В една война няма победители. Всички страни са обречени да

В една война няма спечелили. Всички страни са обречени да изгубят, само че по друго време. През 1992 година погледите на света са ориентирани към Абхазия. Именно там се разказват първите конфликти и напрежение, като от едната страна застават грузинците, а от другата страна се изправят етнически кавказци, както и самите абхазци. В следствие другите сепаратисти получават даже поддръжка от Руската федерация. Причината за спора е дадена единствено една година по-рано, когато грузинския президент Звиад Гамсакхурдия поема контрола на страната, откакто е осъществен сполучлив прелом.

По време на самия спор и малко след него се потвърждава осъществяването на етническо пречистване, нужна е една година на ОН да удостовери и да потвърди редица нарушавания на човешките права. Жертвите са към 5000 грузинеца и към 4000 абхазци. По това време към 250 000 грузинци се считат за изчезнали или изгубени. От една страна това е война, която носи доста тежки последици за Грузия, а от друга ще е считана за тържествена и даже патриотична война за Абхазия.

Грузия стартира да изисква самостоятелност още през 80-те години на предишния век, доста преди Съюз на съветските социалистически републики да стартира да се разклаща. През 1989 година националисти на Абхаз изискват подписването на декларация, с която публично декларират, че са съумели да изоставен съюза. Към това изискват и опция да се разделят от Грузия и техният помощен съюз. Освен това има декларация, която разрешава на грузинското държавно управление да промени университета Сукхуми и да го зачисли към университета в Тбилиси.

Етническите грузински студенти стартират митинги, до момента в който държавно управление бърза да ги забрани. Преди въобще да се стигне до изложение на мнение, техните абхазки сътрудници също ги посрещат и стартират безредици, които водят до принуждение. Грузинското анти-съветско придвижване остава доста ядосано от обстоятелството, че до този миг двете общества са живеели добре, а в този момент се доближава до напрежение. Те стачкуват в Тбилиси.

Съветските бойци влизат и на 9 април се стига до първите кръвопролития. Още през юли 1989 година се стига и до първите въоръжени конфликти, които водят до още повече жертви. По това време абхазци виждат, че се вкарва нова грузинска доминация, която няма по какъв начин да се отрази позитивно. Дори съдът на Съюз на съветските социалистически републики ще съобщи, че Грузия няма право да дефинира статуса на университета, да дефинира неговите изпити.

Въвежда се нова дата за банкет – 15 юли. Вместо студенти, които желаят да открият познание, по улиците потеглят разнообразни военни фракции и резултат е 18 убити и повече от 448 ранени – 302 от тях са грузинци. Като отговор, бойци са пуснати по улиците с една задача – да потушат протеста. През 1990 година нито една от двете страни не се усеща толкоз мощна и няма опция да събере своя войска. Отношенията са извънредно трагични и по-често се води стълкновение, наричано – войната на законите. До 1992 година експанзията се покачва, само че Съюз на съветските социалистически републики към този момент не се вълнува какво ще се случи – той също чака своите последни дни. Нуждата от самостоятелност доближава сериозни равнища, когато абхазките сепаратисти атакуват Народното събрание в Сукхуми.

Веднага по-късно се афишира и първата самостоятелност на район, въпреки и интернационално никой да не ги разпознава. На 14 август 1992 година грузинската полиция и армията са изпратени да възстановят контрола в Абхазия. Войниците са лица, които са пуснати от пандиза с най-различни присъди и са изпратени да решат казуса. Битките стартират същия ден и на 18 август 1992 година сепаратисткото държавно управление бяга до Гудаута. Грузинските сили съумяват да вземат по-сериозни точки от Абхазия и да запазят преимуществото. На 22 август планинските поданици на Кавказ пускат собствен личен указ, с който декларират, че събират доброволци за прогонването на грузинците.

Само 3 дни по-късно грузинския капитан ще уточни, че няма да се взимат военнопленници. Нито един от мирните поданици на Абхазия няма да пострада, както и че всички са подготвени за договаряния. В района живеят към 100 000 грузинци и армията заплашва, че в случай че нещо се случи с тях, можем да бъдем сигурни, че останалите 97 хиляди етнически абхазци ще изчезнат – каквото и да значи това. Георги Каркашвили даже ще заплаши, че в случай че не се стигне до мир, тази територия ще остане без наследници вечно. Мир няма и двете страни стартират етническо пречистване и още веднъж единствено мирните заплащат цената за лудостта на всички останали. Грузинската войска съумява да превземе съвсем цялата територия на Абхазия, само че сепаратистите резервират някои точки в разнообразни райони.

На 3 септември даже се договаря прекъсване на огъня в Москва. Грузинците би трябвало да се отдръпват от територията. Местните цивилни грузински фамилии остават без никаква отбрана, само че се счита, че няма да се наложи използването на такава. Абхазците изиграват своята последна карта и незабавно стартират набези. Те се правят най-вече от чеченци и казаци, които са призовани от въпросните планински хора на Кавказ – нова военна организация. Включват се абхазки военни, употребяващи танкове и гранатомети, с цел да продължат да заличават хора – против спокойно население са изпратени даже изтребители и хеликоптери. За малко време дребната войска, оставена в Гагра, съумява да спре сепаратистите, само че по-късно е принудена да напусне позицията, да се прегрупира и да стартира нови военни дейности.

Много от грузинците са принудени да бягат на север към съветските граници с вярата, че там ще намерят отбрана. Абхазците не простят на никого и съумяват да впрегнат цялата си фикция, като погребват даже живи хора. Чеченците подреждат пленени бойци, водят ги на стадиона и ги разстрелват обществено. Някои от бойците са обезглавени, като по-късно даже играят футбол с главите на жертвите. Владимир Путин  даже ще приказва за това безчовечие през 2001 година, акцентирайки по какъв начин грузинците не са съумели да се провеждат в борбата против чеченските сепаратисти и наемници, които са изпратени в района. Дори ще има наглостта да ги попита дали са не запомнили по какъв начин главите им са били футболни топки, само че това е друга тематика. Абхазките сили получават помощ от съветските военни в района, които в този момент към този момент управляват Гагра Гудаута и Ткварчели. Наближават все по-близо даже Сукхуми.

През декември абхазките военни ще стартират да обстрелват Сукхуми. Дори и след опитите за договаряния, сепаратистите имат за цел да завладеят града и по-късно да подчинят цяла Грузия. На 10 февруари 1993 година се назначава Гурам Габискира за кмет на застрашения град. Грузия афишира Русия за агресор и желае отдръпването на всички съветски сили от територията на Абхазия. На 16 март 1993 година сред 6 и 9 часа сутринта, сепаратистите атакуват грузинския град и стартират всеобщо заличаване, като въобще не се интересуват кой е граждански и кой е боен. Използвани са съветски самолети Су-25, които ръсят бомби през идващите два дни. Руски командоси също оказват помощ в борбата и съумяват да причинят още повече вреди. На 14 май е подписано преустановяване на огъня, а на 2 юли идва съветски военен транспортен съд с още към 600 боеца, които се разполагат до село Тамиши.

Там не престават сраженията с грузински бойци. Именно тази борба е една от най-кървавите и Въпреки огромните компликации, грузинските бойци съумяват да завладяват назад своите позиции. В следствие обаче губят редица други села. Битките не престават до 27 юли, когато още веднъж има конвенция за преустановяване на огъня до 16 септември. В последния ден прелитат съветски изтребители и хвърлят вакумни бомби над грузински квартали в извършвам кражба.

Руски сили не престават да се струпват към града. След още една тежка борба, Сукхуми дефинитивно рухва на 27 септември. След това стартира едно от най-големите и известни кланета на грузинци, които не съумяват да се изтеглят на време. Абхазките сепаратисти съумяват да дадат воля на най-различни усеща и по този метод да извършат убийства на дами, деца и възрастни хора. Много са били измъчвани, обезглавявани и даже палени живи. Абхазците не са сами, съветски и чеченски бойци не престават етническото пречистване. Един оживял споделя следното:

„ Когато абхазците влязоха вкъщи ми, незабавно заловиха мен и 7-годишния ми наследник. Заведоха ни на двора, сложиха ни на колене и по-късно гръмнаха детето ми пред моите лични очи. След това ме влачиха за косата и ме заведоха до бунар. В него имаше няколко млади момчета, две баби, съблечени голи и хвърлени във водата. Абхазците ги замеряха с мъртви тела. На финалът един от тях се отегчи и хвърли граната в кладенеца. Накараха ме още веднъж да падам на колене покрай друга купчина безжизнени тела. Един от преминаващите бойци съумя да извади окото на един от мъртвите с нож. След това стартира да го търка по устните ми и по лицето ми. Не можах да устоя доста и по-късно припаднах. “

Възрастна жена разпознава сина си на една от фотосите на екзекутирани хора!

След този случай, няма грузинец, който да не се пробва да напусне района. Някои съумяват да избягат по вода или по въздух, само че в следствие мнозина са принудени да се движат пешком и да се молят да не срещнат абхазци. Някои от оживелите, вярвайки, че са в сигурност, попадат на престъпни групи, които бързат да оберат бежанците. В резултат на тази война, повече от 250 000 души съумяват да изоставен своите домове.

През цялото време Руската федерация декларира, че е неутрална, само че това по никакъв метод не значи, че не е дава оръжие на двете страни. Освен това съветски военни упражняват абхазците и им дават гратис пари и оръжие. Доказва се, че няколко пъти точно съветски военни оказват помощ за нарушаването на примирието. Руски самолети бомбардират села с грузински заселници и за първи път ще има обвиняване по отношение на самия спор.

В един миг грузинците стартират да смъкват даже филантропичните помощи, които Русия сякаш прекарва. Грузинците получават помощ само от Украинската Национална Асамблея – общият им брой е към 8000 хиляди души, само че в него участват ветерани от Виетнам, ветерани от Афганистан и опитни бойци от други спорове. Организацията се ражда на 3/4 ноември 1990 година и се разпада през 2014 година

Въпросните са изпратени като доброволци в посочения спор и застават на страната грузинците. Няколко пъти съумяват да спрат евентуален десант покрай Сукхуми, като потапят съветски военни лодки. В същото стълкновение умират към 7 души, до момента в който други 30 получават медал за смелост. Украинските военни се включват в няколко сражения през юни и юли, като последно пазят Самтредиа на 17 октомври 1993 година Интересен факт е, че след края на тази война, някогашния боен министър на Грузия – Иракли Окруашвили кандидатства в интернационалния легион на Украйна. Неговите претекстове са, че Грузия не не помни помощта, която е била оказана преди години.