криминална” опозиционна активност и всеки към момента свободен бизнес и търсело мотив да постави ръка върху тях с арести и затвор без съд и присъда, с изваждане от гражданския оборот, със забрани за икономическа интензивност, прилагане на банкови услуги. Съставяли забранителни описи, които изпращали на институциите и частния бранш.
На другата страна на тоталитарната монета – в Съветска Русия –
репресивната машина, основана от Ленин за реализиране на “червения терор”най-синтезирано е разказана от високопоставения чекист и всеобщ палач Мартин Лацис.
“Не се занимавайте – споделя Лацис – със събраните доказателства, че обвиненият е работил или приказвал против руските управляващи. Първият въпрос, който би трябвало да му зададете, е към коя класа принадлежи, какъв е неговият генезис, обучение, специалност. Отговорът на тези въпроси предопределя неговата орис. Това е самата същина на Червения терор”.
По-късно Сталин и Политбюро съставяли специфични описи, по които били избивани, а по изключение изпращани задълго в човешката скотобойна на Гулаг, неуместните на режима. С подписи, печати – същинска бюрократична процедура. И несъмнено – след разбор на държанието на жертвите. По лист.
Тези обособени линии илюстрират перфидността, с която на антиправни и античовешки актове може да се придава привидността на “закон” и на битка с някакво отрицателно публично събитие. А в действителност това е анти-право или противо-право, както се отбелязва от време на време в актуалната правна философия.
Това са уроците на Историята – по тази причина ги загатвам.
А мотивът е, че през днешния ден България се ръководи от една камарила, демонстрираща стряскаща липса на демократични сетива, да не приказваме за демократична просвета. В ход е пълзящо, само че редовно нахлуване против съществени права и свободи в сякаш европейска България.
Под маската на антикорупционна политика или отбрана на икономическата сигурност се вършат опити за прокарването на несъразмерни и дискреционни пълномощия на изпълнителната власт, включително и на специфичните служби, за случайна интервенция в персоналната сфера на жителите и в частния бизнес.
Какво друго, в случай че не беззаконие, е обсъжданият законопроект за български “Магнитски”? Тайни работни групи съчинявали правила, по силата на които единствено въз основа на съмнения, без съд и присъда, хора, които са неуместни в политическо или икономическо отношение за властта, щели да бъдат премахнати в публичен и стопански смисъл.
Без безспорни доказателства, събрани в обективен правосъден развой, а единствено по съмнения, доноси и след “анализ” от група политически служители и ченгета, щели да конфискуват частна благосъстоятелност, да замразяват финансови активи, да не разрешават достъп до държавни институции, до банково обслужване и така нататък По лист.
Това е не просто криптофашизъм по пример на нацистката “заповед за защитен арест”. Това е незаконно мислене на хора с незаконни цели и незаконни планове. Къде са тези адвокати от тайните работни групи, които обличат в псевдозаконодателна форма това беззаконие? Защо не излязат с имената и лицата си? И по-късно да си изгорят дипломите.
Пълзящият криптофашизъм има и други проявления
Станахме очевидци на брутални по своята неправомерност и полицейски произвол арести на опозиционен водач и политически функционери под персоналното командване на министър-председателя и вътрешния министър. Без никакви доказателства, а единствено по политически аргументи и съмнения. Съдът ги анулира, естествено, само че това е единствено тъй като ръководещите към момента не са поставили ръка върху самостоятелния съд и самостоятелната прокуратура. А се пробват интензивно да сложат – по думите на министър-председателя Кирил Петков - “свои хора” в правосъдната власт.
Прочее, знаят ли въпросните адвокати от тайните работни групи, че в нацистка Германия “волята на фюрера, изразена в неговите манифести към народа”, е била изведена в правната доктрина като най-висш източник на правото при пояснение на законите? След като творят толкоз потайно някакви модерни аналози на нацистките и болшевишките тоталитарни принадлежности за принуда, да чакаме ли също и сходен аналог? Могат да го пришият към Закона за нормативните актове с преходните разпореждания на някоя корекция в Закона за ветеринарното дело, с цел да не бие толкоз на очи.
И още - някакъв министър, отговарящ за несъщестуващата у нас електронно ръководство (за което същите среди до момента са усвоили стотици милиони бюджетни пари), разгласи, че щял да основава държавно звено, което да следи “наративите в българското общество”
Тоест, като същинско Гестапо ще следи политическите и идеологическите убеждения и възгледи на хората, с цел да взема по отношение на тях подобаващите съгласно властта ограничения.
В тази тенденция може да се интерпретира даже декларираната от актуализирания състав на Съвета за електронни медии цел да похарчат бюджетни средства за социологическо изследване от какви източници се били уведомили българските жители за съветската експанзия против Украйна. Какво общо има това със законовите пълномощия на този регулатор? Ще постанова цензура и ще спуска “правилни” тематики и източници на медиите ли, като види резултатите от изследването? Ако се вълнуват толкоз по какъв начин се осведомят хората, да си създадат едно частно Неправителствени организации, да си извадят пари от личните джобове и да си поръчат социологическо изследване. А не да трансформират Съвет за електронни медии в следващата бухалка на властта.
Дори единствено тези обособени линии са задоволителни, с цел да забележим контурите на уродливото събитие, което се разпростира през днешния ден в България – една самозабравила се власт с властнически нагони се пробва да сътвори уред за репресии
против опозицията, свободните медии и стопански самостоятелните от страната хора. Ако тази наклонност не бъде пресечена из корен, нищо чудно да осъмнем в действителност, на която биха отивали думите на нобеловия лауреат Хайнрих Бьол: " това към този момент не е криптофашизъм, не е просто фашизоидно, а е чист фашизъм ". Хора, бдете!
Това декларира конституционалистът доктор Борислав Цеков в разбор, оповестен в " Труд ".
Под маската на антикорупционна политика се вършат опити за прокарването на несъразмерни пълномощия на изпълнителната власт, включително и на специфичните служби, безапелационен е доктор Цеков.
Ето целия разбор:
Д-Р БОРИСЛАВ ЦЕКОВ, Център за нова европа
В историята на нацистка Германия превръщането на законодателството и страната в уред за тотална принуда не е еднократен акт, а развой. В меродавната историческа просвета се назовава развой на нацификация на немската правна система. Започва последователно, даже неуловимо за мнозина освен в Германия, само че и в Европа.
Първоначално някои даже гледат на затягащата се примка като на прогресивни дейности против проядената от корупция, неефективност и фрустрация държавна система на Ваймарска Германия. Разпоредба след наредба, разпореждане след разпореждане – по този начин последователно свободата е ликвидирана, плурализмът е погубен, а обществото е анестезирано под тоталитарната власт.
Създават, да вземем за пример, като част от пълномощията на злокобното Гестапо – институтът на “шуцхафт”-а (Schutzhaft).
Тази псевдоюридическа форма в превод значи “заповед за защитен арест “. По силата на такава заповед без правосъдна глоба жертвите са изпращани в специфични институции (концентрационни лагери).
А жертвите са хора, които мислят “неправилно “, имат “неправилна “ расова принадлежност, или пък реализират икономическа активност, която не се “отчита” на нацистите. Перфидното название “предпазен арест” е обвързвано с това, че по закон задачата на подобен арест била “да опази от справедливия национален яд “ тези лица, които не се преценяват с нацисткия ред.
Версия на тази “правна” форма въвели и в престъпната полиция “Крипо”. Там я наричали “превантивен арест” - “Крипо” следяло всяка оповестена от режима за “криминална” опозиционна активност и всеки към момента свободен бизнес и търсело мотив да постави ръка върху тях с арести и затвор без съд и присъда, с изваждане от гражданския оборот, със забрани за икономическа интензивност, прилагане на банкови услуги. Съставяли забранителни описи, които изпращали на институциите и частния бранш.
На другата страна на тоталитарната монета – в Съветска Русия –
репресивната машина, основана от Ленин за реализиране на “червения терор”най-синтезирано е разказана от високопоставения чекист и всеобщ палач Мартин Лацис.
“Не се занимавайте – споделя Лацис – със събраните доказателства, че обвиненият е работил или приказвал против руските управляващи. Първият въпрос, който би трябвало да му зададете, е към коя класа принадлежи, какъв е неговият генезис, обучение, специалност. Отговорът на тези въпроси предопределя неговата орис. Това е самата същина на Червения терор”.
По-късно Сталин и Политбюро съставяли специфични описи, по които били избивани, а по изключение изпращани задълго в човешката скотобойна на Гулаг, неуместните на режима. С подписи, печати – същинска бюрократична процедура. И несъмнено – след разбор на държанието на жертвите. По лист.
Тези обособени линии илюстрират перфидността, с която на антиправни и античовешки актове може да се придава привидността на “закон” и на битка с някакво отрицателно публично събитие. А в действителност това е анти-право или противо-право, както се отбелязва от време на време в актуалната правна философия.
Това са уроците на Историята – по тази причина ги загатвам.
А мотивът е, че през днешния ден България се ръководи от една камарила, демонстрираща стряскаща липса на демократични сетива, да не приказваме за демократична просвета. В ход е пълзящо, само че редовно нахлуване против съществени права и свободи в сякаш европейска България.
Под маската на антикорупционна политика или отбрана на икономическата сигурност се вършат опити за прокарването на несъразмерни и дискреционни пълномощия на изпълнителната власт, включително и на специфичните служби, за случайна интервенция в персоналната сфера на жителите и в частния бизнес.
Какво друго, в случай че не беззаконие, е обсъжданият законопроект за български “Магнитски”? Тайни работни групи съчинявали правила, по силата на които единствено въз основа на съмнения, без съд и присъда, хора, които са неуместни в политическо или икономическо отношение за властта, щели да бъдат премахнати в публичен и стопански смисъл.
Без безспорни доказателства, събрани в обективен правосъден развой, а единствено по съмнения, доноси и след “анализ” от група политически служители и ченгета, щели да конфискуват частна благосъстоятелност, да замразяват финансови активи, да не разрешават достъп до държавни институции, до банково обслужване и така нататък По лист.
Това е не просто криптофашизъм по пример на нацистката “заповед за защитен арест”. Това е незаконно мислене на хора с незаконни цели и незаконни планове. Къде са тези адвокати от тайните работни групи, които обличат в псевдозаконодателна форма това беззаконие? Защо не излязат с имената и лицата си? И по-късно да си изгорят дипломите.
Пълзящият криптофашизъм има и други проявления
Станахме очевидци на брутални по своята неправомерност и полицейски произвол арести на опозиционен водач и политически функционери под персоналното командване на министър-председателя и вътрешния министър. Без никакви доказателства, а единствено по политически аргументи и съмнения. Съдът ги анулира, естествено, само че това е единствено тъй като ръководещите към момента не са поставили ръка върху самостоятелния съд и самостоятелната прокуратура. А се пробват интензивно да сложат – по думите на министър-председателя Кирил Петков - “свои хора” в правосъдната власт.
Прочее, знаят ли въпросните адвокати от тайните работни групи, че в нацистка Германия “волята на фюрера, изразена в неговите манифести към народа”, е била изведена в правната доктрина като най-висш източник на правото при пояснение на законите? След като творят толкоз потайно някакви модерни аналози на нацистките и болшевишките тоталитарни принадлежности за принуда, да чакаме ли също и сходен аналог? Могат да го пришият към Закона за нормативните актове с преходните разпореждания на някоя корекция в Закона за ветеринарното дело, с цел да не бие толкоз на очи.
И още - някакъв министър, отговарящ за несъщестуващата у нас електронно ръководство (за което същите среди до момента са усвоили стотици милиони бюджетни пари), разгласи, че щял да основава държавно звено, което да следи “наративите в българското общество”
Тоест, като същинско Гестапо ще следи политическите и идеологическите убеждения и възгледи на хората, с цел да взема по отношение на тях подобаващите съгласно властта ограничения.
В тази тенденция може да се интерпретира даже декларираната от актуализирания състав на Съвета за електронни медии цел да похарчат бюджетни средства за социологическо изследване от какви източници се били уведомили българските жители за съветската експанзия против Украйна. Какво общо има това със законовите пълномощия на този регулатор? Ще постанова цензура и ще спуска “правилни” тематики и източници на медиите ли, като види резултатите от изследването? Ако се вълнуват толкоз по какъв начин се осведомят хората, да си създадат едно частно Неправителствени организации, да си извадят пари от личните джобове и да си поръчат социологическо изследване. А не да трансформират Съвет за електронни медии в следващата бухалка на властта.
Дори единствено тези обособени линии са задоволителни, с цел да забележим контурите на уродливото събитие, което се разпростира през днешния ден в България – една самозабравила се власт с властнически нагони се пробва да сътвори уред за репресии
против опозицията, свободните медии и стопански самостоятелните от страната хора. Ако тази наклонност не бъде пресечена из корен, нищо чудно да осъмнем в действителност, на която биха отивали думите на нобеловия лауреат Хайнрих Бьол: " това към този момент не е криптофашизъм, не е просто фашизоидно, а е чист фашизъм ". Хора, бдете!
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ