Как беше построен мостът край Бяла?
В град Бяла, Русенско се намира един от шедьоврите на гениалния строител Никола Иванов Фичев
Той е по-известен като Колю Фичето – Беленският мост над река Янтра.
Защо този мост е толкоз впечатляващ, с какво е смаял шефа на Дунавския вилает Мидхат паша и каква е историята на строителството му споделя.
Как да стигнете до Беленския мост?
Мостът на Колю Фичето над река Янтра се намира на 1 км от град Бяла и на към 55 км от Русе. Вижда се от пътя Бяла-Русе, тъй че няма по какъв начин да го пропуснете. Нужно е да се отклоните единствено няколко метра от основния път, с цел да стигнете до него. Може да паркирате автомобила си до самия мост.
Кой е Колю Фичето?
Никола Иванов Фичев е роден през 1800 година в гр. Дряново. Едва на 3-годишна възраст остава без татко. На 10 година отива да учи поминък при тревненските майстори дюлгери. Момчето има гений и на 17 година към този момент усвоява поминък за дялане на камък от майсторите от строителната школа от град Корча. Участва в градежа на църкви, мостове, камбанарии и усвоява занаята от брациговските майстори.
На 23 година Колю Фичето е към този момент калфа, а на 36 година е утвърден занаятчия, който всички назовават Уста̀ Колю Фичето („ уста “ идва от арабската дума „ устаз “ – занаятчия, преподавател, професор). Той се трансформира в същински феномен на възрожденската българска архитектура и строителство.
Беленският мост в числа
Мостът е издигнат в интервала 1865 – 1867 година Дължината му е 276 метра, а ширината – 9 метра. Поддържат го 13 опори и два брегови усторя. Има 14 свода, от горната страна е с равно пътно платно, а не извито като старите римски мостове. Беленският мост е граден с издялан камък от локален варовик и варов хоросан. Впечатлява с невероятната си симетричност и красиви релефни изображения, които са извънредно изобретение за времето си.
Строителство на Беленския мост
Мостът при Бяла, над река Янтра, е издигнат по поръчка на тогавашния турски шеф на Дунавския вилает – Мидхад паша. Целта му е била да свързва основния град в региона – Русе, със столицата на Османската империя – Цариград. Мидхад паша се допитва до полския инженер Людмил Рола, който е на работа при него, за какъв брой време и против каква сума може да построи моста. Отговорът на Рола е: за 3 000 000 гроша и 4 години.
Посъветван от доближените си, Мидхат паша се обръща за осъществяването на поръчката към всепризнатия по това време Уста Колю Фичето. Майсторът желае две седмици за планиране и калкулации. Историята споделя, че той се е заел да прави макет от восък на моста, с цел да пресметна точната сума, нужна за построяването му. Доколкото е известно, това е единственият строеж, за който Фичето прави сходен макет. За архитектурата на моста над Янтра, майсторът се въодушевява от Стария каменен мост от XVII век в днешния град Дебелец.
Колю Фичето носи макета на Мидхад паша и му споделя, че ще го построи за 700 000 гроша и 2 години:
„ Ако, паша ефенди, не сторя моста до град Бяла за 700 000 гроша и по теркя си, вземи ми главата! “
Впечатлен от смелостта на възрожденския занаятчия, Мидхат паша разпорежда строителството на моста на Колю Фичето. Любопитно е, че по едно и също време с него майсторът строи и църквата „ Св Троица “ в Свищов.
Мостът е повдигнат благодарение на ковачи от Габрово, каменари и дърводелци от Трявна и Дряново, и доброволци от Бяла. В средата му се издига мраморна плоча с надпис на арабски език.
Беленския мост – шедьовър на възрожденската архитектура
Мостът на Колю Фичето при Бяла е една от най-забележителните му произведения и същински шедьовър на възрожденската българска архитектура. Майсторът подхожда с извънредно нововъведение за времето си, като украсява носещите стълбове със символни статуи. Сред тях се разграничават тези на: лъв, русалка, грифон, лебед. Преди това сходни детайли са поставяни единствено върху фасади на здания. Мостът е освен здрав и благонадежден, той е същинско произведение на изкуството.
Зидарията му е облицована с компактен, добре обработен варовик, а устоите имат вълнообразен свършек. Майсторството си проличава във всеки подробност.
За блестящата си работа Колю Фичето е почетен, от името на султана, с медал „ Меджидие “, 50 000 гроша и място до Самоводската чаршия в Търново.
Беленският мост и Колю Фичето въодушевяват фамозния летописец и странник Феликс Каниц, през 1872 година да напише в своята книга „ Дунавска България и Балканът “ следното:
„ И тоя непретенциозен човек в потури и абичка не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлическа сграда на Балканския полуостров, с изключение на Цариград… Какво би могло да стане с подобен високонадарен народ, в случай че можеше едно от нашите многочислени механически учебни заведения да се реалокира на Балкана? “
Беленският мост и огромното наводняване
Десет години след строителството на моста, през 1877 година, по време на Руско-турската война, по него минават съветските войски. Така Бяла става второто свободно от османците населено място в България след Свищов.
По време на огромното наводняване през 1897 година обаче западната половина на моста е разрушена. Осем свода или към 130 метра са унищожени. В интервала 1922 -1923 година Беленският мост е реконструиран със стоманобетонни опори и сводове. Новата част на моста е с нов образ, който отстъпва на виртуозното майсторство и хармония, сътворени от Колю Фичето.
Беленският мост е разгласен за архитектурно-художествен монумент на културата. Днес той е затворен за коли и е единствено пешеходен.
Той е по-известен като Колю Фичето – Беленският мост над река Янтра.
Защо този мост е толкоз впечатляващ, с какво е смаял шефа на Дунавския вилает Мидхат паша и каква е историята на строителството му споделя.
Как да стигнете до Беленския мост?
Мостът на Колю Фичето над река Янтра се намира на 1 км от град Бяла и на към 55 км от Русе. Вижда се от пътя Бяла-Русе, тъй че няма по какъв начин да го пропуснете. Нужно е да се отклоните единствено няколко метра от основния път, с цел да стигнете до него. Може да паркирате автомобила си до самия мост.
Кой е Колю Фичето?
Никола Иванов Фичев е роден през 1800 година в гр. Дряново. Едва на 3-годишна възраст остава без татко. На 10 година отива да учи поминък при тревненските майстори дюлгери. Момчето има гений и на 17 година към този момент усвоява поминък за дялане на камък от майсторите от строителната школа от град Корча. Участва в градежа на църкви, мостове, камбанарии и усвоява занаята от брациговските майстори.
На 23 година Колю Фичето е към този момент калфа, а на 36 година е утвърден занаятчия, който всички назовават Уста̀ Колю Фичето („ уста “ идва от арабската дума „ устаз “ – занаятчия, преподавател, професор). Той се трансформира в същински феномен на възрожденската българска архитектура и строителство.
Беленският мост в числа
Мостът е издигнат в интервала 1865 – 1867 година Дължината му е 276 метра, а ширината – 9 метра. Поддържат го 13 опори и два брегови усторя. Има 14 свода, от горната страна е с равно пътно платно, а не извито като старите римски мостове. Беленският мост е граден с издялан камък от локален варовик и варов хоросан. Впечатлява с невероятната си симетричност и красиви релефни изображения, които са извънредно изобретение за времето си.
Строителство на Беленския мост
Мостът при Бяла, над река Янтра, е издигнат по поръчка на тогавашния турски шеф на Дунавския вилает – Мидхад паша. Целта му е била да свързва основния град в региона – Русе, със столицата на Османската империя – Цариград. Мидхад паша се допитва до полския инженер Людмил Рола, който е на работа при него, за какъв брой време и против каква сума може да построи моста. Отговорът на Рола е: за 3 000 000 гроша и 4 години.
Посъветван от доближените си, Мидхат паша се обръща за осъществяването на поръчката към всепризнатия по това време Уста Колю Фичето. Майсторът желае две седмици за планиране и калкулации. Историята споделя, че той се е заел да прави макет от восък на моста, с цел да пресметна точната сума, нужна за построяването му. Доколкото е известно, това е единственият строеж, за който Фичето прави сходен макет. За архитектурата на моста над Янтра, майсторът се въодушевява от Стария каменен мост от XVII век в днешния град Дебелец.
Колю Фичето носи макета на Мидхад паша и му споделя, че ще го построи за 700 000 гроша и 2 години:
„ Ако, паша ефенди, не сторя моста до град Бяла за 700 000 гроша и по теркя си, вземи ми главата! “
Впечатлен от смелостта на възрожденския занаятчия, Мидхат паша разпорежда строителството на моста на Колю Фичето. Любопитно е, че по едно и също време с него майсторът строи и църквата „ Св Троица “ в Свищов.
Мостът е повдигнат благодарение на ковачи от Габрово, каменари и дърводелци от Трявна и Дряново, и доброволци от Бяла. В средата му се издига мраморна плоча с надпис на арабски език.
Беленския мост – шедьовър на възрожденската архитектура
Мостът на Колю Фичето при Бяла е една от най-забележителните му произведения и същински шедьовър на възрожденската българска архитектура. Майсторът подхожда с извънредно нововъведение за времето си, като украсява носещите стълбове със символни статуи. Сред тях се разграничават тези на: лъв, русалка, грифон, лебед. Преди това сходни детайли са поставяни единствено върху фасади на здания. Мостът е освен здрав и благонадежден, той е същинско произведение на изкуството.
Зидарията му е облицована с компактен, добре обработен варовик, а устоите имат вълнообразен свършек. Майсторството си проличава във всеки подробност.
За блестящата си работа Колю Фичето е почетен, от името на султана, с медал „ Меджидие “, 50 000 гроша и място до Самоводската чаршия в Търново.
Беленският мост и Колю Фичето въодушевяват фамозния летописец и странник Феликс Каниц, през 1872 година да напише в своята книга „ Дунавска България и Балканът “ следното:
„ И тоя непретенциозен човек в потури и абичка не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлическа сграда на Балканския полуостров, с изключение на Цариград… Какво би могло да стане с подобен високонадарен народ, в случай че можеше едно от нашите многочислени механически учебни заведения да се реалокира на Балкана? “
Беленският мост и огромното наводняване
Десет години след строителството на моста, през 1877 година, по време на Руско-турската война, по него минават съветските войски. Така Бяла става второто свободно от османците населено място в България след Свищов.
По време на огромното наводняване през 1897 година обаче западната половина на моста е разрушена. Осем свода или към 130 метра са унищожени. В интервала 1922 -1923 година Беленският мост е реконструиран със стоманобетонни опори и сводове. Новата част на моста е с нов образ, който отстъпва на виртуозното майсторство и хармония, сътворени от Колю Фичето.
Беленският мост е разгласен за архитектурно-художествен монумент на културата. Днес той е затворен за коли и е единствено пешеходен.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ