Самардалата и Конаре: Защо билката е специална за селото и как се приготвя българската подправка
В гурковското село Конаре ще се организира Фестивалът на самардалата. За следващ път локалните ще покажат на гостите на селото по какъв начин една билка се трансформира в фалшификация, с която българите постоянно овкусяваме гозбите си.
Интересен факт е, че наименованието на билката идва от това, че растението стърчи и наподобява на самар на магаре. Връзката на село Конаре с билката не е инцидентна.
Тя притегля хиляди хора всяка година„ Нашите хора са отглеждали доста коне, а конете първи са разкрили билката в гората. Когато хората са минавали през нея и всичко ухаело на прелестно. Тогава са разбрали, че откакто конете я ядат, би трябвало и те да могат да я кусат “, изясни Радка от село Конаре.
Почти във всеки дом там хората трансформират билката в фалшификация единствено с няколко стъпки.
Снимка: bTV
„ Брането стартира, откакто се разлисти след седмица-две. Зависи от времето. 30-40 сантиметра би трябвало да станат листата и тогава разбираме, че тя е подготвена за бране, само че когато пък изкласи, това значи, че към този момент не можем да берем. Тогава пуска семена и оформя шушулки, които са цялостни с доста дребни семенца, които пукайки се след това разпръскват и се популяризират по този метод “, добави тя.
Снимка: bTV
Самардалата се реже, след което се изчуква.
„ Като я счукам, оставям я у гаванчето да съхне. Подире отново претрепвам, отново съхне и все претрепвам. Три-четири дни съхне. Правя я откогато съм станала жена “, изяснява баба Мария.
Снимка: bTV
Според конарските поданици подправката върви най-добре с питка и мезе.
Според легенда - Калина, една от най-хубавите девойки в село Пирин, се спуснала до реката, с цел да налее вода...„ Важно е традициите да се резервират и да се препредават на потомство, както и да се разпространява самата фалшификация. Хората от странични обитаеми места ни назовават „ самардали “, разяснява кметът на Конаре Станчо Стефанов.
