В епохата на атомни подводници, атомни самолетоносачи и най-различни други

В епохата на атомни подводници, атомни самолетоносачи и най-различни други технологии за бързо корабоплаване, единственият пощаден съветски самолетоносач – Адмирал Кузнецов, употребява мазут. Повечето моряци, които са служили на този транспортен съд, могат да признаят, че мазутът е една значима част от легендите, които описват. Плътното черно гориво е известно в целия свят като токсично, лепкаво и мъчно за разчистване от облеклата. Въпреки отрицателните качества на горивото, съветските морски сили не престават да го употребяват. Това е повода самолетоносача да пуши като остаряла печка на дърва със запушен комин, само че съгласно някои източници, това е извънредно положително гориво – изключваме природата.

Въпросното гориво се употребява до края на 60-те и 70-те години за задвижването на бойни и търговски кораби. Поради високата компактност, горивото дава извънредно висока сила за задвижване на големите мотори. За да гори, то би трябвало да се нагрява непрекъснато и да минава през разнообразни процедури. Заради проблемите и високото замърсяване, множеството страни се отхвърлят от въпросното гориво. Освен това и процесите за обработка натоварват в допълнение крайната цена. Ето за какво и западните страни употребяват газови турбини, които да задвижват корабите им след глобите.

Те употребяват природен газ, който освобождава в допълнение място, само че действително дава същите индикатори. На този стадий всички американски кораби се задвижват с газ, само че има и изключения, където ще открием нуклеарен реактор – затова се назовават и нуклеарни, а не тъй като могат да изстрелват тъкмо такова оръжие. Проблемът е, че Руската флота отхвърля да направи сходно усъвършенстване. Повечето по-леки кораби на флотата са актуализирани, само че по-тежките им бойни машини не престават да употребяват мазут и даже в този момент се създават тъкмо с такава технология.

В предишното оправданието е, че руските сили не могат да произведат толкоз доста газови турбини, само че явно и през днешния ден не се пробват. Адмирал Кузнецов може да се обнови и да употребява нуклеарен реактор, както множеството бойни кораби в същия клас. По-късните бойни кораби във флотата също са планувани по този метод, само че не е Кузнецов. Причината е, че корабът от ранния клас Киев, няма задоволително място, с цел да употребява тази технология. Някои от инженерите настояват, че раждането на този самолетоносач идва с редица проблеми. Още при завършването на самолетоносача се показва, че Кузнецов има едва сърце, а то е такова, заради неприятния корабен стандарт на корабостроителницата Николаев в Черно море.

Адмирал Валентин Селавинов ще уточни, че още в самото начало са сложени доста слаби и евтини тръби в бойлерите. Благодарение на тях, не всички бойлери могат да оказват помощ за активирането на цялостния потенциал на машинното поделение, затова се употребява единствено един бойлер, предоставящ опция за оптималната скорост от четири възела.

През 2016 година бяха видяни спомагателни шлепове, които да изтеглят малко по-бързо Кузнецов до Сирийското крайбрежие. Поради неналичието на вярно калибриране на мотора можем да установим и още един проблем – пушеците при придвижване. Поради неприятната конфигурация на инжекциона, мазутът може да не е достигнал оптималната си температура или с други думи, не изгаря изцяло и води до черния дим.

Повечето специалисти показват, че има три типа дим, които могат да посочват какво тъкмо се случва в една горивна камера. Сивият цвят е за горене на масло, белият е за вода, а черният за гориво. За да няма толкоз огромна драма и самолетоносача да не се счита за следващия несполучлив опит на Съюз на съветските социалистически републики. Адмирал Иван Василев декларира радостно, че черния дим е тенденциозен, с цел да може британците да знаят, че адмиралът е дошъл. Това била някаква морска традиция.

И тъкмо затова през днешния ден ще открием, че същият транспортен съд е изпратен за доработка и рационализация. Плановете за стартиране на Кузнецов бяха публично готови за тази или идната година. Поради съществуването на редица недостатъци в самата структура, в този момент компанията се застрахова и споделя, че самолетоносача ще бъде пуснат назад в деяние към 2024 година Може би истината е, че транспортен съд от 80-те години не може да се модернизира и да доближи до модерната висота, изключително откакто дизайнът не дава отговор на модерните стандарти.

Според новите модернизации ще може да придвижва към 24 бойни самолета и 12 хеликоптера, въоръжени с противовъздушни и противокорабни ракети. Това значи, че най-вероятно и горивната система се трансформира, с цел да се освободи толкоз място. Отново подсещаме, че модернизацията стартира през 2017 година и се смяташе, че би трябвало да приключи до 2022 година Миналата година руснаците обявиха, че датата за стартиране ще е 2023 година С повишението на бойния капацитет ще се увеличи и времето на службата – сред 10 и 15 години.

Какво се случва с всички останали самолетоносачи? Някои се озовават в запаса на Pepsi и са продадени за скрап, други са нарязани от руснаците. Единственият оживял е Кузнецов, който се счита за най-модерното им оръжие от 80-те години. Поради комплексната конструкция и неприятното осъществяване, самолетоносача е виновен за отнемането на животи, освен това на самите моряци. През 2009 година избухва пожар покрай брега на Турция. Един месец по-късно корабът съумява да разлее към 300 тона мазут в океана, до момента в който се презарежда.

По време на неговата бойна задача, два изтребителя се разрушават в океана, до момента в който се пробват да кацнат. Останалите са ориентирани към друго летище. По публични данни ще би трябвало да се отстранен старите съставни елементи и ракетни силози, подменя се цялата електроника и системи за сигурност. С положителните планове откриваме и жестоката опозиция на Кузнецов. Инсталирания плаващ пристан, който би трябвало да го държи на повърхността, потъва през 2018 година Извикания кран, който би трябвало да стабилизира кораба съумява да направи дупка в мостика и да убие един служащ.

Само една година по-късно избухва пожар, до момента в който множеството служащи са в машинното поделение. Двама души са убити и още единадесет са ранени. Дори и в този миг има подозрения за горивото, заради простата причина, че сега съветската флота разполага с доста лимитирани запаси, както и липсва задоволително място за инсталирането на нуклеарни сили. Някои от старите самолетоносачи са продадени на Китай, с цел да се трансфорат в хотел и музей – към този момент не плават. Индийците съумяват да наследят още един, който употребяват от 2013 година насам. Сестрата на Кузнецов е продадена на Китай в една много сенчеста договорка, която остава в загадка, до момента в който самият транспортен съд не се появи през 2012 година във въоръжението на Китай. Неговата история също е занимателна.

Официалното изказване на Пекин демонстрира, че те в никакъв случай не са желали транспортен съд от подобен клас, а и през днешния ден създават такива, затова не е била чак такава огромна драма. По-интересното е, че покупката е като анекдот. Лицето, което закупува бойния транспортен съд е баскетболист с упоритост да построи плаващо казино. Първите апетити на Китай са записани още през 70-те години на предишния век. Високото напрежение сред двете страни, безумната цена на руснаците, както и лимитираните запаси на китайската войска, бързо поставят завършек на договарянията. Първият съветски самолетоносач не може да се похвали с доста триумфи.

10 години по-късно е модифициран, с цел да разреши на изтребители Su-33 Flanker да кацат и с това демонстрира надалеч по-добри благоприятни условия. Интересът към този момент е различен, само че има и още проблеми. Забранява се на транспортен съд с тегло към 15 000 тона да минава през Черно море, да се насочи към Босфора и по-късно да стигне до Китай. За да отговорят на условията, руснаците приключват кораба единствено на 2/3 и премават въоръжението, както и някои електроники. През 1992 година завършва и неговата разработка. След 1992 година корабът към този момент е украински и украинците въобще не го желаят. Китай, Русия и Индия отхвърлят въобще да договарят, това е едно голямо ръждясващо корито. Поради обстоятелството, че Китай не може толкоз очевидно да закупи кораба и да не увеличи напрежението измежду съседките си, би трябвало да се измисли различен вид.

През 1996 година група офицери, в това число шефа на китайското разузнаване – военачалник Джи Шенгде ще се извърнат към баскетболиста Хю Зенгпинг. Атлетът към този момент е професионален предприемач и не се занимава със спорт, само че неговото име е задоволително известно. Предложението на партията е точно той да купи кораба като жител, с цел да го употребява като казино, като по този начин ще се преминат всички типове ограничавания. Корабът ще остане на негово име, до момента в който политическите течения не бъдат малко по-добри за развиването на войска. Китай не купува единствено един самолетоносач, той купува три. За да се поддържа версията, единият е увеселителен парк, а другият е музей.

Единият притежател през днешния ден го е трансфорат в център за видео игри и удоволствието му коства към 4.4 милиона $, с цел да може да го реалокира от Шанхай до Нантонг. Другият е хотел в Тианджин. По-модерният самолетоносач разполага и с доста по-добри индикатори. Баскетболиста заплаща 30 милиона $ в Хонконг за договорката и по-късно поддържа версията, че е подготвен да го трансформира в казино. Хю даже има лиценз за хазарт от Макао – по това време към момента е колония на Португалия). През 1998 година Хю идва в Украйна и се среща със притежателите.

След 5 дни в договаряния и редица подкупи – той самият споделя, че общият им брой е към 50 бутилки от най-скъпия алкохол, който може да откри, договорката е подписана за 20 милиона $. Това е сумата, която през днешния ден се заплаща за един изтребител. Поради обстоятелството, че не може да заплати незабавно, а година по-късно, цената се покачва с 10 милиона $. По това време американското разузнаване открива, че лицензът към този момент е изминал, Хю няма компания, нито телефонен номер, само че това към този момент няма значение.

Американската флота даже се смее, че корабът не е приключен и няма по какъв начин да се трансформира в самолетоносач. През 2000 година китайците слагат моторите – преди този момент не са инсталирани – предоставени са всички схеми, извикана е холандска компания, която да тегли 306-метровия кит във водата и по този начин да стигне до Китай.

Не наподобява чак толкоз ужасно, до момента в който не разберем, че близо 500 дни кораба би трябвало да се върти към Истанбул. Турските управляващи отхвърлят кулоар през Босфора. Те имат и рационална причина, заради неналичието на лична мощ на самолетоносача – моторите са сложени, само че не са свързани – корабът може елементарно да се завърти и да блокира всички останали преминаващи. Освен това може да заседне или да удари един от двата моста, които свързват Истанбул.

Притоците са едвам 700 метра необятни, а за тегленето са нужни към 6 курса и корекции за прекосяване. През последната година има стотици регистрирани огромни кораби, които са съумели да нанесат провали. Китай е на мнение, че всичко това е съпротива на тяхното отменяне на войната в Югославия, която Турция поддръжка, а Китай отхвърля. Бъдещият китайски самолетоносач прекарва 16 месеца в изтегляне, а цената за ден е 8500 $. През август 2001 година Пекин дава обещание, че ще даде на всички турци опция да го посетят и да се забавляват, когато структурата бъде приключена.

На 1 ноември Турция разрешава прекосяването и повече от 24 кораба стартират да теглят голямото корито през Босфора. Следващата спирка са Дарданелите. Китайската покупка е застигната от стихия със скорост напразно от близо 100 км/ч и някои от теглещите кораби имат редица проблеми, само че въпреки всичко го резервират на повърхността. Следващата спирка е Суецкия канал. Там е задоволително елементарно да се мине, само че управляващите отхвърлят да пуснат кораб без мотори.

Ето за какво се постанова отклоняване от маршрута през Африка. По остарелия и към този момент одобрен жанр на Васко да Гама, коритото се движи със седем благи в час. Финалният час идва през март 2002 година с идването на първия самолетоносач/казино и призрачен сън за холандците, които е трябвало да го теглят. След три години самолетоносача е подложен на сушата, с цел да бъде осъвременен и квалифициран за работа. Двигателите са възобновени, осъвременени и конфигурирани през 2011 година

По-важното е, че въпреки да не е толкоз съвременен, колкото останалите в света, китайските инженери съумяват да спестят към 15 години в опити и непосредствено да прегледат технологията. За страдание Хю не печели доста от партията. Удоволствието коства към 120 милиона $, които пък се отразяват на неговия бизнес и продажбата на всички активи. Генерал Джи е задържан през 2001 година за контрабанда и пране на пари, затова той няма по какъв начин да заплати, както и неговите подчинени.

Пекин заплаща единствено 20 милиона $ на бедния вложител, само че даже те се озовават в сметката на холандците. Поне Китай разполага със самолетоносач, а Хю признава, че е платил милиони в подкупи, които също не са се покрили от партията.