В една криза, за да се прецени дали е завършила,

" В една рецесия, с цел да се реши дали е приключила, би трябвало да погледнем дали има директни или косвени жертви и дали са хванати похитителите, което не мисля, че се случи. Вежди Рашидов имаше ярки изяви. Мога да кажа единствено, че той беше доста тъжен. Рашидов е създател с истинска мисъл, само че тъгата му въплъщаваше зрялото потомство, което се питаше за какво ги ручахме жабетата, за какво ходихме на манифестации през 90-те. Това обезсърчение показваше безизходност ". Това съобщи пред Нова нюз общественият психолог Росен Йорданов. 

" Тома Биков съставлява една не дребна част от ГЕРБ, чийто яд стартира да взема връх. Той показва в Народното събрание тази гняв и неотстъпчивост на ГЕРБ, която беше в отбранителен режим година и половина, изтиквана в ъгъла. Когато едно животно е сложено в невъзможност, в един миг демонстрира зъбите си. Започнах доста да се колебая дали не става дума за опит за персонално заличаване, тъй като на Борисов даже не му се дава опция да се отдръпна, а той, в полза на истината, направи доста отстъпки. Удивявам се на тези господа (Асен Василев и Кирил Петков - б. на ред.) - по кое време станаха политици, с цел да раздават с самоувереност послания? Не мисля, че има самостоятелност на говорещите. Зад Политическа партия стоят други фактори, които взимат решения и дават смелостта на двамата водачи. Аналогията с детската градина е показателна особено за тях. Кирил Петков призна, че е ходил да приказва с майка си и с татко си. Спомняме си господин Петко, който даваше препоръки за Автомагистрала " Струма ". Тези двамата имам възприятието, че считат по какъв начин техният баща е по-силен от другите татковци ", сподели още Йорданов. 

" Спомняме си поръчките на Корнелия Нинова по какъв начин искаше да се схваща с Борисов на открито по мъжки. Сега видяхме майка, която желае да нашамари татковците. Мисля, че тя взе решение за поддръжка на Вежди Рашидов самостоятелно. Не съм сигурен, че и огромна част от партията ѝ е знаела за това. Още от края на предишния парламент Христо Иванов приказва нещо приблизително сред свещеник и делфински влъхва. Това е опит в политически смисъл да се извлече оптималното от обстановката, без да се понесат вреди. В този парламент депутатите се разделиха на такива, които се уплашиха, че ще минат границата и на другите - които продължаваха да си играйкат ", безапелационен е Йорданов.