В ерата на имунизациите инфекциозното заболяване дифтерия е намалило значително

В ерата на имунизациите инфекциозното заболяване дифтерия е понижило доста своята периодичност. В огромна степен се трансформира и клиничната картина при боледуващите – постоянно болестта се развива по-леко и прогнозата е добра. Като съществена причина за заразяването с дифтерия се показват пропуските в имунизационния календар.

Дифтерията е остро инфекциозно заболяване, което се предава от болен или заразоносител. Механизмът на предаване на инфекцията е главно въздушно-капков (от инфектирани пръски слюнка при диалект, кашляне и кихане ), само че е допустимо и заразяване по контактно-битов път – посредством инфектирани предмети, заради известната резистентност на микроорганизма в околната среда.

Входна врата на инфекцията могат да бъдат както лигавиците на дихателните пътища, по този начин и рани по кожата, конюнктивата или през лезии по външните полови органи. В мястото на нахлуване и размножаване на бактериите се образуват мръсносиво-бели налепи, които могат да наподобяват на мембрани – откъдето идва и наименованието им псевдомембрани или лъжливи мембрани.

Характерно за бактериите, причиняващи дифтерия - Corynebacterium diphtheriae е, че създават токсин, който прониквайки в кръвта доближава до разнообразни органи – сърце, бъбреци и надлежно провокират увреждания в тези органи.

В взаимозависимост от мястото на навлизане на бактериите се следят разнообразни признаци. При засягане на гърлото и сливиците се следи в началото зачервяване, след това се образуват т.нар псевдомембранозни налепи , които първоначално се отделят по-лесно, само че на по-късен стадий при опит за премахване стават мъчителни и е налице кървене. Болните са с влошено общо положение, висока температура и увеличени районни лимфни възли.

За диагностициране на болестта от голяма важност е присъщата клинична картина – характерният тип на налепите и вземането на секрет за микробиологично проучване.

Секретът от гърлото се взема по избран метод, с цел да може проучването да не бъде компрометирано - при подозрение за дифтерия секрет се взема от границата сред мембраните и хубавичко тъкан.

Материалът се взема с шпатула, посредством напън върху езика надолу, значимо е секретът да не бъде разбъркан със слюнка. Най-добре е материалът да бъде взет заран, преди приема на храна или течности . Единствено пациентът може да изплакне устната празнина с малко количество вода, без да го гълта.

От значение превозване на материала в транспортна среда допустимо най-бързо след вземането му или запазване в ледник при температура сред 2 и 8 ˚.

Ларинксът също може да бъде обиден – посредством непосредствено нахлуване на бактериите през лигавицата му или по съседство от сливиците и фаринкса. Засягане на носната лигавица също е форма на болестта. Характеризира се с серозно-кръвенист секрет и още веднъж образуването на псевдомембрани, които при опит са сложни за премахване.

Секретът от носната празнина се взема с въртеливо придвижване на тампона от двете ноздри. След това се слага в транспортна среда и се носи до съответната лаборатория, където вършат посявка на материал за микробиологично проучване.

При засягане на очите, кожата или половите органи се взема секрет от мястото на инфектиране и още веднъж се назначава микробиологична диагностика.

При уединяване на бактериите наложително се прави и антибиограма, чиято цел е определяне на най-подходящия антибиотик, на който изолираните микроорганизми са посочили сензитивност.

Важно значение за вярната и точна диагностика е материалите за проучване да бъдат взети преди започване на каквото и да било антибиотично лекуване, защото може да се получат подправено негативни резултати и инфекцията да бъде единствено краткотрайно потисната.

От кръвната картина се открива нараснало количество на левкоцити, както и високи стойности на СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите).

След преболедуване се придобива дълготраен имунитет против болестта. 3817