В една ранна сутрин на 24 април 1914 г. улиците

В една ранна заран на 24 април 1914 година улиците на Константинопол са пропити с гневни крясъци и демонстрации. В идващите дни жителите на Османската империя ще опознаят доста добре решението на властта – арменски интелектуалци, политици и религиозни водачи са преследвани и затваряни в затвори. Гонението е впечатляващо даже за страна, която е в навечерието на световен боен спор. Повечето пандизчии ще изчезнат без диря, а това е единствено началото на един доста тежък развой.

Думата „ геноцид “ още не е измислена и не участва в речника, с цел да може това закононарушение да получи такава тежест. Арменският народ ще бъде гонен, преследван и ненавиждан доста дълго време.

Според разнообразни данни, към 1.5 милиона души са вървели към сирийската пустиня – тя ще се трансформира в окончателния им дом. Първо са изведени мъжете. Те имат възможностите да бъдат екзекутирани доста по-рано и да спестят унижението и тъгата в трудовите лагери. След тях потеглят дамите, децата, старците. Дългият маратон има своя сексапил – ограничения, липса на храна и вода, само че за сметка на това се среща гаврата, изнасилванията, мъченията.

Едва през 1943 година Рафаел Лемкин ще употребява термина „ геноцид “ и ще напомни за първия подобен при започване на XX век. Макар и до през днешния ден Турция да отхвърля да схване дейностите си като геноцид, само че към 32 страни са признали зверствата. След като Западна Армения пада под османска власт, обществото се дели на арменски католици, протестанти и християни (апостоли). Под шапката на Османската империя, арменците не престават да живеят в свое лично затворено общество без особена интервенция.

Отвеждане на арменски поданици към пандиза в Мезирех.

Снимка: By anonymous German traveler – Published by the American red cross, it was first published in the United States prior to January 1, 1923. [Aus: Politisches Archiv des deutschen Auswärtigen Amtes. Bestand: Konstantinopel 169.], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2902685

Около 70% от тях живеят в беднотия в селските региони, само че пък огромна част от обществения хайлайф е открит точно в Константинопол. Според неофициални данни през 1878 година към 3 милиона арменци са живеели в рамките на империята.

След подписването на Берлинския контракт (1878 г), Османската империя би трябвало въпреки всичко да смекчи тона и да откри верен метод към своите поданици, без значение какво изповядват. Проблемът е, че една империя, която е повярвала толкоз доста в правотата си, в никакъв случай не може да бъде следена от контракти и спогодби.

Ето за какво султан Абдул Хамид II взема решение да завърши проблема, сформирайки бойна организация с името Хамидие. Командата към тях е „ да се разправят с арменците както намерят за добре “. Малката войска имала зелена светлина да зверства във всяка гореща точка, което не било изключително мъчно, откакто налозите непрекъснато се вдигали, а с това и арменците скачали на протест. С добре изфабрикуван мотив, кървавите конфликти следват.

Жертви на кръвопролитие в Ерзурум, Турция 1895 година

Снимка: By W. L. Sachtleben. (d. 1953) – „ The Graphic “ December 7th 1895. Page 37 Online Archive, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2225204

Кланетата били невиждани, което за следващ път предиздвикало „ Великите “ сили да се намесят и да накарат Абдул Хамид II да подпише нов контракт. Въпросният документ също няма да бъде спазен. Около 2000 арменци се събират в Константинопол, с цел да изискат осъществяване на новите промени, само че вместо това са първата вълна, която ще посрещне полицейската грубост. Очевидно е, че промени няма да последват.

Арменски поданици честват издигането на новата организация и се надяват на по-добър живот.

Снимка: By Berc Fenerci – Edited from the CD „ From East to West: Exhibition of Armenian Historical Postcards (1897-1920) “ by Berc Fenerci., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10503258

През 1908 година ще се случи първия боен прелом, който има за цел да смъкна султана. Организацията „ Младите турци “ съумява да вземе властта и на конгреса в Париж, представители на тази организация дават обещание, че малцинствата ще имат права и надлежно ще могат да живеят в доста по-човешки условия. На идната година се случва контрапреврат от ислямски теологически студенти. Целта е връщането на властта в ръцете на султана и въвеждането на ислямски закон. 4-години по-късно избухва и Балканската война, която коства спомагателни европейски територии на империята.

Освен всичко това, военният спор носи особено обръщение:

„ Великото наказване на Аллах, тъй като обществото не откри метод да продължи напред. “.

Около 85 000 мюсюлмани се завръщат назад в Константинопол. Освен всичко, те би трябвало да живеят в арменските гета, където животът и без друго не е ария. До през днешния ден се счита от някои историци, че новодомците са изиграли най-голяма роля в избиването на арменци.

През Първата Световна война нещата не престават да се утежняват. На 25 февруари 1915 година военният министър Енвер Паша подрежда повишението на сигурността и бдителността в редиците, както и отстраняването на всички арменци от военни постове. Демобилизацията е в резултат на редица клюки, че точно арменците издават военни секрети на руснаците.

Въоръжени цивилни арменци се пробват да предпазят квартала си от османската войска.

Снимка: By Original spurce: Scanned from the Soviet Armenian Encyclopedia Article on the Defense of Van (vol. 11, p. 273), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3654720

Новото им предопределение е в трудови лагери и за осъществяване на бойни задания свързани с логистиката. Според разнообразни източници, разоръжаването на арменците е и първата стъпка към осъществяването на геноцида.

Арменското общество предлага 500 боеца и пари, с които да завоюва време, само че все пак не съумяват. Заканите за избиване на целия град стартират да се прокрадват по улиците. На идващия ден, до момента в който градът е под блокада, една арменка става жертва на принуждение. Познати се притичат на помощ и са убити от бойци.

Разраства се много сериозен спор и към 30 000 арменци се подвигат на протест, предпазвайки един квадратен километър от османските бойци. Конфликтът продължава, до момента в който съветските сили не доближават границите на града. Искрата към този момент е паднала в бурето с барут.

Вечерта сред 23-24 април 1915 година държавното управление гласоподава арестуването на 250 арменски водача и видни интелектуалци. Нещо сходно се случва и в Анкара. Онези, които не съумяват да избягат, получават патрон.

Телеграма на американския дипломат, изпратена още през 1915 година

Снимка: By Henry Morgenthau Sr – US National Archives, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=37227677

Съюзниците на Османската империя просто отхвърлят да признаят съществуването на сходен акт, само че съперниците не стопират да приказват за него. Единствено консулите в страната изпращат телеграми за протичащото се, само че без триумф. Голямата депортация приключва в сирийския град Дейр ез-Зор. Там пристигналите поданици са свободни, само че в постройките няма храна, няма вода и никакви артикули от първа нужда.

Властите даже не се пробват да прикриват следите си. На фона на разрастващата се война, те избират да решат казуса си един път вечно. Командата е „ Правете каквото желаете “. Следователно дамите се изнасилват, мъжете са гаврени и изтезавани, убийствата са нещо ежедневно. Някои дами са изпратени в Дамаск, където са продадени като робини.

Снимка: By National Archives of United States – RG59, 867.4016/83, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=48226862

Около 25 концентрационни лагера са готови за новодомците. Някои лагери са просто директни точки, други са употребявани като всеобщи гробове. Повечето живеят по няколко дни. Войниците избирали най-красивите дами за свои съпруги, само че не водили мемоари на тези актове на „ състрадание “.

Снимка: By Henry Morgenthau – Ambassador Morgenthau’s Story Doubleday, Page p314, (http://net.lib.byu.edu/estu/wwi/comment/morgenthau/images/Morgen50.jpg), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3822803

Бернау (американски гражданин с немски паспорт) става очевидец на много злокобни гледки. Той споделя за всеобщите гробове с по 60 000 души в Макханах. Около 450 деца получават дневна дажба от едвам 150 грама самун дневно и живеят в палатки. Дизентерията е обхванала лагера. В прилежащия лагер „ Абу Херера “, пазачите записали по какъв начин 240 гладуващи арменци почнали да ровят в конските изпражнения, с цел да открият зърна, които да употребяват.

Мехмет Талат паша дава позволение за депортирането на арменци.

Снимка: By Neue Photographische Gesellschaft Berlin and Bain News Service, publisher – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID ggbain.31323.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1275814

Кой оркестрира цялото това безчовечие? Комитетът за обединени и напредък образува „ Специалната организация “ за избиване на арменците. В края на 1914 година към 124 нарушителя напущат пандизите с най-високо равнище за сигурност, с цел да покажат на какво са способни. В началото на идната година хиляди други ще ги последват за осъществяване на „ значимата задача “. Наричат ги „ касапите на хора “.

Арменка в полето покрай Алепо, пробвайки се да помогне на паднало дете. По-късно излиза наяве, че детето е умряло.

Снимка: By en:American Committee for Relief in the Near East – from usa gov site.Rights Information: No known restrictions on publication.Reproduction Number: LC-USZ62-48100 (b&w film copy neg.)Call Number: LOT 10898 [item] [P&P]Medium: 1 photographic print., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=27444775

Започнали да горят живи хора, други са издавени в дълбините на Черно море. Италианският консул в Трабзонд споделя по какъв начин стотици дами и деца са товарени на лодките, с цел да бъдат хвърлени и издавени. Повече от 50 000 души са избити точно по този метод. Експериментите с хора също били позволени, затова почнали да се оферират високи дози морфин, отровен газ, както и офанзиви с тиф.

Според признатия закон на 13 септември 1915 година с депортирането би трябвало да се конфискува и арменското имущество. По-късно по време на мирните договаряния в Париж, арменски делегати показват документи за имущество на обща стойност от 354 милиарда $ (според днешната инфлация – цената комбинира културно църковно завещание, както и парцели на жители). Някои критици считат, че стопанската система на страната не може да реализира такива висоти без разграбването на арменците.

Новината във вестник, че тримата паши са съумели да избягат.

Снимка: By İkdam – NTV Tarih, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=26934620

В нощта на 2-3 ноември 1918 година, тримата паши (Мехмед Талат Паша, Ишмаил Енвер Паша и Ахмед Джамал Паша) съумяват да избягат. Зверствата са приети на 11 юли 1919 година от Дамат Ферид Паша.

Стоят там известно време и през 1920 година са разменени за английски военнопленници. Двама от завърналите се паши са убити от арменски незаконни бунтовници, които въпреки всичко желаят да получат отмъщение за всички зверства. Мнозина от изпратените в Малта не могат да бъдат наказани заради простата причина, че по разпоредбите на войната към момента липсват клаузи, които да преследват зверства с подобен мащаб против цивилно население.

Джон Кифнър от Ню Йорк Таймс написа следното по тематиката:

„ В навечерието на Първата Световна война в Османската империя има към 2 милиона арменци. През 1922 година са преброени едвам 400 000 души. Останалите 1.5 милиона са жертва на това, което историците назовават „ геноцид “. “