В една война няма победители, само жертви, а ако вярваме

В една война няма спечелили, единствено жертви, а в случай че имаме вяра на философите, когато един живот завършва с принуждение и няма опция да направи света малко по-добър, тогава виждаме загубите. На 13 април 1941 година английски и американски самолети ще прелетят над София и за първи път ще ударят столицата. Резултатът от всичко това е съсипия и слагането на един необикновен завършек на по този начин наречения кротичък оазис на Балканите. Мнозина би трябвало да знаят, че България показва една съвършена политика и дълго време се пробва да пази колкото се може повече своите жители.

В това отношение Борис III освен може да се слави като съвършен водач, само че ни демонстрира и нещо още по-впечатляващо – това е единствената страна, която дълго време може да лавира сред едните и другите сили. През 1941 година първите бомбардировки минават без жертви, само че сигурно няма да са последни. Необходими са към 2 години, с цел да може съдружниците да възобновят своите дейности, повода е срещата сред тримата „ велики “ на Техеранската конференция, в която даже Сталин показва предпочитание да се стартират всеобщи бомбардировки над Източна Европа за намаляване на врага. Това решение пропуща вечно обстоятелството какво тъкмо е фронт, гръб и спокойно население и до през днешния ден има силата на военно закононарушение, само че историята се написа от спечелилите, а не от победените.

След пречупването на Мусолини и сполучливият десант в Италия, съдружниците имат доста сериозен авио запас. Част от него е върнат от Северна Африка и Апенините и умерено може да се насочи към  една нова цел. Още през 1941 година е почнала по този начин наречената „ Символична война “. През 1944 година страната ни е във война с всеки вероятен състезател от световния спор. Всички опити за политика са изгубени, а малко след идването на руската войска стартират и военни дейности на територията на Югославия, Унгария и Австрия. Разбира се, ние сме считани за нацисти, само че никой не обръща внимание и на обстоятелствата – избавени евреи, отвод от воденето на военни дейности, оцеляване и справяне с някои от най-трудните моменти, евакуация и даже ограничения. Изпитанието не е единствено за елита, то е за безусловно всеки гражданин. Страната ни не е агресор, а бранител. Немската военна машина минава река Дунав, поставяйки под всевъзможен въпрос съществуването на България като такава, която познаваме. В този миг нито една друга мощ не може да отговори на военната агресия на победената Германия от Първата Световна война.

Въпреки това ще видим, че над страната минават самолети, само че липсват бомбардировки, Съветското посолство продължава да съществува и да оперира. Животът на средностатистическият българин става и малко по-труден. Да се открият някои артикули от първа нужда е сложна задача. Гражданска отбрана провежда най-различни учения за евакуация, с които значително в идващите години се понижава и броят на жертвите. Мобилизират се армията и доброволци за строенето на окопи, бункери и още доста други. Въвежда се вечерен час, цензура и патрули, които да наблюдават за реда. Официалната агитация не стопира да припомня, че всички ограничавания са надалеч по-добрата алтернатива от опечалени фамилии и значително е тъкмо по този начин.

Говори се за по този начин наречения „ Цар-обединител “, тъй като старите територия на България са върнати назад, освен това откакто са били взети непозволено. Някои биха се пробвали да оправдаят работещата военна промишленост в страната ни, както и увеличаващата се претовареност в нея. Това обаче не значи, че напредъкът на оръжието би трябвало да се употребява върху спокойно население и в нито една нравственос на войната не може да се счита като подобен. Каква е истината,  до момента в който рецензиите при започване на войната са изпратени непосредствено към Рим-Берлин-Токио, то във втората фаза никой не обръща внимание над същите практики, прилагани от съдружниците.

Какво стимулира обаче съперника, против който не е хвърлен и един камък, да стартира с сходни ограничения? И по какъв начин въобще се приема сходна атака. Според разнообразни историци, до зелена светлина за нахлуване се стига по разпоредбите на операцията. Достатъчно е да има убеждения, че един народ е „ безчовечен “, „ расистки “, „ нападателен “ и сломяването на духа му ще докара до по-успешни резултати. Нека не забравяме и думите на Уинстън Чърчил по отношение на родните територии: „ Аз познавам българите от 30 години. Те са неверен народ, който заслужава да му бъде предаден непоколебим урок. “.

Разбира се, Чърчил не познава по никакъв метод България, само че най-вероятно е слушал за жестокото и свирепо проваляне, което точно англичаните претърпяват в Дойран, както и за военните маневри в Македония. Не би трябвало да забравяме, че нашата неточност е фактът, че отхвърляме всичките предложения на короната за присъединяване на тяхна страна по време на Първата Световна война. Грешка е, че сме изглеждали като евтини наемници, които обаче могат да се борят извънредно добре, когато пристигна такова време. Това не би трябвало да ни изненадва по никакъв метод, значимото е да се повтаря лъжата, с цел да може изпратените водачи освен да хвърлят бомбите си. Американските военачалници не се отхвърлят, те хвърлят детски играчки като бомби, атакуват бежанци и евакуиращи се. Столичният кмет инж. Иван Иванов бърза да издаде специфична заповед за взимане на всички неотложни ограничения за отбрана на мирното население, с изключение на за бомбардировки, той към този момент мисли и за химически офанзиви.

Дори и след евакуирането на столицата, инж. Иванов ще остане, с цел да се разхожда измежду руините на личния си град, който е градил толкоз дълго време. Работи се върху затъмняването на всички квартали, инсталират се затъмнители върху трамваи, коли, камиони, и още доста други. Желанието за подкрепяне и отбрана, не могат да се мерят със силата на съдружниците, както и жаждата им за възмездие. София към този момент е маркирана като цел, а що се отнася до Хитлер, той не може да отдели нужните запаси за превантивни дейности. Родната столица е определена,  заради обстоятелството, че ще може да се създадат доста лесни офанзиви, които ще доведат до тежки провали върху цивилното население и инфраструктурата. Както нормално, софийската жп гара е в полезрението на съперника.

Нападението върху мирното население ще докара до безпорядък и суматоха, а това би помогнало още по-лесно на съдружника от изток да навлезе в по-благоприятна конюнктура. Интересен факт е, че върху Румъния, Югославия и Гърция няма набези по въздух. Някои се оправдават с неприятно време, до момента в който други споделят, че може да пострадат цивилни, само че за София няма спънки. Подчертаването на двойния стандарт е повече от факт. На територията на страната се организират дневни и нощни набези. Американците не се тормозят да атакуват денем, като по този метод ще могат да поразят и по-сериозно главните цели. На британците остава опцията да ни предложат своя непоколебим урок. До пролетта на 1944 година бомбардировките в действителност дават нужния триумф. Между 4 и 10 януари се покачва интензивно нападението на съперника. Като първата огромна офанзива пада обаче върху Дупница. Причината е неточност от страна на водачите, ръководещи към 69 бомбардировача B-17. В гъстата мъгла те хвърлят бомбите си над Дупница, унищожавайки 40 здания и убивайки 59 души.

София към този момент знае какво следва. На 10 януари 1944 година се организира една от най-тежките бомбардировки. Около 12 часа и 23 минути към 180 американски самолета – 143 от тях са бомбардировачи, прелитат на височина от към 7 хиляди метра и бомбардират на 5 поредни талази. Ударени са шосето за Банкя, бул. „ Кн. Клементина “, ул. „ Граф Игнатиев “ шосето и игрището „ Юнак “ и тогава село Дървеница. Щети има до региона на днешния квартал „ Модерно предградие “, Александровска болница и други. Противника губи 4 бомбардировача и 3 изтребителя. В 10 часа вечерта идва време и за нощната бомбардировка. Тя визира региона на централната градска част, Слатинския и Симеоновския редут. Вече няма потребност даже от гасенето на светлини, заради простата причина, че към момента са малко районите, които могат да предложат такава. Електроподаването е спряло публично и опцията за биенето на паники е елеминирана. Няма и връзка сред другите квартали, тъй като телефонните линии са отвън строя. Дори църквата мълчи, тъй като не е квалифициран сигнал, който да уточни паниката. Бомбардировките хващат популацията в леглата, като в идващите минути, същите към този момент се изсипват и върху тях.

На този ден са хвърлени над 1784 бомби, някои с мощ от 1.6 тона. Спартанският опит на родната авиация да спре масираното ликвидиране съумява да смъкна 8 бомбардировача  и 5 изтребителя – нито един български аероплан не пада. Жертвите са 750 жители и военнослужещи, ранени са още толкоз. В тотална съсипия падат към 463 здания, още 472 са рискови за обитаване и над 2000 са леко развалени. За тази офанзива Богдан Филов споделя, че това е първото терористично нахлуване над столицата. Разбира се, опитът на родните политици да спрат това безумство се следи неведнъж. Постоянно се приказва за неофициални дипломатически контакти, които би трябвало да доближат до някакво съглашение. Благодарение на хора като Анджело Куюмджийски и индустриалеца Героги Киселов, за към 60 дни има пауза на бомбардировките, което настава сред февруари и март същата година. Целта на съдружниците не е реализирана, нито един гражданин в България не е подготвен да поведе ново политическо придвижване за анулация на актуалното ръководство.

Тези терористични актове дават единствено предпочитание за експанзия и отплата. Засилва се лявото русофилско въодушевление, тъй като единствената страна за контакт остава Съюз на съветските социалистически републики, като точно тя продължава да се въздържа от дейности. Какви са обстоятелствата? Хвърлени са към 50 000 бомби над България. Убити са 2200 души и са разрушени 12 000 здания. Материалните вреди се правят оценка на сумата от 2.8 милиарда лв.. Това е цената, която се заплаща единствено от столичани, само че в същото време планът за потрес и смут не съумява да улови сърцето на локалното население, не са и малко хората, които се стремят да оказват помощ по всевъзможен метод след бомбардировките. Мнозина се заемат с разчистването, още доста други се борят да оказват помощ на ранените.

До този миг никой не е подозирал каква мощ ще се стовари върху България, прочее даже немските офицери били впечатлени от мощната атакуваща вълна, а в идната година ще изпитат тази покруса на личните си глави, откакто всеки един огромен немски град ще бъде обект на бомбардировки, артилерийски огън и нестихващата експанзия на съдружниците. Що се отнася до София, тя се възвръща, само че постепенно и с цената на доста ограничения.

Снимки: Wikipedia