Кои са знакови сгради на соц архитектурата в Пловдив
В годините на социализма - от 1948 до 1956 година, в Пловдив се появяват типичните „ тежки” здания от „ сталински” вид. Такива са присъщите групи блокове от Сточна гара по бул. „ Георги Димитров” (дн. бул. “Цар Борис III Обединител”) в посока Тунела или тези по бул. „ Лиляна Димитрова” (дн. бул. “Мария Луиза”) от “Източен” към центъра. В тези години се появява и хотел-ресторант “Тримонциум” - един забавен посвоему, само че характерен образец на сталинска архитектура.
В края на 50-те Пловдив се връща към модернизма - постройките са с ясни размери, без доста елементи по фасадите и непотребни колони. В този жанр е автогара “Юг”, издигната в края на 50-те, също някои от дребните нискоетажни жилищни здания, които се появяват в центъра на града. В самия завършек на десетилетието (открит 1969 г.) подвигат Партийния дом - едно забавно и самоуверено, само че и много спорно измежду пловдивчани решение. Сградата е висока, само че е в очебийно изчистени форми, линии и богато остъкляване.
Построен през 1977 година на предишния век, Младежкият дом е образец за „ брутализъм “ - архитектурния жанр, в който главен акцент са забележими бетонни детайли. Главният му вход е маркиран от голям бетонен размер, който като че ли виси във въздуха. Сградата е издигната по план на арх. Веселин Ракшиев, през днешния ден в нея се обитава пловдивският Общински съвет
70-те години са десетилетието на панелките. Доста бързо осъзнали заплахата от уеднаквяване и досада в идентичните форми на панелното строителство, екип от архитекти структурира най-новия квартал на Пловдив - ЖК “Тракия”, където се търсят способи за разчупване на идентичните форми на панелното строителство. В тези години, в духа на модернизма, строят постройката на Проектантската организация - през днешния ден Прокуратурата, на площад “Съединение”.
В средата на 70-те и 80-те години унифицираният жанр на „ соцархитектурата” се трансформира в многообразие от хрумвания и форми. Навлизат стилове като брутализма - архитектурата с забележим бетон. Такъв вид постройки са Младежкият дом (1977 г.) и Домът на науката и техниката (1982 г.). Появяват се и здания с забавни железни структури, като някогашният магазин “Нева” (1982 година ) и модерните за времето си румове, където кипи комерсиална активност.
Снимка: Домът на културата, бившето руско посолство (сега Административен съд)
Бившето Руско консулство в Пловдив на улица „ Иван Вазов “ е измежду деликатните образци от времето на соца. Сградата е семпла и не шокира с големи размери. Тя е издигната през 1974 година по план на архитектите Димка Танева и Милчо Сапунджиев. През 2010-2011 година двамата създатели на плана я преустройват за потребностите на Административния съд в Пловдив.
Снимка: Сградата на Пощата на площад Централен
Историята на пловдивската Поща стартира през 1937 година, когато след конкурс е издигната остарялата й постройка на тогавашния площад „ Цар Симеон “. Проектът е на архитектурното студио Сава Овчаров-Йордан Йорданов. В настоящия си тип тя е преобразена малко по-късно, през 70-те, когато вземат решение за разширението й. В края на 70-те Пощата към този момент действа с цялостен потенциал й остарялата постройка е погълната от новата, като са непокътнати единствено обособени елементи.
Любопитен миг е, че новата постройка е по план на архитекти Желязко Стойков и Петя Ковачева. Желязко Стойков е синът на Стойко Стойков, по чийто план е повдигнат паметният - и след това съборен поради разширението на Пощата - Дом „ Кудоглу “.
В края на 50-те Пловдив се връща към модернизма - постройките са с ясни размери, без доста елементи по фасадите и непотребни колони. В този жанр е автогара “Юг”, издигната в края на 50-те, също някои от дребните нискоетажни жилищни здания, които се появяват в центъра на града. В самия завършек на десетилетието (открит 1969 г.) подвигат Партийния дом - едно забавно и самоуверено, само че и много спорно измежду пловдивчани решение. Сградата е висока, само че е в очебийно изчистени форми, линии и богато остъкляване.
Построен през 1977 година на предишния век, Младежкият дом е образец за „ брутализъм “ - архитектурния жанр, в който главен акцент са забележими бетонни детайли. Главният му вход е маркиран от голям бетонен размер, който като че ли виси във въздуха. Сградата е издигната по план на арх. Веселин Ракшиев, през днешния ден в нея се обитава пловдивският Общински съвет
70-те години са десетилетието на панелките. Доста бързо осъзнали заплахата от уеднаквяване и досада в идентичните форми на панелното строителство, екип от архитекти структурира най-новия квартал на Пловдив - ЖК “Тракия”, където се търсят способи за разчупване на идентичните форми на панелното строителство. В тези години, в духа на модернизма, строят постройката на Проектантската организация - през днешния ден Прокуратурата, на площад “Съединение”.
В средата на 70-те и 80-те години унифицираният жанр на „ соцархитектурата” се трансформира в многообразие от хрумвания и форми. Навлизат стилове като брутализма - архитектурата с забележим бетон. Такъв вид постройки са Младежкият дом (1977 г.) и Домът на науката и техниката (1982 г.). Появяват се и здания с забавни железни структури, като някогашният магазин “Нева” (1982 година ) и модерните за времето си румове, където кипи комерсиална активност.
Снимка: Домът на културата, бившето руско посолство (сега Административен съд)
Бившето Руско консулство в Пловдив на улица „ Иван Вазов “ е измежду деликатните образци от времето на соца. Сградата е семпла и не шокира с големи размери. Тя е издигната през 1974 година по план на архитектите Димка Танева и Милчо Сапунджиев. През 2010-2011 година двамата създатели на плана я преустройват за потребностите на Административния съд в Пловдив.
Снимка: Сградата на Пощата на площад Централен
Историята на пловдивската Поща стартира през 1937 година, когато след конкурс е издигната остарялата й постройка на тогавашния площад „ Цар Симеон “. Проектът е на архитектурното студио Сава Овчаров-Йордан Йорданов. В настоящия си тип тя е преобразена малко по-късно, през 70-те, когато вземат решение за разширението й. В края на 70-те Пощата към този момент действа с цялостен потенциал й остарялата постройка е погълната от новата, като са непокътнати единствено обособени елементи.
Любопитен миг е, че новата постройка е по план на архитекти Желязко Стойков и Петя Ковачева. Желязко Стойков е синът на Стойко Стойков, по чийто план е повдигнат паметният - и след това съборен поради разширението на Пощата - Дом „ Кудоглу “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ