Полет към нов бизнес със самолетни обезщетения
В екипа не е значимо единствено да има разнородни експерти, само че и хората да си харесват, считат Велизар Шулев и Татяна Миткова
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Глобалната мрежа Endeavor утвърди още петима български бизнесмени
Подкрепа от организацията ще получат съоснователите на марката за дамски обувки by FAR и на платформата ClaimCompass
8 яну 2018
ClaimCompass завоюва стартъп надпреварата на DigitalK 2017
Компанията продоставя помощ за издействане на обезщетение до 600 евро при просрочен или анулиран полет
9 юни 2017 Стартъпът на Татяна Миткова, Велизар Шулев и Александър Сумин получава първото финансиране от 200 хиляди $ от калифорнийски фонд, следват още средства от други американски вложители. Основният пазар на компанията е Източна Европа, към този момент са имали 15 хиляди клиенти, а две години след старта месечният оборот е по 40 хиляди евро. Вероятно всеки човек, който лети по няколко пъти в годината, е имал случай на просрочен или анулиран полет. Едва 5% от клиентите на самолетните компании обаче търсят обезщетение. Защото не знаят правата си или поради дългата процедура. Точно в тази ниша стартират бизнеса си Татяна Миткова, Велизар Шулев и Александър Сумин, учили и работили в чужбина, само че събрали се за плана. Те основават платформата ClaimCompass през 2016 година и към този момент са привлекли американски вложители, обезпечили им финансиране за над 400 хиляди $.
По-автоматичният модел
Зад концепцията на ClaimCompass стои европейски правилник от 2004 година, съгласно който самолетните компании би трябвало да обезщетят пасажерите, ако полетът им закъснее или бъде анулиран. Това важи за всички полети, които изхвърчат от Европейски Съюз, без значение от самолетната компания, или кацат в Европейски Съюз, в случай че превозвачът е европейски. Подобни правни услуги се оферират от доста адвокатски фирми, само че концепцията на ClaimCompass е да бъде софтуерна компания и исковете да не се обработват ръчно. " До огромна степен процесът е автоматизиран, само че имаме и юридически екип, който се намесва при по-сложни обстановки ", изяснява Шулев.
Това, което клиентите би трябвало да създадат, е да влязат на уеб страницата на компанията и да попълнят данните за проблематичния полет и личните си данни. След това ClaimCompass ревизира информацията и събитията към тях, защото при форсмажорни условия да вземем за пример самолетните компании не дължат обезщетение, а и от време на време пасажерите показват погрешна информация с вярата да получат обезщетение. " Проверката става автоматизирано, защото имаме доста бази данни - от такива за разписанията на полетите до такива за метеорологичните условия и положението на пистите ", споделя Миткова. Самият логаритъм преценя какви са възможностите за отплата, като те могат да бъдат и нулеви, в случай че повода за закъснението да вземем за пример е неприятно време. Когато обаче има проблем, системата автоматизирано изпраща тъжба до съответната самолетна компания. " Интересното е, че макар че този правилник съществува от години, в над 90% от случаите самолетните компании се пробват да отхвърлят желае, без да имат съображение за това ", споделя Миткова. Това е моментът, в който се намесва юридическият екип на ClaimCompass.
Тази услуга обаче също е на път значително да бъде автоматизирана. В момента компанията развива технология въз основата на machine learning (машинно обучение), която да проучва мненията, които самолетните компании изпращат, и да им връща назад писмо.
Клиентите не заплащат предварителна такса за обработка на исковете. Комисиона от 25% се дължи единствено при сполучливо поучена отплата, която съгласно случая е сред 250 и 600 евро. Средно процесът лишава сред 4 и 8 седмици с изключение на в случаите, когато се стига до съд.
Цел: Източна Европа
Регламентът, който дава право на обезщетение, е европейски, само че е използван за пасажери от всевъзможни националности. Затова и измежду клиентите на ClaimCompass има хора от Америка, Азия и така нататък Основният фокус обаче са авиопътниците от Източна Европа, като системата работи на 10 езика, в това число турски, румънски и гръцки.
Досега платформата е употребена от над 15 хиляди души. " Първите ни към 1000 желае бяха през 2016 година, когато започнахме, само че предходната година набрахме инерция, получихме финансиране, ориентирахме се какъв маркетинг ни би трябвало и по тази причина имахме забележителен растеж в получените компенсации ", сподели Миткова. Едно от подобренията, които компанията е направила, е точно предварителният обзор на исковете. И по този начин е понижила каузи на несполучливите до 25-30%.
Конкуренция в бранша не липсва - както от адвокатски фирми, по този начин и от софтуерни компании, които работят по сходен модел. " Това, което ни разграничава, като гледаме промишлеността си от вътрешната страна, е кой какъв брой е огромен, до каква степен употребява технология и до каква степен е автоматизирал процеса ", споделя Миткова. На европейско равнище има няколко огромни играча - компании като Flightright и Airhelp, като първата обслужва Германия, Австрия, Швейцария и Франция, а втората е ориентирана към Скандинавските страни и Западна Европа. " Всички компании в тази промишленост са стартъпи, няма остарели компании, защото самата промишленост е млада ", прецизира Шулев.
Голяма част от маркетинг напъните на ClaimCompass, изключително първоначално, са ориентирани онлайн - Фейсбук, Гугъл Adwords и така нататък Този канал обаче има своите ограничавания, защото няма по какъв начин да се заловен тъкмо клиентите със просрочен полет. Затова компанията бързо се преориентира и стартира партньорска стратегия с онлайн туристически организации. " Можем да сканираме всички полети, за които дадена организация е продала билети и автоматизирано ревизираме дали е имало забавяне или анулация. Ако да, сътрудникът може да изпрати мейл на всичките си пасажери и да ги осведоми, че могат да получат обезщетение ", изяснява Миткова. " За колегата това също е добре, тъй като може да изненада прелестно клиентите си с спомагателна услуга и да покаже, че се интересува от тях ", прибавя Шулев.
Българи от три страни
Основателите на ClaimCompass не стигат до концепцията за платформата поради персонални проблеми с полети, макар че са имали такива случаи и, по думите на Миткова, към този момент са употребили личната си услуга неведнъж. " Когато започнахме, и тримата имахме интерес към пускане на бизнес по разнообразни способи, не знаехме, че ще се съберем тъкмо в тази компания ", споделя тя. Когато концепцията стартира да се оформя, Шаламанов работи за различен стартъп в Глазгоу, където е учил компютърни технологии, Миткова е в Берлин, където е приключила право, а неотдавна там е дошъл и Сумин, който преди този момент е следвал бизнес, политология и счетоводство в Канада, а по-късно е специализирал маркетинг и PR. " Вече бях събрала информация за европейския правилник, открихме, че и тримата ни вълнуват такива тематики, и взехме решение, че ще е забавно да тестваме сходна платформа, изключително в Източна Европа, където за правата на пасажерите не се говореше нищо ", споделя Миткова. След няколко скайп диалога сред Берлин и Глазгоу през 2015 година тримата записват компанията " Клеймкомпас ".
Американски късмет
През първата година инвестицията в плана е най-много под формата на персонално време и старания през вечерите и в почивните дни, защото и тримата към момента работят на други места. " Започнахме със уебсайт, имахме нула пари за реклама, публикувахме във фейсбук групи на пътуващи хора или българи в чужбина ", споделя Миткова. През 2016 година вземат решение да се заемат по-активно с компанията, напущат предходните си работи и се връщат в България. " Беше доста продуктивно лято и най-после към този момент се оглеждахме за финансиране ", прибавя тя.
По това време се срещат с сътрудниците от основания в Калифорния фонд 500 Startups, който таман е отворил микрофонд в Истанбул, с цел да влага в компании от района. Проектът на ClaimCompass се оказва на прекомерно ранен стадий на развиване и по тази причина от Турция ги насочват към основния фонд в Съединени американски щати, който има акселераторска стратегия. Там бизнесмените още веднъж не пробиват, защото конкуренцията е доста огромна, а има и условие за минимални доходи, които те към момента нямат.
Шансът идва ненадейно скоро по-късно. На конференция за стартъпи в Мюнхен Миткова среща една от партньорките в 500 Startups и за 5 минути в почивката й споделя за ClaimCompass. " Тя доста хареса концепцията, зададе няколко въпроса и единствено след няколко часа към този момент се беше съветвала с другите сътрудници и бяха решили да ни поканят още за същия сезон на акселераторската стратегия ", споделя тя. Две седмици по-късно тримата отпътуват за Калифорния, където изкарват 4 месеца. В Съединени американски щати записват и компания – ClaimCompass Inc., посредством която да притеглят вложители и която е директният притежател на българското сдружение.
Инвестицията, която 500 Startups прави, е общо 200 хиляди $ – 150 хиляди $ непосредствено и 50 хиляди $ посредством микрофонда в Истанбул. Интересното при фонда е, че той дава финансиране под формата на конвертируем дълг, който се обръща в дялове при избрани условия (последващо финансиране, продажба на компанията или след 18 месеца). Заради приключване на периода такова конвертиране се чака да се случи това лято. В момента ClaimCompass набира последващо финансиране, като задачата е 500-700 хиляди $. Първата част в размер на 225 хиляди $ към този момент е получена, а вложители са два фонда и един бизнес ангел от Съединени американски щати, с които българските бизнесмени са се срещнали около акселераторската стратегия.
На нула
За ClaimCompass към този момент работят 17 души, в това число 13 чиновници в София и няколко фрилансъри отвън България. Сред тях има както механически експерти, по този начин и маркетингови фрагменти. Последното попълнение е колежка от Украйна, която оказва помощ за развиване на рускоезичните пазари.
Компанията към този момент прави оборот от 40 хиляди евро на месец, а последните месеци на предходната година е съумяла да излезе на нула. За стартъп компания обаче задачата е да пораства. " Затова търсим последващо финансиране - желаеме да стигнем до повече клиенти и повече пазари ", изяснява Миткова.
В момента ClaimCompass приготвя нови артикули, които скоро ще бъдат тествани. Сред тях са и технология, посредством която се ревизират остарели полети. " Много клиенти не могат да си спомнят дали са имали просрочен или анулиран полет преди няколко години, а някои от тях към момента могат да получат обезщетение ", прецизира Миткова. Екипът работи интензивно и върху нови партньорства с турагенциите. Q&A
Как избирате нови хора за екипа?
Татяна Миткова: В началото от нашата персонална мрежа, само че в този момент към този момент доста по-професионално. Последният асортимент беше на няколко кръга - събиране на кандидатури, предварителни задания, телефонни изявленията и чак тогава изявленията онлайн. Критериите, които гледахме, бяха освен уменията на претендента, а и до каква степен той ще се впише в нашата просвета и екип, до каква степен има типичните стартъп полезности, тъй като при нас работата е доста по-динамична, не е като в огромна корпорация, където е ясно какво би трябвало да правиш и какви са упованията.
Къде се виждате след 5 години?
Велизар Шулев: Виждаме се като немного по-голям екип от в този момент, по-скоро много по-напреднали от софтуерна позиция и на доста повече пазари, да обслужваме повече пасажери.
Татяна Миткова: След пет години желаеме да можем да достигнем до всеки пасажер, който е имал проблем с полета.
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Глобалната мрежа Endeavor утвърди още петима български бизнесмени
Подкрепа от организацията ще получат съоснователите на марката за дамски обувки by FAR и на платформата ClaimCompass
8 яну 2018
ClaimCompass завоюва стартъп надпреварата на DigitalK 2017
Компанията продоставя помощ за издействане на обезщетение до 600 евро при просрочен или анулиран полет
9 юни 2017 Стартъпът на Татяна Миткова, Велизар Шулев и Александър Сумин получава първото финансиране от 200 хиляди $ от калифорнийски фонд, следват още средства от други американски вложители. Основният пазар на компанията е Източна Европа, към този момент са имали 15 хиляди клиенти, а две години след старта месечният оборот е по 40 хиляди евро. Вероятно всеки човек, който лети по няколко пъти в годината, е имал случай на просрочен или анулиран полет. Едва 5% от клиентите на самолетните компании обаче търсят обезщетение. Защото не знаят правата си или поради дългата процедура. Точно в тази ниша стартират бизнеса си Татяна Миткова, Велизар Шулев и Александър Сумин, учили и работили в чужбина, само че събрали се за плана. Те основават платформата ClaimCompass през 2016 година и към този момент са привлекли американски вложители, обезпечили им финансиране за над 400 хиляди $.
По-автоматичният модел
Зад концепцията на ClaimCompass стои европейски правилник от 2004 година, съгласно който самолетните компании би трябвало да обезщетят пасажерите, ако полетът им закъснее или бъде анулиран. Това важи за всички полети, които изхвърчат от Европейски Съюз, без значение от самолетната компания, или кацат в Европейски Съюз, в случай че превозвачът е европейски. Подобни правни услуги се оферират от доста адвокатски фирми, само че концепцията на ClaimCompass е да бъде софтуерна компания и исковете да не се обработват ръчно. " До огромна степен процесът е автоматизиран, само че имаме и юридически екип, който се намесва при по-сложни обстановки ", изяснява Шулев.
Това, което клиентите би трябвало да създадат, е да влязат на уеб страницата на компанията и да попълнят данните за проблематичния полет и личните си данни. След това ClaimCompass ревизира информацията и събитията към тях, защото при форсмажорни условия да вземем за пример самолетните компании не дължат обезщетение, а и от време на време пасажерите показват погрешна информация с вярата да получат обезщетение. " Проверката става автоматизирано, защото имаме доста бази данни - от такива за разписанията на полетите до такива за метеорологичните условия и положението на пистите ", споделя Миткова. Самият логаритъм преценя какви са възможностите за отплата, като те могат да бъдат и нулеви, в случай че повода за закъснението да вземем за пример е неприятно време. Когато обаче има проблем, системата автоматизирано изпраща тъжба до съответната самолетна компания. " Интересното е, че макар че този правилник съществува от години, в над 90% от случаите самолетните компании се пробват да отхвърлят желае, без да имат съображение за това ", споделя Миткова. Това е моментът, в който се намесва юридическият екип на ClaimCompass.
Тази услуга обаче също е на път значително да бъде автоматизирана. В момента компанията развива технология въз основата на machine learning (машинно обучение), която да проучва мненията, които самолетните компании изпращат, и да им връща назад писмо.
Клиентите не заплащат предварителна такса за обработка на исковете. Комисиона от 25% се дължи единствено при сполучливо поучена отплата, която съгласно случая е сред 250 и 600 евро. Средно процесът лишава сред 4 и 8 седмици с изключение на в случаите, когато се стига до съд.
Цел: Източна Европа
Регламентът, който дава право на обезщетение, е европейски, само че е използван за пасажери от всевъзможни националности. Затова и измежду клиентите на ClaimCompass има хора от Америка, Азия и така нататък Основният фокус обаче са авиопътниците от Източна Европа, като системата работи на 10 езика, в това число турски, румънски и гръцки.
Досега платформата е употребена от над 15 хиляди души. " Първите ни към 1000 желае бяха през 2016 година, когато започнахме, само че предходната година набрахме инерция, получихме финансиране, ориентирахме се какъв маркетинг ни би трябвало и по тази причина имахме забележителен растеж в получените компенсации ", сподели Миткова. Едно от подобренията, които компанията е направила, е точно предварителният обзор на исковете. И по този начин е понижила каузи на несполучливите до 25-30%.
Конкуренция в бранша не липсва - както от адвокатски фирми, по този начин и от софтуерни компании, които работят по сходен модел. " Това, което ни разграничава, като гледаме промишлеността си от вътрешната страна, е кой какъв брой е огромен, до каква степен употребява технология и до каква степен е автоматизирал процеса ", споделя Миткова. На европейско равнище има няколко огромни играча - компании като Flightright и Airhelp, като първата обслужва Германия, Австрия, Швейцария и Франция, а втората е ориентирана към Скандинавските страни и Западна Европа. " Всички компании в тази промишленост са стартъпи, няма остарели компании, защото самата промишленост е млада ", прецизира Шулев.
Голяма част от маркетинг напъните на ClaimCompass, изключително първоначално, са ориентирани онлайн - Фейсбук, Гугъл Adwords и така нататък Този канал обаче има своите ограничавания, защото няма по какъв начин да се заловен тъкмо клиентите със просрочен полет. Затова компанията бързо се преориентира и стартира партньорска стратегия с онлайн туристически организации. " Можем да сканираме всички полети, за които дадена организация е продала билети и автоматизирано ревизираме дали е имало забавяне или анулация. Ако да, сътрудникът може да изпрати мейл на всичките си пасажери и да ги осведоми, че могат да получат обезщетение ", изяснява Миткова. " За колегата това също е добре, тъй като може да изненада прелестно клиентите си с спомагателна услуга и да покаже, че се интересува от тях ", прибавя Шулев.
Българи от три страни
Основателите на ClaimCompass не стигат до концепцията за платформата поради персонални проблеми с полети, макар че са имали такива случаи и, по думите на Миткова, към този момент са употребили личната си услуга неведнъж. " Когато започнахме, и тримата имахме интерес към пускане на бизнес по разнообразни способи, не знаехме, че ще се съберем тъкмо в тази компания ", споделя тя. Когато концепцията стартира да се оформя, Шаламанов работи за различен стартъп в Глазгоу, където е учил компютърни технологии, Миткова е в Берлин, където е приключила право, а неотдавна там е дошъл и Сумин, който преди този момент е следвал бизнес, политология и счетоводство в Канада, а по-късно е специализирал маркетинг и PR. " Вече бях събрала информация за европейския правилник, открихме, че и тримата ни вълнуват такива тематики, и взехме решение, че ще е забавно да тестваме сходна платформа, изключително в Източна Европа, където за правата на пасажерите не се говореше нищо ", споделя Миткова. След няколко скайп диалога сред Берлин и Глазгоу през 2015 година тримата записват компанията " Клеймкомпас ".
Американски късмет
През първата година инвестицията в плана е най-много под формата на персонално време и старания през вечерите и в почивните дни, защото и тримата към момента работят на други места. " Започнахме със уебсайт, имахме нула пари за реклама, публикувахме във фейсбук групи на пътуващи хора или българи в чужбина ", споделя Миткова. През 2016 година вземат решение да се заемат по-активно с компанията, напущат предходните си работи и се връщат в България. " Беше доста продуктивно лято и най-после към този момент се оглеждахме за финансиране ", прибавя тя.
По това време се срещат с сътрудниците от основания в Калифорния фонд 500 Startups, който таман е отворил микрофонд в Истанбул, с цел да влага в компании от района. Проектът на ClaimCompass се оказва на прекомерно ранен стадий на развиване и по тази причина от Турция ги насочват към основния фонд в Съединени американски щати, който има акселераторска стратегия. Там бизнесмените още веднъж не пробиват, защото конкуренцията е доста огромна, а има и условие за минимални доходи, които те към момента нямат.
Шансът идва ненадейно скоро по-късно. На конференция за стартъпи в Мюнхен Миткова среща една от партньорките в 500 Startups и за 5 минути в почивката й споделя за ClaimCompass. " Тя доста хареса концепцията, зададе няколко въпроса и единствено след няколко часа към този момент се беше съветвала с другите сътрудници и бяха решили да ни поканят още за същия сезон на акселераторската стратегия ", споделя тя. Две седмици по-късно тримата отпътуват за Калифорния, където изкарват 4 месеца. В Съединени американски щати записват и компания – ClaimCompass Inc., посредством която да притеглят вложители и която е директният притежател на българското сдружение.
Инвестицията, която 500 Startups прави, е общо 200 хиляди $ – 150 хиляди $ непосредствено и 50 хиляди $ посредством микрофонда в Истанбул. Интересното при фонда е, че той дава финансиране под формата на конвертируем дълг, който се обръща в дялове при избрани условия (последващо финансиране, продажба на компанията или след 18 месеца). Заради приключване на периода такова конвертиране се чака да се случи това лято. В момента ClaimCompass набира последващо финансиране, като задачата е 500-700 хиляди $. Първата част в размер на 225 хиляди $ към този момент е получена, а вложители са два фонда и един бизнес ангел от Съединени американски щати, с които българските бизнесмени са се срещнали около акселераторската стратегия.
На нула
За ClaimCompass към този момент работят 17 души, в това число 13 чиновници в София и няколко фрилансъри отвън България. Сред тях има както механически експерти, по този начин и маркетингови фрагменти. Последното попълнение е колежка от Украйна, която оказва помощ за развиване на рускоезичните пазари.
Компанията към този момент прави оборот от 40 хиляди евро на месец, а последните месеци на предходната година е съумяла да излезе на нула. За стартъп компания обаче задачата е да пораства. " Затова търсим последващо финансиране - желаеме да стигнем до повече клиенти и повече пазари ", изяснява Миткова.
В момента ClaimCompass приготвя нови артикули, които скоро ще бъдат тествани. Сред тях са и технология, посредством която се ревизират остарели полети. " Много клиенти не могат да си спомнят дали са имали просрочен или анулиран полет преди няколко години, а някои от тях към момента могат да получат обезщетение ", прецизира Миткова. Екипът работи интензивно и върху нови партньорства с турагенциите. Q&A
Как избирате нови хора за екипа?
Татяна Миткова: В началото от нашата персонална мрежа, само че в този момент към този момент доста по-професионално. Последният асортимент беше на няколко кръга - събиране на кандидатури, предварителни задания, телефонни изявленията и чак тогава изявленията онлайн. Критериите, които гледахме, бяха освен уменията на претендента, а и до каква степен той ще се впише в нашата просвета и екип, до каква степен има типичните стартъп полезности, тъй като при нас работата е доста по-динамична, не е като в огромна корпорация, където е ясно какво би трябвало да правиш и какви са упованията.
Къде се виждате след 5 години?
Велизар Шулев: Виждаме се като немного по-голям екип от в този момент, по-скоро много по-напреднали от софтуерна позиция и на доста повече пазари, да обслужваме повече пасажери.
Татяна Миткова: След пет години желаеме да можем да достигнем до всеки пасажер, който е имал проблем с полета.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ