bTV Репортерите: Гана - Златният бряг на Африка
В горещия февруарски ден детски песни и усмивки огласяват бежанския лагер „ Еджикум “ в централната част на Гана. Повечето от тези деца са проплакали зад стените на лагера, наследили ориста на своите родители.
Елюди идва в лагера едвам 17-годишна. Политическата рецесия и неустойчивост в Код д’Ивоар през 2011-та трансформират нея и хиляди фамилии в бежанци. Отваря вратите на дома си.
Снимка: Борис Пинтев
Днес 26-годишната жена е майка на три деца. Под навеса на спонтанния ѝ магазин за плодове и зеленчуци Елюди прекарва по-голямата част от деня си.
„ Всяка заран се разсънвам, пристигам тук класифицирам продуктите и стартирам да продавам. С парите, които изкарвам, закупувам храна за децата ми. Ако през днешния ден не продам нищо, значи, че и децата ми няма какво да ядат. Докато това не се случи, не похапвам нищо денем. И в случай че никой не пристигна да пазари, оставам с празни джобове “, споделя Елодие Техе – имигрантка от Код д’Ивоар.
Снимка: btvnovinite.bg
В най-хубавия случай в края на работния ден за Елюди и децата ѝ остават по $ дневно.
„ Имам потребност от помощ,за да мога да разширя бизнеса си и да прехранвам децата си. Не се усещам сигурна тук. Понякога просто се разсънвам със боязън и поглеждам към децата дали са добре. Не знам за какво изпитвам този боязън, може би, тъй като не мога да намеря покой и да се усещам вкъщи “, споделя Елодие.
Снимка: bTV
Първата бежанска вълна в страната идва в средата на 90-те години. В момента тук живеят мигранти от повече от 38 страни.
Политическата непоклатимост и икономическо развиване притеглят бежанците в Западноафриканската страна. Броят им е към 14 хиляди. По-голямата част идват от размирните Код д‘Ивоар, Того, Либерия и Судан. Мигрантите са настанени в четири бежанските лагера, част от тях живеят и в покрайнините на столицата Акра. За поддържането им се грижи както страната, по този начин и Върховният комисариат за бежанците към Организация на обединените нации.
„ Тук мигрантите могат да се движат свободно, тъй като в нашата конституция се подсигурява свободното напредване на хора и това се ползва и за бежанците. Без да те пита полицията от кое място си, къде отиваш и какво правиш тук “, изясни Чарлз Йорк - координатор на бежанските лагери в Гана.
Снимка: bTV
Един от методите на държавното управление да интегрира бежанците тук е като им дава земя на териториите на лагерите, която могат да обработват или да отглеждат животни.
Мигрантите получават и заслон, а децата им гратис начално обучение в лагерите, само че би трябвало да се грижат сами за прехраната си и за заплащането на консумативи – като електричеството да вземем за пример.
„ Най-голямото предизвикателство, с което се сблъскваме, е безработицата. И това не е единствено проблем, който визира лагерите. Това е общоприет проблем за страната, тъй като локалните хора и емигрантите се борят за едно и също работно място. Това е едно съревнование сред тях “, споделя Маркте Банабас– ВКБООН, Гана.
Снимка: bTV
Срещаме Мубарак в бежанския лагер „ Крисан “. Разказа, че не един път се е опитвал да откри работа. Накрая съумял да отвори бръснарски салон. Занаятът усвоил самичък. Най-честите клиенти са останалите мигранти от лагера.
„ Езиковата преграда ни затруднява да се интегрираме. Ако си емигрант и си търсиш работа, е доста мъчно. Винаги ще предпочетат ганаец. Затова на хората не им остава друго с изключение на дребната търговия, дребните магазинчета “, изясни Мубарак Дуда – емигрант от Судан.
Снимка: bTV
Момчето бяга от войната в Судан. И попада тук напълно самичък.
„ Когато дойдох, бях на процедура дете. Семейството ми остана в Судан. След като пристигнах тук, в никакъв случай повече не съумях да се свържа с тях. Не знам дали са живи “, показа Мубарак Дуда – емигрант от Судан.
Благодарен е, че има заслон, само че за изискванията споделя, че не са по никакъв начин положителни:
Снимка: bTV
„ Тези постройки са на повече от 25 години. Имаме вода. Но не е годна за пиянство, купуваме си сами. Ако имам опцията да напусна страната или да бъда преселен в друга страна, имам вяра, че ще си намеря по-добра работа, ще получа по-добро обучение, здравна помощ. Ще съумея да реализира нещо в живота си “, споделя Мубарак.
Шансът да изоставен лагерите в страната обаче са имали малко на брой.
„ Знаете какво се случва по света. В някои от лагерите тук има бежанци, които към този момент са минали изявленията за разселване, получили са решение, което споделя: Вие имате позволение да отидете в Америка, само че те остават тук поради възбраните. Затова и напускането на лагерите става все по-трудно. Може би и Европа би трябвало да помогне “, споделя Самуел – Върховен комисариат за бежанците, Гана.
Междувременно след края на сезона в някои от какаовите ферми регистрират загуби. Тази година кг изсушени какаови зърна носят облага от към $ и петдесет. Но при положение, че качеството е положително.
Намираме се в Абуджикром в западната част на Гана. Тук живеят 1200 души. Освен занаят за хората тук е развъждането на какао.
Снимка: Борис Пинтев
Градчето е учредено от петима души, пристигнали от разнообразни краища на страната поради подобаващия за климат за развъждането на незаменимата съставна част на шоколада. Тук се заселват и предците на Соломон. Повече от 20 години отглежда какао. Наследява занаята от татко си.
„ В дъждовния сезон дърветата са отрупани с какаови плодове. Този сезон беше неприятен за нас. Дърветата бяха нападнати от болест. Наложи се да отрежем част от тях “, изяснява Соломон Дзивону – фермер.
Пътят на какаовите зърна до шоколадовия бонбон е дълъг. Необходими са най-малко 6 години след засаждането на какаовото дърво, до момента в който пристигна време да отберете първия плод.
Снимка: bTV
И в случай че си мислите, че Соломон е изключение. То може би идващите редове ще ви учудят, само че по-голямата част от хората, които отглеждат какао в страната, в никакъв случай не са опитвали шоколад.
„ Това, че не сме опитвали шоколад, не е толкоз огромен проблем. Децата ни не могат да вървят на учебно заведение. Или съумяват да завършат едвам междинното обучение, тъй като сме небогати и нямаме опция да ги изпратим да учат далеко. Нашата вяра е някой да ни помогне, с цел да осигурим по-добро бъдеще и обучение за децата си “, споделя Соломон Дзивону – какао фермер.
Снимка: bTV
За към 800 000 фермерски фамилии това е метод на живот. Страната е вторият експортьор на какао в света, които носят доходи от 2 милиарда $ годишно. Какаото се отглежда в шест от десетте района на Гана край тропическите гори. Този тип земя е лимитирана, по тази причина и достъпът до нея не постоянно е вероятен. Често се стига и до безразборното изсичане на дървета.
“Населението се усилва, а и искащите да отглежда какао. Всички те се борят за едно и също парче земя. Но желая да Ви кажа, че не можем да приказваме за дефицит на земя. A вие дойдохте с рейс, нали. Сигурен съм, че сте видели доста необработена земя. А това е… бутилка джин. Защо ви я демонстрирам, не тъй като я пием тук в офиса. В някои региони всичко, от което имате потребност, с цел да получите парче земя за култивиране, е ето тази бутилка джин. Точно от това имате потребност. Отивате при шефа, шефа и към този момент имате земя за култивиране. Така че не е мъчно да намерите земя за развъждане на какао, само че по-важно е по какъв начин ще транспортирате, какви умения притежавате. Не са толкоз значими и парите в този случай “, изясни Нана Поку БОСОМПИН - регионален шеф, Комисия по горите.
В лицето на страната обаче нито фермерите, нито неправителствените организации виждат задоволително поддръжка.
“Гана създава 450 кг какао на един хектар земя. Индонезия, Бразилия създават хиляди килограми за същата повърхност. Това значи проблем”, съобщи Обейд Оусу- Адаи - EcoCare Ghana, неправителствена организация.
Снимка: Борис Пинтев
Всички ние знаем: „ Какаото Гана и Гана е какао! “. Когато си купувате шоколад, помнете, че има фермер в Гана или Код д’Ивоар, който създава това какао, което ядете. Помислете по какъв начин можете да му помогнете, тъй че да има по-добър живот, да има силата да създаде повече какао, с цел да можете и да ядете шоколада, който обичате “, изясни Дорина Сумания Бора – член на неправителствена организация.
Липсата на вероятности за работа изтласква доста ганайци до ръба. И по този начин до момента в който някои остават да се борят, от ден на ден младежи поемат риска на рисковото пътешестване до Европа. Някои от тях съумяват. Други трагично умират по пътя.
В годината, в която Елюди и Мубарак намират избавление в Гана, Берта взема решение да я напусне, тъй като не вижда към този момент бъдеще в страната си. Пътят води нея и брачна половинка ѝ в Либия.
Докато не стартира войната. А един ден просто се прибира и схваща, че брачният партньор ѝ е задържан. Това е моментът, в който взимат решението да се приберат вкъщи.
„ Беше все по-трудно да си купуваме храна, да вървим на работа. Когато излизаш на открито се страхуваш дали ще се прибереш. Арестуваха хората и от време на време това се случваше елементарна така…без причина. Децата ни нямаха достъп до положително обучение. И се наложи да се приберем “, споделя Берта Амисоба.
Сега Бетра и Жидон имат непретенциозен фамилен бизнес в предградията на столицата. Днес, когато връщат времето обратно, осъзнават рисковете.
„ Тръгнах през пустинята. Отне месец, с цел да стигнем. Беше извънредно мъчно. Само Господ ни оказа помощ. Много от хората, с които бяхме тръгнали, умряха по пътя. Част от приятелите ни в чужбина не вършат нищо. Но се опасяват да се върнат у дома. Много биха ни попитали: „ Защо се върнахте в Гана, с тези деца?! Как ще се справите? “. Много бих желал да им кажа на тези хора, че ние се опитваме да създадем нещо и живеем даже по-добре от тях. И те могат да опита, а не да си губят времето “, спомня си Жидон.
Екип на bTV с неизмеримо странствуване в Гана Репортерът Анна-Мария Конова и операторът Борис Пинтев описват за Златния бряг на Африка
На фамилиите като Жидон и Берта оказва помощ Международната организация по миграцията.
„ Първо се погрижихме да има намерим дом, наема, който плащаме, ни е за две години напред. Поехме таксите за образованието на децата за една година “, споделя Мануел Лапа– Международна организация по Миграция
Програмата стартира през 2017 година. Обхваща както Гана, по този начин и още 25 африкански страни. От тогава повече от хиляда емигрирали ганайци са се завърнали вкъщи. Най-често мигрантите сами се свързват с организацията. Получават джобни пари, с които да се приберат. И поддръжка, с цел да се интегрират назад.
„ Повечето са минали през в действителност тежки моменти. Много от тях са се сблъскали със гибелта очи в очи. Видели са по какъв начин умират приятелите им. Някой от тях са връщат и са нападателни, други са ядосани. Повечето от тях идват тук и би трябвало да стартират от нулата. Но помагайки им, те към този момент имат по-добър заслон, място, където да живеят и метод, по който да изкарват парите си “, изясни Мануел Лапа – Международна организация по Миграция.
Идеалната напитка за след подготовка е мляко с какао Комбинацията укрепва мускулите по-ефикасно, в сравнение с особено основаните за тази цел енергийни питиета
Организацията си слага за цел и да запознае бъдещите емигранти с заплахите, които може да крие едно такова пътешестване.
„ Близките им дават парите си, спестяванията, с цел да им оказват помощ да заминат. И когато не съумеят, без значение, че може даже да са ги арестували да вземем за пример, в фамилията им се основава чувството, че индивидът не се е опитал задоволително, с цел да успее. И по този начин се стига до отменяне. Имали сме случаи, когато мигрантите се завръщат, само че поради околните си отпътуват още веднъж и резултатът е гибелен. Даваме им образци, демонстрираме им фотоси. Бих добавил още: отправянето към Европа, незаконното прекосяване не е безвредно. Хората умират, пробвайки се да прекосят Средиземноморието или пустинята. Моят съвет останете си у дома, пробвайте се да извършите нещо за себе си. Това е доста, доста по-добре, в сравнение с да поставяте живота си на карта и да поемете риска на това пътешестване “, споделя Мануел Лапа.
Берта към този момент е научила и урока си, че човек не би трябвало да се отхвърля! А да се бори за това, което желае! Без да се опасява, да мечтае …. самоуверено!
А Европа от ден на ден насочва взор към Африка, само че гледа на нея по нов метод. Само преди дни Европейски Съюз показа следващата стратегия, която би трябвало да помогне за развиването на континента. Така и за следващ път за хората тук остава … вярата.
Настоящият материал е направен със съдействието на Minority Rights Group.
Елюди идва в лагера едвам 17-годишна. Политическата рецесия и неустойчивост в Код д’Ивоар през 2011-та трансформират нея и хиляди фамилии в бежанци. Отваря вратите на дома си.
Снимка: Борис Пинтев
Днес 26-годишната жена е майка на три деца. Под навеса на спонтанния ѝ магазин за плодове и зеленчуци Елюди прекарва по-голямата част от деня си.
„ Всяка заран се разсънвам, пристигам тук класифицирам продуктите и стартирам да продавам. С парите, които изкарвам, закупувам храна за децата ми. Ако през днешния ден не продам нищо, значи, че и децата ми няма какво да ядат. Докато това не се случи, не похапвам нищо денем. И в случай че никой не пристигна да пазари, оставам с празни джобове “, споделя Елодие Техе – имигрантка от Код д’Ивоар.
Снимка: btvnovinite.bg
В най-хубавия случай в края на работния ден за Елюди и децата ѝ остават по $ дневно.
„ Имам потребност от помощ,за да мога да разширя бизнеса си и да прехранвам децата си. Не се усещам сигурна тук. Понякога просто се разсънвам със боязън и поглеждам към децата дали са добре. Не знам за какво изпитвам този боязън, може би, тъй като не мога да намеря покой и да се усещам вкъщи “, споделя Елодие.
Снимка: bTV
Първата бежанска вълна в страната идва в средата на 90-те години. В момента тук живеят мигранти от повече от 38 страни.
Политическата непоклатимост и икономическо развиване притеглят бежанците в Западноафриканската страна. Броят им е към 14 хиляди. По-голямата част идват от размирните Код д‘Ивоар, Того, Либерия и Судан. Мигрантите са настанени в четири бежанските лагера, част от тях живеят и в покрайнините на столицата Акра. За поддържането им се грижи както страната, по този начин и Върховният комисариат за бежанците към Организация на обединените нации.
„ Тук мигрантите могат да се движат свободно, тъй като в нашата конституция се подсигурява свободното напредване на хора и това се ползва и за бежанците. Без да те пита полицията от кое място си, къде отиваш и какво правиш тук “, изясни Чарлз Йорк - координатор на бежанските лагери в Гана.
Снимка: bTV
Един от методите на държавното управление да интегрира бежанците тук е като им дава земя на териториите на лагерите, която могат да обработват или да отглеждат животни.
Мигрантите получават и заслон, а децата им гратис начално обучение в лагерите, само че би трябвало да се грижат сами за прехраната си и за заплащането на консумативи – като електричеството да вземем за пример.
„ Най-голямото предизвикателство, с което се сблъскваме, е безработицата. И това не е единствено проблем, който визира лагерите. Това е общоприет проблем за страната, тъй като локалните хора и емигрантите се борят за едно и също работно място. Това е едно съревнование сред тях “, споделя Маркте Банабас– ВКБООН, Гана.
Снимка: bTV
Срещаме Мубарак в бежанския лагер „ Крисан “. Разказа, че не един път се е опитвал да откри работа. Накрая съумял да отвори бръснарски салон. Занаятът усвоил самичък. Най-честите клиенти са останалите мигранти от лагера.
„ Езиковата преграда ни затруднява да се интегрираме. Ако си емигрант и си търсиш работа, е доста мъчно. Винаги ще предпочетат ганаец. Затова на хората не им остава друго с изключение на дребната търговия, дребните магазинчета “, изясни Мубарак Дуда – емигрант от Судан.
Снимка: bTV
Момчето бяга от войната в Судан. И попада тук напълно самичък.
„ Когато дойдох, бях на процедура дете. Семейството ми остана в Судан. След като пристигнах тук, в никакъв случай повече не съумях да се свържа с тях. Не знам дали са живи “, показа Мубарак Дуда – емигрант от Судан.
Благодарен е, че има заслон, само че за изискванията споделя, че не са по никакъв начин положителни:
Снимка: bTV
„ Тези постройки са на повече от 25 години. Имаме вода. Но не е годна за пиянство, купуваме си сами. Ако имам опцията да напусна страната или да бъда преселен в друга страна, имам вяра, че ще си намеря по-добра работа, ще получа по-добро обучение, здравна помощ. Ще съумея да реализира нещо в живота си “, споделя Мубарак.
Шансът да изоставен лагерите в страната обаче са имали малко на брой.
„ Знаете какво се случва по света. В някои от лагерите тук има бежанци, които към този момент са минали изявленията за разселване, получили са решение, което споделя: Вие имате позволение да отидете в Америка, само че те остават тук поради възбраните. Затова и напускането на лагерите става все по-трудно. Може би и Европа би трябвало да помогне “, споделя Самуел – Върховен комисариат за бежанците, Гана.
Междувременно след края на сезона в някои от какаовите ферми регистрират загуби. Тази година кг изсушени какаови зърна носят облага от към $ и петдесет. Но при положение, че качеството е положително.
Намираме се в Абуджикром в западната част на Гана. Тук живеят 1200 души. Освен занаят за хората тук е развъждането на какао.
Снимка: Борис Пинтев
Градчето е учредено от петима души, пристигнали от разнообразни краища на страната поради подобаващия за климат за развъждането на незаменимата съставна част на шоколада. Тук се заселват и предците на Соломон. Повече от 20 години отглежда какао. Наследява занаята от татко си.
„ В дъждовния сезон дърветата са отрупани с какаови плодове. Този сезон беше неприятен за нас. Дърветата бяха нападнати от болест. Наложи се да отрежем част от тях “, изяснява Соломон Дзивону – фермер.
Пътят на какаовите зърна до шоколадовия бонбон е дълъг. Необходими са най-малко 6 години след засаждането на какаовото дърво, до момента в който пристигна време да отберете първия плод.
Снимка: bTV
И в случай че си мислите, че Соломон е изключение. То може би идващите редове ще ви учудят, само че по-голямата част от хората, които отглеждат какао в страната, в никакъв случай не са опитвали шоколад.
„ Това, че не сме опитвали шоколад, не е толкоз огромен проблем. Децата ни не могат да вървят на учебно заведение. Или съумяват да завършат едвам междинното обучение, тъй като сме небогати и нямаме опция да ги изпратим да учат далеко. Нашата вяра е някой да ни помогне, с цел да осигурим по-добро бъдеще и обучение за децата си “, споделя Соломон Дзивону – какао фермер.
Снимка: bTV
За към 800 000 фермерски фамилии това е метод на живот. Страната е вторият експортьор на какао в света, които носят доходи от 2 милиарда $ годишно. Какаото се отглежда в шест от десетте района на Гана край тропическите гори. Този тип земя е лимитирана, по тази причина и достъпът до нея не постоянно е вероятен. Често се стига и до безразборното изсичане на дървета.
“Населението се усилва, а и искащите да отглежда какао. Всички те се борят за едно и също парче земя. Но желая да Ви кажа, че не можем да приказваме за дефицит на земя. A вие дойдохте с рейс, нали. Сигурен съм, че сте видели доста необработена земя. А това е… бутилка джин. Защо ви я демонстрирам, не тъй като я пием тук в офиса. В някои региони всичко, от което имате потребност, с цел да получите парче земя за култивиране, е ето тази бутилка джин. Точно от това имате потребност. Отивате при шефа, шефа и към този момент имате земя за култивиране. Така че не е мъчно да намерите земя за развъждане на какао, само че по-важно е по какъв начин ще транспортирате, какви умения притежавате. Не са толкоз значими и парите в този случай “, изясни Нана Поку БОСОМПИН - регионален шеф, Комисия по горите.
В лицето на страната обаче нито фермерите, нито неправителствените организации виждат задоволително поддръжка.
“Гана създава 450 кг какао на един хектар земя. Индонезия, Бразилия създават хиляди килограми за същата повърхност. Това значи проблем”, съобщи Обейд Оусу- Адаи - EcoCare Ghana, неправителствена организация.
Снимка: Борис Пинтев
Всички ние знаем: „ Какаото Гана и Гана е какао! “. Когато си купувате шоколад, помнете, че има фермер в Гана или Код д’Ивоар, който създава това какао, което ядете. Помислете по какъв начин можете да му помогнете, тъй че да има по-добър живот, да има силата да създаде повече какао, с цел да можете и да ядете шоколада, който обичате “, изясни Дорина Сумания Бора – член на неправителствена организация.
Липсата на вероятности за работа изтласква доста ганайци до ръба. И по този начин до момента в който някои остават да се борят, от ден на ден младежи поемат риска на рисковото пътешестване до Европа. Някои от тях съумяват. Други трагично умират по пътя.
В годината, в която Елюди и Мубарак намират избавление в Гана, Берта взема решение да я напусне, тъй като не вижда към този момент бъдеще в страната си. Пътят води нея и брачна половинка ѝ в Либия.
Докато не стартира войната. А един ден просто се прибира и схваща, че брачният партньор ѝ е задържан. Това е моментът, в който взимат решението да се приберат вкъщи.
„ Беше все по-трудно да си купуваме храна, да вървим на работа. Когато излизаш на открито се страхуваш дали ще се прибереш. Арестуваха хората и от време на време това се случваше елементарна така…без причина. Децата ни нямаха достъп до положително обучение. И се наложи да се приберем “, споделя Берта Амисоба.
Сега Бетра и Жидон имат непретенциозен фамилен бизнес в предградията на столицата. Днес, когато връщат времето обратно, осъзнават рисковете.
„ Тръгнах през пустинята. Отне месец, с цел да стигнем. Беше извънредно мъчно. Само Господ ни оказа помощ. Много от хората, с които бяхме тръгнали, умряха по пътя. Част от приятелите ни в чужбина не вършат нищо. Но се опасяват да се върнат у дома. Много биха ни попитали: „ Защо се върнахте в Гана, с тези деца?! Как ще се справите? “. Много бих желал да им кажа на тези хора, че ние се опитваме да създадем нещо и живеем даже по-добре от тях. И те могат да опита, а не да си губят времето “, спомня си Жидон.
Екип на bTV с неизмеримо странствуване в Гана Репортерът Анна-Мария Конова и операторът Борис Пинтев описват за Златния бряг на Африка
На фамилиите като Жидон и Берта оказва помощ Международната организация по миграцията.
„ Първо се погрижихме да има намерим дом, наема, който плащаме, ни е за две години напред. Поехме таксите за образованието на децата за една година “, споделя Мануел Лапа– Международна организация по Миграция
Програмата стартира през 2017 година. Обхваща както Гана, по този начин и още 25 африкански страни. От тогава повече от хиляда емигрирали ганайци са се завърнали вкъщи. Най-често мигрантите сами се свързват с организацията. Получават джобни пари, с които да се приберат. И поддръжка, с цел да се интегрират назад.
„ Повечето са минали през в действителност тежки моменти. Много от тях са се сблъскали със гибелта очи в очи. Видели са по какъв начин умират приятелите им. Някой от тях са връщат и са нападателни, други са ядосани. Повечето от тях идват тук и би трябвало да стартират от нулата. Но помагайки им, те към този момент имат по-добър заслон, място, където да живеят и метод, по който да изкарват парите си “, изясни Мануел Лапа – Международна организация по Миграция.
Идеалната напитка за след подготовка е мляко с какао Комбинацията укрепва мускулите по-ефикасно, в сравнение с особено основаните за тази цел енергийни питиета
Организацията си слага за цел и да запознае бъдещите емигранти с заплахите, които може да крие едно такова пътешестване.
„ Близките им дават парите си, спестяванията, с цел да им оказват помощ да заминат. И когато не съумеят, без значение, че може даже да са ги арестували да вземем за пример, в фамилията им се основава чувството, че индивидът не се е опитал задоволително, с цел да успее. И по този начин се стига до отменяне. Имали сме случаи, когато мигрантите се завръщат, само че поради околните си отпътуват още веднъж и резултатът е гибелен. Даваме им образци, демонстрираме им фотоси. Бих добавил още: отправянето към Европа, незаконното прекосяване не е безвредно. Хората умират, пробвайки се да прекосят Средиземноморието или пустинята. Моят съвет останете си у дома, пробвайте се да извършите нещо за себе си. Това е доста, доста по-добре, в сравнение с да поставяте живота си на карта и да поемете риска на това пътешестване “, споделя Мануел Лапа.
Берта към този момент е научила и урока си, че човек не би трябвало да се отхвърля! А да се бори за това, което желае! Без да се опасява, да мечтае …. самоуверено!
А Европа от ден на ден насочва взор към Африка, само че гледа на нея по нов метод. Само преди дни Европейски Съюз показа следващата стратегия, която би трябвало да помогне за развиването на континента. Така и за следващ път за хората тук остава … вярата.
Настоящият материал е направен със съдействието на Minority Rights Group.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ