В едно от езерата в Сиатъл има цяла улица от

В едно от езерата в Сиатъл има цяла улица от плаващи къщи. Последната, ситуирана в най-далечния завършек на пристана, сe носи над водата тържествено и храбро. Облицована е с избелели от времето кедрови дъски, а нежни грамофончета разтварят пъпки с първите лъчи на слънцето.

Тук през 50-те години Пени Уентуърт мечтае за живот, изпълнен с обич и сигурност. Но до момента в който звездата на брачна половинка й Декстър изгрява, Пени става все по-самотна. Доскоро муза на добиващия все по-голяма известност художник, в този момент тя е подценена и нещастна. А един ден просто изчезва.

В днешно време Ейда Санторини се нанася в същата очарователна плаваща къща на езерото. След драматичен случай тя изоставя сполучливата си журналистическа кариера в Ню Йорк с вярата да излекува раните в душата си.

Един ден в остарял сандък тя намира писма и мемоари, говорещи за буйна любовна спекулация. Очарована от мистериозната Пени, Ейда се заема да открие историята на тази красива жена с трагична орис.

За създателя
" Когато те сънувах " от Холи Милър - един по-различен разказ за любовта
Джоуел се е зарекъл в никакъв случай повече да не се влюбва. Защото любовта води след себе си болежка. Но когато среща Кали, той не може да устои н...

Сара Джио е бестселърова авторка на сантиментални четива, оповестени в над 27 страни и покорили класациите в Съединени американски щати, Норвегия, Русия, Полша, Турция. В началото на писателската си кариера тя се пробва да съчетава писането на романи с уговорките си като публицист. Автор е на голям брой публикации за „ Ню Йорк Таймс “, „ Мари Клеър “, списанието на Опра Уинфри и доста други дамски списания и уеб сайтове. Няколко години води две известни рубрики на „ Гламър “: „ Здраве и фитнес “ и „ Втора глава. Любовта “.

На българските читатели писателката е позната с романите „ Теменужки през март “, „ Пролетен сняг “, „ Винаги “ и „ Всички цветя в Париж “.

Сара Джио за „ Утринно зарево “

Пиша това, до момента в който седнал съм в моята плаваща къща в Сиатъл и виждам през прозореца към сивия ден на езерото Юниън. Вали пороен дъжд. Той барабани по покрива, а вятърът го подухва против прозорците. Това са обичаните ми дни на езерото. Виждам плуващи патици и преминаващи лодки, а понякога и някой гребец с каяк, макар дъжда. Уютно е. Хубаво ми е.

Когато се заех да пиша този разказ, започнах единствено с ситуацията: плаваща къща на брега на езерото Юниън. Цял живот съм живяла в региона на Сиатъл и плаващите къщи постоянно са ме очаровали (и несъмнено, един филм, наименуван Безсъници в Сиатъл, ускори още повече това очарование). Преди години, като млад публицист, написах публикация за метода на живот в плаващите къщи и в никакъв случай няма да не помни поканата да прегледам плаващ дом за първи път. Жената, която общително ме одобри в дома си (през врата, която имаше отвор за патици ниско долу), ми описа за живота на езерото – за това по какъв начин плаващата къща се поклаща от вятъра, по какъв начин езерото може да те приспи с люлеенето си, и може би най-забележителното – за метода на живот в общността на плаващите къщи, която е като семейство. Съседите си оказват помощ в потребност и пазят тайните си като най-доверените другари.
Откъс от " Народът против Алекс Крос "
Стоях пред огледалото в спалнята и се пробвах да направя съвършен възел на вратовръзката си. Изключително елементарна задача, която ми се н...

Предполагам, че началото на този разказ стартира в оня ден, когато влязох в дребния плаващ дом. И с течение на времето копнеех да пребивавам в лична плаваща къща. Но защото фамилията ни се разрастваше, двамата със брачна половинка ми взехме решение, че развъждането на три дребни момчета на плаваща къща може би не е най-хубавият избор (представете си да играете с топка на дребен пристан). Затова оставихме тази фантазия настрани, най-малко до септември 2012 година.

Съпругът ми знаеше, че премислям концепция за разказ, разрастващ се на плаваща къща, и въпреки да се надявах да намерим някоя чартърен за уикенд с изследователска цел, той ме изненада с великодушна концепция. Предложи да наемем плаваща къща за по-дълъг интервал от време. Можех да я употребявам като офис и в действителност да усещам живота на езерото.

Първият ми инстинкт беше да откажа. На пръв взор изглеждаше несериозно, излишно харчене на пари. Но след това започнах да се възнамерявам: в действителност – по какъв начин другояче бих могла да опозная метода на живот на плаващата къща, историята на общността, локалните хора и техните секрети?

Така че отидохме да разгледаме една плаваща къща чартърен и в границите на 3,5 секунди аз се влюбих бясно в нея. Това беше къщата на моите фантазии – със спалня на таванското помещение (с илюминатор), с палуба на покрива с аспект към „ Спейс Нийдъл “ и изцяло оборудвана кухня. Със брачна половинка ми бързо подписахме контракт за наем за четири месеца.

Не бих могла да напиша тази книга, в случай че не бях прекарала това време на езерото Юниън. Макар това да е художествено произведение, месеците, които прекарах в общността на плаващите къщи, обогатиха и въодушевиха моето писане – от зеленоглавите диви патици, гнездящи извън, на задната ми палуба, до добротата на съседите към мен.