В годината, в която държавите от ЕС трябва физически да

В годината, в която страните от Европейски Съюз би трябвало физически да започват проекти за газова съгласуваност Европа е изправена пред геополитически напън за смяна на газовите си потоци. Ако в действителност нещо е в положение да промени проектите в този бранш, то това са трендовете в геополитиката и стопанската система.

С влизането в действие на проектите за интерконекторна съгласуваност, Европа през 2019 година ще стартира същинското реализиране на концепцията за Енергийния съюз. В основата си той включва диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на енергийни източници и използване на правилата на Третия енергиен пакет за свободен достъп и конкуренция на трети страни. На този декор страните - членки от Европейски Съюз ще би трябвало да се оправят с геополитическия напън, защото от 2019 година стартира смяна в газовите потоци.

В електроенергетиката, където процесът изглеждаше спретнат, следва също смяна, подбудена от бързото развиване на технологиите. Значително въздействие ще окажат и признатите в Катовице правила за използване на Парижкото съглашение за климата, както и последните промени в пакета „ Климат и енергетика “ по време на българското и австрийското председателство на Съвета на Европейски Съюз.

Както в бранша на газа, по този начин и при електроенергетиката България ще би трябвало да резервира баланс, залагайки главно на националните си особености в този момент и в близко бъдеще, само че и без да изпуска трендовете в интернационален мащаб, свързани с процеса на създаване на енергетика, основана на нулеви излъчвания. Енергийната тактика на България, която се чака да бъде показана публично през идващите месеци на 2019 година ще даде по-голяма изясненост за визията на специалистите.

Годината, която оставяме след себе си се характеризира с това, че тезата за енергетиката като политическо оръжие и в частност природният газ към този момент не е приоритет единствено на Русия. Съединени американски щати, които бяха най-големи критици на този тип политика действително от лятото на 2018 година започнаха също да упражняват този метод. Причината е изпреварващата борба за дялове в газовия пазар на Европа. Европейски Съюз, който създаде проекти за енергийна съгласуваност и някои от тях станаха основа на Третия енергиен пакет в частта за природния газ към този момент наподобява некадърен да се оправи със обстановката.

Европейски Съюз съумя да създаде търговски и стопански ограничения, само че не и по този начин мощни политически за отбрана на своята енергийна самостоятелност. В резултат, видяно в профил европейските страни наподобяват политически заклещени сред офанзивите за другите газови потоци. От една страна Европейски Съюз има опция да се възползва от съветския тръбопроводен газ, който към момента си остава измежду най-евтините енергийни запаси, само че от друга е изправен пред наложително толериране на по-скъпият американски полутечен природен газ.
Както наподобява 2019 година ще е още по-трудна за балансиране, а природният газ все по-явно ще стартира да влиза в ролята на заместващ източник. Роля, която синьото гориво ще играе до 2035 година, след което ще стартира последователно да напуща сцената в интервала до 2050 година Газовата среща през януари във формат ЕС-Русия-Украйна ще е първият сигнал какъв курс ще следва Европа. Поне до избора на нови евролидери.

Първа диверсификация за България и борса за търговия с природен газ

Със сигурност може да се твърди - 2019 година ще постави началото на смяната на газовия пазар в България. Страната ни се приготвя да направи доста огромен отскок на инат на критиците. За наблюдаващите това няма да е ненадейно, поради обстоятелството, че става въпрос за планове, които участват в общественото пространство от години.

В средата на 2019 година Румъния би трябвало да е подготвена с компресорната станция на своя територия, с цел да стартира да работи действително другояче построената интерконекторна връзка. Засега румънската страна не дава ясни сигнали, само че пък е великодушна на обещания. Включително и във връзка с ориентиране на румънски газови потоци (1,5 милиарда куб м) към България.

Ако се съди по публичните поръчки и отпуснатите средства, през 2019 година ще стартира физическото създаване на интерконектора Гърция-България. Няма по какъв начин това да не се случи, защото в края на 2019 година - 2020 година би трябвало да е подготвен и Трансадриатическия газопровод (ТАP), по който азербайджанският природен газ, през интерконектора Гърция-България ще доближи до територията на страната ни. Така най-накрая ще бъде поставено началото на по този начин наречената диверсификация или нашарване на източниците и маршрутите за доставки.

В взаимозависимост от резултатите от третата фаза по Open Season по „ Проект за развиване и уголемение на газопреносната система на „ Булгартрансгаз “ ЕАД “ още в края на януари 2019 година ще стане ясно и дали страната ни ще стартира доставка на природен газ по маршрута на „ Турски поток “. Ако първият опит не успее, има опция и за втори, та даже и за трети. На българска територия към този момент няма да става въпрос за „ Турски поток “, а за газоразпределителен център и както проличава, страната ни е твърдо решена да го построи. В средата на 2019 година се чака и старта на борсата за търговия с природен газ.

Това упражнение би било безсмислено да се прави, в случай че България не заложи по-сериозно на газификацията вътре в страната. „ Булгартрансгаз “ има своите проекти за строителството на нови вътрешни газопроводи, а по предварителна информация азербайджанската компания SOCAR е подготвена също със своя разработка.
И защото става въпрос за диверсификация няма по какъв начин да не споменем и упованията за действителен старт и на плана в гръцкия Александруполис за LNG доставки. Всичко зависи от старта на самодейността. България към този момент съобщи желанието си за присъединяване с 20 % в взаимната компания.

Разбира се, провокациите на тематика геополитика ще продължат, и заради напредването на плана за Средиземноморски газопровод. Разширяването на газопреносната мрежа в България дава късмет за свежи газови потоци и тук към този момент става въпрос освен за геополитика, само че и за гъвкави правила и търговски усет. Както се чака 2019 година ще даде старт. Надеждата е този старт да е мощен.

Електроенергетика и ВЕИ

В региона на електроенергетиката процесите ще продължат на пръв взор постарому. 2019 година може занапред да се дефинира по-скоро като подготвителна, тъй като старта на възобновими енергийни източници (ВЕИ) е плануван за 2020 година В същото време натискът против ТЕЦ-овете на въглища ще продължи. Няма по какъв начин страната ни рано или късно да не приложи европейските условия.

През 2018 година ЕСО стартира строителството на вътрешен електропровод 400 kV сред Добруджа и Бургас, който е един от петте плана от общ европейски интерес и е част от развиване на трансевропейската енергийна инфраструктура. Привлеченото европейско финансиране е за 30 млн. евро. Новият електропровод ще подсигурява сигурността на междусистемните обмени на електрическа енергия сред България и Румъния. Той с дължина 86 километра и свързва подстанция Варна с подстанция Бургас.

Тенденцията в Европа за развиване на ВЕИ на процедура ще подмине страната ни през 2019 година Предвидените за присъединение обекти са едвам 11. Големият взрив на ВЕИ мощности е заложен за 2020 година Общо за интервала 2018 - 2027г. са планувани за създаване
1277 МW нови мощности, от които 401 MW ВЕИ (с изрядни контракти, по чл.24 от ЗЕВИ).
Заложено е и покачване на брутното електропотреблението (без помпи) при оптимален сюжет – до 39 370 GWh и закъснение при най-малък сюжет до 38 110 GWh. Минималният сюжет залага на по-интензивно използване на ограничения за енергийна успеваемост.

Разбира се, България ще продължи поддръжката си за ТЕЦ-овете в Маришкия басейн и през 2019 година Натискът против тях извън и от вътрешната страна ще продължи. Ако би трябвало да сме почтени българското държавно управление още занапред би трябвало да стартира подготовка на няколко различни сюжета за бъдещето на района, тъй че след 15 - 20 години, когато се планува електроенергетиката да е на напълно друго равнище, хората в този район и мощностите, главно държавните да се окажат неподготвени. Международната организация по енергетика чака непоклатимост за бранша с въглища до 2050 година, само че при въвеждане на нови беземисионни технологии, в това число и на съоръжения за предпазване на въглероден двуокис. Така че 2019 година за българския въглищен бранш може да се окаже годината на най-важното решение.

Рестартът на плана за АЕЦ „ Белене “ от своя страна може да промени в огромна степен проектите в българската енергетика, а и стопанска система. Всяка прогноза обаче за бъдещето на нова нуклеарна мощ изключително в България е рискова и защото по тематиката е изписано доста е редно да оставим решението на резултатите от бъдещата конкуренция на фирмите и на осъзнаването на политиците.


Свободен и контролиран пазар

Свободният пазар на електрическа енергия прави следващата си стъпка още на първи януари, когато е оповестено казано условно обединяването на районните пазари.

Първи януари стартира със старта на районната платформа XBID или така наречен „ Втора вълна “ на присъединение, която планува и промени в часа на отваряне на продуктите от 1 януари 2019 година Както към този момент бе обявено над 6.3 милиона покупко-продажби са подписани посредством платформата на XBID, към която се чака да се причислят още няколко страни през лятото на 2019 година Хармонизацията тутакси на отваряне на продуктите ще бъде оповестена от локалните Преносни оператори. Държавите, въвлечени в този развой, са България, Хърватия, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словения, дружно с техните прилежащи страни, които са част от XBID платформата от самия й старт. Границите, които ще се включат в присъединението на втората вълна, ще бъдат дефинитивно доказани напролет на 2019 година Предстои да разберем по какъв начин това ще се отрази на енергийната борса у нас.

КЕВР ще стартира действително упражнението на правата си по REMIT.

Енергийният регулатор ще би трябвало да постави старания да разбере нуждата от модернизиране на мрежата от електроразпределителните предприятия. Технологиите вървят с изпреварващи темпове и комисията би трябвало да е наясно, че няма по какъв начин да продължи да отсрочва нуждата от разноски за интелигентни решения. Освен това все по-често ще излиза наяве, че електрическата енергия е стока, която не е е толкоз евтина. Особено като се имат поради поскъпващите въглеродни излъчвания. На прага на лятото КЕВР ще би трябвало да оцени доста по-реално от различен път цените за контролирания пазар. От това по какъв начин ще бъдат разпределени нужните количества от производителите и в частност какъв ще е механизма за цената на Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ ще станат ясни и ценовите равнища за бита. Реално този път няма по какъв начин регулаторът да мине със алегорично нарастване на цените на тока.

Това ще даде и много отговори за Националната електрическа компания (НЕК). НЕК сигурно ще продължи да е публичен снабдител, само че от ден на ден се нуждае от пазар, който да подсигурява доходи.

Затова продължава да е значимо по кое време, по какъв механизъм, по какъв начин ще се подтиква излизането на битовите консуматори на свободния пазар. Процесът, който получи мощен повод преди две години леко замря. Промените в енергийния закон малко раздвижиха пазара, само че главната промяна – либерализацията е в застой, а има единствено две години, в които пазарът би трябвало да е изцяло либерализиран. Формулата за енергийна беднотия остава да витае в нищото. Предвид задаващите се проблеми и с цените на водата, общественото министерство, енергийното и районното ще би трябвало да поемат взаимната самодейност за установяване на нов вид по-справедлива политика. В противоположен случай без значение от триумфи при старта на огромни планове и покачването на приходите тематиката за цените на тока и водата ще продължат да движат недоволството.

В умозаключение енергетиката през 2019 година ще бъде още веднъж раздирана от вътрешни политически пристрастености. Българският енергиен холдинг (БЕХ) ще продължи да е финансовият стожер в енергетиката, само че не може безпределно да толерира фирмите си в името на неразбираемо дефинирано нещо. Обществените поръчки ще бъдат или гледани под лупа, или саботирани. Различни лобистки ползи ще се намесват в отбрана или срещу огромните планове. Геополитиката, обслужвана от вътрешни партийни и непартийни, само че заинтригувани групички ще продължи да е водеща при оказването на напън. Геополитиката обаче не значи безусловно национални ползи, или енергийна сигурност за страната.